И с двата ми брака в един момент се наложи да направя един и същ компромис. В първия ми брак компромиса не беше оценен, във втория все още се цени /вече 3 години/. Та според мен компромис се прави само, ако човека го заслужава и цени. Иначе няма никакъв смисъл.
- Публикувана: 29 ян. 2019, 16:18 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2019, 10:23 ч.
За компромисите в една двойка
Бих направила компромис само за нещо, което не е важно за мен, а е важно за другия човек. За истински важните неща е бомба със закъснител да се правят компромиси. Или трябва да се намери пресечна точка на интересите, решение, с което и двете страни са съгласни, или при непреодолими противоречия - да се откажем навреме.
Компромис с нещо, което мога да преглътна.
П.С. Авторке, имам приятелка която кръсти детето на свекървата си (не искаше и под натиск на мъжа си го направи). Не спря да ми циври как девет месеца го била носила, раждала и т.н. и най-накрая да го кръсти на свекървата понеже таткото натиснал. Зачудих се защо го е направила? Аз никога не бих направила компромис с името на детето си, още повече ако то не ми харесва. Ама хора разни... а и самата тя обича да се прави на жертва и да се вживява... та така.
П.С. Авторке, имам приятелка която кръсти детето на свекървата си (не искаше и под натиск на мъжа си го направи). Не спря да ми циври как девет месеца го била носила, раждала и т.н. и най-накрая да го кръсти на свекървата понеже таткото натиснал. Зачудих се защо го е направила? Аз никога не бих направила компромис с името на детето си, още повече ако то не ми харесва. Ама хора разни... а и самата тя обича да се прави на жертва и да се вживява... та така.
Почти не правя компромиси, ММ като цяло е съгласен с мен, но ние се събрахме на възраст ( над 30), на която и двамата знаем какво искаме от живота и като цяло вървим в една посока. По принцип не търпя някой да ми се налага, особено пък мъж😁 В моето семейство жените имат мотото my way or highway....
За дреболиите - компромиси и от двете страни.
За важните неща - ако има непреодолими разногласия, най-добре е изобщо да не са заедно. То всяка втора тема тук е такава, но пак да си кажа - трайната връзка почива на обща ценностна система.
За важните неща - ако има непреодолими разногласия, най-добре е изобщо да не са заедно. То всяка втора тема тук е такава, но пак да си кажа - трайната връзка почива на обща ценностна система.
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е само според мен.
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е само според мен.
Пример: една от малкото теми у дома, които винаги ни докарват до яростен спор и отказ от компромис, е купуването на мотор. Мъжът ми иска, за мен е тъпотия, която на всичкото отгоре, ако бъде купена, ще ми докарва нервни кризи да го мисля жив ли е или не. Мразя тази тема, но поне веднъж на 2-3 месеца тя изниква, като бурен, който колкото и да го скубеш, пониква пак. Нищо не мога да му предложа в замяна.
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е само според мен.
Той обаче иска да са си в големия град и да не пътува до работа извънградско, всичко да му е под носа и т.н.
Какво има да си дават и правят компромиси като са на различни планети?
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е само според мен.
Той обаче иска да са си в големия град и да не пътува до работа извънградско, всичко да му е под носа и т.н.
Какво има да си дават и правят компромиси като са на различни планети?
Могат да седнат и да поговорят. Какво за него е наистина важно, когато казва, че иска да е в големия град? Може да се окаже, че важното е примерно да не губи часове в задръствания и да има достъп до определени удобства. А за нея зад идилията и дворчето може да стои желанието за повече спокойствие или повече лично пространство. Като се тегли чертата, тези неща не си противоречат чак толкова. Може да се окаже, че има затворен комплекс с къщички с магазини и удобства и метро наблизо, който е точно на 5 минути от бизнес парка примерно
)Това в кръга на шегата, но се опитах да дам пример как ако задълбаем в това какво е истински ценно за всяка от страните, може да се намери сечение и съответно - решение, което за никого не е компромис.
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е само според мен.
Той обаче иска да са си в големия град и да не пътува до работа извънградско, всичко да му е под носа и т.н.
Какво има да си дават и правят компромиси като са на различни планети?
Може да се отнеме ''малко, китно селце'' но да се одобри идеята за '' къща с дворче'' има и в градовете! Но ако, не сме готови на никакъв компромис за мечтата на партньора ни, то дали той ще ни върне 'великодушната' постъпка за осъществяването на нашата мечта в друг етап от живота?!
Определено си трябват много компромиси и саможертви през първите две-три петилетки от брака.
Ако някой ми каже, че съвместното съжителство е само цветя и рози, бих го попитала това в кой сериал го е гледал. В истинския живот малко са тези късметлии.
Ако някой ми каже, че съвместното съжителство е само цветя и рози, бих го попитала това в кой сериал го е гледал. В истинския живот малко са тези късметлии.
Не мисля, че е токова рядко срещно двамата да са на еднакви мнение по тях. И чак цветя и рози е преувеличено, в общи линии хората нямат кой знае колко различна представа за тези неща.
За основните неща двойката трябва да е дискутирала сериозно преди отношенията да са станали съвсем сериозни. И да се допусне да станат такива, ако хората са на горе-долу подобно мнение по тези важни и за двамата неща.
Не виждам как ще съжителстват хора с кардинални разминавания по основни житейски въпроси.
To затова човек трябва по-млад да се жени, когато е по-гъвкав. Иначе понякога зад усещането за компромис стои инстинкт, че тоя човек не е за теб и тогава се хващаш за нещо дребно, че не ти е по вкуса. Иначе не че няма хора, които дори на млади години са пенсионерски настроени към комфорт и не щат да си нарушат кефа, но пак е странно. Човек трябва да е малко гъвкав, малко подпали-колиба и да си разтурва подредения свят, иначе е тежка гемия, тегав, и за най-малкото нещо ще си мисли, че е направил огромен компромис с великото си битие.
Пример: една от малкото теми у дома, които винаги ни докарват до яростен спор и отказ от компромис, е купуването на мотор. Мъжът ми иска, за мен е тъпотия, която на всичкото отгоре, ако бъде купена, ще ми докарва нервни кризи да го мисля жив ли е или не. Мразя тази тема, но поне веднъж на 2-3 месеца тя изниква, като бурен, който колкото и да го скубеш, пониква пак. Нищо не мога да му предложа в замяна.