Хайде, Пролет, идвай вече, чакаме с нетъпрение АПРИЛското човече – ТЕМА 5

В 30 седмица и 6 дни бях в сряда, 20.02. От 11.00 часа ходих на консултация при лекаря ми по здравна каса. Всичко беше наред.  След това ходих на пазар, обядвах и си полегнах. Бях облечена за навън и точно щях пак да излизам. Ходих по малка нужда и по навик поглеждам винаги тоалетна хартия  - кръв. Не много ярка, но доста. Никакви болки и стягания. Точно говорих с мъжа ми, ужасно се уплаших, той също. Казах му, че тръгвам с колата за Токуда и той да взима такси за там. Децата бяха с мен и тръгнах веднага, карах като за глоба и няма да се изненадам ако имам.  Там веднага ме прегледаха, още на тръгване звъннах на д-р  Илиев, но не ми вдигна и му писах на вайбъра. Д-р Кръстанова беше много спокойна, прегледа ме на ехограф- бубка беше добре, добър пулс. Не се виждаше отлепване на плацентата. След малко дойде и  д-р Илиев. Прегледа ме и вагинално - нямаше скъсяване на шийката и разкрити!, но се видя кръв във влагалището. По превръзката беше малко и те се държаха много спокойно. Казаха, че ще ме приемат и ще полежа 3-5 дни. Попълних много документи и ме качиха в отделението на 3 етаж. Пуснаха ми тонове - идеални, както и системи. Донесоха ми още декларации за подпис и се изправих да ги попълвам. И започна много голямо кървене с ярка кръв. Д-р Кръстанова дойде да го види и докато звъня пак на мъжа ми една сестра започна да ми прави проби. Докато се усетя и тя каза влизаме в операционна. Пак говорих с мм и то на високоговорител - и децата ме чуха как плача и му казвам, че сега ще вадят бебето. За 5 минути бях в операционната. Анестезиолога д-р Георгиева мърмори, че тя нямала  да влиза, имало още двама анестезиолози. Поисках да ме приспят и да не чувам, че много бях стресирана, но казаха, че спиналната е по-добре за бебето. Три пъти ми боде гръбнака, мърмори и натиска, сменя игли....Д-р Кръстанова през цялото време ме прегръщаше и държеше с ръка апарата за тонове. Накрая започнаха да падат леко тоновете и аз през сълзи ги молех да ми сложат пълна упойка и да почват. Д-р Кръстанова явно и тя се ядоса и каза да ме интубират и да почват. Начало на операцията 17.25 бебка е изплакала 17.27. Нямах никакви болки, спазми и стягания. Важното е, че бях там когато стана големия кръвоизлив.  Ако след това трябваше да тръгвам за болницата не ми се мисли какво щеше да стане... За доброто на бебето нямаше паднали тонове до изваждането, изплакала е и не се е налагало транспортиране в друга болница. После са пуснали мм и двете каки да я видят, както ги пуснаха и при мен след като излезнах от упойката. Това е, мисля, че имах късмет да стигна бързо до болница с добра неонатология. Плацентата е дадена за хистологично изследване, което още не е готово. Не съм пушила, вдигала тежко, нямах високо кръвно. Просто се случва и без индикации - за сега няма открита причина. Не се е отцепила цялата, защото това означава загиване на плода, било е частично, но секциото беше неизбежно. Не си мислете нищо лошо, не се притеснявайте и не разчитайте на късмет. Изберете добра болница и специалист и мои мнение - не пътувайте далече от тях.