Искам да ви се оплача колко съм смотана и бавна, пък иначе съм страшна работа... много знам, много съм чела и книги и сайтове и форуми... обаче то човек като си е тъп... няма кво да се направи. Тази вечер си седим с таткото и каката и бебенцето, което вече си седи седнало през цялото време. Гледаме телевизия и хрупаме солети. Алис грабва една солетка от ръката ми и почва да я смуче. И ние се смеем /щот тва е най-важно в тоя момент/ и се радваме как краде детето, щото никой не му дава... В това време /20-22 секунди/ бебето успява с венец да отгризне парче от солетата, с големина около 1 см. При което аз бъркам да я извадя, но тя вече е лигава и е на входа на гърлото. След едно премигване и осъзнаване от моя страна, че това навън няма да излезе- бебето почва да се дави и не може да си вземе въздух... Решавам на секундата /общото ми време е толкова/ ,че освен да набутам към трахеята друго не ми остава и бутам с пръст до началото на трахеята. Целият ми показалец беше в устата й. И... тя си взе въздух и изплака... измих и очичките със студена вода, дадох и водичка с капкомер. Успокои се за 2 минути. Аз още не съм се успокоила. Толкова неразумна и оглупяла никога не съм била, не знам защо изобщо и оставих тази солета в ръчичката. А не е захранена. Сега първата "лъжичка" храна е солета- брашно, вода, мазнина, сол, захар. Не е ли чудесно за захранване. Беше ме страх, че съм наранила гърлото, или трахеята, но май се размина, защото бебето след това игра и се държеше нормално. По-голям шок скоро не бях изживявала. Сега, докато не минат 72 часа за отложена алергична реакция няма да си отдъхна... Направо не мога да ви опиша какво е чувството да видиш малкото си сърчице да се задушава в ръцете ти. Господ да пази дечицата ни! В моя слубай, особено от мен самата. След като падна на 4 м от дивана, сега я и задавих. Дано повече никога, никога не ми се случва подобен сценарий и на вас също от сърце ви го пожелавам. В тази връзка ви съветвам /щото много разбирам.../ да не давате все още finger food, тъй-като после си мислих, че това можеше да е например варен морков- щеше да се случи същото нещо. Та така... Като ми дойде позитивизъм след 3 дни ще пиша пак и ще споделя с вас хитринки за захранването и храненето, който е на домашно де. Лека нощ скъпи майки, целувки и прегръдки на мекичките ви, пухкави създания. /по една специална целувка от мен- на топличко босо краче на петичката .../ 👣👣👣
Препоръчани теми