Подкрепят ли ви родителите ви за второ детенце?

  • 7 503
  • 115
  •   1
Отговори
  • Мнения: 989
Интересно ми е: по- притеснени за вас ли са родителите ви за раждането на второ детенце, отколкото са били при първото?
Моите винаги са ми били много голяма опора, но сега виждам у тях притеснение за здравето ми- повече от всякога досега.
При вас как беше?

Последна редакция: пт, 01 фев 2019, 18:31 от Novichka1

# 1
  • София
  • Мнения: 13 143
А това решение специално ли го обсъдихте със съпруга ти и родителите или те по някакъв начин сами изразиха мнението си? И защо това решение касае и родителите или може би живеете с тях и/или те ви подпомагат с гледането на детето, с финансите или по друг начин?

Последна редакция: пт, 01 фев 2019, 14:32 от Fever Ray

# 2
  • Мнения: 989
Разбира се, че със съпруга ми взимаме тези решения заедно. Отделно живеем- не е в това въпросът.
Просто ми е интересно как са реагирали вашите родители на идеята ви за второ детенце?

# 3
  • София
  • Мнения: 30 142
Приеха нормално новината и двата пъти. Никой не ги е питал по въпроса, дали да имаме деца, колко и кога. Вземате решение с мъжа ти и просто ги уведомявате в даден момент. Не виждам какво толкова има да реагират.

Ако вече има някакви предпоставки за здравословен проблем при теб, то тогава е нормално да се тревожат като родители, но решението си остава все пак ваше. Големи хора сте.

# 4
  • Мнения: 2 241
Не би ми хрумнало дори да се допитвам до тях.

# 5
  • Мнения: 3 945
Дори не би ми хрумнало да обсъждам такава идея. Това си е нещо между мен и мъжа ми, какво значение има чуждото одобрение?

# 6
  • София
  • Мнения: 13 143
Ние имаме четири деца и не сме обсъждали плановете си с родителите ни преди забременяването, вкл.при третата бременност (която беше ин витро).
Това е решение само на двойката.
Странно ми е да се обсъждат подобни намерения с родителите. И особено да вземат отношение с мнения "за" или "против".

# 7
  • Мнения: 989
Не ме разбрахте.
И през ум не ми е минало да ги питам, това естествено е наше решение и наша отговорност.
Може би не съм формулирала мислите си правилно- нека попитам тогава така: по-притеснени за вас ли бяха родителите ви втория път?

# 8
  • София
  • Мнения: 30 142
Скрит текст:
Не ме разбрахте.
И през ум не ми е минало да ги питам, това естествено е наше решение и наша отговорност.
Може би не съм формулирала мислите си правилно- нека попитам тогава така: по-притеснени за вас ли бяха родителите ви втория път?

Интересното е, че по-притеснена бях аз за себе си, макар и да нямаше защо. Явно знаех какво е и някак се тревожих неоснователно. Предполагам, че по някакъв начин съм предавала тези усещания и на околните, но не са го показали или оплакали.

# 9
  • Мнения: 299
Дали подкрепят или не, като им кажат че ще имат ново внуче, повечето баби и дядовци ще са невероятно щастливи , каквото и да са говорили предварително. . Не съм питала , направо им казах като бях бременна в петия месец и двата пъти,  за да съм сигурна че бебетата се равиват добре. Това си е ваше решение с мъжа ви.
Смело напред. Децата са най- голямото щастие. Късметлийка се чувствам че си имам сестра. Не лишавай детето си от това щастие. Имам две малки момченца и нямам търпение да ги видя как си играят и се подкрепят по-нататък в живота. Абсолютно не се двоуми , а работи по въпроса. Едва ли има човек който да е съжалил че има второ дете. Като ти се усмихне бебчето,  забравяш всички грижи. Те са временни, а детето е завинаги. Успех!

# 10
  • София
  • Мнения: 13 143
Нормално е родителите винаги да се притесняват за здравето на децата си. Важното е да не превръщат това в показна намеса и да не го показват пред децата си.
Усещала съм притесненията им, особено четвъртия път, когато бебето ни "изненада" и бях вече на 40 г. Никога не го изказаха пред мен, за да не ме товарят и да не се бъркат в личните ми решения. Благодарна съм им за това.
Точно по причината, че самата аз всеки път бях също по-уплашена от преди.
И не сме обсъждали с тях дали се пазим или не. Съобщавахме им след доказана бременност (след 12-та г.с.), за да им спестим поне първоначалните притеснения.

# 11
  • Мнения: 989
И мен не са ме натоварвали с директно изказани притеснения, но го усещам- както си го усещала и ти... Затова ми беше интересно как е при другите.

Нормално е родителите винаги да се притесняват за здравето на децата си. Важното е да не превръщат това в показна намеса и да не го показват пред децата си.
Усещала съм притесненията им, особено четвъртия път, когато бебето ни "изненада" и бях вече на 40 г. Никога не го изказаха пред мен, за да не ме товарят и да не се бъркат в личните ми решения. Благодарна съм им за това.
Точно по причината, че самата аз всеки път бях също по-уплашена от преди.
И не сме обсъждали с тях дали се пазим или не. Съобщавахме им след доказана бременност (след 12-та г.с.), за да им спестим поне първоначалните притеснения.

# 12
  • Мнения: X
Не бих искала разрешение, нито пък бих предупредила,нито бих споделила, че опитваме. Това е наистина лично и решението е изцяло на нас двама ни.
Но в случая при теб е друго, смятам, че всеки родител би се притеснил, ако детето му има проблеми в здравословен план и нещо застраша живота му.
Нормално е да ви споделят мнение, щом сте сподели намеренията си с тях.

# 13
  • Мнения: 46 516
Novichka1, а ти имаш ли някакъв конкретен здравословен проблем, който ги притеснява?

По темата, винаги са били за второ дете, но аз не пожелах. Близки сме и много се разбираме, но по този въпрос за мен е без значение какво е мнението им и дали подкрепят моето.

# 14
  • Мнения: 989
Нищо драстично, то кой ли няма по някой здравословен проблем?! Но не е нищо драстично.
При първото детенце обаче факт е, че не съм имала никакви.

Novichka1, а ти имаш ли някакъв конкретен здравословен проблем, който ги притеснява?

По темата, винаги са били за второ дете, но аз не пожелах. Близки сме и много се разбираме, но по този въпрос за мен е без значение какво е мнението им и дали подкрепят моето.

# 15
  • Мнения: 46 516
Но все пак явно има нещо.
Възможно е желанието ви за дете (твоето или на съпруга ти), да е много силно и да замъглява реалната преценка.
Това че една бременност е протекла лесно, не значи, че ще извадиш втори път същия късмет. В него е проблемът, не знам за какво става дума, но може да имат право.

# 16
  • Мнения: 8 804
Не слушайте родителите, понякога те ви съветват изхождайки от съвсем други причини, които за вас може да не са важни.
Слушайте сърцето си, ако искате да имате второ дете, направете го! Имаме свободна воля да правим каквото си поискаме. Това е избор,  с поемане на отговорност за него. Вие поемате отговорност, не родителите ви.
Ако има здравословни проблеми, допитайте се до лекар.

# 17
  • Мнения: X
Едва ли се притесняват конкретно защото е второ дете, а защото имате проблем. Родители са, това им е работата да се притесняват.
Ако според лекарите състоянието ви е ок, няма значение какво мислят родителите или други роднини.

# 18
  • Мнения: 1 606
Не сме питали нито за второ, нито за третото, просто информирах. Макар ужасните две раждания преди. Не са казали нищо натоварващо или фрапиращо.

# 19
  • Мнения: X
Защо пък трябва да ме подкрепят родитилите ни?
На 21 родих не съм ги питала и тогава, остава сега на 33 да ги питам Dizzy Face

# 20
  • София
  • Мнения: 24 839
Дами, въпросът на авторката е ясен- дали родителите ви са се притеснявали за здравето ви, нищо повече.
Кой говори за искане на разрешение? newsm78

# 21
  • Мнения: 989
Благодаря ти, че ме разбра!


Дами, въпросът на авторката е ясен- дали родителите ви са се притеснявали за здравето ви, нищо повече.
Кой говори за искане на разрешение? newsm78

# 22
  • Мнения: 7 265
Нещо не ми стана ясно. Въпросът би имал смисъл само ако авторката има здравословен проблем. Иначе защо ще се притесняват родителите й?

# 23
  • Мнения: 989
Би било доста странно, ако родителите не се притесняват дори за напълно здравата си бременна дъщеря, защото само идиот не би се притеснявал- всяка бременност носи освен много радост за цялото семейство, и притеснения заради рисковете, които я съпътстват.

Ако родителите ми не се притесняваха за мен, вероятно щяха да са идиоти.

Въпросът ми е друг: при втората ви бременност родителите ви по- притеснени ли бяха за вас, отколкото при първата?

Нещо не ми стана ясно. Въпросът би имал смисъл само ако авторката има здравословен проблем. Иначе защо ще се притесняват родителите й?

# 24
  • Мнения: X
Странен ти е въпросът като цяло. Какво значение има? И да разбереш, че родителите на някоя жена са били по - притеснени при втората бременност, какво?
Не че всеки няма право да си задава каквито иска въпроси де, ама малко ми се губи смисъла...

# 25
  • Мнения: 989
Благодаря ви за отговорите, приятен уикенд!

# 26
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.

# 27
  • Мнения: 989
Срамът не може да е аргумент.
Ако на 40 си родиш дете, гордей се със себе си! Simple Smile

# 28
  • Мнения: 1 606
Това с год. не го разбирам. Около мен повечето са тази възраст с малки деца. ММ е на 40. Аз на 38 с бебе на 6м

# 29
  • София
  • Мнения: 24 839
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.

Не мисля, че майка ти го прави от чувство за срам, а наистина се притеснява за теб.
На 41 да родиш, си е приключение, пък като влезеш в менопаузата на 45, ще настане веселба вкъщи.
Не знам каква е ситуацията, но ако мъжът си има също дете, защо ти е на баир лозе, вместо да си живеете живота и да пътувате, и да се забавлявате? newsm78

# 30
  • Мнения: 2 241
Тези неща се решават от мъжа и жената. Без да се съобразяваш с мама и тати, а още по-малко с напълно непознати в интернет. Особено когато си на 40.

# 31
  • Мнения: 2 488
Малко е странен въпросът. Ако жената има здравословен проблем, който би се усложнил при една бременност, е нормално родителите да се притесняват.
Обаче, при една здрава, млада жена не ми се струва нормално да имат притеснения. Все пак сме в 21век и медицината е доста напреднала.
Моите родители съм ги уведомявала чак при наличие на бременност и много да се радвали. Дори и да е имало някакво притеснение, никога не са го показвали пред мен.

# 32
  • Мнения: 2 241
Всъщност, без значение дали си родител, приятел, роднина или просто близък, не трябва да товариш хората със собствените си притеснения.

# 33
  • Мнения: X
Vesi@,ако сте сигурни и го искате не се страхувайте, както сама казваш времето лети и не е важно кой може би ще се срамува от твоя живот и действия , а дали си щастлива.
Имам приятелка на 36-7г има прекрасно момиченце на 2м и е много щаства, въобще не съжалява, но и никога не се е притеснявала за хорското мнение и ти недей, нито за мнението на майка си.

# 34
  • Мнения: 983
Само татко беше жив когато забременях с второто ни детенце и го прие много добре най вече,че терминът ми съвпадаше с неговият рожден ден.
Свекър ми беше много щастлив,че ще имаме второ дете докато свекървата изтърси едно сухо "А ми то тогава каката няма да ходи на море догодина!"Никак не и допадаше идеята да имаме второ а и веднъж и честитих за бабин ден да има още внуци /дъщеря и е по голяма от мен,но деца няма все още/ и си помисли,че от нас,и как не ме уби с мълниите които и светкаха в очите просто незнам.

# 35
  • София
  • Мнения: 5 727
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.

Не мисля, че майка ти го прави от чувство за срам, а наистина се притеснява за теб.
На 41 да родиш, си е приключение, пък като влезеш в менопаузата на 45, ще настане веселба вкъщи.
Не знам каква е ситуацията, но ако мъжът си има също дете, защо ти е на баир лозе, вместо да си живеете живота и да пътувате, и да се забавлявате? newsm78
И от какъв зор вкара жената на 45 в менопаузата.
За едни неща си широко скроена,  за други изненадващо тесногръда.


vesi@ -  щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.

# 36
  • Мнения: 46 516
Дами, въпросът на авторката е ясен- дали родителите ви са се притеснявали за здравето ви, нищо повече.
Кой говори за искане на разрешение? newsm78
Няма родител, който да не се притеснява за дъщеря си, когато стане дума за бременност и раждане. Но някои ги подкрепят, други не. Да, не става дума за искане на разрешение, но щом пуска тема, явно подкрепата им е от значение за нейното решение.

# 37
  • Мнения: 7 914
Да, подкрепиха ме - показаха радост, и да - притесненията им бяха много по-големи, защото беше мъчителна и тежка бременност. Не са показвали притесненията си, но ги усещах. И третия път ме подкрепиха и бяха до мен, когато се объркаха нещата и всичко отиде по дяволите.
Предполагам авторката на темата е бременна - възможно ли е да се тревожат дали ще се наложи да се грижат за първото дете, ако майката лежи в болница през бременността?

# 38
  • Мнения: 8 804
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.
Как ще си стара!? В чужбина хората до 40 правят кариера и чак тогава започват деца.

# 39
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.

Не мисля, че майка ти го прави от чувство за срам, а наистина се притеснява за теб.
На 41 да родиш, си е приключение, пък като влезеш в менопаузата на 45, ще настане веселба вкъщи.
Не знам каква е ситуацията, но ако мъжът си има също дете, защо ти е на баир лозе, вместо да си живеете живота и да пътувате, и да се забавлявате? newsm78
И от какъв зор вкара жената на 45 в менопаузата.
За едни неща си широко скроена,  за други изненадващо тесногръда.


vesi@ -  щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.
Благодаря ти за подкрепата!
АБСУРТ,мъжът ми има дете,да.Но и двамата искаме свое дете.Просто го срещнах по-късно.Нямам здравословни проблеми,изглеждам по-млада за годините си.Освен това съм лекар и ми е ясно какви са рисковете наа една бременност,има ги и на 20,и на 40.

# 40
  • София
  • Мнения: 24 839

И от какъв зор вкара жената на 45 в менопаузата.
За едни неща си широко скроена,  за други изненадващо тесногръда.


vesi@ -  щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.

Ами, говоря от опит- нормално по това време природата ни вкарва в менопаузата.
И да, сигурно съм тясноскроена, но не съм фен на изкуственото ѝ отсрочване с разни хормони, защото много народ си пати после.
Това, че животът се е изменил и много жени гонят последния влак, та и оттатък, не означава че сме надхитрили Природата.
Рисковете на 41 са много и да я окуражавам бодряшки "Давай", щото няма да е на моя задник, не бих направила.

Тя си има дете, ако и той има, какво по- хубаво да си ги отгледат и да си поживеят с кеф?

vesi@, в такъв случай, не разбирам какво точно питаш?

# 41
  • Мнения: 989
Не, категорично не


Да, подкрепиха ме - показаха радост, и да - притесненията им бяха много по-големи, защото беше мъчителна и тежка бременност. Не са показвали притесненията си, но ги усещах. И третия път ме подкрепиха и бяха до мен, когато се объркаха нещата и всичко отиде по дяволите.
Предполагам авторката на темата е бременна - възможно ли е да се тревожат дали ще се наложи да се грижат за първото дете, ако майката лежи в болница през бременността?

# 42
  • Мнения: 46 516
А как изразяват това, че не ви подкрепят?
В смисъл посочват ли причината. И ако да - каква е?
Всичко според мен се крие в проблем, който имате, но премълчавате, кажете какъв е, за да е ясна темата, може да ви насочим към специалист, който да ви консултира и да обясните на родителите ви, че няма риск или ако има, какъв е.

# 43
  • София
  • Мнения: 30 142
Явно има нещо недоизказано, защото така темата е доста неясна и обща. Питате за подкрепа, после пишете, че всъщност решението е ваше и не търсите одобрение, в същото време споменавате (уж между другото) здравословен проблем и т.н.

# 44
  • Мнения: 3 122
Разбира се, че със съпруга ми взимаме тези решения заедно. Отделно живеем- не е в това въпросът.
Просто ми е интересно как са реагирали вашите родители на идеята ви за второ детенце?

Изобщо не съм обсъждала или казвала идеята на родителите си. Само със съпруга сме обсъждали. Казах им като бях бременна вече. Ако са се притеснили повече, не са ми казали.

# 45
  • Мнения: 9 359
Цитат на: Pepina_n3 link=topic=1091460.msg38151497#msg38151497 date=1549096433
Как ще си стара!? В чужбина хората до 40 правят кариера и чак тогава започват деца.
[/quote
Да родиш на 40 г. за първи път е едно нещо- всеки иска дете. Да се решиш на 40 г. + да раждаш 2 или 3 дете е друго. Особено ако предишното дете си родила преди 13-15 г. Не смятам, че срамът играе роля, по-скоро физическата и здравословна готовност на майката и бащата.

# 46
  • Мнения: 8 804
Цитат на: Pepina_n3 link=topic=1091460.msg38151497#msg38151497 date=1549096433
Как ще си стара!? В чужбина хората до 40 правят кариера и чак тогава започват деца.
[/quote
Да родиш на 40 г. за първи път е едно нещо- всеки иска дете. Да се решиш на 40 г. + да раждаш 2 или 3 дете е друго. Особено ако предишното дете си родила преди 13-15 г. Не смятам, че срамът играе роля, по-скоро физическата и здравословна готовност на майката и бащата.
пояснете каква е разликата за първо и  за следващи деца, не разбрах какво имате предвид.

# 47
  • плевен
  • Мнения: 1 249
Според мен риск винаги има.Лекар съм и съм се нагледала на всякакви случаи.До момента нямам никакви проблеми освен ниско кръвно,медицината в момента предлага различни варианти за дородова диагностика,проблемът ми е по-скоро в реакцията на родителите ми.Те са от поколението,което е раждало на по по 20 години и трудно биха възприели раждане на моята възраст.

# 48
  • Мнения: 9 359
Pepina_n3,
на 40 г. +, 2 здрави деца и същия мъж, освен ако не стане грешка, трудно се навивам на бременност завършваща с 4 кг бебе всеки път, амниоцентеза (задължителна при 35 г. +), плацента превия (при мен 2 бременност поне беше само отчасти, поради което не лежах вкъщи на легло, но и секс не правих) и други малки неудобства като търчането в тоалетната по всяко време в късна бременност. При това аз не смятам, че съм имала тежки бременности или раждания.
Ако нямах други деца или нов партньор навивам се от раз, ама след 2 бременности - не.

# 49
  • София
  • Мнения: 13 143
Бременността с първо дете над 40 е наистина рискова, но с поредно не е. При мен бременностите и ражданията ми на 20+ и на 30+ бяха много по-тежки от на 40+. Даже последната бременност я "хванахме" чак в края на 3-тия месец, въпреки опита ми и всичко, което знам по темата. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 50
  • Мнения: 488
Притесняваха се повече ,но това защото имаше причина ( първото дете родих в 29.г.с и двете бяхме зле ) . Казах им че съм бременна с второто в 4 месец ,за да им спестя малко нерви . Никога не са изказвали притесненията си нетактично.   

# 51
  • Мнения: 299
Как ще си стара!? В чужбина хората до 40 правят кариера и чак тогава започват деца.
Много точно. Тенденцията сега е да се ражда след 35. Моите две деца ги родих около 40. Абсолютно безпроблемно зачеване и бременност и в двата случая. Изобщо да не ти пука че някой си щял да да си помисли нещо. Животът си е твой и никого няма да ощастливиш като после застрадаш че не си създала още едно мъниче когато е можело. Мисли положително. Аз съм много доволна от избора си. И ти ще си.

Pepina_n3,
на 40 г. +, 2 здрави деца и същия мъж, освен ако не стане грешка, трудно се навивам на бременност завършваща с 4 кг бебе всеки път, амниоцентеза (задължителна при 35 г. +), плацента превия (при мен 2 бременност поне беше само отчасти, поради което не лежах вкъщи на легло, но и секс не правих) и други малки неудобства като търчането в тоалетната по всяко време в късна бременност. При това аз не смятам, че съм имала тежки бременности или раждания.
Ако нямах други деца или нов партньор навивам се от раз, ама след 2 бременности - не.
Амниоцентезата ИЗОБЩО НЕ е задължителна след 35г. Ненужен риск при положение че си има кръвни тестове,  които улавят генетичните заболявания на 99%. Родих 2 деца на около 40г и са си живи и здрави , като не съм имала дори гадене сутринта. Карах колело и работих до последния ден. Не е до възрастта , а до здравето на майката( и гените на бащата). Познавам много жени родили на 20+ със всякакви проблеми по време на бременността или самото раждане. Едната дори ослепя временно след раждането. Всичко е индивидуално и въпрос на здраве.

Последна редакция: нд, 03 фев 2019, 11:52 от Не се сърди, човече

# 52
  • Мнения: 8 804
Бременността с първо дете над 40 е наистина рискова, но с поредно не е.
И аз така съм чувала. Но как се обяснява от медицинска гледна точка.

# 53
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 280
Моя близка реши да роди второ дете на 40 години,защото мъжа и не искал да останат с едно дете.Това въпреки предупрежденията на лекарите,че е много рисково за нея.
Тя забременя и много се радваше,а майка и не спря да реве през цялото време.
Роди се детето,а моята близка още същата вечер получи усложнения,направиха и втора операция-хистеректомия.
Три дни живота и беше в опасност ,преливаха и кръв.
Едвам я спасиха.Майка и се поболя горката.Три дена седя пред болницата,не можахме да я накараме да се прибере....Мъжът и беше уплашен и се чувстваше виновен.

# 54
  • Мнения: 8 804
Медицината е доста напреднала. Странно как се случват усложниения.

# 55
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 280
Не знам как се случват усложненията,не съм лекар.
Но ето,случи се.Жената остана без матка и без яйчници.Детето е с увреждане.
Майка и не я подкрепяше в решението за второ дете,лекарите я предупреждаваха.И бяха прави.


Естествено има и много жени родили на 40 без усложнения.

# 56
  • София
  • Мнения: 4 294
2 мои близки познати, независимо една от друга станаха майки за пръв път на 43 години. Нормални бременности, естествено раждане (и двете обиколиха сума-ти доктори, защото никой не се навиваше на естествено раждане. Децата са без проблеми, здрави, майките също. Моя комшийка също около 40-те износи и роди абсолютно здраво второ детенце. За сметка на това имам позната, която на 18г е родила, детето е с много тежки увреждания, с първото си детенце забременях, когато бях на 29г и преживях спонтанен аборт, дъщеря си я родих на почти 31г, моя комшийка роди нормално второ момиченце на 38г. Изобщо, според мен всичко е индивидуално и най-вече "Божа работа", в смисъл, че, ако ти е писано всичко ще е наред. Имам детенце на майка-наркоманка (ама много зле наркоманка) в класа - е, детето си е супер-читаво, други се пазят през бременността, всичко е точно и накрая нещо се обърква.
Иначе бременността колкото е прекрасна, все пак си има доза риск. На моя бивша съученичка от упойката пък нещо станало и е "жив труп", не е излизала от кома въобще, нищо не може да прави, не познава детето, сестра ѝ се грижи за нея. Някъде около 30г  беше.
Ако искаш да дариш живот според мен го направи, стига да нямаш противопоказания.

# 57
  • Мнения: 18 530
Моята майка още когато родих второто на 31 беше убедена, че съм стара да раждам Simple Smile Тя ме е родила навремето на 28 и това за нея е предела за всякакви раждания Simple Smile

Но животът е динамичен и все повече жени ще раждат на 40+ Това са фактите. Аз родих на 43 трудно, с усложнения, но с детето сме добре. Няма правило, ако си решила, рискуваш, ако те е страх, траеш си и това е.

# 58
  • София
  • Мнения: 4 294
Навремето (1956г) баба ми била бременна с майка ми на 34 години и според нея било късно да ражда, затова скачала от печката, за да абортира. Добре, обаче майка ми (като един достопочтен рак) се заклещила и се задържала Simple Smile Та... 21 години по-късно и аз съм се пръкнала Simple Smile

# 59
  • Мнения: 339
Майка ми ме е родила на 38 г. Шегува се, че всичките и приятелки вече били оженени, с деца, част от тях вече и разведени, а тя тепърва бременна за първи път. Бременността ѝ била цветна и толкова лека, че разбрала за нея чак в 4-5 месец. Родила ме е по същия начин - без да разбере какво се случва Smile, супер бързо и лесно.
Не мисля, че възрастта е пречка. Усложнения могат да възникнат на всяка възраст. Но не  бих рискувала, ако имам сериозни здравословни проблеми. Не бих си простила, ако детето ми е с увреждания заради мен. Това е при положение, че лекарите са ме предупредили за риска, а аз на моя глава съм си решила, че трябва задължително да имам второ дете. Би било ужасно и детето/децата ми да остане(ат) без майка.

# 60
  • София
  • Мнения: 4 294
Сега се сетих, че майката на моя приятелка (аз съм ѝ кума) я е родила на 39г. Това 1980г Simple Smile, всичко е точно Simple Smile

# 61
  • София
  • Мнения: 8 646
Въобще не сме го обсъждали. Просто съобщаваме и това е. Разбирам, че някои имат тревоги, но ако излязат от добрия тон и прекалят, вероятно бих ограничила контактите, за да не ме натоварват.

# 62
  • Мнения: 24 467

И от какъв зор вкара жената на 45 в менопаузата.
За едни неща си широко скроена,  за други изненадващо тесногръда.


vesi@ -  щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.

Ами, говоря от опит- нормално по това време природата ни вкарва в менопаузата.
И да, сигурно съм тясноскроена, но не съм фен на изкуственото ѝ отсрочване с разни хормони, защото много народ си пати после.
Това, че животът се е изменил и много жени гонят последния влак, та и оттатък, не означава че сме надхитрили Природата.
Рисковете на 41 са много и да я окуражавам бодряшки "Давай", щото няма да е на моя задник, не бих направила.

Защо да се отстрочва менопаузата с таблетки? Много жени не са в такава въобще на 45. Баба ми я изкара към 60-те.
https://www.puls.bg/seks-i-zdrave-c-53/menopauzata-koga-nastpva-n-8500
Началото е най-рано на 45, но може това начало да дойде и десетилетие по-късно, че и още повече. Средностатистически е 52 години.
https://www.az-jenata.bg/a/5-zdrave-i-krasota/17855-kakvo-triabv … a-za-menopauzata/
Всъщност ако една жена роди на 40, на 52 ще има дете в шести клас. И какво ако е в менопауза? Неадекватни и адекватни хора има на всяка възраст, във и извън това състояние.
Винаги може да има и доста съществени отклонения от по 10 години в плюс и в минус.
Баба ми със сигурност не пиеше хормони. И не помня да е има проблеми по тоя повод. Пращала ме е да се редя на аптеката за дамски превръзки, че тогава бяха рядкост. Особено на село.
 Grinning
...
Имам много познати жени, родили около 40 годишни. Не виждам никаква разлика между тях, като майки, и родилите по-млади, вкл. и сама аз. Не смятам изобщо, че за жена на 40 години е късно и за първо и за следващо дете при здрави родители.
...
Иначе хора с откровено средновековни виждания по въпроса си има.
Аз бях бременна с второто си дете на 30 години и попаднах дори на гинеколожка, която ме попита защо пък съм решила да имам второ дете на "тази възраст". Нали вече сме си били имали едно. Laughing
Здрава съм си, за протокола. Не се е притеснила поради такава причина.
Изключително неадекватно, особено за лекар.

Последна редакция: пн, 04 фев 2019, 15:25 от Judy

# 63
  • Пловдив
  • Мнения: 14 405
Не мисля, че майка ти го прави от чувство за срам, а наистина се притеснява за теб.
На 41 да родиш, си е приключение, пък като влезеш в менопаузата на 45, ще настане веселба вкъщи.
Не знам каква е ситуацията, но ако мъжът си има също дете, защо ти е на баир лозе, вместо да си живеете живота и да пътувате, и да се забавлявате? newsm78
А и да си няма дете мъжът, коя нормална жена с едно дете ще се навие на подобна налудничава авантюра, да роди пак на 41, че да си начеше мерака за размножаване (ли беше).  Laughing Laughing


----
Веси, ВСИЧКИ си мислим, че изглеждаме млади за годините си, но обикновено не е вярно.
А АбсурТ в нищо не е широко скроена според мен.

----
Бременността с първо дете над 40 е наистина рискова, но с поредно не е.
И аз така съм чувала. Но как се обяснява от медицинска гледна точка.
Според мен е без значение коя поред е бременността.

Колкото до 40-годишната с усложненията - не стана ясно при нея ли е имало проблем отпреди забременяването, или всяка 40-годишна трябва да се смята за проблемна. И да не ражда, ако има вече едно дете, защото едно дете, нали, иска всеки, ама да искаш цели две деца, си е чист каприз, ако не патология.  Sunglasses

Последна редакция: пн, 04 фев 2019, 15:39 от Магдена

# 64
  • Мнения: 18 530
Според лекарите аз бях в менопауза, пък то взех, че родих. Сега същите лекари казват, че съм се подмладила с това раждане:) Значи има и ползи Simple Smile

# 65
  • Мнения: 8 804
Не мислите ли, че сега хората се женят по-късно. Уж има интернет, има комуникации, но 20годишните не бързат да създават деца, семейства.  Продължителността на живота също се е увеличила (в световен мащаб ,в БГ не знам как е). 
В чужбина лекарите се отнасят много мило с родилки над 40г, никой не им казва, че са стари, нито го мисли. И млади, и стари, призовават към нормално раждане, а секциото е само по медицински причини, възрастта не е от тях.

# 66
  • Бургас
  • Мнения: 5 641
Ми не сме питали родителите Simple Smile Съобщихме им факти. Даже за малкото просто казахме, че стартираме стимулации и т.н. /наложи се да е АРТ малката мишка/
И двата пъти не правя разлика в майка ми. С нея съм си близка и споделяме много. Какво ме боли, къде, що, как е бебето... Мама си е мама. И двата пъти се тревожеше и за мен и за бебето. Колко е висила по болниците на свиждане ... страшна душа има. И двата пъти бях с кофти бременност - по болниците и под домашен арест. За малкия удари и едно рамо на мъжо. Отпразнуваха си го двамата вкъщи Simple Smile 
Искам и трето един ден. Бъзикам я от сега. Стяга се по въпроса, но съм 100% сигурна, че пак ще е на 100% зад мен.

# 67
  • Мнения: 9 359
Novichka 1,
Аз не разбрах ти в момента бременна ли си с второ дете или не? И ако не си, защо си мислиш, че родителите биха били по- притеснени с втората ти бременност?

Последна редакция: пн, 04 фев 2019, 16:51 от Deni-meni

# 68
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Права е абсурд за доста неща, но щом сте рекли, че трябва да сме широкоскроени...

# 69
  • Мнения: 989
Толкова много отговори на въпрос, който не съм задавала, не смятах, че е възможно да получа.

Толкова много твърдения, нямащи нищо общо с моя въпрос- също.

Но явно всеки пречупва информацията през себе си, понякога до неузнаваемост.
Като чета написаното от някои от вас, просто се чудя: кога казах, че съм питала родителите си дали да имам дете, или пък: кога казах, че не ме подкрепят, което някои тук коментират направо като факт?!?!

Виждам също така много груба намеса в личното пространство по отношение на жената, която обмисля бременност на 40. Тя какво споделя, вие къде отивате?! Никога не бих си позволила да го правя, хората обаче както казах са различни. То пръсти се размахват, изчислихте й и менопаузата вече... Прочетох някои доста назидателни изказвания, мисля си: как ли се живее с такава твърда увереност в правотата ти???

Макар че сме във форум и анонимността дава свобода, тя трябва да се използва умерено- все пак с идеята, че срещу теб стои човек... ИМА разлика в това как изразявяш мнението си. Помислете! Не е хубаво да нараняваш...

На мен пък вече едва ли не диагнози ще ми поставяте, че и на кой лекар да отида ще ми кажете, вероятно в ролята на ненадминати топ експерти, национални консултанти по здравеопазване, ама ... да ви имам самочувствието. Хайде по- сериозно!

На тези, които ме разбраха и отделиха от времето си, за да ми отговорят на въпроса, който ме вълнуваше: благодаря ви! Добронамереността винаги личи! Simple Smile



# 70
  • Мнения: 46 516
На мен пък вече едва ли не диагнози ще ми поставяте, че и на кой лекар да отида ще ми кажете, вероятно в ролята на ненадминати топ експерти, национални консултанти по здравеопазване, ама ... да ви имам самочувствието. Хайде по- сериозно!
Не, не сме експерти, обикновени хора сме с болести и проблеми. И понеже в първия пост уточняваш, че в основата на притеснението на родителите ти стои здравословен проблем, логично беше да насочим съветите си в тази посока.

# 71
  • Мнения: 9 359
Аз пак да попитам авторката, защо си мисли, че при втора бременност родителите и ще са по- разтревожени? Добре не е здравословен проблем, тогава? Финансов? Да не си мислят, че ще им оставите бебето те да го гледат вместо вас?

# 72
  • Мнения: 7 265
Който се страхува от нелицеприятни мнения, не пуска теми в Бг мама. Според мен има нещо премълчана или несподелено от авторката. Защото така поднесена темата и с това заглавие, просто няма логика. Размахването на пръстче просто ми е смешно, големи хора сме със собствен житейски опит и различни мнения.

# 73
  • Мнения: 989
Не се страхувам от нелицеприятни мнения. Критикувам НАЧИНА, по който те се изразяват- безцеремонно, без мисъл за това как ще се почувства другият.

И на мен размахването на пръстче ми е смешно, тук сме на едно мнение.

Който се страхува от нелицеприятни мнения, не пуска теми в Бг мама. Според мен има нещо премълчана или несподелено от авторката. Защото така поднесена темата и с това заглавие, просто няма логика. Размахването на пръстче просто ми е смешно, големи хора сме със собствен житейски опит и различни мнения.

# 74
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 292
Струва ми се безкрайно инфантилно зададена тема.
Не са родителите ми, които решават колко пъти ще бременея и раждам.
Вероятно всеки път са се притеснявали, когато съм била бременна, но това е напълно нормално. Не сме обсъждали даже тези страхове. Не съм искала разрешение или споделяла плановете си за забременяване с никого, освен с бащата на децата.

# 75
  • Мнения: 989
Това, че не сте искали разрешение, е страшно ценна информация! Ние всички искаме разрешение!!! Ха-ха! Вече става много забавно тук!

Струва ми се безкрайно инфантилно зададена тема.
Не са родителите ми, които решават колко пъти ще бременея и раждам.
Вероятно всеки път са се притеснявали, когато съм била бременна, но това е напълно нормално. Не сме обсъждали даже тези страхове. Не съм искала разрешение или споделяла плановете си за забременяване с никого, освен с бащата на децата.

# 76
  • Мнения: 1 174
Новичка 1, не се връзвай...
Майка ми честно казано беше по - спокойна с втората ми бременност, защото първата беше лека и безпроблемна.
Обаче за сестра ми беше разтревожена - първото й раждане беше проблемно, и затова всички бяхме на тръни с второто.
Може би зависи първите тревоги дали са се оправдали.

# 77
  • София
  • Мнения: 38 489
Имах проблеми с второто забременяване и съм споделяла с майка ми. В този смисъл имах подкрепа в нейно лице.

# 78
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 292
Това, че не сте искали разрешение, е страшно ценна информация! Ние всички искаме разрешение!!! Ха-ха! Вече става много забавно тук!

Не знам новичка ли си, старичка ли си, но не влизай така с бутонките! Радвам се, че ти е забавно, на мен също ми е, още с първия пост по темата.
Нямам намерение да ти разказвам живота си. Само ще ти кажа, че нямаше да имам две деца, ако бях оставила страховете си да ме победят. Което със сигурност важи и за страховете на родителите ми.

# 79
  • Мнения: 1 174
Авторката може би просто искаше да споделим как е било при нас. Струва ми се темата е просто за споделяне, без да има някакъв проблем тя.
Мисля, че сбърка раздела, ако темата беше публикувана в Бременност и раждане, щеше да се развие по друг начин 😊

# 80
  • Мнения: 5 234
Никога няма да забравя какво изтърси майка ми, когато й съобщих, че очакваме второ дете - защо ти е да се мъчиш, вече те видяха, че не си ялова. Flushed Dizzy Face Все едно го раждам за някой друг, или пък след коментарите й, бих решила да го върна. Много ме нарани тази реакция, много. После го извъртя, че била загрижена за мен, че нямало кой да ми помага и щяло да ми е трудно. Като се роди, разбира се, тя толкова много му се радва и обича. Но лошата дума понякога не може да бъде забравена, дори и да ни се иска да я забравим ...

# 81
  • Мнения: 1 174
Не е било с лошо, просто разбирания 😊 по- гадно би било да се престори на радостна, а после да не отразява детето 😉

# 82
  • Мнения: 24 467
А-а-а-а и още по-... може - ако заяви това, дето го е цитирала Фифиана и после пак не отразява детето. Аз лично знам такива хора.

# 83
  • София
  • Мнения: 22 947
Аз никога няма да забравя какво ми причини баба ми, когато майка ми беше бременна с втория ми брат.

Нашите като се разведоха майка ми да е била на 32, 33 г, родила вече две деца. Срещна по-късно мъж без деца, събраха се и искаха да имат дете. Аз не бях във възторг, ама тинейджър - какво да ме правиш. В крайна сметка забременя на 36 г и роди на 37 г. Баба ми започна да се държи ужасно с майка ми още като разбра за развода, а да не ви казвам какво стана като разбра, че е бременна. Непрекъснат телефонен тормоз, тъй като живееше далече. Това не и стигна и започна да звъни на мен. Говореше ми колко било опасно да ражда на тази възраст, какво можело да се случи по време на раждането и т.н. Беше ужасно... След години си промени отношението и вече уж си обича и този си внук, но аз никога няма да и простя за начина, по който се държа с мен и майка ми.

# 84
  • Мнения: 18 530
Е, моя позната също ми предначерта най-страшните варианти, докато бях бременна преди 2 години. Основната теза беше как ще си оставя децата сираци, защото ще умра по време на раждането. Също пресметна и ако оцелея, точно на колко години ще съм на абитуриентския бал на детето и колко страшно ще е за него това. И още имаше. Накрая спрях да й вдигам телефона и да слушам. Щом една жена е бременна вече, подобни приказки са страшно не на място, но хората виждат всичко през собствените си очи и само така преценяват. Понеже те самите не биха го направили, другите, които са решили, трябва да бъдат запознати с най-страховитите варианти и да се побъркват предварително даже. Нямам обяснение, но този феномен си го има.

# 85
  • София
  • Мнения: 22 947
И все пак собствената ти майка да ти говори така...

# 86
  • Мнения: 24 467
Много болни хора, верно, ходят по пътищата.
И повечето са все майки или бащи на някого.

# 87
  • Мнения: 18 530
Майките обикновено се страхуват най-много, в случая явно майката е изказала най-големите си страхове, без да помисли какво причинява на дъщеря си. Не го оправдавам, просто май това е механизма.

# 88
  • Мнения: 24 467
Майките обикновено се страхуват най-много, в случая явно майката е изказала най-големите си страхове, без да помисли какво причинява на дъщеря си. Не го оправдавам, просто май това е механизма.

Да бе, това е. "Аз да си кажа, белким ми олекне. Ма вярно ли съм спекла някого?"

# 89
  • Мнения: 18 530
Няма друго обяснение, едва ли наистина желае лошите неща, надяваме се.

# 90
  • Мнения: 24 467
Да, да, и аз така смятам, просото не се замислят и не могат да се запрат да не говорят глупости. То си е до човека.

# 91
  • Мнения: 3 122
Новичка, а мъжът ти притеснява ли се за теб и втора бременност? Защо за него нищо не казваш? Моите родители вече казах, че с нищо не са показали или казали да са притеснени, но мъжът ми беше по-притеснен. Моя позната умря по време на второто раждане на 25 години беше. Мъжът и цял живот се чувства виновен за това, че са решили да имат второ дете. Пропи се човека.

# 92
  • София
  • Мнения: 38 489
Аз се разминах на косъм, не че ви плаша...

# 93
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Нито първия, нито втория път съм обсъждала с родителите си тази тема. При все, че първия път бях на крехка възраст. Това не е тяхна работа, не е техен проблем, и тяхното мнение по въпроса, грам не ме вълнува. Не виждам какво притеснително има в това, да износиш второ дете?! Освен, разбира се, ако нямаш някакъв здравословен проблем, който би се влушил при евентуална бременност.
Отговарям само на началния пост.

# 94
  • Мнения: 299
Е, моя позната също ми предначерта най-страшните варианти, докато бях бременна преди 2 години. Основната теза беше как ще си оставя децата сираци, защото ще умра по време на раждането. Също пресметна и ако оцелея, точно на колко години ще съм на абитуриентския бал на детето и колко страшно ще е за него това. И още имаше. Накрая спрях да й вдигам телефона и да слушам. Щом една жена е бременна вече, подобни приказки са страшно не на място, но хората виждат всичко през собствените си очи и само така преценяват. Понеже те самите не биха го направили, другите, които са решили, трябва да бъдат запознати с най-страховитите варианти и да се побъркват предварително даже. Нямам обяснение, но този феномен си го има.
С такива хора като твоята “приятелка” не може да се излезе на глава. Затова си постъпила правилно като си спряла да и вдигаш. Много назадничаво е да мислиш че една жена над 35г не може да роди нормално. Хората които дават нежелани съвети да си гледат техните деца-ако въобще ги имат с това мислене...

# 95
  • Мнения: 8 218
Аз се разминах на косъм, не че ви плаша...

Аз се разминах на косъм, а бях само на 21 ако става на въпрос.

# 96
  • Мнения: 2 524
Аз се разминах на косъм, не че ви плаша...

Аз се разминах на косъм, а бях само на 21 ако става на въпрос.

Добре де, разбирам темата къде е поместена. Макар  че авторката на темата, отдавна вече я няма в дискусията, но явно е от нейните писания, че е вече бременна. Мислите ли, че е редно в подобна тема на бременна жена да пишете подобни стряскащи неща? Въпросът е риторичен.

# 97
  • Мнения: 8 218
Аз се разминах на косъм, не че ви плаша...

Аз се разминах на косъм, а бях само на 21 ако става на въпрос.

Добре де, разбирам темата къде е поместена. Макар  че авторката на темата, отдавна вече я няма в дискусията, но явно е от нейните писания, че е вече бременна. Мислите ли, че е редно в подобна тема на бременна жена да пишете подобни стряскащи неща? Въпросът е риторичен.

Жената не е бременна за първи път и нае за какво иде реч.

# 98
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 292
Жената като не иска да чете разнородни мнения, да не пуска тема.

# 99
  • Мнения: 9 359
Авторката отдавна избяга, след като не и харесаха отговорите и заяви, че не сме я разбрали, какво пита. Някъде по-напред беше писала, че не е все още бременна. Явно има проблем с родителите си на тази тема, но не казва какъв. Това пък си е нейно право.

# 100
  • София
  • Мнения: 12 006
Авторката отдавна напусна темата, защото не й харесаха отговорите, а според нея родителите имат право на глас в това да имат ли младите 2-ро дете или не. Т.е. родителите могат да подкрепят или не идеята за второ внуче.

# 101
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторката отдавна напусна темата, защото не й харесаха отговорите, а според нея родителите имат право на глас в това да имат ли младите 2-ро дете или не. Т.е. родителите могат да подкрепят или не идеята за второ внуче.

Авторката напусна темата, защото не ѝ хареса как изкривявате думите ѝ.
ти и в този пост правиш същото- никъде не е писала, че родителите ИМАТ ПРАВО НА ГЛАС дали да има второ дете, а че е нормално да се притесняват.
И пита дали и други родители се притесняват.

ПП. Последното ти изречение е нещо съвсем различно като извод и не кореспондира със смисъла на предните. Peace

# 102
  • София
  • Мнения: 12 006
Авторката отдавна напусна темата, защото не й харесаха отговорите, а според нея родителите имат право на глас в това да имат ли младите 2-ро дете или не. Т.е. родителите могат да подкрепят или не идеята за второ внуче.

Авторката напусна темата, защото не ѝ хареса как изкривявате думите ѝ.
ти и в този пост правиш същото- никъде не е писала, че родителите ИМАТ ПРАВО НА ГЛАС дали да има второ дете, а че е нормално да се притесняват.
И пита дали и други родители се притесняват.

ПП. Последното ти изречение е нещо съвсем различно като извод и не кореспондира със смисъла на предните. Peace
Да се притесняват около втората /първата или която и да е/ бремнност е едно, а да те "подкрепят" е съвсем друго понятие. А темата е "Подкрепят ли ви родителите ви за второ детенце?", не е "притесняват ли се за вас докато сте бременни".  newsm78

# 103
  • Мнения: 2 123
Новичка, заключи си темата. Тук отговор на въпроса си няма да намериш, а обиди, колкото искаш. Просто на  "постоянното присъствие" в този подфорум им е трудно да разберат въпроса ти. Те са идеални, напълно самостоятелни, независещи от никого, красиви и вечно обичани от съпрузите и приятелите си жени с най-прекрасните и умни деца.
И да знаеш - друг път тема в този подфорум не пускай.

# 104
  • София
  • Мнения: 12 006
Новичка, заключи си темата. Тук отговор на въпроса си няма да намериш, а обиди, колкото искаш. Просто на  "постоянното присъствие" в този подфорум им е трудно да разберат въпроса ти. Те са идеални, напълно самостоятелни, независещи от никого, красиви и вечно обичани от съпрузите и приятелите си жени с най-прекрасните и умни деца.
И да знаеш - друг път тема в този подфорум не пускай.
A ти преди да напишеш този пост пита ли мама дали може? Joy
Голяма завист имате към хора, които не ги дондуркат родителите им.Sunglasses

# 105
  • София
  • Мнения: 24 839

A ти преди да напишеш този пост пита ли мама дали може? Joy
Голяма завист имате към хора, които не ги дондуркат родителите им.Sunglasses

В огромна грешка си- никой не завижда на хора, не преборили комплекса "малкото момиченце, не успяло да се еманципира от мама".
Неистовото дърпане от елементарното уважение в  отношения родители- деца на пълнолетни субекти, поражда единствено съжаление.

# 106
  • София
  • Мнения: 12 006
Елементарното уважение и дундуркане са 2 съвсем различни неща, не знам защо ги бъркаш и мислиш за едно и също ... и не си само ти.

# 107
  • Мнения: 2 123
Е, точно за този пост, който съм написала не съм питала мама.LaughingLaughing Но за много неща се допитвам до нея, споделям и  за мен е важно  нейното мнение. И сега е момента да ти кажа Афродита, че не ме "дундурка", но имаме силна връзка и съм щастлива, че имам такава майка въобще родители, които винаги са зад мен и усещам любовта и подкрепата им във всеки момент.

Не зная дали си омъжена, но не е лошо освен любящ съпруг да имаш и една прекрасна ненатрапчива майка, която макар да не виждаш всеки ден, знаеш че е непрекъснато с теб и до теб и това съвсем не те прави несамостоятелно и "дундуркано"момиченце.

# 108
  • Мнения: 989
Колко харесах някои от вас, момичета, само да знаете! Така се радвам, че някои от вас ме разбраха... Аз ви разбрах също!
Изпитах истински кеф като ви прочетох последните постове! Ама истински кеф!
Спрях да пиша тук, защото видях, че е безсмислено... има една мисъл: "Ти му говориш, ТО (задължително в ср.р.!) те гледа..." Тук стана такова положението...
Желая ви щастие, мили умни щастливи момичета!
Да оставим другите да си говорят...

# 109
  • София
  • Мнения: 5 727
Едно е да имаш силна връзка с родител,да обсъждаш и споделяш. Съвсем друго решенията на родителя,  строго да определят твоите.
И да,  ако решението на родителя, е това което чакаш, за да определя живота ти, още те дундуркат

# 110
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Аз разбрах въпроса ти. Разбрах и какво точно те притеснява. Но така, както си го написала в първия пост, звучи точно както са те разбрали и доста от отговорилите в темата ти.
Всяка майка се притеснява за детето си, независимо дали е на 2 месеца, 20 години, или на 40. Нормално е и твоята майка да се притеснява за теб, че ако си в по-напреднала възраст, една бременност би била рискова за твоето здраве. Но, нейното мнение по този въпрос, не би трябвало да е решаващо за взимането на решение, дали да имаш второ дете, или не.

# 111
  • Пловдив
  • Мнения: 14 405
Колко харесах някои от вас, момичета, само да знаете! Така се радвам, че някои от вас ме разбраха... Аз ви разбрах също!
Изпитах истински кеф като ви прочетох последните постове! Ама истински кеф!
Спрях да пиша тук, защото видях, че е безсмислено... има една мисъл: "Ти му говориш, ТО (задължително в ср.р.!) те гледа..." Тук стана такова положението...
Ау! Постави ни на място! Можем само да продължим да гледаме.
Явно не си дорасла да се сещаш, че подобни коментари основно излагат теб.

# 112
  • София
  • Мнения: 5 727
Колко харесах някои от вас, момичета, само да знаете! Така се радвам, че някои от вас ме разбраха... Аз ви разбрах също!
Изпитах истински кеф като ви прочетох последните постове! Ама истински кеф!
Спрях да пиша тук, защото видях, че е безсмислено... има една мисъл: "Ти му говориш, ТО (задължително в ср.р.!) те гледа..." Тук стана такова положението...
Ау! Постави ни на място! Можем само да продължим да гледаме.
Явно не си дорасла да се сещаш, че подобни коментари основно излагат теб.
Показа си, че мнение различно от очакваното от неяне търпи. Критика също.
А за излагацията, колко е обичлива и готова да напада, няма да коментирам.
По-добре да си заключва темата.

# 113
  • Мнения: 2 123
Едно е да имаш силна връзка с родител,да обсъждаш и споделяш. Съвсем друго решенията на родителя,  строго да определят твоите.
И да,  ако решението на родителя, е това което чакаш, за да определя живота ти, още те дундуркат


И къде точно видя написано това и от кого за да пишеш това.

# 114
  • София
  • Мнения: 5 727
Едно е да имаш силна връзка с родител,да обсъждаш и споделяш. Съвсем друго решенията на родителя,  строго да определят твоите.
И да,  ако решението на родителя, е това което чакаш, за да определя живота ти, още те дундуркат


И къде точно видя написано това и от кого за да пишеш това.
Допитване= търсене на съвет(допитване има значение и на модерното референдум) .  Виж си собственото мнение по- горе.
Ако аз се допитвам,  значи сама не мога да си взема решенията, и търся друг да го направи вместо мен.

Последна редакция: пн, 11 фев 2019, 23:44 от trikitil

# 115
  • София
  • Мнения: 13 143
То едно е да се допиташ до мама дали харесва десена на харесаните от теб завеси и да прецениш дали да се вслушаш в мнението й преди да ги купиш. И съвсем друго е да се допитваш до нея дали да ползваш предпазни средства при секс с половинката си и колко деца да имате или не, че и след мнението на мама да се чудиш как да се съобразиш. Темата явно е поставена по отношение на втория тип допитване или поне така звучи заглавния пост.

Общи условия

Активация на акаунт