С коя диета отслабнахте завинаги

Добре, съгласен съм. Ще те разнасям из ринга като прани гащи, както се казва )) Шегичка

Иначе за бременните жени не съм съгласен. Редовно виждам бременни жени по улицата, които изобщо не можеш да познаеш че са бременни в гръб. Чак като им видиш корема става ясно, иначе са си финни мадами отвсякъде.

А с този въпрос не се заяждам, просто питам. Имам чувството, че повечето жени, през по-голяма част от живота си, просто скачат от диета на диета и нищо... Дори и да отслабнат от някоя диета, това е за три-четири месеца и после пак си връщат старите килограми, че и някой килограм отгоре и хайде пак на диета. И така цял живот. Както казват старите хора - вечно гладна, вечно на диета и пак дебела.
Трябва да има начин да се излезе от този омагьосан кръг - диета - отслабване - напълняване - пак диета и т.н. и т.н. цял живот. Това е луда работа.
Затова пуснах тази тема - хора които са успели да разчупят този порочен кръг и да постигнат идеала - диета - отслабване - задържане на теглото за цял живот - да споделят как са го направили. Мисля че ще бъде полезно за всички.

Точно защото не исках да влизам в порочния кръг, реших, че ми трябва доживотен начин на хранене, който сам да се грижи за теглото ми. Това ми е първата и надявам се, последната "диета".

Честно казано, голяма част от пишещите борят последни кила. Тялото се съпротивлява, защото не е разбрало, че няма да умре от глад. Тук сваляме 2, качваме 2 общо взето до откат, и ревем, че сме дебели (което изобщо не е вярно).
Така че вечно гладна и дебела не е състоянието на повечето от пишещите. Това е моето впечатление.
Постовете подвеждат. ВИждали сме си снимки една на друга.
Аз свалих с вгх ротация от 51 до 49кг. Редувах дни с въглехидрати 0-50-100, 0-50-100. За 10тина дни го постигнах. И не се харесах. Много окльощавях в горна част, д-то ми изчезна, а бедрата останаха проблемни. (Миналата година съм тичала 3 маратона и 4 половинки, клякам с тежести, не е да не работя по въпроса).
Не съм умряла от глад, храня се твърде високомазнинно (прекалявам с ядки и тахан от лакомия).
Тренирам много, и огладнявам много. При всеки нещо различно обръща колата.
И вярвай ми, никой не може да помогне реално на никого. Всеки сам си идентифицира проблема, какво му обръща колата, и сам си намира мотивацията да постигне желаното.
Вярно, споделянето помага, и затова сме тук, и в темите в които не са се превърнали в змиярник е много приятно.

В съседния змиярник даже прочетох, че на моите килограми и ръст трябва да съм колкото висока, толкова и широка.   Брутално. С ханш 86см, другия път. Идеше ми да плясна снимки, но се отказах.
Змии ще има винаги, нека си пълзят. Да не се прехапе само докато яде.

Няма такава диета! Всико е начин на живот. Стараеш е се дахапваш повече салатки, леки храни, дапиеш много вода. 
Забравяш за газирани напитки и сокове, сладкото единили два пъти максимум в седмица.
Забравяш за пържени храни.
И най-важното - спортуваш редовно!

Много е относително и много индивидуално. Първо (и най-важно) зависи колко е наднорменото тегло. Не е все едно да трябва да свалиш 5 кг, за да си влезеш в роклята и да трябва да свалиш 50 кг, за да оживееш. Второ (също важно) зависи от кога е теглото. Ако наднорменото тегло е от преди пубертета общо взето е доживотна присъда. Не че не може да отслабнеш, но трябва после да спазваж много по-строги рестрикции, за да задържиш теглото, от някой който е напълнял след 20 год възраст. Много зависи също от възраст, пол, начин на живот (например ако работиш нощем е много по-трудно, защото тотално се обърква цялата хормонална система и обмяна), вкусови предпочитания и т.н, и т.н. Изключително важна е мотивацията. Всяка диета или режим предполага някакви лишения от неща, които по презумпция са приятни. И евентуално натоварване с неща, които по презумпция са досадни, скучни и неприятни, били те броколи или фитнес. Нормалното човешко поведение е да предпочиташ приятните пред неприятните неща. За да правиш обратното трябва воля и много силна мотивация. Какво ще те мотивира също е много индивидуално.
Аз отслабвам от 30 год. Свалила съм (и после съм качила съответно) сигурно над 300 кг. Спазвах относително стриктно всяка диета, свалях малко или повече, но после се връщах към яденето на тестено и сладко и ефектът заминаваше много по-бързо, отколкото е постигнат. Така до миналата година, когато (съвсем очаквано) ми откриха диабет. Това беше моята мотивация. В продължение на две седмици ми беше изключително зле, непрекъснато бях пред припадък докато разберем какво се случва. Перспективата ако не взема мерки беше да ослепея, да ми отрежат някой крайник, да стигна до бъбречна недостатъчност и в крайна сметка да умра рано. А имам две малки деца, които няма кой друг да гледа. И след 30 год неглижиране на проблема, това ме мотивира за 24 часа. От 05.07.2018 съм на НВВМХ, от тогава не съм изяла нито една вафла или баница, което за мен е невъобразим срок. Свалих 30 кг и продължавам. Ходя на фитнес 4 пъти седмично, плюс кънки, ски или планински преход още 1-2 пъти седмично. Карам колело, когато времето го позволява.
Но изобщо не се залъгвам, че това ще има край. Ясно ми е, че за да живея трябва да приключа с тестеното и сладкото завинаги. Може би когато сваля достатъчно ще мога да си позволявам по някой друг плод седмично. Мисълта ми е, че колкото ще се задържи ефектът от отслабването зависи само от поведението на отслабващия. А неговото поведение зависи основно от мотивацията. Така че намерете начин да се мотивирате правилно. За целта трябва да се познавате добре и да знаете какво ви кара да ядете повече или неправилно. И да търсите промяната там.

Относно качването на килограми по време на бременност - след второто дете бях +3кг от теглото, което поддържах преди да имам деца изобщо. Говоря за непосредствено след раждането. До 6-тия месец дори не ми личеше бременността.
Но 2 години по-късно качих 20кг от хормонални проблеми - а това е по-гадно от качването на килограми по време на бременност. Забелязала съм, че повечето жени (ако нямат хормонални проблеми) сравнително лесно свалят "бременните" килограми. Пазих  много диети. С един режим на хранене успях да сваля 10кг за 2 месеца. Пазех същия режим още 4 месеца, но не свалих повече. След това си върнах килограмите. А продължавах да се ограничавам в храненето. Въпросният режим много прилича на НВ-ВМХ, но е дори още по-строг - мазнините също са ограничени, калориите дневно трудно могат да надвишат 1000, ако се ядат само позволени неща и пак за 4-те месеца след първоначалните 2 не свалях абсолютно нищо. Сега правя нещо средно между този режим и НВ-ВМХ, но не свалям почти нищо. Успокоението ми е, че поне не качвам повече.

Тялото ти е превключило в икономичен режим.Метаболизмът е драстично забавен заради глада.
И още 10 години да гладуваш, едва ли ще свалиш.
Отслабва се с ядене, не с глад.

Не я плаши. Може да свали стига да се храни правилно. Иначе е вярно за икономичния режим. Но аз и това преборих. Моят метаболизъм беше супер забавен от 30 год сваляне, качване, гладуване и диети. Ако ви кажа, че едно леко порязано ми зараства 2-3 седмици а косата ми расте с по 1 см на 3 мес...   И въпреки това с ВМНВХ свалих. Но се хранех 3 пъти на ден, с нормални количеста, с достатъчно мазнини и достатъчно калории. В началото изяждах по 2000-2500 калории на ден, не спортувах и свалях по 6-7 кг на месец. Сега ям по-малко, но пак гледам под 1200 да не падам, защото иначе веднага спирам да свалям.
Мисълта ми е, че няма нищо невъзможно. За едни е по-лесно, за други по-трудно, но това е положението, животът е несправедлив. Важното е човек да не се отказва. Никога! Докато дишаш можеш да отслабнеш.

Ето ти го разковничето.
Ако калорийната теория беше вярна и имаше ефект, нямаше да има дебел човек на планетата.
Намалените калории вършат работа в началото.После става страшно.
Тя си гладува на около 1000 калории, незнайно колко време....за да сваля, ще трябва да намалява още и още калориите.Защото тялото все повече се "запъва" и не пуска мазнините.
На едно бебе около годинка му трябват 900 калории, а то дори не ходи ....
Колко време ще издържи възрастен човек на подобни?
И дали в даден момент няма да озверее от глад и да омита де що храна види?!

Това с 1000-та калории го преустанових преди няколко месеца. Заради това си и върнах килограмите, въпреки че пак гледах да ям здравословно и да се ограничавам. Сега поне не качвам повече, но метаболизмът ми винаги е бил зле (на майка ми също - тя и тя е с моя проблем - диети, фитнес, крос-тренажор вкъщи и пак не може да свали). Отчасти, вероятно и при двете ни се дължи на хипофункцията на щитовидната жлеза, но имам чувството, че не е само това.

menyanthe, не е лошо да се консултирате с ендокринолог. Изследвайте щитовидна жлеза и задължително инсулин и кръвна захар на гладно и след обременяване с глюкоза. Ако инсулинът е висок трябва да го регулирате, за да свалите кг.

За инсулин не знам, кръвната захар ми е ниска. На майка ми също.

Има и един друг детайл, който някак си все ниубяхва при хранене. В крайна сметка, не е важно толкова какво ядем, а количествто поета храна. Акосе стараем да хапваме по малко,а не препълнена чиния, със сигурност постепенно ще намалим храната. Също така е много важно да сехраним бавано.

Изобщо не съм съгласна. Изключително важно е какво ядем. Не е толкова важно колко. Ако изядеш 1 шоколадов бонбон или едно кафе със захар, като калории и обем нищо не е. Но кръвната ти захар се повишава доста, инсулинът скача, стимулира апетита, блокира разграждането на мазнините и т.н.... Включва един порочен кърг известен на всички като "гладен и дебел". И ако го правиш по 4-5 пъти на ден си ходиш с постоянно повишен инсулин, с всички последствия от това. Ако изядеш огромна порция зелена салата и една пържола, ще си сит, поемаш достатъчно калории, хранителни вещества и витамини и нищо подобно не се случва. Инсулинът си остава нисък, апетитът се потиска, разграждането на мазнини си върви. И не се заблуждавайте, че може дълго да се издържи на "малки порции".

С ниските калории тотално си бъгнала работата й.Разбираемо, защо метаболизмът никакъв го няма и кг не мърдат.
Гладуването при проблемна ЩЖ е противопоказно.

Точно обратното е.
Особено важно е каква храна ядем.
Когато храната е правилната за тялото, не се налага да проявяваме воля, тялото самО си се грижи за кг.