Отговори
# 390
  • Мнения: X
И аз ги мисля тези неща, уж е малко рано, обаче времето напредва.
Вариант А: Европа с избор на специалност. Предимства:  по-лесно се влиза, по-близо, по-предвидим прием.
Недостатъци: Трябва детето да е наясно какво ще учи. Неяснота с Брекзит. Изисква се време и умения да бъдеш самостоятелен - пазаруване, готвене. Възможни проблеми с настаняване.
Вариант В: Далечна дестинация /САЩ/. Има опции като Канада и Далечен Изток,  не съм проучвала. Предимства: Можеш на място да решиш какво ще учиш, може и да смениш първоначалните си намерения. Кампус. Недостатъци: Отдалеченост. Непосилни такси без финансова помощ. Непредвидимост на приема (малък брой интернешънъли, прием зависещ от много фактори, вкл. и късмет). По-сложна подготовка.
Вариант С: А + B. Изисква много усилия, но може би дава повече варианти.


За Европа е важно с какъв език е, ако е с английски, има две разклонения - в ОК или програма на английски в друга държава - съответно с техните (+) и (-). Ако е с немски - е различно. Ако е с испански или италиански - пак е различно. Има значение и дали е частен или държавен университет. Тоест, алгоритъмът има доста разклонения .
За отвъд океана - за Канада мога да кажа с голяма доза сигурност, че за нерезиденти е много скъпо, от порядъка на 10-30 К Кад/година само тюишън, като 10 К Кад е в Ню Фаунд Ленд или някъде там на м...та си, в Торонто или Ван е 20-30 К Кад/год, плюс издръжка от порядъка на поне 1000 Кад/месец при най-мизерни условия, това са много скъпи градове. И няма стипендии за нерезиденти, там образованието е повече подобно на Европа, отколкото на САЩ, защото за резиденти е субсидирано много силно. В Европа ние бенефитваме от това, че като членове на ЕС ни смятат за резиденти, като изключим ОК вече, иначе и в Европа за нерезиденти е платено и немалко.
За САЩ като цяло е по-скъпо, но вариантите за стипендии са по-възможни (поне преди години беше така, сега май е различно, ама да кажат майките с деца в САЩ), отколкото в Канада. За Канада трябва да имигрирате, за да е физибъл изобщо. Моите 5 цента.
За Далечния изток нищо не знам.
А, за болднатото - в Европа всъщност това е по-лесно разрешимо, в Канада е по-трудно, недостигът на жилища е същият, а разстоянието прави нещата по-трудни.

# 391
  • София
  • Мнения: 20 154
Мецане, ок ,отиваш на живо да гледаш в уни и да събираш преки впечатления..Ама, за да стигнеш до него и да е приковало интереса ти, пак трябва да си чел много и да си сравнявал след това с други варианти.Иначе трбва света да обиколиш в стремежа си да наблегнеш на прекия поглед. Хубава идея, но невъзможна реализация заради време, средства и сие..Още от миналата година чета по разни сайтове за едната девойка, че там е доста оплетено, и пак съм далеч от идеята за цялостно сглобена картина.Хем за избраната от нея специалност и страната е ясна, и езика, и на практика обучението като вид и ниво е относително еднакво във всичките учебни заведения, понеже на двата етапа се държат еднакви държавни изпити на национално ниво.И въпреки това след всяко дълго и напоително четене съм разбрала по нещо ново, я за структурата на обучение (има две форми), я за опцията да ги подреждаш като желания (има унита, за които се включваш в класацията само ако си ги упоменал на първа позиция, тоест даден набор от университети автоматично отпада заради тази"подробност"), я за това къде има/няма събеседвания, я за това къде допълнителният изпит е задължителен дори и да имаш 6,00 от дипломата..Чета и отзиви/оценки на студенти за +- на различните унита.Тоест без много четене не става и в периода на ориентация, без много не става и след като ти се е прояснило къде се целиш - тогава пък се чете внимателно за процедури, срокове, изисквания..И това за специалност, която е еднаква навсякъде. При други обаче зад еднакво наименование се крият доооооста различни програми..

Последна редакция: сб, 23 фев 2019, 14:15 от пенсионирана русалка

# 392
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 666
А не трябва ли младежите да четат, да сравняват, избират? Може би тази тема ми изкривява картината и не се отнася до цялата общност. Някак толкова всички са навътре, че чак си мисля, че съпреживяваме ученето, кандидатстването, студентството. На тях им остава да си поживеят или пък гърч, който може да не са очаквали...
много ще ми е полезно да ме оборите...
Аз мислех да приключа с тези упражнения след 4 клас.

# 393
  • Мнения: 7 291
Лейка, до човек си е явно и до дете.
Аз също с девойките приключих всичко до 4-ти клас, ама наистина!

Обаче с младежа, уж ми се иска да приключа. И наистина сега съм го оставила да се оправя сам. Не се меся в учебния процес, не следя домашни, нищо.
Ама какво ще стане като дойде време за кандидатстване, не знам.

# 394
  • София
  • Мнения: 20 154
Девойките си четат за себе си, разбира се.Ама ако аз не съм запозната, как да дискутираме позитиви/негативи на уни Х, когато потърсят мнението ми?Колкото и да чете човек, реална е опасността да се загуби в морето от инфо, та е полезно и друг да е наясно.За мен поне са дундуркани по-скоро тези с фирми-посредници...

Последна редакция: нд, 24 фев 2019, 01:04 от пенсионирана русалка

# 395
  • В офиса
  • Мнения: 4 196
И аз мисля, че си е тяхно задължение това и по никакъв начин не искам да ми се вменява. Но от друга страна те са си малки и или си мислят, че всичко което хвърчи се яде, или се влияят от приятелите си, също така нямат обективна представа за себе си, да не говорим, че не са наясно с интересите си и се лашкат между противоположни неща. Мисля си, че повечето са такива, а ориентираните и целенасочените са малцинство. Та наша работа, като външни наблюдатели, на които обаче им пука за тези деца, е да ги насочваме и водим. Пък за да помагаме, а не да вредим, наистина има нужда да смелим и анализираме цялата тази информация. Аз няма да й кажа на моята къде да учи, но ако реши да залита (било заради приятели, мода, гаджета, или нереална самооценка - ниска, или висока), искам аргументирано да я върна към по-разумни пътеки.

# 396
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 666
Аз не мисля, Фран, че ще приключа съвсем. Но се чувствам в немощ да дам акъл за професия, за дестинация и даже за избор след 7 клас на този етап.
Русалка, аз съм АБС убедена, че момичетата ти четат. От това, което си разказвала. Другаде всъщност ми беше идеята - дали не се намесваме свръх, дали не живеем онова, което не сме имали преди.
Като ви слушам си мисля, че изборът на университет е плод на много сериозен анализ, който 18-19 годишен няма опит да извърши.

навремето избирахме според желание/бюджет и понеже последният беше посредствен, беше лесно Simple Smile

# 397
  • В офиса
  • Мнения: 4 196
Ние имахме много малък избор, оганичени от липса на информация, липса на финанси, невъзможност на родителите ни да ни насочват, липса на самочувствие, ако щеш, и т.н. и т.н... Сега светът е техен. Ако един ден се събудят и решат, че искат да учат даже в Австралия, след няколко дни ще имат информация за всички университети, условия, както и вече ще са намерили познат на познат, който учи там и им е казал каквото и да е, на което те вярват абсолютно... В това огромно море на информация и възможности и аз ще се удавя, какво остава за тях.

# 398
  • Мнения: 2 152
идеалният вариант е ако младежът /момиче или момче/ е абсолютно напълно осъзнат,  отговорен и способен да проучи нещата в такива детайли, каквито не биха донесли неприятни и неочаквани изненади в последствие

ако някой има такова дете може да се чувства напълно късметлия и щастливец и изобщо да не участва в този важен избор Simple Smile аз си познавам моето и прецених, че на 17 години е доста сложно да взима такива самостоятелни решения без наше участие, и някак неусетно започнах да се ангажирам активно... неусетно защото започнах да чета внимателно  някъде през юли миналата година и всъщност се оказа, че това въвлича в много по-сериозно проучване - свикнала съм да търся информация от много източници, дори противоречащи си, за да намирам златната среда за що-годе обективна истина, а четенето го започнах веднага щом синът ми си избра наистина осъзнато посока, в която иска да върви /като област на познание/

доколкото не сме аристократи, които могат да си позволят образование просто ей така изцяло и само за удоволствие, за нашето семейство първостепенни като ценност са потенциалната реализация и перспективност на въпросното образование, съпоставени с възможностите ни за финансирането му /имам предвид без необходимост от задлъжняване/

ако на финала на кампанията синът ми има 2 или 3 приемливи опции /на съвсем различни места, с различни системи на обучение, и всяко със своите предимства/, при равни други условия, тук имам предвид цената им за семейството, включително и усилия от негова страна, ще го смятам за успех и крайният избор ще бъде негов Simple Smile дотогава няма начин да не сме въвлечени като родители в това, такова е моето разбиране.

# 399
  • София
  • Мнения: 16 577
Като минала 4 пъти (2 университет и 2 магистратури) с големите, при които не се месих, не проверявах с тях, т.е. съвсем ги бях оставила на автопилот (от мен само плащането), смятам, че не постъпих правилно. Смятам, че освен "интересно ми е" или "лесно ми е" еди-къде си, трябва да има едни поне 50% ROI анализ, и 40% "ще ми даде ли този унивеситет/магистратура нещо повече от това, което вече знам". Че "историята познава" вече няколко случая (около мен) на деца, които им с скучно заради ниското ниво и на университет, и на състуденти.

# 400
  • Мнения: 2 152
понеже Sharky го каза,  дори и да ви е много смешно, аз наистина ще си направя съвсем професионално  ROI/IRR анализ на реалистичните опции Grinning

# 401
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 666
Т.е. Правим инвестиция ли? А потенциалната възвращаемост в чия сметка ще иде? В потенциалната заплата  след университета? Или давате заем, за да не задлъжнява към банката? Което впрочем ми изглежда вариант.
Не се заяждам. Имам нужда да вляза в час. За мен е ново това, което обсъждате и леко ме стреснА.
Като гледам драмата ЧУ продължава докъм 24-25 г. И взех да се питам дали мога/искам и какво рискувам ако оставя децата да се оправят.

# 402
  • Мнения: 2 152
между другото, в UK например освен заема за учебната такса, home студентите /тези, които са си от там/, имат право да получат и Maintenance заем, с който да си покриват разходите за настаняване и живот - и двата са си тяхна отговорност за изплащане от бъдещите доходи от заплати (при достигане на определено ниво на доходи) - така че най-нормалното нещо на света е разходите за по-високо образование да са си за сметка на студента, така че дори родители да дадат заем на децата си, за да се образоват, няма нищо нередно, от моя гледна точка

но има една такава мъдра приказка - не се е видяло досега крава да суче от теле, така че по-реалистичен сценарий е да не си търсиш "заема", предполагам, че за повечето родители е достатъчно да знаят, че детето им е добре и успешно, за да се чувстват спокойни за бъдещето му, което пак си е възвращаемост, нали Simple Smile най-скапаният вариант е ако след време се установи, че хем си плащал образование, хем финално ще си дондуркаш порасналото чедо още години след това, защото не може да си намери смислена работа - никога няма гаранции, че не може да се случи това, но някакво предварително проучване на възможностите донякъде минимизира шанса, а както и да си говорим - опита на 40+ годишни хора е по-меродавен от идеализираната донякъде представа на на млад, ако ще и да е гениален, човек

# 403
  • Мнения: X
За ROI и IRR, според мен, забравете, няма достатъчно надеждна информация за входящите парични потоци, изходящите са далеч по-ясни. Та трудно ще се получи, не че не съм пробвала, ей така, за идеята, без да има реални последици. Преди време бях попитана правила ли съм го за детето си и като казах, че съм се опитала, ме погледнаха странно - холандци, при това, известни пресметливци. И това със заема не е за мен, нашите не са искали да им връщам похарченото за моето образование, имало е само условие да уча на възможно най-топ ниво и да се справям сама с материала, от 1 клас е така. И аз прилагам същия принцип, и  нямам право да искам. В крайна сметка, парите са само средство за постигане на удовлетвореност и по-добър живот.
За кандидатстването - логистиката и подробностите около нея са си негова работа, но стратегическите аспекти няма начин да са само негова работа и не става въпрос за налагане, а за аргументирано мнение при дискусията. А това не става без запознаване със ситуацията възможно най-подробно и широко. Гледам, че и други са писали същото.

# 404
  • София
  • Мнения: 16 577
Нямах предвид ROI за парите, които аз  ще дам, а инвестираното време в учене на "нещо", което може да се окаже "нищо" (имам приятелка, чийто син завърщи испанска филология, специализира симултанен превод, после магистратура европейско право и вече 8 г. е без работа, защото държи да работи по специалността).

Общи условия

Активация на акаунт