Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Не мисля, че има университет, който да изкорени глупостта и мързела.
Аз днес установих, че съм доста “ретро” да го кажем по отношение на висшето образование - цели, задачи, резултати и пр.
От друга страна имам няколко лоши примера с много добри университета и специалности, оказали се пагубни за психиката на 20-годишните. И тримата започнаха друга специалност и другаде и се надявам да се реализират добре. И в добро здраве
Аз лично от сегашния ми опит и въпреки повече финансови възможности не бих учила извън БГ за повече от година. Но и не мога да дам такъв съвет на детето си...

А защо? По сантиментални или други причини?

Заем не давам, не очаквам нищо да ми се връща..Моите деца знаят, че от един момент нататък , след като се поадаптират към новото, трябва да работят.От нас като родители имат средствата изцяло за първата година, после сме само в ролята на допълващи липсващото в месечната издръжка. Давам пример с избраното от едната ми девойка.Да, знае тя, че не иска чиста математика, в резултат на което се ориентира към приложна такава.Да, ама в страната, към която се ориентирала, такава специалност като формулировка се предлага предимно в магистърски програми.ОК, това я кара да се преориентира към относително близката икономическа математика. Намира къде се предлага въпросната и почва да чете учебните планове на съответните сайтове.Още тук се сблъсква с осезаеми разминавания в съдържанието.  Не е като да сравниш специалност от ФМИ София с такава от  ФМИ Пловдив, където поне на хартия се учат еднакви неща..Дори не говоря за ниво, а за проста преценка кое от предлаганото като дисциплини се доближава повече до интересите й, кое ще я улесни по пътя към магистратурата по вече приложна математика, кое, макар и субективно, ще е по- обещаващо като реализация..Колкото и да е самостоятелен човек, не може на 18 да се справи съвсем сам с подобни съпоставки. Да не говорим за стадния принцип, убедена съм, че трябва да имам аргументация, за да се противопоставя на евентуални опири за повърхностен избор, основан на факта, че Х,У и не знам още кой ще учат в това уни, макар и друга специалност, та да са си заедно..Да, не давам заем на децата си, но и не рия пари с лопата, та да приема с лекота принципа проба- грешка при цели 3 деца. Та и затова чета. Не за да повлиявам избора на специалност и желана посока за развитие, тук отговорността си е изцяло тяхна, а за да съм в помощ при решението къде точно да се учи тази избрана специалност.Двете неща са доста различни.
ПП А и без някой да се засяга сред чудещите се, ама де ги тези толкова самостоятелни и ориентирани изцяло  в морето от инфо деца... Хванете за ушите потребители от тази тема само, за отделните в подфорума за висше да не говорим - подвижни енциклопедии са за държавите, в които следват децата им ( в позитивен смисъл, разбира се): Пенева, Росс, Попея, СтефанБ и много др.Това без четене не е станало. А иначе съм сигурна, че и самите им деца паралелно са правили същото В смисъл едното не пречи на другото, взаимно се допълват.

аз пък имах предвид чист финансов анализ, който, естествено, не може да бъде абсолютно меродавният критерий дали нещо не си струва по друга линия, но може да е полезен допълващ инструмент за взимане на решения, особено ако има колебания

времето е също ресурс и като такъв се измерва отново в парична стойност, разликата е, че за да добиеш каквото и да е образование /било то тъпо и безполезно, или ултра перспективно/ винаги влагаш едно и също количество време,  за бакалавър 3 или 4 години, няма как да минеш с една или две, а нататък в тежките специалности е ясно - още дълги години специализации; само че това време не е безплатно и не е все едно дали струва Х количество пари или 3Х - именно това са изходящите потоци, за които спомена Poppea; колкото за входящите - да, освен ако някой не разполага с фишове за заплати за 25 години напред и с абсолютната гаранция срещу безработица, няма как да ги предвиди на 100%, но откакто има glassdoor /за заплатите/ и numbeo /за нивото на жизнен стандарт, измерен през нормалните месечни разходи за живот/, се намира и що-годе надеждна информация, която, с приложен песимистичен подход, отчитащ слабата вероятност някой да наеме току-що завършил студент, неотличаващ се с извънредна изключителност със зашеметяваща оферта от 6 цифрена заплата, е достатъчна за да се придобие някаква (поне груба) представа дали начинанието е смислено или не - като това последното е вече лична интерпретация на конкретното семейство, според собствените му разбирания, и не може да е общовалидно

Ами с БГ образование и част от него навън, академични занимания, обмен и пр., смятам че е съизмеримо с ЕУ. С цялата лекота съответно.
Но случаят е частен и по никакъв начин не отразява нищо.

Друго си е да ошлайфаш английския при кралицата, после в кол центъра дават 1000 лева повече. От опит.

Нивото в БГ наистина е високо, но понякога се питам дали си струва де се мъчат децата по този начин. Целта е да ходят на училище с желание, а дали е ЧУ или ДУ не е толкова важно. 

Моят номер 3 и сега (в 10 клас) си ходи на училище с желание и удоволствие. Бил е само в ЧУ.

Вие пряк наблюдател ли сте на мъчението? Надявам се, че ще простите иронията, но може ли с факти да аргументирате с какво мъчим децата в България и защо смятате, че не ходят с желание на училище. Кой образователен период визирате - начален, основен, среден (всичките)?

Някои казват нещо Ей тъй, да не се окаже, че нещо се говори, а те не участват. Какво ще аргументира някой с подобен пост?! И колко тежи подобен аргумент?
Мъчат се някои неспокойни души, хората, които ценят свободата си и са възпитали така децата си, мъчат се добрите, лошите, умните, глупавите, всички, извън две стандартни отклонение (или едно). Абе с други думи всички. Щото нивото е толкова високо, че всички се мъчим да го стигнем.

Сега засега визирам началния, но за съжаление смятам, че и нататък нещата ще продължават така. От първи до четвърти клас например, се прави всичко възможно детето да намрази училището.  Достатъчно е да се прочете един урок от така нареченото "Човекът и обществото", за да се сме сигурни, че е писано от хора които или нямат или въобще не обичат децата.

Проблемът е, че всеки който пише учебник, се опитва да покаже колко е умен и как всичко знае. Не се интересува от това, че ще го чете дете. После учителите си изпяват урока от край до край, децат го научават за ден и го забравят веднага след това. Ползата е нулева и за двете страни, но важното е че се развива дейност (кипи безсмислен труд).

Petitta, тук пропускате ролята на учителя-да преразкаже, да обясни, да пропусне ненужното, да заинтригува детето.
Учебникът в днешно време е само справочник, който не е предвиден за самостоятелна работа, а за такава с учител. Един добър педагог ще намери начин да се справи с това предизвикателство.
Що се отнася до забравянето-това важи за цялото образование. То не предвижда дете да запомни на 100% всичко, а да започне да търси взаимовръзки, да намира логика във фактите. Заучаването наизуст на моменти по-скоро е за тренировка на паметта, но не е самоцел на процеса, иначе би било безумно.
Ролята на родителя също не е маловажна-да дообясни, да покаже. И да не забравим сайтове за учене, алтернативни интересни начини за научаване, вкл. Google, документални филмови канали и поредици.
Иначе, ако аз трябваше да напиша учебника по ЧО за 3 и 4 клас, нямаше да има нищо общо със сегашните, признавам:)
Трябва да се въведе следният критерий за учебник-съчинителите да се опитат да обучат по творението си на няколко урока един истински клас. Ако успеят, значи става. Хаха, да ги видим тогава.

Абсолютно съм съгласна elica1051. Понякога имам чувството, че тези които пишат , въобще после не четат творенията си. Просто тази година ще трябва да избираме пак училище (предучилишна група) и мисля този път да опитам частно езиково. За дъщеря ни преди 4 години избрахме това което ни беше най-близо и мисля че допуснахме грешка.

Имаме познати с деца в добри държавни през този период, но ние нямаме наблизо такива училища (кварталното наистина е зле). Иначе голямото ми дете изкара 1-4 клас в ЧУ и сега е в ДУ. Моето мнение е, че в ЧУ се работи повече в посока отсяване на безумния материал, повече интерактивно представяне на информацията, за да се запомни и др. Но пък и ДУ има своите предимства и новите умения и знания, които придоби детето там, определено са му от полза.
Въпреки това, продължавам да смятам, че не всяко набедено за добро училище, пасва на всяко дете и на родителските представи за развитие на детето.

Важното е, при избора човек да сложи на кантара най-важните за него неща и да не изпада в заблуди, че доброто училище ще научи уроците вместо детето - навсякъде отговорността пада върху ученика и неговата постоянност и самостоятелна подготовка. мма и татко помагат до време. Колкото и добро да е едно училище, в крайна сметка развитието на ученика в него е съвсем отделна тема. Кое е добро, може да се анализира чак в края на годината.