Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Всъщност синовете ми разказват. При това, меко казано без да съм ги молил. Откъде мислите знам за заданието по История? Тази сутрин пък без малко дребния да отнесе пердаха. Мъчеше се да ме образова по термодинамика, вместо да си яде закуската...
Явно когато човек учи творчески и с интерес, му се иска да разкаже и на останалите какво е научил. (Особено когато не е времето и мястото за това )
Тааа....добих още една перспектива върху "разказвателното" в съответните предмети.

А на мен за подсказване ми писаха единица, не петица. Лош 1. Та съответно тройка за срока и това е, не можело повече от 3. Добре, че беше първия срок, та втория имах 6 и 6 за годината, така прецени учителят, така направи, ама до последния ден на годината не знаех, че ще имам 6 за годината и съответно това го помня и досега.

Ми вие сте върха, не сте зубрили, то е ясно, че форумките са най-умни, най-красиви, най-богати, най-успешни и най-велики във всяко отношение. Аз тъпанаринът съм зубрил като идиот по история, щото толко ми е бил акълът, той и сега не е повече, а даже е по-малко, като одъртява човек. Друг начин не съм знаел как да изкарам шестици, но то който си няма дадено от природата, така се мъчи и пак резултат няма. Какво да се прави - съдба.

И пак се стига до там, че зависи от учителя. Ако изпитва на разказване на урок и иска фактите и датите, учиш да разказваш и пушек се вдига. Вече дали някой ще го учи с логика или не, е все тази. Крайният резултат трябва да е изпяването на песента-урок.
Добре че постепенно взе да отмира тази тенденция за изпитване под формата на разказване на целия урок.

Мецане, не се пали. И аз мразех историята и географията заради зубренето на фактите. Годините и безбройните маловажни събития може да си ги погледнеш в енциклопедия, но на изпитване или контролно никой не ти разрешава такава. Така че дали с добра или лоша памет, с един или с пет пъти прочитане, пак учиш да ги възпроизвеждаш.


Така е! А ако не му е интересно, гледа просто да го отметне набързо и да му се маха от главата.

Ох, Мецане, спокойно, не си само ти.На мен винаги са ми харесвали най-много математиката, въобще точните науки,  и езиците, историята винаги е била на заден план, така че предполагам и аз съм учила като теб.Разликата е обаче,че аз вярвам, че може  и иначе, дори и в ДУ. Видях го и с трите си дъщери, имаха късмета да попаднат на две страхотни дами, изискващи много повече от зубрене на дати. В момента 9 клас при едната пишат книга на историческа тематика. Другата събуди у дъщеря ми небивал интерес към историята, независимо, че най-голямото й желание остава медицината. И вдички деца я харесват тази млада учителка баш заради начина й на преподаване, не заради лежерно минаване през нещата, както се вменява тук за ДУ. Напротив, много режещо оценява..Обясни ми ти тогава как така от нищото в девойката ми се пробуди този интерес за четене на историческа литература, за гледане на упоменатото предаване,  желанието да обсъжда с мен неща (не дати), в които аз съм боса и гола и се чувствам засрамена от това..С искане на зазубрени неща от страна на учителя няма как да стане, тоест прекрасни преподаватели с подход в преподаването има и в ДУ. Силно ми се е набила в съзнанието една случка от първия срок.Два поредни понеделника не се учеше и класът на моите пропусна два блока по история.Жената предложи на децата като имат ден с по-малко часове, да си вземат пропуснатото.По закон нито тя е длъжна да го прави, нито децата да се явят в такъв час.Е, познай, отидоха с кеф..Защо?Със сигурност не за зубрене на дати..

Тестването и оценяването на фактология е много по-лесно за един преподавател.  Малко са тези учители, които са мотивирани да положат значителни допълнителни усилия, за да направят материала по-интересен и по-логичен.  Аз се чудя какво се прави за мотивацията и израстването на учителите?  Какви са техните кариерни амбиции? Колко от форума тук искат децата им да са учители?  Колко деца мечтаят да станат учители?

Напълно нормално като родители да имаме високи изисквания към тях, но не виждам причини за прилив на качествени кадри.

И още нещо, Мецане..Макар и бегло, завоалирано, точно Тинкърбел назад във времето си е позволявала да коментира неща, които не й се нравят в АК. Предполагам не й бил чужд страхът да не рефлектира споделеното върху детето.Тук откъде ли не четат..По тази логика да те питам съвсем добронамерено ти колко пъти в "ефир" написа, че не си доволен от избраното за детето ти с детайли, докато то още беше там, преди да смените училището..После всеки се отваря и споделя по-свободно, пример за това са и Блис с Петър Берон, и Елица с Питагор..И всеки друг

      Съвсем честно,никога не съм зубрила история.Вие като четете увлекателен роман, не запомняте ли имена и събития, трудно ли ви е да го възпроизведете?Това е за мен историята. Някак естествено ми се подреждаха датите, ако за едно събитие ми е трудно да се сетя, логически го подреждах, знаейки какви събития са се случвали преди  и след него. какво има да и зубря на историята, тя е толкова интересна наука, колкото е човешкият живот.

      Но математиката в един момент ми беше пълна мъгла. Сега, в момента решавам тестове за НВО за 7 клас по БЕЛ буквално за 15 минути и то на работа, при влизане, излизане на хора в стаята, разсейване и не ми се е случвало повече от две грешки, ако ги направя в изолирана обстановка, сигурно няма и една да допусна. Обаче по мат, не мога да реша дори и първия пример, не си го и помислям да го правя.

Няма да забравя последното класно по мат в гимназията- бяхме събрани двата класа. Една съученичка от другия клас/езикова гимназия, не математическа/ беше току- що спечелила златен медал на национален кръг на олимпиада и беше вече влязла в желаната специалност в София. Буквално на 15-16 минута стана, предаде си работата и излезе с решени задачи.А аз я гледах и се удивлявах драсках и смятах до края на часа.Това момиче нито ходеше на кой знае колко състезания, нито на школи, просто си решаваше от някакви сборници, понякога учителите по мат и помагаха и толкова. Удивителен мозък!А аз с огромна упоритост едва се добрах до 5 , при положение, че с другите предмети нямах никакъв проблем.

Обаче се е случвало да имам 6- по БЕЛ, като това е била най-високата и единствена отлична оценка в два съседни класа. Дори 5.50 не е имало.

Казвам това, за да подчертая, че хората сме различни- учителите имат влияние, но и ние си носим някакви заложби и това, което се отдава с лекота на някого, за друг е тежко и непонятно и обратното.

Писаха ми 1 по химия за подсказване, и после 5 за годината заради същата тази единица. Което от сегашната ми камбанария смятам за много невъзпитателно.

Потвърждавам. Завоалирано говорех от момента в който чашата преля по средата на първи срок на 1 клас. Общо взето от момента в който спрях да бъда доволна до моменга в който проговорих минаха не повече от 2 месеца. И то защото просто се опитвах със срещи и мейли нещо да променя. И мога да кажа, че дори и завоалирано, това се отрази на отношението към детето. Не бяха достатъчно смели и не ескалира прекалено, защото според мен бяха наясно аз що за характер съм и до къде мога да стигна.

Принципно, проблемът винаги може да се отрази на детето. Да не кажа винаги.

Русалке,
"неща, които не й се нравят в АК" е твърде общо казано.
Не ми се търси поста й, но каза, че заради административни проблеми основно е решила да премести детето.
Както й в други постове е казвала, че не го чувства достатъчно натоварено в училище.
Нормално е не всеки да е доволен! Но ти го изкарваш, че едва ли не, докато учиш там му прикриваш кусурите. Завършилите от какво би ги било страх да споделят, ако нещо не им е харесало

Каквото е споделяла дъщеря ми, го помня и до днес, защото силно ме е впечатлило (споделяла съм го). Как единия въпрос от теста им по история е бил- няколко снимки на жени и е трябвало да отговорят коя има общо с Хенри VII. Трябвало е да се сетят по медлаьона с голямото B, че това е Ан Болейн. Имаха файнъли по история с 200 въпроса тест .

Нищо не изкарвам..И въобще не говоря за тези нейни постове непосредствено преди и след преместването, а за такива по-назад във времето, в които редом с позитивите  е прозирало някакво колебание...И разбира се, че не всеки харесва едно училище, нормално е да е така. Също е нормален обаче  и страхът да споделиш в прав текст нещо непозитивно според твоите виждания, докато детето ти е още в даденото училище.Помня изказвания на Софи, също и на Фран, в които са казвали, че може да разкажат след като детето им завърши.Това са хора, на които очевидно Колежът им харесва, но ако е имало нещо дори мъничко смущаващо ги по трасето, са си оставили вратичка да го споделят, при това само ако искат, след като детето е навън, явно все пак са имали нещо предвид..Понеже позитивите могат и в реално време да ги напишат, от тях последствия не би имало.Това написах на Мецан, нищо повече..И това важи и за ДУ, къде е проблемът? Вие пак обаче видяхте друго...

Боже, щом и Цонева предизвиква ужас хептен са се изнежили децата.
Не изключвам възможността, да се е променила с времето, но тя и до сега е един от учителите ми, които винаги се радвам да срещна. Шока от Цонева трая точно един блок. След което часовете по история бяха едни от най-интересните в СМГ.

Моите деца са от най-изнежените, признавам! Подминавайте постовете ми. Пиша само колкото да не мълча.
От мен по темата за колежа: Или само добро, или нищо!

Хаха, "повярвах" ти..Понеже не съм очевидно,  няма да ти подминавам постовете, може да си ги чета, нали, нищо че си запълваш времето с идеята да не мълчиш просто?

На Фран детето още не е завършило. Надявам се да разкаже, а не да се шегува
Софи ми е приятелка в нормалния живот . Мисля, че имам идея какво е имала впредвид, но нямам право да коментирам от името на друг.