Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

3-4 години разлика в гимназиално време и.. хоп, времето е различно... Завършилите 88ма са усетили различно времето - соца, спрямо завършилите 92-93та. Та аз само една година бях с униформа и с прибрана коса, в 11клас се явявах в училище с минижуп, ризка и шалче и развята дълга коса, немислимо за 3 набора преди мен!
Ей стига сме писали за тази "пуста младост", току виж на някой му дошла идея за тема за есе

Точно три набора преди теб съм бил. Завърших гимназия през 1985 г. И нищо общо нямаше действителността с тези филми. И 92-93 никакъв соц вече не е било. Соца падна през 1989.

Завършил си три години преди тя да влезе в гимназия. Това прави 8 години разлика в наборите, не 3.

А аз, излиза, че съм набор с Татко Мецан - заради допълнителния подготвителен клас съм учила 12 г. и  завърших 1986 (да, веднага след Чернобил).

Филмът е отразил действителността на поне 2 езикови гимназии, Пловдивската и Ловешката, които Татко Мецан очевидно не е завършил.   Затова и "действителностите" ни се разминават.

Ще завърша с цитат на Мариан Вълев, в интервю за новия му филм "Лошо момиче": "Смирено се надявам зрителите да намерят нещичко за себе си в тая история, която сме се опитали да разкажем." Някои сме намерили "нещичко за себе си" във филма "Вчера". Та дори да е само заглавието, което се оказа толкова вярно.

Фран, по някое време, когато можеш, дали да не изместиш цялата ни "филмова критика" в Дискусионната?

Шарки,

Когато кажете!

Татко мецан,
АК по мякакъв начин напомня на такава гимназия. Леко затворено общество , поддържащо се.

Не съм била на пансион, но наистина живота ни беше прекрасен. Като деца се товарехме на Балканчетата и обикаляхме ( за мен беше "Чак до Южния парк"). Дълго време не ми купуваха колело. Редуваха се да ме возят. Пораснахме. Събирахме лятото в градинките около Ал. Невски. Зимата по таваните (Направени тавани). Момчетата свиреха на китари, ние пеехме, играехме карти, обсъждахме. Всеки беше готов винаги да помогне, каквото и да му коства (бой, наказание). Разменяхме си дрехите. Пишехме си много и дълги писма. Вричахме се.
Признавам, че съм била дете и не съм съзнавала за ограниченията на възрастните. Но бях волно и щастливо дете. Прескачащо през оградите, обикалящо София на всички посоки и прибиращо се в 22-23 часа, без някой да се притеснява. Непрестанно се записвах на всякакви спортове ( от странните за момиче бяха- футбол и стрелба). Не се сещам за такъв, от който да не съм опитала. За протокола -завършила съм 91

Да кажа така: приятелствата от онова време предизвикват неприкрита завист в по-младите ми колеги.
По техни думи, сега не съществува нищо, което да се приближава до тогавашното понятие...
ПС Фран, казах ли ти, че ще черпя боза?

Аве, не са само приятелствата. И те, де. Но като цяло отношенията сякаш. Неслучайно Amelie на първата ни среща, когато аз за сефте виждах Sharky и едва на половината час стоплих, че всъщност добре познавам Петя, ама от подготве, ни реагира, че за първи път вижда хора от една гимназия така сектантски да говорят за нея на дърти години. И майка ми не е била приятел в истинския смисъл на думата с проф.Цочо Бояджиев, с когото са били в един клас в Ловешката гимназия, ама само като чуеш как говорят един за друг или ги видиш, кат се срещнат, ако и да не са се виждали 20-30 години, и си с убеждението, че са супер близки. И си мисля, че тук е общото с Колежа: усещането за принадлежност и общност, но не в напудрено-съвременния насилен смисъл, а в естествения общочовешки.

Ежко, защо ще черпиш боза?

Аз съм завършила доста по-късно, но смея да твърдя, че филма наистина птразява духа на онова време. Нашия клас беше изключително задружен и имахме какви ли не прояви пред дирекрор и сие..... после си патихме. Ама не стояхме мирно нито когато отрязаха дългата опашка ( която представляваше кичур на врата оставен по-дълъг) за назидание пред всички си, ниъо когато накараха друг съученик да се извинява пред строя, разбира се след като порядъчно ни четоха конско на всички строени в двора, точно като във филма. Дори си имахме момиче с родител на мега голям пост ( сещате се -ДС) и това де усещаше. Бяхме мега задружен клас и внимателно и на скрити заседания крояхме планове, като ке допускаме " предатели"!
Тъй че вчера си беше баш "вчера"

Кристин Бартлет тогава преподаваше в английската гимназия в София. Не бях при нея, но се е случвало да вляза в неин час. Нейният образ беше още една допирна точка с реалността. Усещам филма съвсем истински.

Чудя се дали гимназиите, които сме завършили, нямат общо с избора ни на гимназия за децата ни.

Prizma, със сигурност имат и друг път сме го дискутирали в темата за АК. Аз почти на всяка родителска там виждах съученици. Сега пък на първия учебен ден на малката в ПУК в СС виждам семейство съученици (от английската в Пловдив), и техните деца там, но в по-горни класове и мъжът ми отговаря на моя въпрос дали мога да разпитам за мнение за учителите, като разбера кои са: спокойно, на над 20 съученици от гимназията децата са тук, така че все ще има такива, които са с мнение и опит и това, ако не е общностен избор  на училище за децата ни ))

Други са ми на мен спомените от Вчера - за връзкарите, партийците, големите клечки и за обикновените хора. И че обикновените не трябва да се мешат с богопомазаните. А пък ако по случайност се омешат, никога не стават равни на онези. Че аз никога няма да уча в такова училище и никога няма да изкатеря стълбичката, за които тези във филма имаха ВИП пас. И бях фенка на Ростислав, а не на Иван. Пък той взе че се удави и беше гадно.

В СС съм виждала съученици, не много. Свкаш в Питагор/ПЧМГ са една идея повече. В СМГ - състуденти, които и ми помогнаха с инфо. В АК родителите, които познавам, са по други линии.

Аз влязох в АЕГ случайно, с майка ми искахме МГ, защото нейната идея за мен беше да стана архитект. Явих се на изпитите и за ЕГ, защото другите момичета в класа ми в 7 клас щяха да се  явяват, та април месец  на 7 клас се присетих, че "Защо да не се явя и аз?". То пък накрая само мен приеха от класа ми в ЕГ, от квотата на "обикновените по успех" (25 от 60). Имаше квоти за деца на работници и селяни, квоти по окръзи, и неограничена бройка за деца на активни борци. Имахме и двама, записани след началото на 8 клас. Имахме и цял отделен "шефски" клас (на деца на шефове).

Точно така, Тинкърбел, добре, че се появи да кажеш това, че направо съжалих какво съм писал, като видях как никой не ме разбра. Ами просто усещането, действителността, която се създаваше от книгите и филмите, нямаше нищо общо с реалната. Това във филма е било училище за богопомазани, дори и да е имало такова, то е било недостъпно за простосмъртните.
И не, не вярвам, че езиковите ви гимназии, дето масово сте учили, са били такива. Нали познавах деца от английската, заедно излизахме даже. Хич не беше като във филма. Но няма да споря, всеки с усещанията си.

Аз далеч не мисля, че твоето мнение Мецане и на Тинки, казват нещо различно от останалите..... за мен така картинката е изцяло допълнена. Различни аспекти на времето се засягат. Подписвсм се под всичко, което казвате и вие с Тинки.

За щастие тези неща не ги знаех и не ми се наложи да ги науча. На 15-тия ми РД свалиха бай Тошо. И наистина нямам лоши спомени. Не е и имало около мен богопомазани, за да правя някаква разлика и харесвах живота си. Предполагам, че не съм имала време да се сблъскам с действителността.
Хванах само една бригада и тя беше вече след Перестройката. Бяхме си супер в Рила. Военно не ме огря.

Всъщност, тази сграда изначално си е на Пловдивската семинария и след 9-ти е била конфискувана и дадена на гимназия "Георги Кирков", докато се построи сградата на гимназията на Пазарджишко шосе - някъде към началото на 1970-те, където си е и до днес. А след 1990 сградата е върната на Семинарията. Подобно на Пионерския дворец в София, който си е Семинарията.
А иначе, всеки живял си носи спомените от онова време и няма нужда от филми за него, за да вярва и да знае как е било. Филмите поначало, както и художествената литература/драматургията, на която са базирани, са художествена измислица, може и да имат елементи от действителността, но преследват други цели, различни от обективното отразяване на факти и събития.  
Мецане, разбира се, че помним тези неща и не ни трябват филми, за да ги знаем. Какви "такива" не са били - имаше връзкари, разбира се, имаше деца на активни борци (много, при това), имаше деца на дипломати и търговски разни, които идваха след 8 клас и директно влизаха с езика. Носеха дънки и къси поли, имаха магнетофони и плочи вкъщи, имаха тавани, на които правеха купони и канеха всички, и се пиеше уиски 100 гайди и се пушеше Боро и Кент - абе направо от друг свят си бяха. Имаше и кротки зубъри като мен, които си учехме езика и другите неща, за да имаме поне някакъв шанс после да учим висше, каквото искаме, че тогава и това не беше никак лесно. А филмът "Вчера" е някаква ученическа утопия, не знам защо предизвиква такъв захлас, може би защото излезе по времето на Перестройката, когато вече беше модерно да се критикува системата - че преди това и в затвора се влизаше за такива неща. И бай Тошо се снишаваше - ха дано отмине бурята, ама не отмина.
Тинкърбел
Всъщност, можеше да учиш в такова училище по успех, но за кариерната стълбица после беше съвсем различно.

Ама не пипай бригадите, там се изпоженихме, на студентските  Нали знаеш, че се помни само хубавото, лошото се забравя - а лошо си имаше - военизирана организация, комсомолски командири-натегачи  и гнусна работа в общия случай.