Успявате ли да намерите време за себе си и мъжа?

И моя син е голям ревльо на моменти и има енергия за 3деца (минимум) , иска си цялото ни внимание и го гледаме изцяло сами от ден първи без баби на близо . Намираме време един за друг. Лесно е като ти помагат и има на кой да го оставиш, но не лъжете момичетата , че само с помощ от някой биха намерили време за мъжа си, не е така, има ли желание има и начин. 🙂

Значи то от много неща зависи. Ако ходи на градина - боледува ли рядко или по-скоро 1 седмица ходи, 3 седмици вкъщи, на антибиотици, инхалации, мъка да му пробуташ и храна... Детето ми за последните 5 месеца изкара около 5 - 6 курса с антибиотик и невъзможни за изпълнение режими с инхалации /през 6 часа - че той кога ще спи?, но и ние с мъжа ми вече бяхме на прага да се гътнем, работим и двамата/. Майка ми дойде да помогне за няколко дни последния път и добре че. Далече е, иначе и имам пълно доверие.  Да не говорим за болничните, нали, то не върви аз 2 седмици в болнични, мъжът ми една. Другия месец пак същото. То кой ще ни търпи, нали... Редуваме болнични, гледачка идва от време на време, да се минава. Аз дори не говоря за "имате ли време за мъжа си" в случая, то на него много му е било също до мене . И да, с баби е по-лесно за мен, за съжаление нямам под ръка, иначе щеше да ми е почти песен. Но говоря за мен конкретно, други семейства - други обстоятелства.

Аз например, прибирайки се от работа, държа да си взема половинчасов душ/вана, последван от кафе с интернет/телефон/ разговор  за около още половин час. После ми идва желанието да се занимавам с битовизми. Чета темата и си представям да ми връчат бебе и препоръки за готвене от вратата . Ако съм в ролята на Милото, тая връзка няма да просъществува повече от месец 😁
Иначе по въпроса,  времето за нас , двамата , е след като детето заспи. На баби съм оставяла през ваканциите , но не и преди училищна възраст.

Допускам, че тайната на този вълшебен един час след работа, за теб се крие в по-голямото дете.

Едно малко дете иска вниманието ти, особено ако не те е виждало цял ден. Освен това, в нашият случай трябва да успеем да вечеряме в 18:30, макс.19 часа. Детето трябва в 20ч. най-късно да е в леглото, за да може да стане на другия ден. Т.е. при нас до 20ч. си е газ до дупка да се случи всичко навреме, а и детето да си получи своето, не да го сложа пред телевизора и да не му кажа и пет думи.

Нашето време теоритично е след като детето заспи вечер. Често обаче има още неща за правене - документи или други “сухи” и скучни занимания за възрастни.
 Когато и това приключи, често и двамата сме тотално скапани в този момент от деня. При нас се наслагва и голямо недоспиване. Детето все още се буди много нощем, поне 2-3 пъти на нощ, въпреки, че е голяма.

Лично време пак по-лесно се намира, например уикенда на “смени”, но качествено време за двамата, в което да не сме като пребити рядко.

И ние така. Малко време през уикендите, толкоз.

Вълшебният 1 час съм си го позволявала след като детето стане на по-разумна възраст, след 3 годинки. Постът ми беше предизвикан по-скоро като реакция на съветите да оставим детето на таткото, щом се прибере от работа. Докато съм била по майчинство ( в един от случаите 2 години) таткото е участвал по желание в игрите и разговорите с малката и дотам. То си е предимно обучение, та няма как да го избегне, в интерес на детето е.

Никой никого не лъже. Момичето моли за мнения и опит на всеки и всеки казва как е при него. Никой не знае какво е в другата къща, та да казва, че има ли желание има и начин. Когато обуете обувките на някой и походите с тях, тогава можете да кажете. Що за обобщения. Аз не съм казала, че само с помощ от баби, а че при мен ако не беше свекърва ми щеше да е много по-тежко, защото всички баби около нас изгледали по 5,6 деца и/или внуци вдигнаха ръце и казаха, че такова дете не са виждали и не знаят какво да го правят. Как ти звучи рев от 17 часа вечер до 23ч всяка вечер. Дали ако ти се случи това нещо всяка вечер в 23 ч ще се мушнеш с желание за нещо повече в леглото... След 3,4 такива месеци едва ли. Това, че сте случили на спокойни бебета трябва само да ви радва, но не си мислете, че майки като нас, които не са имали вашия късмет за спокойно бебе нямат желание за половината си, оправдават се и тн... Детето ми е на 11м аз съм под 40кг вече, до скоро особено нито съм яла спокойно, нито съм спала, освен както казах в моя случай, когато съм имала и имам помощ от свекърва ми. Точно защото и на нрб ми обясняваха колко е лесно и всичко е цветя и рози се депредирах супер много,че едва ли не аз не правя нещо както трябва и не мога да се грижа за детето си, така че вие не лъжете младите майки, че всичко е цветя и рози, да може и да е дай боже, но може и изобщо да не бъде в първите месеци особено. Съжалявам за дългия пост, ако съм ви отегчила, не обичам да влизам в пререкания,извинявайте. Хубав ден на всички! 😊

Ти нормална ли си?! Спокойни бебета?!?!🤣 Момиче детето ми е нещо страшно, почти на 3годинки и е пълен дивак ,реве за щяло и нещяло, ако не го сложа да спи няма и да се сети, че му се спи. Но съм му изградила режим от бебе още и не позволявам прищявки особено за съня,  затова вечер ни остава време за нас с мъжа ми.
Гледаме го изцяло сами без дори час помощ от никой и пак сме щастливи и доволни от живота . Не разбирам такива жени като теб , и аз отслабнах много за отрицателно време , и аз имам черни петна под очите, но всяка сутрин се привеждам във вид който ще ми е приятен на мен , а не само да се оплаквам от живота си и да се обяснявам  колко съм жалка и изморена , всички сме изморени, и моят син не спеше спокойно до 2годишен, а до ден днешен почти на 3г , става в 5:30всяка сутрин, без дори минута разлика.
Ето дори в момента сина ми се съдира за пореден път от рев ,защото не си стига чашата с вода и се тръшка и върти по земята, сега трябва да се самосъжалявам ли?
Сега не ви остава време един за друг, после ще живеете като съквартиранти, след това ще решите , че сте си някаква даденост и накрая ще се чудите как се е стигнало до края.
Масово и секс спират да правят след детето или го правят от дъжд на вятър, и оправданието , че нямали време..поредната тъпотия. Ако двамата се желаете ще намерите и 5минутки за вас си докато бебето/детето спи. Всички неща са свързани все с оправдания при повечето млади семейства. Не живеем по този начин с мъжа ми и този начин на живот не го разбирам. Хубаво ни е, желаем се още като преди , прегръщаме се като гаджета и се ценим като родители.

ММ's, не мисля, че помагаш с мнението си, честно казано.  Майки сме всички, нека не се нападаме за това как ако кажеш, че не ти стига времето, си неорганизирана лигла, която я грози развод.
  Никой не говори за самосъжаление, а за това да си кажем, че понякога наистина е супер трудно, за да може когато авторката (или която и да е друга майка) го прочете това да не се чувства пълен провал като не успява да е винаги усмихната и нагласена, а да знае, че и други минават през това.
На мен това щеше да ми е безкрайно полезно,  за да не ми е толкова гадно като се прибрах от родилното и не знаех къде се намирам.

Съвсем нормална съм, да. Има и много спокойни бебета, едно от които беше моя племенник. Буквално израстна пред очите ми и съм участвала доста в гледането му. Ами разликата между него и моето дете е меко казано от тук до небето. И това не е само мое мнение. И не се самосъжалявам, напротив  знам че това е период и рано или късно ще отмине. Просто както каза Alyssa нека не слагаме розовите очила и да обясняваме как всичко е цветя и рози, защото много често не е. И кой е казал,че нямаме желание с мъжа ми и т.н. Напротив отношенията ни са много подобни на вашите по това, което описа просто времето за нас не е когато детето е само с нас, не че тогава не се поглеждаме разбира се. Имам чувството, че майки, които по една или друга причина нямат баби или не се разбират с тях и съответно не им помагат за децата мислите, че само вие сте майки геройни, само вие знаете как да си гледате децата и видиш ли ние останалите, които се разбираме със свекърва си например и жената с радост ни помага сме самосъжеляващи се неоправни жени. Правете си се на геройни, то си е за вас, медали до сега никоя не съм чула да е получила. Аз не се чувствам по-малко майка, затова че казвам истината и затова, че не отказвам помощ, която ми се предлага. Не разбирам защо във всяка тема се намират хора, които да се заяждат с останалите, заяждането ви показва, че всъщност не ви е всичко на 100% прекрасно както го описвате,защото ако беше нямаше да се чудите с кой да се заядете и пред кого да се представите на най-оправните и най-щастливите. Няма да спамя повече темата на момичето. Подобни спорове са просто смешни и никому ненужни. Приятна вечер!

Напротив и с майка ми и със свекърва ми се разбирам чудесно , но едната живее в чужбина а другата на 100км от нас и почива 1ден в седмицата в който последното нещо , което бих я накарала да прави вместо да си почине е да пътува и гледа детето.  🙂
И не не си мисли, че се заяждам, аз съм човек който си казва нещата както са си, това е моята гледна точка за нещата, нали именно въпроса е така зададен , за да споделим как е при нас .
И ако за теб е странно някой да е щастлив и доволен от живота въпреки умората и трудностите с малко дете през които преминава като живо същество, то грешката е във вашия телевизор. ✌🏽

Ние също нямаме помощ от баби, но аз не го намирам за особен минус напоследък. Като се приберем в Б-я и на втория ден вече почвам да се изнервям от някакви тъпи изказвания, съвети, констатации, обяснения и прочие.
Време за нас двамата първите 4 месеца - буквално нула. От недоспиване въобще не ми беше до разговори, само да подуша възглавницата и заспивам буквално. Но с новородено, за мен е напълно разбираемо, не виждам никакви драми. Като бяха бабите на гости, направо ми беше писнало в началото да искам да си подържа детето и да си легнем заедно, да се почне “Ама почини си сега, аз да го гледам”, в това време бебето реве и две не вижда, направо бях полудяла. По този повод, всеки да си ходи вкъщи.
Сега като детето е на 1г и половина, тя ходи на ясла, ние сме ня работа, и денят ми е буквално разпределен по часове. Вечерта в 22ч вече съм мортос.

Време винаги има. Всичко зависи от правилната организация и разпределяне на задълженията. Аз като прясна мама с бебче на 2 месеца успявам да намеря време и за мен и за мъжа ми. Нищо, че съм вкъщи по цял ден оправям си косата, слагам малко гланц и спирала и се чувствам много добре. Вечер като заспи бебето е времето на нас. Гледаме филми, говорим си, гушкаме се, любим се .. време намираме.. стига желание да има човек.

То време има, ама понякога от задачи, разпределяне и препускане става като във вица "Вуте не е оноден!" А понякога колкото и правилно да разпределяш, детето ти хвърля крива топка, като вземе, че примерно се разболее.

Имали сме периоди - сядаме да си говорим или нещо друго и бебето почва да реве. Иска някой да го успокои, а това може да продължи и по 40 минути. И по едно време всяка вечер става на тръни - кога ще ревне бебето. Чак след няколко месеца започна да спи по-непробудно, иначе имаше периоди да се буди през час от примерно 7 вечерта до 12.

Имайки предвид, че имам деца с година и 5 месеца разлика, явно сме намирали време един за друг в бебешкия период. Но не е както си трябва, все си дежурен на повикване.

Нали се сещаш, че не всички бебета на 2 месеца спят по цяла нощ, а кърмени - още по-малко. А организация с едно дете не е нищо особено, но недоспиване е най-трудно, за домакинство хората са измислили машини.