Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 фев. 2019, 17:36 ч.

Да пренебрегнеш себе си в името на детето

  • 4 037
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте,

Ако има тема вече, моля да ме насочите. Казусът ми е такъв: имам детенце на два месеца, но не се разбираме със съпруга ми. Караме се много,аз го приемам много тежко и рева по цели нощи, и усещам, че няма да стигнем до разбирателство освен ако аз не се науча да премълчавам и не коментирам каквото не ми изнася. Та се чудя, някой ако може да сподели как да се стегна. Просто в името на детето , искам да се съхрани това семейство, но не знам как да пренебрегна собственото си недоволство и ранимост.

# 1
  • Добрич
  • Мнения: 416
Зависи за какво и как се карате.Кавгите кога започнаха,преди или след появата на детето?

# 2
  • Мнения: 820
Зависи от какво си недоволна, какво трябва да премълчаваш и за какво ревеш. Ако имате сериозни принципни различия по важни и сериозни теми с мъжа ти, тогава лоша работа. Да правиш компромиси цял живот не си е работа. Особено ако компромисите са само от твоя страна. Тогава бих попитала, защо не ги изчистихте противоречията преди да си направите дете? Ако пък си уморена, недоспала и се репчиш на мъжа си за да имаш на кого да си го изкараш, а после ревеш от инат, защото не е станало на твоето-  ами да, вземи се стегни.   

# 3
  • Мнения: 2 755
Дай пример, опиши някоя караница. Има значение за какво и как се карате.

# 4
  • София
  • Мнения: 46
Възможно е да е криза, която преживявате след раждането - промяната е огромна, а 2 месеца са си направо никакво време. Така че според мен е важно да прецениш дали не е някакво временно положение, докато животът ви влезе в новите релси.
Но ако и преди сте имали проблеми и/ или изведнъж след раждането наяве са излезли доста неприятни дрязги - това е друго нещо. "Да сме заедно заради детето" - моля ви, не му го причинявайте. Дете съм на родителите, които се опитаха да са "заедно заради детето". Много е грозно.

# 5
  • Мнения: 25 250
В момента си във фазата, в която най-много мразиш мъжа си. Ти си изморена, притисната, с малко бебе...за него почти няма промяна - не е раждал, няма хормонални промени. Хваща си шапката, ходи на работа. И няма емпатия, не може да си представи през какво минаваш. Това става често, дори с добри иначе мъже.

Не натискай още ядреното копче за развод. С мъжа се карате, ама се запитай за какво се карате и дали без него няма да е по-зле.

# 6
  • Мнения: 1 172
С ММ сме заедно от 10г, най-голямото сътресение помежду ни беше именно след раждането на детето.
Такава следродилна депресия ме беше налегнала, че и от въздуха ревях.
Сега си давам сметка, че дори не сме имали някакъв основателен проблем, а сме се карали за глупости. Но тогава ми изглеждаше изключително голяма драма.

Както и другите са те посъветвали, изясни си какви точно са проблемите и различията помежду ви, от кога са възникнали и бихте ли могли да ги преодолеете.
Ако наистина нещата са основателни, по-добре е и за вас, и за детето най-вече да расте в една здрава и спокойна среда, било то и с разделени родители, постоянните компромиси не са решение. В един момент нещата избиват и става още по-лошо.

Но наистина, периодът след появата на детето е много деликатен, дайте си малко време да се климатизирате с промяната в живота ви и тогава взимайте окончателни решения.

# 7
  • Мнения: 308
Оставяй му детето уикенда за половин ден и излизай на разходка, по магазини, на кафе, фитнес, кино ....

# 8
  • Мнения: 509
Ти си човешко същество. Не е редно да преглъщаш собствените си емоции и чувства за да има мир. Разбира се е и много важно какъв е повода за раздразнението ти.
Колко много истина има в думите на Сирен. Имало е дни в които съм ненавиждала факта, че съм родена жена.

# 9
  • Мнения: 7
Благодаря на всички за вниманието! Като чета мисля, че наистина ме тресат хормони и съм чувствителна от най -малкото, което реално дразни мъжа ми. Но пък и той няма как да разбере, колкото и да му обяснявам какво е това нещо. Ще чакам да мине време,то и пролет идва, за да знам реално дали не преувеличавам и да се самонавивам излишно, пък дано и хубавото време ми освежи мозъка. Искам да живея в хармония, и аз съм човек, и аз душа нося.

# 10
  • Мнения: 474
Така и не каза за какво се карате? Може да имаш основателна причина.
Ако наистина мислиш, че не е нещо много важно стисни малко зъби докато се поуспокоят нещата. И за таткото ситуацията също е нова и караниците само влошават нещата.

# 11
  • Велико Търново
  • Мнения: 618
Понякога обаче конфликтите са от такова естество , че в името на детето, е по-добре родителите да се разделят. Но наистина много зависи от обстоятелствата. Аз си премълчавах дълго време , защото мислех ,че е от хормоните, но се оказа, че просто съм силно идиото устойчива и този човек не си струва търпението миг повече. Не ми се влиза в подробности, но когато има наличие на психически и заченки на физически тормоз, тогава нещата са сериозни

# 12
  • Мнения: 421
Понякога най доброто което може да направиш за детето си е да си тръгнеш , няма как да получиш адекватни съвети без да споделиш с какво се очаква да направиш компромиси.
Имаш масло бебе много е възможно да са хормони също. И да за една връзка са нужни дребни компромиси и от двете страни .

# 13
  • Мнения: 6 119
Понякога обаче конфликтите са от такова естество , че в името на детето, е по-добре родителите да се разделят. Но наистина много зависи от обстоятелствата. Аз си премълчавах дълго време , защото мислех ,че е от хормоните, но се оказа, че просто съм силно идиото устойчива и този човек не си струва търпението миг повече. Не ми се влиза в подробности, но когато има наличие на психически и заченки на физически тормоз, тогава нещата са сериозни
А ти тръгна ли си ?

Каквито и да са причините , освен ако не става дума за физическо насилие, според мен е добре да се даде шанс на връзката.
И на бащата. Какво значи- тръгни си. Та това е двойка с двумесечно бебе, за бога . Най- лесно е човек да си тръгне , ако нещо е в дискомфорт. Но дали е лесно . Как може да се раздават съвети в тази посока, като че би става дума  за някакво тръгване от купон. Тук има дете. Дали не е най- добре човек да се поогледа, поослуша, да направи усилие да промени нещата. Все пак, този човек не  е случаен донор. Та това е семейство. Нека се потърси етимологията на скандалите, нека се изчака. Какво значи - няма смисъл, отивай си. От позицията на какъв житейски опит давате подобни съвети.

# 14
  • София
  • Мнения: 18 577
И аз бях така първите години. Все нещо ме ядеше отвътре и той беше нервен... Ще се напаснете с времето, ще се успокоите.

Общи условия

Активация на акаунт