Затова така или иначе не публикувах нито един от написаните постинги вчера. Каквото и да напишех - все ми се струваше неуместно и нелепо. Ужасно, ужасно ми е мъчно за теб.
Но след като вчера за пореден път затворих темата ти, без да оставя и ред, се сетих нещо. Спомняш ли си когато аз дойдох в този подфорум и един път попитах какво мислите, че става с душите на децата ни. Аз още помня твоя отговор. Ти ми написа, че и ти имаш същите страхове в това отношение, но че силно се внадяваш те да се връщат при нас. Днес вярвам, че хората, които са така силно свързани, успяват да надмогнат дори и смъртта и пак да са заедно. Намират начин... А може би..... твоята Поли е намерила този начин. Може би бебето, което носиш сега... Знаеш, душата няма пол. Само тялото има.
Казвам това, не за да те успокоявам. Казвам го , защото наиситна го мисля.
ПРегръщам те!
Същото важи и за мен. Прегръщам те и се възхищавам на силата ти! Сигурна съм, че децата ти ще живеят с признателност, че имат за мама такъв голям Човек!