Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

  • 43 385
  • 757
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 3 127
Добро утро у от мен ,вече съм у дома Heart Eyes!
 Радвам се за хубавите новини ,мисля че и аз имам добри.Вчера ,като си тръгвах от болницата,минах през патолога и се оказа,че ми е готова хистология.Още не съм си взела официална епикриза,но от това,което ми дадоха - май нямам метастази в лимфните възли. Ще коментирам в Понеделник с хирурга.


Съжалявам,не знам как се слага в скрит текст.

# 136
  • София
  • Мнения: 2 693
Браво, момичета! Все такива положителни новини да имаме!

# 137
  • Мнения: 2 369
Пожелавам всички тук да имаме положителни новини и да се оттървем от тази гадост завинаги! Дано скоро открият безболезнен лек за нея и да се избави цялото човечество!
Между другото съм чела (темата отдавна ме интересува и отдавна ме е страх от болестта. Понякога се чудя дали чрез психиката си не си я навлякох сама), че разработват лекарство, което скоро се очаква да се пусне на пазара (под скоро незнам какво разбират. Може и да е няколко години), което лекарство ще е нещо като ваксина. Просто ще прави туморите разпознаваеми като вредител за имунната ни система и тя ще си ги убива. Дай боже да е вярно и да действа, аи скоро да го пуснат. На мен ще ми правят нещо подобно,но не съвсем. Ще ми слагат нещо, което ще локализира химията повече към тумора и по-малко към здравото ми тяло, отделно имунотерапия ще имам. Какви са методите на лечение в България? Да сравним малко? На някой от вас слагали ли са му маркер в тумора, за да го следят? След колко химио вливания се отчита първия успешен ефект? На мен доктора ми каза, че след едно и две, даже три може да няма още ефект.

Аз във вторник сутрин съм на подготовка и сряда сутрин вливане. Казаха ми 1,5 часа да си отделя вторник и 2,5-3 часа в сряда. Аз незнам колко време трае самото вливане. Боли ли? Мирише ли? Странно ли се чувстваш? Леле страх! Joy

# 138
  • София
  • Мнения: 2 693
marittaa, като те чета си в много добри ръце. Личи си, че си в някоя "бяла" държава. Аз ще чакам още седмица, две резултати. Кой знае кога ще ми назначат лечение, кой знае кога ще започне...

# 139
  • Мнения: 2 428
Чак си бях купила едни чехлички с едно цветенце отгоре и много си ги харесвах, ама видях, че химиотерапевтката има сандали с подобно цвете и до там, не ги обух повече. Повдигаше ми се само като ги видя. Даже бях казала, на химиотерапевтката,че ми се повръща само като си помисля за нея, в смисъл, че развих психоза от всичко свързани с мястото, миризмата, хората и т.н. Тя много се хили.
Марита, Тинтири, химията е гадна. Много гадна, но здравия организъм се надига няколко дни след вливането и се възстановява напълно до следващото.
Аз пък много ме е страх от първото проследяване. Настръхвам да нямам рецидив, щото моят случай е малко познат и малко стреляха напосоки.Confounded Много ще ви рева като наближи....

# 140
  • Мнения: 492
Тинтири-Минтири Моята първа вливка беше около 3 часа. Втората 2 часа. Не съм усетила миризми или някакъв дискомфорт.На червената химия съм. И спокойно не боли.

# 141
  • Мнения: X
Моите са по-кратки. Час и нещо, най-много, но досега съм била само на безцветни течности. Ама преди и след това вадят едни огромни спринцовки и  сипват мощно в абоката.... Crazy
Днес, се чувствам учудващо добре. Съвсем леко ми се мотае главата, иначе съм пушка....като за след химия. И сефте си направих подкожна инжекция и съм много горда от себе си, но Зарзио-то ми го дават на изписване и трябва или пак да ходя до Онкото или да търся кой да ми го слага и  реших, че няма се разкарвам в дъжда, та изчетох как се прави и се боцнах.

# 142
  • София
  • Мнения: 109
Здравейте, дами,
Не съм писала тия дни, обаче чета. Вчера, Свети Валентин, отхвърлих първата бяла химия, след 4 червени. После минах през бельото да купя едни червени прашки за щерката и едни червени слипове за мъжо. После извъртях едно шкембе вкъщи да има храна и му дойде времето за кръчмата. Ние празнуваме, защото аз съм Валентина, а на 10ти февруари, когато си е св. Валентина в комплект с Харалампи, никой почти не се сеща. Така че именния ден ми се пренесе на 14ти, но когато ходех на работа, си черпех 2 пъти. Вчера също трещя телефона. Вечерта си получих подаръците и ходихме на гръцки рибен ресторант, където ни чакаше запазена една Синегрида, заедно с другите гръцки гъделчета, които обожавам. Ресторантът беше препълнен, а витрината с леда пуста. Мъжът ми беше запазил нашите предпочитания, а собственикът - масата в ъгъла, защото аз обичам до стена. Букетът ми беше огромен, а пожеланията - да бъда брутално здрава! Впрочем, мъжът ми благодари, че през цялото време до тук твърдо не показвам истерика или депресия. Знам, че всички преминаваме през това, но през повечето време не го показвам. Така че, това имах да споделя!
Бялата химия е по- лесна май, но пък върви с дексаметазон и малко се чувствам задържала течност. Запек имах 2 дни след червената всеки път, сок от червено цвекло с ябълка много помага. Понякога 1 капсулка елакса. При първата червена беше най- силно проявено.
Много закъсах с вените на единствената ръка, вчера 3 дупки за абоката. Полагам ежедневни грижи, но вените се калцираха и нямат проходимост. Сега правя компреси със спирт първите 3 дни.
Май почти съм без мигли. Перуката ми е отвратителна, стои ми като каска, беше скъпичка каска 😀😀😀.
Затова и аз станах леко асоциална, повече си седя вкъщи, дистанционно и напълно безвъзмездно помагам на колегите при нужда. Кандидатствах за едно обучение, класирането ще излезе в понеделник, има много кандидати, но мен вече се пробваха да ме отрежат служебно, защото абсолютно точно моята специалност не е изцитирана в наредбата за СДО за придобиване на медицински специалности от немедици. Там пише за химици, а аз съм инженер по автоматизация на химичното производство. Така че съм нямала право по подразбиране. Но по истина, работя 35 г само това, което искам да специализирам. Така че, чакам административен картечен откос! И прогорях с 60 лв за подаване на документи. Ето ми интригата на този момент!
 

Последна редакция: пт, 15 фев 2019, 15:32 от vallinna

# 143
  • Враца
  • Мнения: 1 017
На всеки един химиите се отразяват различно.
Аз не мога да се похваля, че се чувствам добре. Към края на вливката започва да ми смъдят очите, да ми става тежко и вкусът в устата ми е жесток.
Днес е деня за хубави съобщения и аз много се радвам за прочетените.

# 144
  • София
  • Мнения: 109
И аз така, имам подобни усещания, но гледам да не се фокусирам. Иначе в Сити клиник няма миризми и го приемам като комфортно място, сравнено с другите болници. Аз не искам да оставам, защото това ме потиска. Вкъщи си е вкъщи.
Навсякъде има сезонни намаления. Отивам на шопинг терапия!

# 145
  • Мнения: 4 469
Аз се върнах от шопинг терапия 😎
Намазах едно зимно яке за 30лв 😎
Имах нужда от началото на сезона ама няма да кажа , защо не съм си купила. Ще ме биете.... та така. Днес реших , че ще живея дълго и трябва да си купя ново яке 😂
А за пробването е някакъв кошмар. По тези молове е много горещо. Започваш да се потиш в собствен сос ... обличане- събличане... перуката заприличва на кошница отгоре... нося си гребенче да я заглаждам. Повече от веднъж ако вляза в пробната започва да ме дразни адски много. И като облека нещо дето ми седи ужасно - съвсем се депресирам 😎
А ако е с поло яка - мисията невъзможна.

# 146
  • Мнения: 2 369
marittaa, като те чета си в много добри ръце. Личи си, че си в някоя "бяла" държава. Аз ще чакам още седмица, две резултати. Кой знае кога ще ми назначат лечение, кой знае кога ще започне...

Сериозно ли? Аз наистина си мислех, че в България нивото на обслужване си е горе-долу на европейско ниво и дори така го представям тук пред приятели и познати. Говоря общо, не само за рака. Знам, че лекарите и сестрите там са малко по-неблагородни и отношението към пациентите е гадно (все пак от там идвам и даже си спомням как е), но не предполагах, че пък има видими разлики в лечението. Ами на мен м исе струва, че моите лечители тук действат прекалено бавно и само се тюфкам, че ме бавят. Викаш да си трая в такъв случай а?Simple Smile)) Моята хронология е такава: 29. Януари бях на ехография при гинеколожката ми на редовен профилактичен преглед, но вече имах буцата. На 31. Януари минах мамография, 6. Февруари биопсия и на 8. Февруари чух диагнозата. Събота или неделя (губи ми се, защото пих, пуших, не спах, ревах и всичко ми се сля, защото мислех, зе умирам. Тъпата ми гинеколожка само ми каза по тел. че имам рак и толкоз, гаджето ми обаче после отиде без мен и взе епикризата ми и цяла нощ чете из нета. Така разбрах и че е агресивен и си казах "мен няма да ме има до месец-два"....та така с тази епикриза ме заведе събота или неделя по спешност в болницата, в която знаехме, че и без това ще ме пренасочат, а ме заведе по спешност, заради психичното ми състояние. Там уцелихме една лекарка, която беше супер жена и човек. Прие ме по спешност въпреки, че не може така. направи изключение и ми обърна внимание. Държа ми ръката и ме успокои, че ще с епогрижат адекватно за мен, прегледа ме и пак ми подтвърди, че тумора си стои там. Мен през цялото време най-вече от разпространение ме е страх. Същата тази лекарка ми каза да им кажа "майната ви" на кабинета, в който ходех (това е една друга гадна история с тях. действаха като български лекари. безчовечно. за това всички ги отписахме брутално) и направо ме записа като пациянт в болницата без направление. После на 11. Февруари имах среща с онколога, дето ще ме лекува (те са тим де и обсъждат заедно,но той е лицето при мен) и от тук-натам вече писах. От първия ми гинекологичен преглед до първата химио са три седмици. Оле стискам палци да те почват и теб скоро, защото знам как се чувстваш.

Unabella и теб разбирам как се чувстваш. Дано си добре!

Kacha аз бях питала за химията. Мерси за отговора, но незнаех, че има и различни. Олеле аз незнам каква имам.

Перука-каска:grinning:GrinningGrinning Аз за това искам естествена. Видях в чакалнята като бях на преглед други жени с перуки-каски и тогава реших или като Кайли Миноуг само кърпи, или нещо, на което не му личи, че е перука. Иначе какъв е смисъла да носим перука? По-добре кърпа:)

Изчистих и сега имам гости:)

# 147
  • Другата България
  • Мнения: 42 457
За коя държава става въпрос?

# 148
  • Мнения: 2 369
За коя държава става въпрос?

В Швейцария съм. Общо взето незнам на какво ниво е медицината тук. Джи пи-то ми е същия кретен като джи пи-то ми в България. Раждах тук. Да болниците са като хотел, но мед.услуги не ги знам. Сложиха си ми система като стой та гледай и то цели 9 часа след изтекли води. Ми да я бяха сложили поне в началото, за да не ме мъчат толкова часове. Те рискуваха да ме държат с изтекли води а хем имах стрептококи. Слава на Господ детето ми е добро и задраво момче. Дано така си и остане! Много се надявам с настоящата ми болест ми опровергаят впечатленията. За момента съм очарована как действат. Аз бързам и ми се струва бавно, но знам, че неможе по-бързо.

# 149
  • Мнения: 2 906
Здравейте. Не знам дали пиша на правилното място, моля да кажете ако греша. Моя близка преди седмица разбра, че има рак на гърдата. Насрочили са й операция, но ме притеснява, че е решила да се оперира в болница (частна) и вече докторът е правил пазарлък, че в документите ще пишат друга диагноза заради клиничните пътеки и финансирането им. Жената е в ужас от ситуацията и явно не  разсъждава в момента. Става въпрос за Варна. Моля, кажете къде са ви оперирали. Моля за имена на читави доктори. Благодаря предварително.

Общи условия

Активация на акаунт