Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

  • 39 662
  • 757
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 3 123
Аз и се обадих по телефона и се уговорихме, кога да отида .Върна ми ги по Еконт.Знам,че може да ги изпратиш и по куриер, но сигурно пак трябва поне да се чуете по телефона.Попита ме дали да гледа стъклата от Токуда или наново да си прави всичко и аз избрах всичко наново.

# 76
  • Мнения: 2 369


Marittaa, и мен ме е страх много! Нормално е. Спокойно, ще се справим! Трябва да се справим!



Ти какво имаш? Какъв ти е плана на лечение?

На мен ми се получи изведнъж. Имах силен предменструален синдром и напрегнати гърди със втърдяване (и друг път се е получавало и редовно ходя на лекар превантивно. Никакви съмнения за ракове е имало до сега) и менструацията дойде и си замина, а втвърдяването спря да боли и не се махна. Така месец и нещо след това подтвърдиха гадостта. Минах ехография, мамография и биопсия. В понеделник бях на среща с лекаря, който планира лечението ми и той каза, че започваме с химио защото е агресивната форма и иска да го блокира и смали първо и чак след 6 месеца да го извади. 5 месеца химио ще имам. В понеделник на ехографа все още нямаше метастази по лимфите ми. Мен ме беше страх след биопсията да не се разпространи. Уххх егати ужаса! А имам и дете на 8 години и то горкото разбра.

# 77
  • София
  • Мнения: 2 686
Благодаря ви! Щом може да се пращат по Еконт, ще ги пратя на Поповска. Всички явно разчитат на нейното мнение.

Marittaa, моят е инвазивен лобуларен карцином. Нямам други резултати до момента. Но имам метастази в почти всички лимфни възли.

Аз имам гилям син на 12 и малък на година и 9 месеца. Големият знае всичко, разбира се, представено абсолютно оптимистично. Обяснила съм, че предстои трудна терапия, но ще се справим. Малкият нищо не разбира още.

# 78
  • Мнения: 2 369
Тинтири-минтири, явно твоя е подобен на моя или същия. Лекаря ми обясни, че тези инвазивните са типични за по-млади жени, но успокоителното казва е и това, че се влияят от лечението. Мен понеже ме беше страх да не е вече в лимфите той каза, че и там да е не е много по-трагично. До колкото знам дори на жени при които не е в лимфите така или иначе за застраховка им ампутират първите. От кога знаеш за диагнозата? Аз първите три дена буквално не бях на себе си. Не познавам такова ужасно състояние, каквото тези кошмарни дни и нощи познах. После лекаря ме обнадежди и започнах да се чувствам по-добре, дори успях да се смея, но днес пак ме обзе. Днес съм в депресия. Поне не е онова остро чувство от първите дни, когато се приемах за напълно обречена. Честно казано нямам търпение да започнат да ме химизират (а умирам от ужас и от химиото), за да видим дали ще започне да се влияе това нещо, за да си поотдъхна поне малко. Утре умирам от страх какво ще изнамерят в тялото ми на магнитния резонанс. Дано нищо повече!

Въпрос до всички: Как е химиото? Знам, че има малки разлики. Който иска да сподели. Страх ме е. На мен ще ми е на две седмици общо 10 пъти. Колко зле е след терапия, кога пада косата?

# 79
  • Мнения: 304
Тинтири ти нали си дала стъкълцата в Токуда. Като излезе резултат от болницата си пращат документите на онкокомисия без ти да присъстваш. И те ще дадат план лечение. Можеш да го почниш веднага и да си пращаш материала за второ,трето мнение където искаш. После в процес на лечение ще си показваш и коментираш с лекуващия те онколог резултатите. Аз също съм оперирана от Василев в Св.София . Два пъти. Аз ги давах на Факирова във ВМА. Потвърдиха се.
 Marittaa и Zori прегръдки. Момичета не се панирайте - вредно е. Вярно че не нито лесно нито бързо ,но лечение има. Запретвайте ръкави, стиснете ръце в юмруци и смело напред в най важната битка . Викайте ,ритайте, плачете,трошете, но не се предавайте,не се отказвайте. С каквото можем ще помагаме. Говорете с близките си за заболяването си . Промени ще има и физически и психически. Те трябва да знаят . Но лека полека всичко ще остане зад гърба ви . Ще ви останат запознанствата с прекрасни хора които ще срещните по пътя.

# 80
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 019
Здравейте в новата тема. Аз написах първия и коментар, но явно не съм го публикувала и се чудя защо не ми излизат постовете ви. Както и да е...Simple Smile Със съжаление отбелязвам, че има доста новодошли в темата. Дано за тях тя бъде място, където ще намерят съчувствие, приятели, разбиране и дори хумор. Така беше при мен преди почти десет години и до сега надничам в нея, защото си го чувствам мое местенце. Със сигурност форума има голямо принос за психическото ми оцеляване....Със съжаление разбирам също, че всички вие преминавате през онзи сковаващ ужас, който ми е до болка познат...и до днес Sad Аз съм последната, която може да говори против страха и да дава съвети, защото тези, които ме познават знаят каква невъобразима паника съм, колко пъти съм умирала /даже последно имах рак и на гърлото/и как страха от време на време буквално ме сковава, но точно затова мога да кажа, че най, най - ужасното през тези години за мен е бил точно страха. Операциите минаха, лечението, хормоните също, но той си остана свит на кравайче в мен и направи живота ми ужасен. Слава Богу, че бях достатъчно умна да потърся съвет и лечение от психиатър, че можеше и да не издържа. Това, което искам да ви кажа е, че страха е естествен, но ако го държим под контрол, нещата ще са много по - приемливи, а ние по центрирани. Аз съм с доста агресивен вид рак  с всички екстри. Попаднах на прекрасни лекари, които вярвам, че са направили най - доброто за мен. Следвала съм съветите им. Е, главата не ме слуша много: пийвам, попушвам, ям каквото ми скимне, но пък и наред с това съм пила какви ли не щуротии да боря рака, което не е било възможно. Всичко, което съм пила може да е имало положително отношение към общото ми здраве, но към рака едва ли. За тези, които се притесняват, че рака им е инвазивен или агресивен ще кажа, че няма неинвазивен рак и , че не е важно дали е агресивен или не, а дали се повлиява от лечение. На всички ви пожелавам точно това и дълги, дълги години ремисия без дяволи в главата.
Прегръщам ви!
р.р. СИШа всъщност не е СИШ,  а КИШ. Става въпрос за изследването на ХЕРа

# 81
  • Мнения: 3 996
Момичета , какво става тази година. Зле започва Sad
Новите девойки - горе главата , ще се справите 🤗🤗🤗
Най-важната част от лечението е минала - открит е ! Ще се лекува !
Горе главата 🤗

marittaa, химията при всеки се отразява различно. Аз първите 3 дни бях зле, дружката ми с която ни съвпадаха химиите беше пушка. А хем е с 20г по-голяма от мен. Аз уш млад организъм 33г
Косата обикновенно започва да пада на 14-17ден от първата химия. Преди последната ми 8ма химия имах  1см редичка коса. Сега 4.5м от последната химия имам около 5см . Чакам да се затопли Април и да махам перуката.🤗

# 82
  • София
  • Мнения: 3 123

И моята операция я прави Василев,сега съм в Света София още.
Аз за сега съм добре.Имам си моменти на слабост,но като цяло съм много позитивна.Като цяло с доста неща ми се наложи да се преборя в живота си до този момент и не искам сега да се отпускам.Приемам го ,като поредното препятствие,което трябва премина.
Пясъчният часовник се обърна на обратно,колко време имам - незнам,знам само ,че дали ще са 5 или 55 години още ,не искам да ги прекарам в депресии и самосъжаления.

# 83
  • Мнения: X
А, място за депресии и за отчаяние- няма.
Добре дошли на новите момичета! не, че се радвам, че ставаме все повече и  повече, ама се надявам че ще сме  си взаимно полезни  Hug
При химия за РМЖ, косата задължително падала....около 15 ден почва мощното окапване. Аз още съм на " тука има, тука нема" и на петна..........., ама откак я минахме с машинката, поне не събирам по цял ден косми.
За връзката на женските подробности и  РМЖ-то знам......ама аз първите ги издадох доброволно още преди 5 години, та поне тоя страх го нямам.....Но, пък да си кажа, че в началото като ме хистеректомираха пах разни хормонални гадости и там на всичките пишеше, че повишават риска от РМЖ.
И да се похваля, че вече ми сее изгубиха балончетата и виждам фокусирано. И, че ми дойде на свиждане една колежка от хирургично, дето заедно чакахме 4 часа да ни приемат и  ми донесе палачинки със сиренце и пуканки, та сега с лелите в стаята ги унищожаваме и гледаме анимация( че от турските сериали, цял ден вече се обринах).

# 84
  • Мнения: 2
Здравейте мили хора!
До сега само четях и съпреживявах с вас, тъй като нямахме заключение (за мама, на 74 год.), вълнувам се за всяка една от вас и за Митко също. Момичета с малки дечица - ще се справите! Много борбеност лъха от постингите ви!
 
Днес получихме заключението за мама, не аз лично, но бих искала да зная дали разбирам правилно - рак на панкреаса с разсейки в черен дроб, бели дробове и какво друго? Цитирам:
"Метаболитно активна Ту формация, ангажираща главата и processus uncinatus на панкреаса, инфилтрираща по съседство дуоденум, конфлуираща със сателитна лезия в тялото на панкреаса с вид на вероятен първичен Нео процес. Метаболитно активни метастатични горноабдоминални, ретроперитонеални лимфни възли. Метастатична дисеминация на основното заболяване в двата лоба на черен дроб (екстензивно малигнено ангажиране), двустранно в бял дроб, ретроперитонеална мета в десен абдоминален фланг. Перикарден излив."

Бих искала да знам цялата истина. Изглежда ми на бързоразвиващо се заболяване - до тук по-малко от 2 месеца, а прегледа е бил на 25.01.
Мама не знае и се страхувам, че ще рухне, ако й кажа...
Но аз трябва да знам!

И защо системата е толкова тромава? Резултатите от ПЕТ скенера са с дата 7-ми, а едва днес ние ги узнаваме… Тя вече е само на легло, а беше подвижна по време на скенера, - ще помогне ли химиото?

Предварително благодаря за отзивчивостта! И стискам палци за всички!

Последна редакция: ср, 13 фев 2019, 21:58 от tnt44

# 85
  • Мнения: 89
Unabella, благодаря ти! И аз си мисля за проф. Поповска. Чудя се как да ги изпратя или да ги нося.

Zori_g_n, съжалявам, че и на теб се налага да се запишеш в темата. Желая ти бързо възстановяване от операцията. После борбата ще я водим заедно. Стискам палци!

Marittaa, и мен ме е страх много! Нормално е. Спокойно, ще се справим! Трябва да се справим!




Оф какво става днес? Темата нещо много се понапълни 😣  чак вече започнах да се обърквам.
Момичета освен да Ви прегъргна и да Ви кажа, че всяко начало е трудно, но после човек някак се стяга и започва битката. Въпреки, че пиша от позиция на дъщеря на жена с РМЖ за мен не е по-малък шока от случващото се! Всяко нещо го изживявам с мама и още по-гадното е когато искаш, а не можеш да помогнеш...
Нашата сага с ръката продължава с пълна сила. Утре сме запазили час при съдов хирург, защото продължава страшно да я боли.
Тинтири аз лично звънях на Поповска да питам как да изпратя блокчетата и тя ми обясни, че по Еконт няма как да стане. Всъщност тя дори не ев Св. Марина, а в болница Георги Странски. Отделно ми обясни, че не прави изследванията там, а в лаборатория Цибалаб. Майка се отказа да й пращам нещата за повторно изследване и затова не се разрових още. Ако искаш пробвай да им звъннеш и да видиш дали пък те няма да се съгласят за Еконт.
Някоя от Вас правили ли са й петскенер още преди химиите? Не знам защо имам едно такова странно усещане, че нещо от показателите притесни онколожката и затова настоя да го направим още сега. Евентуално утре вече ще ни дадат резултатите...

# 86
  • Мнения: 3 996
Поповска не приема блокчетата по куриер. Проблема е , че някой трябва  да отиде на място да плати изследванията.  Откакто вързаха Спиди и Еконт към НАП - всичко се следи. Жената няма как да докаже за какво са парите. Накрая ще трябва и данък да плати.
Аз ги изпратих по приятелка , която беше на почивка в Плевен. Ако не беше тя щях да организирам  мини почивка  за семейството.

# 87
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 019
Скрит текст:
Здравейте мили хора!
До сега само четях и съпреживявах с вас, тъй като нямахме заключение (за мама, на 74 год.), вълнувам се за всяка една от вас и за Митко също. Момичета с малки дечица - ще се справите! Много борбеност лъха от постингите ви!
 
Днес получихме заключението за мама, не аз лично, но бих искала да зная дали разбирам правилно - рак на панкреаса с разсейки в черен дроб, бели дробове и какво друго? Цитирам:
"Метаболитно активна Ту формация, ангажираща главата и processus uncinatus на панкреаса, инфилтрираща по съседство дуоденум, конфлуираща със сателитна лезия в тялото на панкреаса с вид на вероятен първичен Нео процес. Метаболитно активни метастатични горноабдоминални, ретроперитонеални лимфни възли. Метастатична дисеминация на основното заболяване в двата лоба на черен дроб (екстензивно малигнено ангажиране), двустранно в бял дроб, ретроперитонеална мета в десен абдоминален фланг. Перикарден излив."

Бих искала да знам цялата истина. Изглежда ми на бързоразвиващо се заболяване - до тук по-малко от 2 месеца, а прегледа е бил на 25.01.
Мама не знае и се страхувам, че ще рухне, ако й кажа...
Но аз трябва да знам!

И защо системата е толкова тромава? Резултатите от ПЕТ скенера са с дата 7-ми, а едва днес ние ги узнаваме… Тя вече е само на легло, а беше подвижна по време на скенера, - ще помогне ли химиото?

Предварително благодаря за отзивчивостта! И стискам палци за всички!
Тук до сега сме нямали случай на рак на панкреаса и би могла да попиташ в другата тема, където пишат близки на на онкоболни с най - различен произход.
https://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=513011.0;;19
Ако искаш, обаче, да знаеш реалната ситуация, при това, което описваш ще ти кажа само да не я мъчите с химиотерапия. Нещата не изглеждат добре. Дано не съм права. В крайна сметка надеждата умира последна....

# 88
  • София
  • Мнения: 2 686
DZ, имам в Плевен кой да плати. Въпросът е как да изпратя пробите. Мога ли да ги пратя по куриер до човек, който да ги занесе на професорката и да плати? И после да ми ги върне обратно по същия начин. Куриерите дали приемат такъв тип пратки? За колко време професорката прави всички изследвания отново? Защото и аз мисля да поискам всичко да направи.

marittaa, първите ми резултати излезнаха онзи ден

Последна редакция: ср, 13 фев 2019, 23:11 от Тинтири-Минтири

# 89
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Наистина днес много попълнения. Толкова сте млади!
tnt трябва да попиташ лекарят който ви е изпратил. Изследванията не са добри, но аз не съм лекар, а и човек може само да предполага.
На моя приятел сват му почина от рак на панкреаса. Беше твърде късно за всичко. За съжаление прогнозата на лекарите се сбъдна и от Враца и от София.

Общи условия

Активация на акаунт