Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

Аз съм на 40, обаче женствеността изобщо не ми е приоритет. Приоритет ми е да съм жива и да си гледам децата. Дай Боже да дойде ден, когато ще мисля за импланти и т.н. Пред ММ нямам никакви притеснения. Заедно сме от почти четвърт век. По-скоро на мен самата ми е неприятно да се гледам в огледалото, от него не се притеснявам. Загубата на косата също не ме притеснява толкова, обаче се чудя какво ще правя с миглите и веждите, най-вече за пред хората, че ще забележат и ще трябва да се обяснявам.

Вече съм на 34 . Бях на 33 , когато ме диагностицираха

Аз след 10-тина дни , ставам на 45. Не ми е  дерт, че вече не изглеждам като манекенка. То, от 35-тата насам, колко работи ми изрязаха  и колко промени нанстъпиха-  вече  спрях да се впечатлявам......Наблягам на вътрешната красота и  толкоз. А и отдавна вече до себе си допускам и задържам хора, които са с мен заради човека, не заради жената/красавицата или нещо друго което  се купува/поддържа с пари. Мъжът до мен е от 20 години и сме се взели само по любов- щото тогава ни бях осъзната, ни заможна. Ми, за него съм си прекрасна- с коса, без коса....с гърди, без.......Иска си човека. Пък и на мен ми се иска. За останалите мъже - ми е все едно как им въздействам. А,за миглите и веждите- моите нали вече почти не останаха- добре, че взех перука с бретонче- нахлупвам я  и  никой не е забелязал все още...Апропо, най- големият проблем ми е, че непрекъснато ми честитят новия стайлинг- колко много ми отивала новата прическа, как съм се била подмладила........Не се обяснявам- благодаря и толкоз.
Само, одеве малко се "газирах"- в ФБ тече поредното педизвикателство. С черно- бели снимки на профилите- в знак на подкрепа с/у рака на гърдата. Как точно и  какво подкрепя, не ми  е ясно   и  едвам се удържам да не отговоря на поредната подКана на ЛС, да си направя снимката "подкрепяща"......

Всички сте на млада възраст, която сте далече от отказване от женското, но хубавото е, че се справяте успешно с това предизвикателство, а и половинките ви също. Аз също разбира се повече ценя отношението на хората независимо от външността ти и не съм постаеила хубостите си на пиедестал, но....както и да е. Здравето в момента е първия приоритет така или иначе. Исках само да се калибрирам малко.

DZ ти си убийствено млада за тези случки. Как го прие и приемаш?

Аз съм на току-що навършени 38 год. Не помня казах ли в началото.

marittaa, всички тук сме младички, мила. Конкретните ЕГН-та си ги крием, че моЕ се злоупотреби с тях, но аз примерно ще си кажа - 81-ви набор съм, т.е. на 37 навършени, а рачо си го открих на около 35-36 г. май така се пада. Вироглаво и много палаво девойче съм и аз... и още съм си такава. Уверих се, че много трудно нещо в тоя шибан живот може да ме превърне в старица по душа. Има нещо в мен, с което наистина привличам мъжкото внимание, нямам идея циците ли са били, но съм повече от щастлива, че тоя мъж, на който най-накрая се спрях и си казах "Той ще е!" след многото пробни кръгчета, та той не абдикира. Не избяга дори, когато му троснах новината, че може би няма да мога деца да раждам при това баш, когато се бяхме вече и задомили и установили и мислехме за поне трички и почнахме по въпроса да работим, а то кво стана... Видя ме всякаква... и плешива даже той ми обръсна главата там където не стигах и не виждах без двойни огледала, и повръщаща, и заядливост и агресия дори получи в доволна доза (това като почнах хормоналната)... много грозни лица му открих на милото за тези близо 2 години. Търпи си още миличкият, кво да прави... явно си ме обича всякаква.

Хахаха нямай никакво съмнение, че те обича🤗 Аз имам две деца, а гаджето ми неиска деца (той на младини не е искал, та сега. Има си основателни причини и май по-добре, че така е решил) и никога не е било тема да имаме общи деца. На него му е пре-достатъчно мойто лудо малко момче (големия учи в Англия), та.....оня ден след химията обаче му казах, че след тази болест дори и да мога да имам деца не бих си го причинила (знаете, че бременност може да отключи рак нали?) и го попитах пак изрично дали е сигурен, че неиска деца все пак, защото ако да тогава не съм аз човека. Той ми каза така: "Даже и да поискам да имам деца и човекът с мен неможе да има такива бих осиновил някое дете (той също е осиновен, но има контакт и с биологичните си родители. Майка му неотдавна почина от....рак), но не бих сменил партньора.

Бях на 42..., ММ ме убеждаваше, че не е с мен повече от 20 години заради циците (то не, че ги имах, де)... Като че ли го преодолях някак си с времето... или може би не съвсем- не свалям корсажа, когато се гушкаме.
 Не обичам да се гледам  гола в огледалото (нищо, че съм с тяло на момиче). Минаха почти 19 години. Междувременно се сдобих с трима внуци, но още ме заглеждат мъжете, ми добре ми е, дава ми самочувствие, няма да си кривя душата, я...

Колко сте ми младички всички
Аз не съм толкова, но си държа на женската същност

Бях на 36г когато ме диагностицираха , сега след четири месеца ще направя 44г. С мастектомия съм , отначало ме притесняваше факта, че съм без гърда,но сега не ми прави впечатление. Слагам епитезата и съм същата, аз съм по принцип с малки гърди. Мъжа си ме харесва, важно е да сме живи и здрави. И аз не обичам да се гледам гола в огледалото.

Ето това с огледалото също ме притеснява. Чудя се как дори ще се къпя.....гадост!
Момичета, защо не сте си изградили гърди? Моя проблем е докато ми направят гърдите всъщност. След това няма да имам вече такъв.
Аз незнам питах ли ви, но каква е процедурата с гърдите (ще искам ампутиране и на двете) и изграждането им?

П. С. Вижда се, че вече съм си повярвала, че ще преживея😁 До скоро проблема с визията не ме притесняваше чак толкова. Бях обсебена от това ще умра ли😁

Аз съм на 37 г и честно казано ме притесняват тези неща.Мен ми изчистиха и двете гърди и сложих импланти,но предишните ми гърди си бяха много по-хубави и големи(сега всички дрехи са ми широки в бюста,а уж съм силиконка 😂),но пак добре де .Косата ми е почти до кръста и с нея няма лесно да се разделя,но веждите и миглите са ми по-голям проблем.Аз се гримирам всеки ден - ей така за мен си,обичам да се мацотя( само червило ,спирала и сенки ,не слагам пудри и т.н.) и ако нямам мигли и вежди , не знам как ще е.Даже в болницата извиках майка ми да ми измие косата ,а на 4-тия ден успях да си вдигна ръцете и да се нагримирам и сама да се измия и изсуша ,всеки ден си се гримирах.А иначе не съм от тези ,дето се мажат с кремове и маски ,не се поддържам изобщо ,но грим и чиста коса са ми много важни 😂.
Не мисля животът ми от тук нататък да е само страх и благодарност,че и днес съм жива.Ами не ми стига това.Ако сме нещастни и депресирани,едва ли ще сме от полза за децата и мъжете си Даже напротив,като изключим страха (него трудно ще го изкореня,макар че аз не мисля за смъртта - по скоро за разни рецидиви,терапии и т.н.) ,мисля да променям живота си към по-хубаво.Дано го реализирам.Хормоналните таблетки също ме плашат- странични ефекти върху здравето,килограми и т.н.
Сигурно кифленсло звучи всичко,но изобщо не съм такъв човек.С доста неща съм се сблъскала (то не беше проблеми докато забременя,после аборти ,мъртво раждане на близнаци в 20-та седмица- като кучетата в една подлога в Майчин Дом,4 кюртажа,прееклампсия и преждевременно раждане с баткото и т.н),но не съм позволила да ме променят ,да изпадам в депресии, да рева. Мисля и сега да е така ,ще видим.Като ми казаха диагнозата и се разревах.Уплаших се ,но не за себе си ,даже не чак толкова и за децата,защото имам много грижовен и отговорен мъж и знам,че ще се справи.Но имам сестра със сериозно умствено изоставане и тя не може и 1 ден сама .За нея са ми страховете ,че ако не няма ,ще си умре като куче.Но мъж ми ме успокои,че би я оставил и така.От тогава на 2-3 пъти съм имала малко по-емоционални моменти,но като цяло съм си ок.Ще видим като започнат терапиите.
С моят мъж сме заедно от 20г и ме е виждал всякаква ,но аз пък не се вълнувам много от това как изглеждам в очите на другите,а най-вече в собствените си.Ако аз се харесвам,не ми пука кой ме мисли за надебеляла примерно,но ако аз не се харесвам и 50 човека да ми свалят звезди,няма да се почувствам по-добре.В болницата нямаше кой да ми гледа мазната коса и прежълтялото лице, но си се гримирах и косата си мих ,за да си се чувствам аз добре.

Зори, е така съм и аз като теб. Точно така мисля и предполагам се чувствам. Нямам какво дори да добавя.
Кажи за силиконките как тече "купона". Аз мислех, че с една операция вадят моите и слагат силикона, а аз се събуждам като спящата красавица🤣

Точно така се случи - с една операция.

Да ,с една операция е , на мен също ми предложиха,но тогава нямах пари ,а сега ме е страх от болката.

Ми тогава какво ми разправят местните девойки в групата, че ходят без цици, после им ги слагат и после на втора операция май им правят и зърна? Аз мислех, че кожата се запазва целокупно със зърната и това им изказване вчера ме "свлече" съвсем🙄

Ами най-вероятно, щото така са преценили докторите. Те са онкохирурзи се пак, интересува ги преди всичко да изрежат всичко съмнително.....А и предполагам, че има случаи в които не може да се направи реконструкцията веднага.