Подходяща порода куче !

  • 5 532
  • 56
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 12 252
Аз лично бих си осиновила куче от приют, щом ще живее на двора, те, горките, не са претенциозни, защото не са имали избор.

Кучето няма как да е част от семейството, защото е животно.
Виждал съм последици, от такова семейно куче, как се е нахвърляло върху собственика и какви шевове има човека след това.  Да не говорим за ревността, която животното изпитва когато дойде малкия човек след родилното у дома. Темата за хигиена при куче и бебе в апартамент няма да я коментирам !
Да имам куче и знам какво е отглеждането и отговорностите. Немска овчарка е.Преди години съм имал и други. Доста мога да напиша за гледането, лекарите и какви проблеми има, но няма смисъл - тука всичко знаете.
 Кучето, било то от приют или от развъдник си е куче и изисква грижи. Разсъждения от типа, че кучето от приют не е претенциозно е меко казано нелепо ! Отглеждането на животно е отговорност и си има особенности и задължения.Щом си взел животинката от приюта за да я отглеждаш няма какво да я делиш на това расово животно ли е или не ! Отглеждаш я така, както и осигуряваш всичките необходими условия за нормален живот. Друг е въпросът кой как ги спазва.

   До авторката: Изберете си порода, която ще издържи на климатичните особенности на региона в който живеете. Направете проучване за породите на които сте се спряли от какви заболявания най-често боледуват, съответно какви грижи искат. Също така какъв е хранителния режим на животното и особенностите на темперамента му. След това решете какво куче да си вземете. Успех.

Последна редакция: пт, 15 фев 2019, 10:00 от bubanka

# 31
  • Мнения: 3 402
Lan_7 всички, които се включихме с мнения по темата имаме кучета и много добре знаем как да ги отглеждаме, обучаваме, хиенни навици и на кучето и на хората, с които съжителства то. Но не мога да се съглася, че всяко куче, отгледано като част от семейството напада стопанина си в даден момент. И това, че аз примерно го приемам за част от моето семейство не означава, че няма правила, на които кучето не е научено да спазва, както и ежедневно отделям време за да си знае мястото то в семейството/глутницата. Грижата за кучето не е докато е сладко и малко, а ангажимент всеки ден до края на живота му.
Виж за последната част от поста ти съм напълно съгласна, че дали от приют или закупено породисто, кучето изисква еднаква грижа и човек носи отговорност към отглеждането му. Моят мотив да препоръчам на първо място от приют е защото така се дава шанс на една животинка да живее по-добър живот.

# 32
  • Мнения: 367
По стечение на обстоятелствата (починал възрастен човек) се грижа за стара кучка(16 човешки години) и бебето и(40 дни). Живеят в двор, в който в момента не живее никой. Посещавам ги два пъти на ден, заради малкото. Иначе 1 път ходя. По-щастливи животни не съм виждала. Голямата прилича на бордър коли, но е взета от хора (не от развъдник)и със сигурност не е породиста. Дълъг дебел косъм, около 10 кг. Всичките си зими досега е изкарала навън. Била е  под навес, на завет, върху одеала, но навън. Цяла зима са свободни, тичат и обикалят двора - гонят котки и птици, припичат се на слънцето, когато грейне макар и за малко. Трудно беше на малкото да оцелее, но майката беше грижовна, а аз ходех редовно и и давах топла храна, когато беше -13 градуса навън. Заедно помогнахме на малкото да оцелее. Пригодих нещо като къщичка, за да са на закрито. Лятото обикновено има на разположение половината двор на дълъг синджир. Храна и вода им осигурявам. Малкото ще го ваксинирам, но майката никога не е ваксинирана. Не са ми домашни любимци, но си ги обичам. Това лошо гледане на животно ли е? Мисля,че авторката от подобно животно има нужда, а някои тук я упрекнаха, че щяло кучето да живее навън. Ами тя не иска кукленско куче. Ние децата по различен начин си ги отглеждаме, та камо ли кучетата. Когато има къща и двор, не е нужно кучето да спи на възглавницата на стопанина.

Последна редакция: пт, 15 фев 2019, 15:04 от DebelaMara

# 33
  • София
  • Мнения: 45 484
Леле, много е сладко това бордър коли!

# 34
  • Fort Worth, TX
  • Мнения: 2 119
Бордър коли.Изключителни кучета.Аз също бих посъветвала авторката за куче от приют.

# 35
  • Мнения: 359
Честно казано е по- добре въобще да не си взимате куче. Ще го разхождате при първа възможност, ще спи навън и трябва да издържа на студ... не звучи добре. Обричате го. След като имате помещение защо не се погрижите да осигурите отопление, условия и животинката да бъде щастлива? Всяко куче има нужда от разходка и то минимум по 2 пъти на ден.

Колкото до написаното от Lan_7- извинявайте за въпроса, но Вие в какъв свят живеете? Кой не може да е член на семейството? Живяла съм от дете с доберманка, гледана в апартамент, поддържана, с хигиенни навици по- добри от огромна част деца и възрастни.

В момента гледам чихуахуа, която ми е дете, част от семейството ми. Тя е най- хубавото нещо, което може да се случи на човек. Добро, умно, обичащо и благодарно животно. Не остава сама, грижим се за нея повече отколкото някои хора за децата си. Спи в леглото ми, целият апартамент е адаптиран, за да може да й е комфортно, поддържа се температура, на която се чувства добре, готвя й, извеждам я на 2-3 разходки и минимумът на ден за нея е 3 км.

За хигиена не коментирате вероятно, защото не сте и компетентен. Елементарно е- ваксини, обезпаразитяване, фекални проби, регулярни изследвания, ежедневно миене след разходки, разресване, къпане един път месечно, поддържане на нокти, очи, уши, дезинфектанти за под, за обувки и дрехи. Вие направили ли сте изброеното, за да бъдете толкова краен и да налагате мнението си?

За отглеждането- не всички във форума са запознати с всичко, но от отглеждане до отглеждане разлика голяма. Това малко същество, което пазя, като кристална топка и има куп здравословни проблеми, въпреки че е с потекло, взета от развъдник и се очакваше да е в перфектно здравословно състояние осмисля живота ми. Познавам, че й има нещо по- бързо отколкото доста майки биха доловили проблем при децата си.

Да Ви отговоря и какво би станало, ако имам дете и направи алергия- като алергичен човек (към доста неща) съм добре запозната с медикаментите на пазара и бих започнала терапия за детето си, но не бих се отказала от кучето, все пак то е моето първо дете!

Извинявайте отново, но кое казахте, че не може да бъде член на семейството???

# 36
  • Fort Worth, TX
  • Мнения: 2 119
За мен няма значение породата.Аз съм голяма любителка на големи кучета и винаги тръбях, че ще гледам голямо куче и ако искам малко по-добре да си взема котка.Е старите хора са казали голям залък лапни , голяма дума не казвай.Сега гледам 1 сладур микс м/упинчер и чиуауа.Те някой котки са по-големи от него.Той ми е 4-я син на мен.Един такъв безпороден, ама сладур.Осиновихме го и му дадохме шанс да има семейство и да е обичан до края на живота си.Аз съм твърдо за осиновяване.Така се помага на животното пък какво значение има, че не е породисто.Те непородистите обичат по същия начин.

# 37
  • Мнения: 1
Здравей, аз също съм за каракачанка. Те не са от най-големите около 45кг (българските овчарки са по- големи около 50- 60кг). Има една организация, ноккбг, ако искаш им погледни фасебук страницата. Ако ще бъде в ,,обора"
това е кучето за вас. Друг вариант е пиринейско планимско куче , но са големи. Осиновено също ще е добре.


ПП Ако разхождаш каракачанка не я пускаи без повод на място с много хора и коли:wink:

# 38
  • Мнения: 12 252
Честно казано е по- добре въобще да не си взимате куче. Ще го разхождате при първа възможност, ще спи навън и трябва да издържа на студ... не звучи добре. Обричате го. След като имате помещение защо не се погрижите да осигурите отопление, условия и животинката да бъде щастлива? Всяко куче има нужда от разходка и то минимум по 2 пъти на ден.

Колкото до написаното от Lan_7- извинявайте за въпроса, но Вие в какъв свят живеете? Кой не може да е член на семейството? Живяла съм от дете с доберманка, гледана в апартамент, поддържана, с хигиенни навици по- добри от огромна част деца и възрастни.

В момента гледам чихуахуа, която ми е дете, част от семейството ми. Тя е най- хубавото нещо, което може да се случи на човек. Добро, умно, обичащо и благодарно животно. Не остава сама, грижим се за нея повече отколкото някои хора за децата си. Спи в леглото ми, целият апартамент е адаптиран, за да може да й е комфортно, поддържа се температура, на която се чувства добре, готвя й, извеждам я на 2-3 разходки и минимумът на ден за нея е 3 км.

За хигиена не коментирате вероятно, защото не сте и компетентен. Елементарно е- ваксини, обезпаразитяване, фекални проби, регулярни изследвания, ежедневно миене след разходки, разресване, къпане един път месечно, поддържане на нокти, очи, уши, дезинфектанти за под, за обувки и дрехи. Вие направили ли сте изброеното, за да бъдете толкова краен и да налагате мнението си?

За отглеждането- не всички във форума са запознати с всичко, но от отглеждане до отглеждане разлика голяма. Това малко същество, което пазя, като кристална топка и има куп здравословни проблеми, въпреки че е с потекло, взета от развъдник и се очакваше да е в перфектно здравословно състояние осмисля живота ми. Познавам, че й има нещо по- бързо отколкото доста майки биха доловили проблем при децата си.

Да Ви отговоря и какво би станало, ако имам дете и направи алергия- като алергичен човек (към доста неща) съм добре запозната с медикаментите на пазара и бих започнала терапия за детето си, но не бих се отказала от кучето, все пак то е моето първо дете!

Извинявайте отново, но кое казахте, че не може да бъде член на семейството???
Отново го казвам - кучето не е част от семейството. То е животно, живеещо в семейството.Всякакви отговори от типа ще лекувам детето и от сорта, са заобиколки на това което попитах. Въпросът е ясен или кучето или здравето на детето. 
И понеже не ми се спори ще ви повторя въпросите отново :
1. Какво правите ако трябва да избирате между дете и куче ?
2. Какво правите ако кучето се нахвърли върху вас/съпруг/дете и има сериозни последици след инцидента ( сериозна хурургическа намеса с много шевове ) ?
    Аз отговорите за мен си ги знам. Също така ми е ясно до каква степен имат понятие от кучета хора, ако почнат обяснения по втория въпрос от типа: Ама това не се случва, кучето е било провокирано и т.н. Куче нападне ли веднъж, ще нападне и втори път при това не се знае кой и кога - това е доминацията на животното.
    Не виждам смисъл да продължавам да коментирам при положение, че няма трезво разсъждение по въпросите които поставих. Кучето е животно, не е член от семейството, не е плючена играчка, не е заместител на дете или човешко същество. Да, ползва се за терапия, както се ползват и котки, коне, делфини и други животни, но това не го прави човек, а си остава животно !

# 39
  • Мнения: 359
Lan_7, отношението на човек към животни, хора... живи същества казва много за самия човек, за семейството му, за възпитанието му и стойността му. Нямам намерение да споря! Приемам и чуждата гледна точка, когато човек има възможност да се обоснове и да ме накара да вникна в смисъла на тезата, която защитава. Когато човек не вижда по- далеч от носа си, когато смята, че само той е прав и се превъплъщава в “дървен философ”, който повтаря едно и също, като папагал няма диалог, а монолог.

Колкото и да твърдите, че няма друга гледна точка освен Вашата- съжалявам, но има! Ако човек е елементарен и за него има само едно решение (да избира между човешкото си дете и кучешкото си дете или между съпруг, себе си и отново кучето, което е член на семейството му)- толкова са му ресурсите и капацитета! Когато искам да постигна нещо няма нещо, което да ме спре. Когато имам проблем винаги намирам поне няколко решения.

Комуникирам със специалисти от най- добрите ветеринарни клиники, съветвам се с хора, обучаващи животни с изключително сериозни поведенчески проблеми и никой не може да ме увери, че проблем се решава само с махане на животинката от семейството. Защо не отидете да съветвате семейства, чиито деца са зависими или агресивни да ги изгонят? Или хората заслужават да се работи с тях, да им се даде шанс, а животните не?

Отгледала съм кучето си от едни 670 грама, прелетяла съм с нея хиляди километри, за да получи най- качествените консултации, прегледи, хирургическа намеса (заради генетичен проблем със задните крачета), обръщала съм света (буквално), за да получи необходимата й храна, добавки и да съм сигурна, че това малко същество получава адекватни грижи и се отнасям отговорно към нея. Каква е разлика между грижите и привързаността ми към моето животно и отношението Ви към Вашето дете??? Държала съм й лапичката след много тежка операция, не съм спала със седмици и съм се молила да се оправи, защото тя е част от моя свят, от моето семейство.

Не се заяждам, а само искам да попитам- Вашето дете има ли график за сън, за хранене 4 пъти на ден , излизане, има ли дневник с подробно описание на здравословното му състояние, съхранявате ли изследванията му откакто се е родило? Не Ви питам, за да Ви се меся или да Ви оценявам, питам, защото моето куче има всичко от изброеното... защото е част от моето семейство и аз нося отговорност за нея!

Нямам ли право на различно от Вашето мнение и отношение към любимото си същество?

Нямам ли право да намеря решение на даден проблем, което е различно от Вашето? Защо не приемате и чуждата гледна точка?

Монетата не е само с една страна- има различни хора, с различно отношение, различно възпитание, различно образование, различен потенциал, различни възможности и т.н. Не мога да променя Вашето отношение към животните, но не бъдете и Вие този, който смята, че може да се наложи и да ме увери, че на споменатите проблеми има само едно решение или че кучето не е член на семейството ми!

Нямам намерение да споря с Вас, бъдете жив и здрав! Пожелавам Ви някой ден, някоя животинка да докосне дотолкова сърцето Ви, че да се сетите за тази дискусия и да осъзнаете, че за всяко правило си има изключение!


Хубав ден!

# 40
  • Fort Worth, TX
  • Мнения: 2 119
Ако кучето се нахвърли върху когото и да е значи стопанина му не се е справил с възпитанието.Има породи които изискват много добра социализация, много възпитание и послушание.Не всеки е способен да отглежда такава порода , но много хора си мислят, че като вземат питбул да речем, щото е модерно всичко ще е лесно и прекрасно.Доминацията споменахте , ами и моя дребосък се опита да доминира в началото, ама дали някой му позволи.Няма значение дали е малко или голямо на кучето трябва да се покаже кой е алфата и да знае, че то е последно.В момента, в който вземе надмощие става страшно.
Каквото и куче да изберете просто го възпитайте както трябва.Има породи които  биха си живяли прекрасно навън.Обаче освен купата с храна и вода го социализирайте и възпитайте  това куче.Да не вземе да прескочи някой ден оградата и някой да измяука, че е нахапан.

# 41
  • София
  • Мнения: 45 484
Имаме приятел, който има бунгала и няколко кучета, вкл. женска каракачанка. Даже петната й обсъждаха, че била породиста. Супер кротка, ходи си, лежи си... Даже не успя да изяде моя дребосък.
Когато трябва, пази.

# 42
  • София
  • Мнения: 8 373
Фирмата до насимат мъжка  каракачанка. Разкошно куче, но никой не работи с него, когато беше малък, не го научиха на нищо. Съотетно, започна да пази територия и да проявява агресия. Към цигани и хора на колело, не знам защо и към последните. Решението им бешеда го затворят в една клетка, метър и половина на два, и да не го пускат изобщо.
За нещастие и за щастие излиза. В два случая, успява да избяга, или го пуска един пияница, като се напие.
Обаче кучето вече е стресирано, агресивно към почти всички и не изпълнява дори една команда.
Всеки път, като го пуснат посред бял ден, с един колега спираме работа и ходим да го ловим, защото съседната фирма са охранители, въоръжени и заплашват да го застрелят.
Толкова по въпроса за гледане на куче в ограждение и извеждането му, когато е удобно.

# 43
  • Мнения: 12 252
Lan_7, отношението на човек към животни, хора... живи същества казва много за самия човек, за семейството му, за възпитанието му и стойността му. Нямам намерение да споря! Приемам и чуждата гледна точка, когато човек има възможност да се обоснове и да ме накара да вникна в смисъла на тезата, която защитава. Когато човек не вижда по- далеч от носа си, когато смята, че само той е прав и се превъплъщава в “дървен философ”, който повтаря едно и също, като папагал няма диалог, а монолог.

Колкото и да твърдите, че няма друга гледна точка освен Вашата- съжалявам, но има! Ако човек е елементарен и за него има само едно решение (да избира между човешкото си дете и кучешкото си дете или между съпруг, себе си и отново кучето, което е член на семейството му)- толкова са му ресурсите и капацитета! Когато искам да постигна нещо няма нещо, което да ме спре. Когато имам проблем винаги намирам поне няколко решения.

Комуникирам със специалисти от най- добрите ветеринарни клиники, съветвам се с хора, обучаващи животни с изключително сериозни поведенчески проблеми и никой не може да ме увери, че проблем се решава само с махане на животинката от семейството. Защо не отидете да съветвате семейства, чиито деца са зависими или агресивни да ги изгонят? Или хората заслужават да се работи с тях, да им се даде шанс, а животните не?

Отгледала съм кучето си от едни 670 грама, прелетяла съм с нея хиляди километри, за да получи най- качествените консултации, прегледи, хирургическа намеса (заради генетичен проблем със задните крачета), обръщала съм света (буквално), за да получи необходимата й храна, добавки и да съм сигурна, че това малко същество получава адекватни грижи и се отнасям отговорно към нея. Каква е разлика между грижите и привързаността ми към моето животно и отношението Ви към Вашето дете??? Държала съм й лапичката след много тежка операция, не съм спала със седмици и съм се молила да се оправи, защото тя е част от моя свят, от моето семейство.

Не се заяждам, а само искам да попитам- Вашето дете има ли график за сън, за хранене 4 пъти на ден , излизане, има ли дневник с подробно описание на здравословното му състояние, съхранявате ли изследванията му откакто се е родило? Не Ви питам, за да Ви се меся или да Ви оценявам, питам, защото моето куче има всичко от изброеното... защото е част от моето семейство и аз нося отговорност за нея!

Нямам ли право на различно от Вашето мнение и отношение към любимото си същество?

Нямам ли право да намеря решение на даден проблем, което е различно от Вашето? Защо не приемате и чуждата гледна точка?

Монетата не е само с една страна- има различни хора, с различно отношение, различно възпитание, различно образование, различен потенциал, различни възможности и т.н. Не мога да променя Вашето отношение към животните, но не бъдете и Вие този, който смята, че може да се наложи и да ме увери, че на споменатите проблеми има само едно решение или че кучето не е член на семейството ми!

Нямам намерение да споря с Вас, бъдете жив и здрав! Пожелавам Ви някой ден, някоя животинка да докосне дотолкова сърцето Ви, че да се сетите за тази дискусия и да осъзнаете, че за всяко правило си има изключение!


Хубав ден!
Темата е за избор на подходяща порода куче.
Въпреки всичко ще Ви отговоря, макар че е извън темата. Апропо, има хора които нямат финансови възможности като вашите, и не могат да предоставят такива грижи за кучето си. Какво означава това, че те не изпитват същите чувства към любимеца си ?
Отново го казвам - кучето е животно и няма как да бъде сравнявано с деца, неуместен паралел, който правите !
      Децата могат да комуникират с родителите си и да кажат какво има, докато животните - не. При животните се наблюдава обичайно поведение, и когато животното не е в неговите рамки се търси проблем по косвени признаци. И никой не може да ви каже какво мисли животното бил той Дуров, Майоров или който и да е друг който се занимава с животни.Реакция на животно не може да се предскаже !   
      Това, как се отнасяте Вие персонално към кучето си, си е лично Ваша работа, НО независимо какво правите за него то си остава животно. Нито с дейстията си ще промените генетиката и навиците му, нито ще промените отношението на околните.  Животното си е животно.
Зададох ясно 2 въпроса на които така и не отговорихте. Двата въпроса са съвсем конкретни в които няма място за уклончиви отговори, от типа незнам си какво било проблемно и т.н. Повече няма какво да коментирам. Всеки може да си направи изводи.

# 44
  • Мнения: 237
Ако кучето се нахвърли върху когото и да е значи стопанина му не се е справил с възпитанието.Има породи които изискват много добра социализация, много възпитание и послушание.Не всеки е способен да отглежда такава порода , но много хора си мислят, че като вземат питбул да речем, щото е модерно всичко ще е лесно и прекрасно.Доминацията споменахте , ами и моя дребосък се опита да доминира в началото, ама дали някой му позволи.Няма значение дали е малко или голямо на кучето трябва да се покаже кой е алфата и да знае, че то е последно.В момента, в който вземе надмощие става страшно.
Каквото и куче да изберете просто го възпитайте както трябва.Има породи които  биха си живяли прекрасно навън.Обаче освен купата с храна и вода го социализирайте и възпитайте  това куче.Да не вземе да прескочи някой ден оградата и някой да измяука, че е нахапан.

Абсолютно точно! Ето това не разбират хората, които все използват тая нелепа фраза- "ами ако се нахвърли? " Ами хора- куче се възпитава, ако се нахвърли- човекът не си е свършил работата....

Общи условия

Активация на акаунт