Подходяща порода куче !

Немска овчарка

Улично куче. Те са свикнали на много неща. Защо е задължително да е породисто?

Това наистина е добра идея.  Инак аз съм за овчарките изцяло.

Да, осиновете си кученце- в приюта в Богров има много! Ние нашата от там я взехме- тя например е микс между дакел и безпородно и е прекрасна. Има и голми, може да видите много кученца и да изберете!

А с каква цел искате кучето - охрана или развлечение? Вързано ли ще стои?

Няма да е вързано,по-скоро с цел охрана,но ще го разхождам и навън при  всеки удобен случай.

Моето предложение са каракачанка и московска стражевая, но и двете са специфични като характер и изискват обучение. Ако са подходящо обучени, могат да са големи душички и са добри охранители.

Коли!
И разбира се, някое сладурче от приют.

Имахме немска овчарка на двора, тя почина малко след като брат ми и сестра ми се родиха. След това искахме куче, което е едро, но никога не би ухапало дете и не напада хората. Взехме си дратхаар-ловно куче птичар е. Адски любвеобилен, с децата се разбира чудесно, никога не е хапал или нападал. Живее си в собствено оградено място, където преди гледахме други животни, има разбира се за през нощта къде да спи на топло. Много енергично куче е, обаче, и има нужда от много разходки. Имайте предвид, че с кокошките и други птици не се разбира добре, беше удушил 6, защото беше успял да се измъкне и да влезе при тях. Иначе издържа да живее навън и е прекрасно куче.
Но подкрепям горните мнения за кученцата от приют.

Тези кучета са едри, агресивни и с труден характер, подходящи са само за строг и търпелив стопанин с голям опит. Ако авторката не попада в тази категория по-добре да не рискува, защото има опасност от доста тежки инциденти.
Баракът е ловно куче, по-добре да си вземат нещо подобно - примерно дратхар, кокер или сетер. Обучават се лесно, могат да живеят при посочените условия, само дето искат доста движение и не се разбират с птици (някои и с котки и гризачи).

Моето предложение е немска овчарка

От личен опит подкрепям това твърдение.  Но и авторката на темата все пак явно не търси такава едра порода.

Първо бих посъветвала за куче от приют или някое от организациите, които спасяват. Има много бебешоци и при тях, които нужда от домове.
Но пък ако се държи да има порода, то мисля че английския сетер е доста подходящ. Кротки кучета, могат да живеят на двора и са много добронамерени към хора и животни. Пак е ловна порода, но след като вече авторката е имала ловно другарче е запозната с нрава им.

Аз за двор бих избрала по-късокосместо куче.
Ако няма да е домашен любимец, ще се омърля, размирише и ще е кофти работата.
Трябва си къпане и поддръжка, а не са много хората, които отделят такова време за дворно куче.

Ама аз и не мога да имам животни на двора, всички влизат и вътре или си седят вън, както им харесва. Живяла съм на село с месеци с овчарката, вратите винаги отворени, тя си решаваше къде да стои, на двора или вътре.
Сега лабрадора е апартаментно куче, като идем на село лятото пак държа отворено, ама тя е все в стаята, в която съм и аз.

Ама моля ви се, кое късокосместо куче ще издържи зимата на двора?
Повечето са създадени за диванчета и легла ) Дори и далмтините, които са големи и късокосмести, визли, ваймаранери, не могат да живеят при такива условия.

Точно това и аз щях да напиша! Трябва да е с гъст, дебел косъм да му е ОК на студа!

ееее, пък вие сега. Нямам предвид визла.

Ама да не е много космато декоративно все пак. Ето, повечето овчарки не искат ресане много, ама не им пречи студа. Виж каракачанка като почне да се скубе е страшно.

Най-добре не си взимайте никакво куче. При описаните условия само ще го мъчите. Постройка, в която са отглеждани овце - ужас...

Напротив ! Овчарските кучета спят в обора при овцете. Ама това трябва да сте го виждали на живо и да се убедите.

Всъщност е така, но не са вързани на верига или заторени в малко заграждение цял живот.

Да се хванем ли на бас, че заграждениетое по-малко от гарсониера. И че няма да излиза всеки ден на разодка за по два часа.
 А ако е едро куче, взето за дворен пазач, повечето хора по селата не отделят време за възпитание, и когато порасне не могат да го контролират нито вързано, нито отвързано извън заграждението и се спира с идеите за разходка изцяло.

Не казвам, че в тоя случай ще е така, но историята и всички ние с достъп до село знаем доста подобни случаи, нали.

Извинете ме за въпроса, но какво е ужасното? В тази постройка са отглеждани животни и ще живее животно и не разбирам какъв е проблемът? 

За някои хора кучето е член на семейството, а не животно.
И оттъм е проблема.

Едва ли има смисъл да Ви обяснявам. Явно не сте любител на кучетата. Щом ги сравнявате с добитък...


Известно ми е за овчарските кучета.
В случая очевидно не се касае за овчарско куче.

За мен кучетата, които се вземат да се гледат на двора не получават достатъчно внимание, да не кажа никакво. Имам наблюдения и на село и в града. Обикаля си кучето двора и толкоз и това в добрия случай, че не е на верига или в някакви ограждение метър на два. Имам комшии в квартала с ротвайлер, от бебе стои в двора и при всяка възможност да пробие оградата тръгва из квартала. Аз им го връщам поне 10 пъти за няма и година време. Просто душицата иска разходка и внимание.
Просто едните от нас приемаме кучетата си за част от семействата ни, а някои гледат на тях като на пазач, добитък и т.н.
И малко в страни от темата:
utro77 как сте вие с онази пухкавелка? Надявам се всичко да е наред при вас 🤗

   Такава глупост скоро не бях чел ! Как се гледа немска овчаркак във къща/ апартамент ? В апартамента като е част от семейството това му решава всички други проблеми ли ???
    Правете разлика между отглеждане на куче и грижи за куче. Животното, каквото и да е то е животно!
    Апропо - ако имате куче от 3-4 години и ви се роди бебе, и се установи че има алергия към кучето, което е част от семейството кой от двата члена на семейството ще предпочетете да остане при вас, м ?

Много зависи. Аз съм гледала голямо куче в къща с двор, но си го гледахме като любимец - имаше си негов диван даже.

Аз лично бих си осиновила куче от приют, щом ще живее на двора, те, горките, не са претенциозни, защото не са имали избор.

Lan_7 кое от поста ми те засегна, та подскочи така, даже и хипотези между дете и куче кое ще избера. За мен е ясно, че твоето (ако въобще имаш куче) се гледа на двора. Аз споделих моето мнение и наблюдения, а това че ти се разпозна в този тип хора не е мой проблем. И о чудо, познавам не малко хора отглеждащи и грижещи се подобаващо за немска овчарка в апартамент. Но малко такива познавам които освен да ги отглеждат в двора все пак се и грижат за тях.

Сиви отглежда две кучета с размерите на голяма овчарка в апартамент. Аз едно също толкова голямо, а преди съм гледала точно овчарка.
Дали не знаем как?

И чисто риторично да попитам, ако кучето разполага с 40 м2 през деня и изминава над 5 км на ден в разходки, понеже е в апартамент, горкото, не е ли по-добре от 2 метра верига или 5 м2 клетка и излизане при удобен случай.
Или, айде идеалния вариант, декар двор, без притеснения за домати, от който пак почти никога не излиза?

Та кое куче е по-активно, а.

Кучето няма как да е част от семейството, защото е животно.
Виждал съм последици, от такова семейно куче, как се е нахвърляло върху собственика и какви шевове има човека след това.  Да не говорим за ревността, която животното изпитва когато дойде малкия човек след родилното у дома. Темата за хигиена при куче и бебе в апартамент няма да я коментирам !
Да имам куче и знам какво е отглеждането и отговорностите. Немска овчарка е.Преди години съм имал и други. Доста мога да напиша за гледането, лекарите и какви проблеми има, но няма смисъл - тука всичко знаете.
 Кучето, било то от приют или от развъдник си е куче и изисква грижи. Разсъждения от типа, че кучето от приют не е претенциозно е меко казано нелепо ! Отглеждането на животно е отговорност и си има особенности и задължения.Щом си взел животинката от приюта за да я отглеждаш няма какво да я делиш на това расово животно ли е или не ! Отглеждаш я така, както и осигуряваш всичките необходими условия за нормален живот. Друг е въпросът кой как ги спазва.

   До авторката: Изберете си порода, която ще издържи на климатичните особенности на региона в който живеете. Направете проучване за породите на които сте се спряли от какви заболявания най-често боледуват, съответно какви грижи искат. Също така какъв е хранителния режим на животното и особенностите на темперамента му. След това решете какво куче да си вземете. Успех.

Lan_7 всички, които се включихме с мнения по темата имаме кучета и много добре знаем как да ги отглеждаме, обучаваме, хиенни навици и на кучето и на хората, с които съжителства то. Но не мога да се съглася, че всяко куче, отгледано като част от семейството напада стопанина си в даден момент. И това, че аз примерно го приемам за част от моето семейство не означава, че няма правила, на които кучето не е научено да спазва, както и ежедневно отделям време за да си знае мястото то в семейството/глутницата. Грижата за кучето не е докато е сладко и малко, а ангажимент всеки ден до края на живота му.
Виж за последната част от поста ти съм напълно съгласна, че дали от приют или закупено породисто, кучето изисква еднаква грижа и човек носи отговорност към отглеждането му. Моят мотив да препоръчам на първо място от приют е защото така се дава шанс на една животинка да живее по-добър живот.

По стечение на обстоятелствата (починал възрастен човек) се грижа за стара кучка(16 човешки години) и бебето и(40 дни). Живеят в двор, в който в момента не живее никой. Посещавам ги два пъти на ден, заради малкото. Иначе 1 път ходя. По-щастливи животни не съм виждала. Голямата прилича на бордър коли, но е взета от хора (не от развъдник)и със сигурност не е породиста. Дълъг дебел косъм, около 10 кг. Всичките си зими досега е изкарала навън. Била е  под навес, на завет, върху одеала, но навън. Цяла зима са свободни, тичат и обикалят двора - гонят котки и птици, припичат се на слънцето, когато грейне макар и за малко. Трудно беше на малкото да оцелее, но майката беше грижовна, а аз ходех редовно и и давах топла храна, когато беше -13 градуса навън. Заедно помогнахме на малкото да оцелее. Пригодих нещо като къщичка, за да са на закрито. Лятото обикновено има на разположение половината двор на дълъг синджир. Храна и вода им осигурявам. Малкото ще го ваксинирам, но майката никога не е ваксинирана. Не са ми домашни любимци, но си ги обичам. Това лошо гледане на животно ли е? Мисля,че авторката от подобно животно има нужда, а някои тук я упрекнаха, че щяло кучето да живее навън. Ами тя не иска кукленско куче. Ние децата по различен начин си ги отглеждаме, та камо ли кучетата. Когато има къща и двор, не е нужно кучето да спи на възглавницата на стопанина.

Леле, много е сладко това бордър коли!

Бордър коли.Изключителни кучета.Аз също бих посъветвала авторката за куче от приют.

Честно казано е по- добре въобще да не си взимате куче. Ще го разхождате при първа възможност, ще спи навън и трябва да издържа на студ... не звучи добре. Обричате го. След като имате помещение защо не се погрижите да осигурите отопление, условия и животинката да бъде щастлива? Всяко куче има нужда от разходка и то минимум по 2 пъти на ден.

Колкото до написаното от Lan_7- извинявайте за въпроса, но Вие в какъв свят живеете? Кой не може да е член на семейството? Живяла съм от дете с доберманка, гледана в апартамент, поддържана, с хигиенни навици по- добри от огромна част деца и възрастни.

В момента гледам чихуахуа, която ми е дете, част от семейството ми. Тя е най- хубавото нещо, което може да се случи на човек. Добро, умно, обичащо и благодарно животно. Не остава сама, грижим се за нея повече отколкото някои хора за децата си. Спи в леглото ми, целият апартамент е адаптиран, за да може да й е комфортно, поддържа се температура, на която се чувства добре, готвя й, извеждам я на 2-3 разходки и минимумът на ден за нея е 3 км.

За хигиена не коментирате вероятно, защото не сте и компетентен. Елементарно е- ваксини, обезпаразитяване, фекални проби, регулярни изследвания, ежедневно миене след разходки, разресване, къпане един път месечно, поддържане на нокти, очи, уши, дезинфектанти за под, за обувки и дрехи. Вие направили ли сте изброеното, за да бъдете толкова краен и да налагате мнението си?

За отглеждането- не всички във форума са запознати с всичко, но от отглеждане до отглеждане разлика голяма. Това малко същество, което пазя, като кристална топка и има куп здравословни проблеми, въпреки че е с потекло, взета от развъдник и се очакваше да е в перфектно здравословно състояние осмисля живота ми. Познавам, че й има нещо по- бързо отколкото доста майки биха доловили проблем при децата си.

Да Ви отговоря и какво би станало, ако имам дете и направи алергия- като алергичен човек (към доста неща) съм добре запозната с медикаментите на пазара и бих започнала терапия за детето си, но не бих се отказала от кучето, все пак то е моето първо дете!

Извинявайте отново, но кое казахте, че не може да бъде член на семейството???

За мен няма значение породата.Аз съм голяма любителка на големи кучета и винаги тръбях, че ще гледам голямо куче и ако искам малко по-добре да си взема котка.Е старите хора са казали голям залък лапни , голяма дума не казвай.Сега гледам 1 сладур микс м/упинчер и чиуауа.Те някой котки са по-големи от него.Той ми е 4-я син на мен.Един такъв безпороден, ама сладур.Осиновихме го и му дадохме шанс да има семейство и да е обичан до края на живота си.Аз съм твърдо за осиновяване.Така се помага на животното пък какво значение има, че не е породисто.Те непородистите обичат по същия начин.

Здравей, аз също съм за каракачанка. Те не са от най-големите около 45кг (българските овчарки са по- големи около 50- 60кг). Има една организация, ноккбг, ако искаш им погледни фасебук страницата. Ако ще бъде в ,,обора"
това е кучето за вас. Друг вариант е пиринейско планимско куче , но са големи. Осиновено също ще е добре.


ПП Ако разхождаш каракачанка не я пускаи без повод на място с много хора и коли:wink:

Отново го казвам - кучето не е част от семейството. То е животно, живеещо в семейството.Всякакви отговори от типа ще лекувам детето и от сорта, са заобиколки на това което попитах. Въпросът е ясен или кучето или здравето на детето. 
И понеже не ми се спори ще ви повторя въпросите отново :
1. Какво правите ако трябва да избирате между дете и куче ?
2. Какво правите ако кучето се нахвърли върху вас/съпруг/дете и има сериозни последици след инцидента ( сериозна хурургическа намеса с много шевове ) ?
    Аз отговорите за мен си ги знам. Също така ми е ясно до каква степен имат понятие от кучета хора, ако почнат обяснения по втория въпрос от типа: Ама това не се случва, кучето е било провокирано и т.н. Куче нападне ли веднъж, ще нападне и втори път при това не се знае кой и кога - това е доминацията на животното.
    Не виждам смисъл да продължавам да коментирам при положение, че няма трезво разсъждение по въпросите които поставих. Кучето е животно, не е член от семейството, не е плючена играчка, не е заместител на дете или човешко същество. Да, ползва се за терапия, както се ползват и котки, коне, делфини и други животни, но това не го прави човек, а си остава животно !

Lan_7, отношението на човек към животни, хора... живи същества казва много за самия човек, за семейството му, за възпитанието му и стойността му. Нямам намерение да споря! Приемам и чуждата гледна точка, когато човек има възможност да се обоснове и да ме накара да вникна в смисъла на тезата, която защитава. Когато човек не вижда по- далеч от носа си, когато смята, че само той е прав и се превъплъщава в “дървен философ”, който повтаря едно и също, като папагал няма диалог, а монолог.

Колкото и да твърдите, че няма друга гледна точка освен Вашата- съжалявам, но има! Ако човек е елементарен и за него има само едно решение (да избира между човешкото си дете и кучешкото си дете или между съпруг, себе си и отново кучето, което е член на семейството му)- толкова са му ресурсите и капацитета! Когато искам да постигна нещо няма нещо, което да ме спре. Когато имам проблем винаги намирам поне няколко решения.

Комуникирам със специалисти от най- добрите ветеринарни клиники, съветвам се с хора, обучаващи животни с изключително сериозни поведенчески проблеми и никой не може да ме увери, че проблем се решава само с махане на животинката от семейството. Защо не отидете да съветвате семейства, чиито деца са зависими или агресивни да ги изгонят? Или хората заслужават да се работи с тях, да им се даде шанс, а животните не?

Отгледала съм кучето си от едни 670 грама, прелетяла съм с нея хиляди километри, за да получи най- качествените консултации, прегледи, хирургическа намеса (заради генетичен проблем със задните крачета), обръщала съм света (буквално), за да получи необходимата й храна, добавки и да съм сигурна, че това малко същество получава адекватни грижи и се отнасям отговорно към нея. Каква е разлика между грижите и привързаността ми към моето животно и отношението Ви към Вашето дете??? Държала съм й лапичката след много тежка операция, не съм спала със седмици и съм се молила да се оправи, защото тя е част от моя свят, от моето семейство.

Не се заяждам, а само искам да попитам- Вашето дете има ли график за сън, за хранене 4 пъти на ден , излизане, има ли дневник с подробно описание на здравословното му състояние, съхранявате ли изследванията му откакто се е родило? Не Ви питам, за да Ви се меся или да Ви оценявам, питам, защото моето куче има всичко от изброеното... защото е част от моето семейство и аз нося отговорност за нея!

Нямам ли право на различно от Вашето мнение и отношение към любимото си същество?

Нямам ли право да намеря решение на даден проблем, което е различно от Вашето? Защо не приемате и чуждата гледна точка?

Монетата не е само с една страна- има различни хора, с различно отношение, различно възпитание, различно образование, различен потенциал, различни възможности и т.н. Не мога да променя Вашето отношение към животните, но не бъдете и Вие този, който смята, че може да се наложи и да ме увери, че на споменатите проблеми има само едно решение или че кучето не е член на семейството ми!

Нямам намерение да споря с Вас, бъдете жив и здрав! Пожелавам Ви някой ден, някоя животинка да докосне дотолкова сърцето Ви, че да се сетите за тази дискусия и да осъзнаете, че за всяко правило си има изключение!


Хубав ден!

Ако кучето се нахвърли върху когото и да е значи стопанина му не се е справил с възпитанието.Има породи които изискват много добра социализация, много възпитание и послушание.Не всеки е способен да отглежда такава порода , но много хора си мислят, че като вземат питбул да речем, щото е модерно всичко ще е лесно и прекрасно.Доминацията споменахте , ами и моя дребосък се опита да доминира в началото, ама дали някой му позволи.Няма значение дали е малко или голямо на кучето трябва да се покаже кой е алфата и да знае, че то е последно.В момента, в който вземе надмощие става страшно.
Каквото и куче да изберете просто го възпитайте както трябва.Има породи които  биха си живяли прекрасно навън.Обаче освен купата с храна и вода го социализирайте и възпитайте  това куче.Да не вземе да прескочи някой ден оградата и някой да измяука, че е нахапан.

Имаме приятел, който има бунгала и няколко кучета, вкл. женска каракачанка. Даже петната й обсъждаха, че била породиста. Супер кротка, ходи си, лежи си... Даже не успя да изяде моя дребосък.
Когато трябва, пази.

Фирмата до насимат мъжка  каракачанка. Разкошно куче, но никой не работи с него, когато беше малък, не го научиха на нищо. Съотетно, започна да пази територия и да проявява агресия. Към цигани и хора на колело, не знам защо и към последните. Решението им бешеда го затворят в една клетка, метър и половина на два, и да не го пускат изобщо.
За нещастие и за щастие излиза. В два случая, успява да избяга, или го пуска един пияница, като се напие.
Обаче кучето вече е стресирано, агресивно към почти всички и не изпълнява дори една команда.
Всеки път, като го пуснат посред бял ден, с един колега спираме работа и ходим да го ловим, защото съседната фирма са охранители, въоръжени и заплашват да го застрелят.
Толкова по въпроса за гледане на куче в ограждение и извеждането му, когато е удобно.

Темата е за избор на подходяща порода куче.
Въпреки всичко ще Ви отговоря, макар че е извън темата. Апропо, има хора които нямат финансови възможности като вашите, и не могат да предоставят такива грижи за кучето си. Какво означава това, че те не изпитват същите чувства към любимеца си ?
Отново го казвам - кучето е животно и няма как да бъде сравнявано с деца, неуместен паралел, който правите !
      Децата могат да комуникират с родителите си и да кажат какво има, докато животните - не. При животните се наблюдава обичайно поведение, и когато животното не е в неговите рамки се търси проблем по косвени признаци. И никой не може да ви каже какво мисли животното бил той Дуров, Майоров или който и да е друг който се занимава с животни.Реакция на животно не може да се предскаже !   
      Това, как се отнасяте Вие персонално към кучето си, си е лично Ваша работа, НО независимо какво правите за него то си остава животно. Нито с дейстията си ще промените генетиката и навиците му, нито ще промените отношението на околните.  Животното си е животно.
Зададох ясно 2 въпроса на които така и не отговорихте. Двата въпроса са съвсем конкретни в които няма място за уклончиви отговори, от типа незнам си какво било проблемно и т.н. Повече няма какво да коментирам. Всеки може да си направи изводи.

Абсолютно точно! Ето това не разбират хората, които все използват тая нелепа фраза- "ами ако се нахвърли? " Ами хора- куче се възпитава, ако се нахвърли- човекът не си е свършил работата....

Нелепо е мисленето, че дресирано куче няма вероятност да се нахвърли !  Когато човек е до куче, независимо дали е собствено или служебно винаги има едно на ум. Абсолютното доверие на животно е химера !  Повече нямам намерение да пиша в темата. Време и е да се заключи, че мненията доста се разминават от заглавието и.

Въпросът беше какво бихте направили с кучето ако се нахвърли, а не кой е виновен.
Въпросът е кофти, но все пак?

Случвало ми се е с кучето на родителите ми- скочи върху сестра ми, но тя си беше виновна- буташе му с крак паничката с храна, а той като яде ставаше много териториален. Та й казахме да не го прави, но незнам защо й пречеше и му я сбута и той скочи и я захапа за прасеца.
Ами нищо- сестра ми в Пирогов , а кучето отиде на треньор за проблемното поведение с храната- което отдавна им казвах да направят. Добър треньор явно- за седмица изчисти проблема. От тогава не е имало инциденти.

когато кучето е напълно подчинено няма да го направи.май вие нищо не разбирате от кучета.горкото ви бъдещо куче.

Нека запазим добрия тон!  Chihuahuas Mom, защо смятате, че Вашият начин е правилен и се опитвате да убедите останалите в правотата си? Приемете, че сме различни и както и преди това споделих: ние децата си гледаме по различен начин, та камо ли домашните любимци. Някои хора за себе си не се грижат така, както вие за кучето си. Въпрос на избор е .Това, че се грижите за кучето си по начина ,който описвате е прекрасно и никой не го отрича, но това е Вашият начин. Това прави животното "специално" за Вас. Но не значи задължително, че то ще бъде издръжливо и силно, въпреки Вашите грижи. Друго куче,  гледано в двор, с нетолкова качествена храна, без специални ветеринарни грижи, също може да е доволно, щастливо и доста по-издръжливо при това.

ПС: Имах сериозно ухаване от домашното куче на съседите в детските си години. 1983 г . Аз бях лекувана 2 месеца, а кучето след седмица беше убито по разпореждане на ветеринарната служба. Такива бяха правилата.

DebelaMara, добрият тон е в основата на комуникацията ми с хората... но има индивиди, които искат да ми налагат своето мнение и то без да се аргументират. Не може да казваш на човек какво е кучето му за него и да го правиш така, все едно си някакъв капацитет, както и не може някой да ми казва какво би се случило в дадена ситуация, защото не ме познава и не знае на какво съм способна.

Колко е правилен моят начин- за мен е! Наясно съм, че и няколко от коментиращите момичета също гледат животинките си като член на семейството си. Да обичаш едно животно, както би обичал дете и да му осигуриш качествен живот съвсем не е нещо ненормално. Всеки да гледа животното си, както иска, но минимумът е да е хуманно, спазвайки закона и ОТГОВОРНО!

Кучето ми се храни със специална диета, защото е с панкреатит- благодарение на “прекрасната дама” от развъдника, която я е хранила с Royal Canin и й е набутвала мед в устата, когато не желае да се храни. Кучето ми се позва с привилегията да бъде водено в добра клиника, защото отново благодарение на споменатата “дама” от горните редове и целта й да е с красив екстериор, да става за изложби и да струва повече беше с пателарна луксация и крива бедрена кост на задните крачета (едното, от които вече оперирано)... та затова са тези “по- специалните неща” в очите на широката публика. Това малко животинче е създадено с цел печалба от някой, който го е третирал, като “просто едно куче”, за да изкара “едни пари”. Но сега това куче е член на моето семейство и ще получи най- доброто, на което съм способна, това е моят избор!

Колкото до това някой да report- не поста на друг, защото му е трудно да отговори и е засегнато егото му- това, поне аз наричам “мъжко поведение”

Chihuahuas MomВ отговорих Ви преди час и коментара ми беше преди поста на DebelaMara, но виждам че в темата се трият избирателно постове ! При такава ситуация не виждам смисъл да коментирам повече.

Благодаря на всички за изказаните мнения!Ние вече направихме своят избор!Моля всички да запазят добрият тон и уважение към мнението на другите.

Какво куче си избрахте? 

Немска овчарка,наши познати се оказа,че имат немски овчарки. Като се роди малко,живот и здраве едно ще  е за нас.

Моето куче е японски шпиц. Зимата го прибирам много трудно вътре Обожава да се зарива в снега и да се търкаля в него. Ако някай доближи къщата ни лае като побъркано.
Много любвеобилно и обичливо. Лесно се обучава.

Бих преосмислила начина, по който се държа с него, бих го завела на възпитател и ще търся вина в себе си като стопанин, не в животното.
Аз съветвам да осиновите куче, което да гледате с любов.