МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 62 522
  • 744
  •   1
Отговори
# 495
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Толкова добре сте ме разбрали...
Тестовете направихме, защото не ми се чака на тръни БХС, от който резултатите винаги са противоречиви. Направо пренатест - здраво е и е момченце. Ще имам четири момчета и една девойка, но това е силния ген при нас и аз го приемам. Полът няма значение за мен, след като имам една принцеса. Реално за Юли ще е супер, защото ще имат малка разлика и ще са близки ( поне така предполагам).
Абортът за мен е непозната материя - как ще го приема, дали ще страдам, гузна съвест..не знам, не се познавам в такава ситуация.
Като цяло бихме го оставили, на 32 години съм, ще има време и за въздух, ама така ми се искаше да е скоро..
Скрит текст:
Олеле, janin4eto_87... Ужасно труден избор те чака. Ще ти кажа аз как бих постъпила, без обаче по никакъв начин да осъждам каквото и решение да вземеш.

Ако имам финансовата възможност и бебето не създава големи лишения в семейството или риск за мен - ще го оставя. Но това съм аз, в момента съм ужасно влюбена в бебешкия период и бих гледала още деца. Понеже каките ни (и племенниците) са относително големи все си мисля колко хубаво ще е Малчо да си има другарче. Ако не се лъжа ти си и значително по-млада от мен, което може да наклони везната и в двете посоки - от една страна имате възможност да пробвате пак някой ден, от друга физически си в по-добра форма сега. Освен това новото бебе в момента ще отложи само с година свободата и глътката въздух. Но това съм аз, ти си знаеш по-добре колко са големи другите деца, как се чувстваш физически и психически. Има много фактори. Абортът също е много натоварващ за женския организъм, а щом вече сте правили генетичните тестове сигурно е късно за медикаментозен.
Рисковете са кървене след раждането, което ако не може да спре от контрахирането на матката се прибягва до нейното отстраняване. Другият риск е руптура, той съществува при всяко раждане и третият риск е недоизносване на бременността поради малката разлика и слабост на шийката.
За някои неща има какво да се направи, за други е Божа работа, но в мен има притеснение, че вече на карта са четири други деца..

Последна редакция: пт, 15 ное 2019, 06:08 от AnMary

# 496
  • Мнения: 11 263
А ти как се чувстваш? Имаш ли сили? Защото е голям ангажимент! Докато са малки, някак става, но после училище, домашни, разни кръжоци. А ти си отговорен човек и знам, че ще се разпиляваш на сто посоки, за да им бъде добре на децата.
Но цената на това е твоята лична възможност за каквото и да е, свободно време също, грижа за самата теб, и твоето изхабяване (виждала съм жена с 5 деца, която не е работила, а само се е грижила за децата и дома. В моите очи изглеждаше много над възрастта си)

Аз на твое място бих запазила детето, ако(всички неща едновременно обаче)
1. Чувстваш се здрава.
2. Твоят съпруг ти помага доста с децата и 🏠
3. И двамата го искате
4. Имате възможност да наемете жена да ви помага с децата. И то за продължителен период от време, примерно 6-7 години. Примерно докато най-малкото стане 4-ти клас. Защото сега като гледам, с момчетата, то си е лудница, и ако не ги наглеждаш, са изтървали края на учението си. Днешните деца не са като нас.

Ако някое от тези не е съвсем ОК, тогава за теб остава -буквално - стрес, и голямо изхабяване. А децата, не знам как ще смогваш да отделяш внимание на всяко индивидуално.

Ако решите да го махнете, сигурно ще ти е кофти. Но, както Ренито беше писала наскоро, са си разширили семейството когато и двамата родители са били готови на това.

# 497
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Румка , спортувам между бременностите, нямам здравословни проблеми и разни хронични заболявания. Измори ме преместването в къщата, не толкова бебешкият период на Юли. Това, Слава Богу, приключи. Жена не бих искала, защото това значи да ми се мотае вкъщи и да пречи на почивката ми. Разбирам го ако ходя на работа, на двете да гледаме паралелно децата - абсурд . По-скоро има частна ясла, която съм харесала и смятам, че може Юли да прекарва по няколко часа там докато се наспя, сготвя или си почина. Трудно ще е , но с желание и финанси ще се наредят нещата. Мъжът ми има опция да си работи от вкъщи и да помага, но епизодично, не постоянно. А децата - големите са супер деца - учат, шестици, състезания, за тях нямам притеснения. Малката има още няколко години детска градина , така че също не е проблем.
Най- много ме притеснява аз как ще се чувствам. Каквото и да си позволим, децата основно ще ги гледам аз. Като родих Юли и тайничко си представях, че не е това края, че ще има още едно бебче за финал, по-нататък. Но ето, че не ги решаваме само ние тези неща.
Аз съм рационален човек, не гледам на аборта като на страшно убийство, което ще ме мъчи цял живот, но да махна бебе сега, за да го имам след три години, ми се струва каприз. Все пак това бебе е там, развива се и чака на мен присъда 😟

# 498
  • Мнения: 1 439
Жанинче,може би аз точно в този момент не съм подходящ човек да ти кажа мнението си, защото след това раждане просто вече се чувствам физически изтощена, психически също.Радвам се,че за последно минавам през периодите на безсъние,ревове,тръшкания, бягане след малко дете.Имам огромна нужда от време само за мен и за ММ, въпреки че скоро няма как да стане.На мен сега ми дойде,но както бях писала тук, имах притеснения,та,ако бях забременяла 99%щях да го махна,слава богу размина се.Повече няма да поема този риск.Но...ако съм бременна в седмица,в която вече бебето има сърце,няма да го махна,категорично.Бях писала преди,че аз правих аборт в много,ама наистина много ранна седмица.А и другото,не се притеснявай за организма си,аз износих три бременности една след друга,реално последните години редувам 1 г.бременна,1-не.А и си доста по-млада от мен,т.е.с две думи,аз бих го оставила🙂.Но аз нямам значение в случая,с теб съм обаче каквото и да решиш🤗

# 499
  • Мнения: 11 263
Аз мисля да те поздравя и да ти пожелая леко бременеене, защото виждам, че вече си взела решението. Wink
Щом сте млади и здрави, защо да не. Аз съм над 40 вече, и макар да не са толкова невероятно много, на тази възраст чувствам как почвам да мисля повече за себе си. И затова аз не бих искала. Но ти с толкова голямо желание говореше за Юли като беше бременна, та не мисля, че сега ще е по-различно. Цялата ни компания тук сме все широко скроени май Simple Smile

# 500
  • Варна
  • Мнения: 6 063
Жанинче, мен ако питаш ти си го решила вече. Много е хубаво, че има млади хора като вас, които искат и имат толкова дечица.
Сигурна съм, че всичко ще е наред и с теб и с детенцето. Ние ще ти стискаме палци и ще сме му орисници на мъника, който чакаш.
Ще се справите с предизвикателството успешно!

# 501
  • София
  • Мнения: 6 136
janin4eto_87 възхищавам ти се. Разбирам и притесненията ти, но щом сте искали още деца, няма смисъл да отлагаш, щом това се е появило.
Аз не бих издържала. Приключих с номер 3, не ми се падна нито едно бебе еднорог и вече съм много изтощена. Няма психически да издържа на още една бременост и безсъние поне няколко години. Ако има начин да забременея, да заспя и да се събудя с отраснало дете на 2г ще се навия, но моите раждания си бяха кошмарни, всяко следващо по-тежко,ревливи и неспящи. Работата на мъжа е с чести отсъствия за по няколко седмици, помощ рядко от майка ми, годините и те си казват своето.
Децата са най-прекрасното нещо, колкото повече толкова повече щастие. И аз като rumka833 мисля, че си взела решение. Безпроблемни оставащи месеци без никакви притеснения.

# 502
  • Мнения: 1 595
janin4eto_87, млада си, имаш подкрепата на съпруга ти, имате планове за още едно, така че мога само да се радвам за вас. Понякога нещата се случват по-рано, понякога по-късно, важното всичко да е наред накрая Simple Smile

# 503
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Явно звуча сякаш го искам, защото понякога не се чувствам така. Иска ми се да правя аборт и да почувствам облекчение. Планове за още едно може да съм имала тайно, но едно е да искаш, друго е да го направиш. Просто ме е страх от цялата неизвестност покрай още едно раждане. Залогът става все по-голям 😕

# 504
  • Мнения: 6 304
Но цената на това е твоята лична възможност за каквото и да е, свободно време също, грижа за самата теб, и твоето изхабяване (виждала съм жена с 5 деца, която не е работила, а само се е грижила за децата и дома. В моите очи изглеждаше много над възрастта си)

защото след това раждане просто вече се чувствам физически изтощена, психически също. Имам огромна нужда от време само за мен и за ММ

Аз не бих издържала. .....не ми се падна нито едно бебе еднорог и вече съм много изтощена. Няма психически да издържа на още една бременост и безсъние поне няколко години. .....но моите раждания си бяха кошмарни, всяко следващо по-тежко, ревливи и неспящи. Работата на мъжа е с чести отсъствия за по няколко седмици, помощ рядко от майка ми, годините и те си казват своето.
Децата са най-прекрасното нещо, колкото повече толкова повече щастие....
и все пак здравето е най-важно.

Цитирам, за да не пиша и аз същото.

# 505
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Просто не знам как ще понеса аборта 😔

# 506
  • София
  • Мнения: 3 314
Оф аз явно съм бъгава. Хич не обичам да ми дават използвани дрехи. Приятелки не са ми давали дрехи - сигурно затова. Само бабите като наизвадят дрехи от моето и на мм детството. Ненавиждах тогавашните дрехи тогава, ненавиждам ги и сега. И като трябва да се чудя къде да държа още една торба дрехи 🤮 Нямам място за всичко това.

Напомни ми за периода, в който една колежка много държеше да ми дава дрехи от дъщеря си. В началото взимах, обаче имаше и по-износени неща, които не бих облякла на децата, а и от по-запазените рядко ми допадаше нещо. В крайна сметка от един момент нататък учтиво отклонявах предложенията, защото прецених, че не си заслужава ангажимента и времето, което прекарвам в сортиране на дрехите. 

Иначе от другите приятелки, за които писах по-рано, бяха супер дрешките и си беше удоволствие да ме "снабдяват" Simple Smile

janin4eto_87, без да се меся в решението ти, разбира се, само мога да кажа, че ми изглежда обстоятелствата при вас да са благоприятни за още едно бебе. Доколкото разбирам, имаш лекарка, на която се доверяваш за ражданията, и тя не намира петото раждане за толкова рисково. Обективно сякаш нямаш реални пречки. Ако смяташ, че имаш сили за още едно, не се вкарвай в излишни филми какво би могло да се обърка. Но ще те подкрепим, каквото и решение да вземеш, важното е ти да се чувстваш добре!

# 507
  • Мнения: 11 263
Просто не знам как ще понеса аборта 😔
Ако вземеш това решение съм сигурна, че ще го преодолееш, защото това въобще не е краят на света.
Както виждаш, на много от нас ни се е случвало, дали по желание или по нежелание. аз два пъти имах спонтанен аборт, но не мисля, че това ме е направило непълноценен човек или майка или съпруга. Просто, в живота ни се случват събития. И ние имаме право да си ги контролираме. Simple Smile
И да ти кажа, твоят въпрос има два верни отговора Simple Smile

# 508
  • Мнения: 1 606
Да споделя, между 2та батковци 2 години разлика. Между дъщеря ми и малкия 14 месеца. Не беше планувана, не съм гледала пола, детенце не бих върнала. Всеки разбира се знае кое е добре за него, аз аборт психически не бих могла да преудолея. Ако финансите са задоволителни значи ок, ако не са пък пак ще се намери начин. Предполагам е оказало значение възпитанието, отгледана съм от баба ми, изключително вярваща.
Каквото й да решиш желая кураж и здраве.🍀🙂

# 509
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Не става дума и само за финанси и място. Искам да съм пълноценен родител. Големите искат да играем на бордови игри, а не можем, защото има бебе. Искам да отидем на ски, а не може, защото има бебе. Не можем на гости да ходим, не мога да им осигуря достатъчно социални преживявания, тъй като си стоим предимно вкъщи. Да не говорим, че времето за мен и ММ е силно ограничено. Любимите неща, които можем да правим са сведени до разходка в планината в неделя, когато сме на някоя от вилите.. Иначе домашни написани, децата спретнати, винаги съм сготвила, но колко още ще живеем с този санитарен минимум? Ще мисля още, благодаря ви, че писахте и наистина ми помогнахте Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт