МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 62 531
  • 744
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 1 439
Хората сега постоянно се шегуват с нас-хайде направете още едно,кога ще е следващото бебе,малко на подбив ни вземат.Аз им отговарям,че деца лесно се правят,но после... трябва да направиш човек от него,да му отделяш време.Освен количество, трябва и качество.

# 511
  • София
  • Мнения: 9 395
След като така или иначе мислиш за още едно дете, по-добре си запази това. Иначе за мен това са много деца с малка разлика, не бих  си го причинила, но аз съм и на доста повече години. Пък и наистина идва един момент, в който човек иска да си почине, да има време за себе си и партньора, физически и емоционално.

# 512
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
След като така или иначе мислиш за още едно дете, по-добре си запази това. Иначе за мен това са много деца с малка разлика, не бих  си го причинила, но аз съм и на доста повече години. Пък и наистина идва един момент, в който човек иска да си почине, да има време за себе си и партньора, физически и емоционално.
Мислите ми за още едно са били много хипотетични. Ако на по-късно възраст ни се прииска още едно - да не си слагам ограничения. Обаче сега действителността е съвсем друга. Колкото и да ми помага ММ, през деня съм все след малкия - прохождащ, мия дупе, вдигам го, а той си е десет кила. Само едно ходене на пазар и се прибирам уморена - да го наглася в количката, да облека якето, торбите. Шофьор съм, но пак си е много работа. За първи път не се чувствам готова и не знам дали да рискувам да изпитам границите на възможностите си. Аз кърмя още, от раждането, вече десет месеца, Юли няма повече от три часа накуп ( и денем, и нощем). Много ми е трудно понякога, друг път си казвам " Защо не?"...

# 513
  • Мнения: 4 625
Честито и от мен! Щом пък имате възможност да го отгледате и не е рисково за тебе раждането не виждам защо пък да не го родиш. При мен нещата яко се пецакаха на последното ми раждане и ме предупредиха,че следващото може да е фатално, но си мисля за работата си, обичам си я и без гледачки и баби няма да дръпне развитието ми.Но пъ к при вас не стои така въпросът и щом сте правили и генетичен тест споерд мен вече си взела правилният избор.Освен това всичко зависи и на колко години си.

# 514
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Какво се е прецакало толкова при раждането?

# 515
  • Мнения: 4 625
Ами кръвоизлив, но попаднах на много добър екип и не ми махнаха матката. Едната лекарка имаше около 15 000 раждания за гърба си, ветеран Матаката не контрахаира, на 37 година бях, но май било от ЕГН-то според лекарите.
Но ти не ги мисли тези неща. При тебе ако лекарите казват,че всичко е нормално, всичко ще си е наред.Но и аз имам други цели пред себе си, и вече приключваме с бебешкият перидо. Да сме живи и здрави да чакаме внуци един ден.

# 516
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Никой лекар не може да каже, че при мен всичко е ок. Всеки казва ,има риск, но решението си е твое. Аз това го знаех и с четвъртото..

# 517
  • Мнения: 4 625
Ти си по-млада, при мен явное  от ЕГН-то плюс това, че съм с 2 секцио, не естесвено и първото ми е с доста гоелми  близнаци. по 3200 всеки.
Бях чела за една 37 годишна африканка, която беше родила около 35 деца, но нито едно секцио.С поликстоза била жената и там женят около 13 годишни и имала много близнаци.

# 518
  • Мнения: 1 439
След като така или иначе мислиш за още едно дете, по-добре си запази това. Иначе за мен това са много деца с малка разлика, не бих  си го причинила, но аз съм и на доста повече години. Пък и наистина идва един момент, в който човек иска да си почине, да има време за себе си и партньора, физически и емоционално.
Мислите ми за още едно са били много хипотетични. Ако на по-късно възраст ни се прииска още едно - да не си слагам ограничения. Обаче сега действителността е съвсем друга. Колкото и да ми помага ММ, през деня съм все след малкия - прохождащ, мия дупе, вдигам го, а той си е десет кила. Само едно ходене на пазар и се прибирам уморена - да го наглася в количката, да облека якето, торбите. Шофьор съм, но пак си е много работа. За първи път не се чувствам готова и не знам дали да рискувам да изпитам границите на възможностите си. Аз кърмя още, от раждането, вече десет месеца, Юли няма повече от три часа накуп ( и денем, и нощем). Много ми е трудно понякога, друг път си казвам " Защо не?"...
Жанинка, колко са големи другите ти деца,че нямам спомен?Аз се навих на четвърто, защото баткото е голям и реално скоро ще останем с три,а и той ми помага .
А по отношение на горните ти терзания и колебания-аз съм така от три години,тъкмо поотрасне едното,наближи 2 години и хоп-ново бебе.Сега като раждах бях почти на 39.И да си призная като цяло не ми е трудно.Настроила съм се,че следващите 3-4 години,ще бягам след деца,няма да мога едно питие като хората да изпия😁(въпреки че успявам) и че ще ги гледам сама, защото ММ е международен шофьор,а ще строим къща и няма как да спре да пътува.

# 519
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Имам две момчета на 11 и на 7, после едно момиче на 4 и Юли, който е на десет месеца. Всъщност Юли гледам най-лесно. Най-големият помага много - мога да му го оставя и да се изкъпя, да сготвя, да го пратя на пазар. Вечер като се приберат другите и Юли обожава да е около тях, да ги гледа и да се закача. Просто става една общност от деца, в която се забавляват едно с друго. Затова изобщо ми минава през ума още едно бебе, иначе не бих.

# 520
  • Бургас
  • Мнения: 10 765
Здравейте!
От известно време ви следя, че ми предстои да вляза в редиците на многодетните. Simple Smile
Възхищавам ви се как се справяте! И ми е много интересно да чета за отношенията между децата.
Ние имахме големи притеснения преди да се решим. Аз няколко пъти се разколебавах от страх как ще се справим. Но в крайна сметка решихме и бебето е на път. Simple Smile
Имаме две момчета на 13 и 9 години, а сега чакаме госпожица. Всички са много щастливи от този факт. А аз на моменти още не мога да повярвам. Толкова съм мечтала за дъщеря!

Жанинчето, аз не знам какво да те посъветвам. Никога не съм правила аборт и не знам как се отразява на психиката на една жена. Пък и всяка би го приела различно предполагам. От друга страна колкото и помагачи да имаш основната грижа пада на теб. Успех каквото и да решиш!

# 521
  • Мнения: 1 439
Ох и аз чакам бебока малко да поотрасне,че на мен с него ми е най-трудно в момента.Чисто физически,не мога да свърша никаква работа, защото все ги приспивам или дундуркам.Не кърмя и по-добре,че тогава по цял ден само щях да кърмя и да се цедях.А те така искат да го гушкат и да го целуват.Особено малкия батко, много е любвеобилен,та затова си мисля,че като стане на няколко месеца бебчо,ще ми е по-лесно,те ще го забавляват 😁

# 522
  • Мнения: 1 983
Жанинче, адмирации и от мен, каквото и да решиш ще правилното.
Мария, моите са с приблизителна разлика, и историята на решаването на следваща рожба е горе долу като при теб. На 15, на 10 и на 1,2 месеца. Сега, чак сега като се обърна виждам светлина Simple Smile. Като развее косите малката и е като фея. Никога не съм си представяла, че ще имам момиче, не знам защо. И аз си падам педантична, направо изтрещявах още повече, че се наложи да се върна на работа, когато тя бе на 10 мес, а аз кърмех. Накрая направих е дин мастит, та .... както и да е. Още чакам да минат периодите - зъбите, ваксините,  хеле проходи, че чак тича. Иска цялото внимание от всички ни 4-ма останали. Не я ли удостоиш пищи.... На ясла ходи 1-с-ца разболя се.... От яслата все ми мрънкат, че е малка, рахат е, като не е там за тях. И така. Но пък всички дечица са прекрасни, да са ни живи и здрави и ние покрай тях разбира се.

# 523
  • Бургас
  • Мнения: 10 765
janakrasi и твоите големи ли са момчета? Моите ще има 14 и 10 години разлика със сестричката си. Вече са съвсем самостоятелни, дори помагат в домакинството. За това си мисля, че сега дори ще ми е по-леко отколкото като се роди малкия, че разликата им няма 4 години дори.

# 524
  • София
  • Мнения: 6 123
janin4eto_87 в коя седмица си?
Как се преживява аборта-не мисля за него, не мисля ако... То в твоя случай и аборт сигурно е проблем.
Ако наистина си мислила след време за 5то дете, но заради теб самата си го оставяла за по назад във времето, остави го. Казват, че децата решават кога да дойдат при нас, не ние.
Ако само си се питала какво ли ще е с 5то и вътрешно имаш много против, поговорете вкъщи за аборт.
Мечтая да прохожда бебето и да си играят тримата. Сега е още на нестабилно стоене на дупе. Брат му има желание да си играят, но номер три още само гледа и джавака биба. Наистина е разтапяща картинка да ги видиш как са заедно, играят, търсят се.  Поне бързо забравят, че преди малко са си разменяли някой и друг " удар ".

Общи условия

Активация на акаунт