С какво ви дразнят свекървите - тема 106

  • 44 415
  • 827
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 51 108
Моят син пролази на 6 месеца и ходеше на 9, търчеше и лапаше наред, да Simple Smile И? И бабата, както казах, беше силно неадекватна, но пък бутаща се. Голям казус, голямо нещо Simple Smile

# 451
  • Мнения: 2 867
Аз се издразних как свекървата един вид ожали детето, че не знае да й декламира стихчета...ама така леко да клъцне другата баба, която е учителка: "Мале, да кажеш на баба ти да те научи на някое стихотворение, да ми кажеш другия път!"

# 452
  • Мнения: 15 070
Ами моето едното на 10 месеца ходеше и при това доста бойко. И много зорко оглеждаше наоколо, виждаше всичко "интересно" и пъргаво докопваше за дегустация. Като съм до него - дебна, но ако някой "помагач" те е избутал и се е наредил той да го пази,  пиши го налапало камъчето, пръчката или нещо по-лошо. На Кактус това й е грешката, че се е отдръпнала, за да може баба да се накефи на внучето. Ама нали уж мир да има със свекървата.
А за казването - ми да, права е! Как да кажеш на 10 месечно да не прави нещо! Т.е. ти му казваш, ама то колко те чува и слуша! Като изключим, разбира се,  едногодишните вундеркиндчета на някои, които от една дума попиват, запомнят и повече никога-никога не повтарят белята Simple Smile

# 453
  • Мнения: 29 515
Как да кажеш на 10 месечно да не прави нещо!

Ами ей-така. Казваш „Не!" и му го взимаш от ръката. Бебетата не са идиоти, много бързо схващат. Друг въпрос е, че ще продължат да пробват границите. Или ще се опитат да манипулират с рев.
Ама по-добре бебето да пореве малко, защото не си му позволила да яде камъни или да си бърка в гърлото с пръчка, отколкото после ти да ревеш, че си е извадило окото.

# 454
  • при късмета
  • Мнения: 25 723
Тогава и теб да питаме, кога трябва да започнеш да казваш на детето какво може и какво не може да прави? Към абитуриентската може би?

# 455
  • Мнения: 24 676
Разбират от много малки.Наблюдавах.Но едното реагира според очакванията, другото  поглежда , усмихва се и си прави каквото реши. Вече са големи и са разбрани  повечето време.Но  определено не през цялото.И много време им отделиха, аз не издържам на това.

# 456
  • Мнения: 51 108
Издразни ме свекървата. Бяхме в парка с детето. Голям мерак да го държи, ама детето ходи само и не иска да го държат. Държа го за лакътя 5 мин, щерката се дърпа и нервничи. Пусна я най-накрая, малката си взе една пръчка от поляната и в устата. Свекървата до нея седи и я глеееда. Аз бях по встрани (нарочно, да им дам пространство да си комуникират), нямаше как да реагирам веднага. Не че е драма, ама махни му пръчката от устата, вместо да го държиш за лакътя!


Това е написала и тя. Че всеки нормален възрастен ще каже Не и ще дръоне пръчката. Няма да седи и да гледа Simple Smile

# 457
  • при късмета
  • Мнения: 25 723
Точно това се опитахме да обясним, че на тази възраст разбират и е съвсем нормално да му казваш какво е редно и какво не. Това за колко време ще се научи е съвсем друг въпрос, но не може да претендираш да имаш опит в педагогиката и да кажеш, че на 10 месечно нищо не можеш да кажеш. Това е парадокс.
А за собственото си 10 месечно дете да твърдиш, че не разбира изобщо няма да го коментирам

# 458
  • Мнения: 15 070
Благодаря, че ми казахте, не се бях сетила Joy И Кактус и тя сигурно Wink
Ходете пийте кафе и се събудете малко!

# 459
  • Мнения: 7 777
Птичке, благодаря за защитата, че чак сега влизам и гледам съм станала повод за дискусии 😂

Дъщеря ми проходи на Коледа на 8 и половина. Сега на 10 и 3 седмици е светкавица. Ако някой е толкова очуден как е възможно, да го извикам на разходка в парка следващия път?

Никъде не съм написала, че не казвам на детето си да не лапа пръчки. Въпросът е,че едно 10-месечно нямада пусне пръчката, защото си му казал не лапай това.
Определено грешката е,че се дръпнах, за да може бабата да общува и че гласувах доверие, че може да се справи, ако детето тръгне да опитва нещо от поляната.

Относно изразената реакция, написах, ама кой да чете, че забележка сме направили на бабата да остави бебето да си щъка само и двамата със мъжа ми, в последствие се направи забележка и за пръчката.

Не съм изразявала мнение, че отношение на мъжа трябва да е еднакво към майка и съпруга, изключително вадене на цитат от контекст.

Вместо заяждане, може да дадете идея как да направя общуването баба-бебе по-лесно, така, че да не й светя на жената над главата, което е изнервящо и гадно, но да съм сигурна, че другия път няма да глътне камък. Забележките и говоренето са ясни, но свекърва ми в това отношение е малко дете, казваш й нещо, казва да, разбира се и после си действа (или бездейства) както си знае.

# 460
  • Мнения: 51 108
При моята нищо не сработи.  Просто децата пораснаха Аз я каня обичайно на маса, да седи и да яде и пие, та да не прави бели Joy и да се чувства поласкана, вместо обидена

# 461
  • Мнения: 15 619
Малък кактус, общуването баба-бебе е по-лесно, като се изниже мама на разходка примерно или на кафе. Мама, в този времеви отрязък, пречи на обущването баба-бебе, поради личностни изменения, свързани с майчинството.
По-човеколючиво е мама да не вижда как баба бабува на бебе и свиква....   Grinning

# 462
  • София
  • Мнения: 36 138
Скрит текст:
Птичке, благодаря за защитата, че чак сега влизам и гледам съм станала повод за дискусии 😂

Дъщеря ми проходи на Коледа на 8 и половина. Сега на 10 и 3 седмици е светкавица. Ако някой е толкова очуден как е възможно, да го извикам на разходка в парка следващия път?

Никъде не съм написала, че не казвам на детето си да не лапа пръчки. Въпросът е,че едно 10-месечно нямада пусне пръчката, защото си му казал не лапай това.
Определено грешката е,че се дръпнах, за да може бабата да общува и че гласувах доверие, че може да се справи, ако детето тръгне да опитва нещо от поляната.

Относно изразената реакция, написах, ама кой да чете, че забележка сме направили на бабата да остави бебето да си щъка само и двамата със мъжа ми, в последствие се направи забележка и за пръчката.

Не съм изразявала мнение, че отношение на мъжа трябва да е еднакво към майка и съпруга, изключително вадене на цитат от контекст.

Вместо заяждане, може да дадете идея как да направя общуването баба-бебе по-лесно, така, че да не й светя на жената над главата, което е изнервящо и гадно, но да съм сигурна, че другия път няма да глътне камък. Забележките и говоренето са ясни, но свекърва ми в това отношение е малко дете, казваш й нещо, казва да, разбира се и после си действа (или бездейства) както си знае.
Бабата, като нормален възрастен човек, би трябвало сама да се справи с тази задача.

# 463
  • при късмета
  • Мнения: 25 723
Казах ти вече, ама не ме разбра. Няма как да очакваш бабата да реагира адекватно с детето, когато самата ти не го правиш. И като не искаш нито на детето нито на бабата на момента да казваш кое и как. Виждаш, че прави нещо което не трябва, стоиш на страни, а бабата си оставила с детето и така е конфликтна ситуация за всички участници. Бабата не смее да направи каквото и да е, защото все пак ще отчетеш действията ѝ, ти стоиш, а трябва да ръководиш ситуацията и затова детето ще прави каквото иска, то не знае кое е опасно. Единствения начина занапред да ги оставяш и да си спокойна е като казваш и на бабата и на детето кое и как. По това как възприема бабата може да прецениш кога да ги оставиш и да си спокойна. До утре няма да стане

# 464
  • Мнения: 4 518
Малък кактус, от моя опит ще ти кажа. Ако имаш доверие на бабата, то спокойно можеш да ги оставиш на саме с бебето и да се оправят както намерят за добре. Ако обаче на бабата не може да се вярва, оставянето на саме нека да е на доста по-късен етап.
Моята свекърва я пробвах два пъти и двата пъти не прецени адекватно ситуацията. За трети път не съм си и помисляла. Лошото е, че и до момента нямат изградена връзка с детето, но там пак вината си е на бабата. Внучка й й говори нещо, иска да й показва разни неща, а бабата я отрязва, щото сега нямала време за това.

Общи условия

Активация на акаунт