Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 фев. 2019, 15:16 ч.

Не съм добре

  • 1 326
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
От година насам имам много вътрешни проблеми със себе си, изпитвам омраза към себе си, не съм сигурна в себе си, когато съм сама започвам да си мисля как ме е страх от живота и как не искам да живея ,защото усещам как всичко е срещу мен. Всичко и всеки ме наранява, а съм най-чувствителното и емоционално същество и когато някой ме афектира 2 дни избягвам всякакви отговорности ,за да стоя в леглото си ,да се мразя и плача. В момента съм обвързана от 7 месеца, но се обсебих с тази връзка защото е единственото нещо, което ме кара да живея, и знам колко неправилно е това. Имам чувството, че ако се развали тази връзка целия ми живот ще пропадне и ще изпадна в най-голямата депресия. Имам чувството, че завися от приятеля ми и когато се случи някакъв конфликт между нас ми се отразява ужасяващо, дори съм стигала в състояния в които да повръщам от емоционалния удар и да не се храня с дни. Има още много неща, но не знам откъде да започна, просто се чувствам изгубена и не знам какво правя с живота си. Мислите ли, че случая ми е за психолог и дали би помогнало лечение?

# 1
  • София
  • Мнения: 536
Здравейте!

Докато четях написаното от Вас, се запитах как ли е протичал животът Ви преди тази една година, за която ми споделяте - какви са били заниманията Ви, как е стоял въпросът с поемането на отговорност, по какъв начин са се случвали социалните Ви контакти, кои са ситуациите, които са Ви правили емоционална и са създавали преживяването за ранимост, как сте възприемали себе си и дали тогава е имало друг мъж в живота Ви или напротив...и т.н. Въпросите са множество.  Да размишлявате върху тях би могло да осветли настоящата Ви ситуация и евентуално да Ви даде нов поглед. Какво се е случило по различен начин в живота Ви, че отчитате такава промяна по отношение на себе си през последната една година. Дали има някакво значимо събитие  според Вас, което е направило така, че да мразите себе си и да се страхувате от живота. Възможно е и да е резултат от натрупване. Чудех се също така дали има с кого да говорите за трудностите, през които минавате, както и дали има пред кого да се наплачете, имайки усещането за сигурност. Това, което сега Ви пиша, са мои размишления, които евентуално биха могли да Ви провокират да помислите. Споменавате за интимната си връзка. Дали поведенията на “обсебване”, за които пишете, са характерни за Вас в подобен тип отношения или са напълно нова проява за Вас. Въпреки преживяванията Ви за ситуацията, търсите начин да се справите, което ме впечатли. Да, работа с психолог е възможен начин.

Сърдечни поздрави,
Любомира - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 20
Здравейте, не се е случило нещо травматично или по-различно за тази година. Усещам само как емоционалната ми нестабилност започва да се влошава и да ми пречи доста сериозно на това да си върша отговорностите, а проблемът е ,че когато се почувствам притисната от тях и получавам емоционален срив, който прави и изпълнението на следващите ми ангажименти невъзможно за мен. Все повече започна да зачестява това и аз да ги отлагам с нагласата ми, че не искам да се чувствам притисната и подчинена докато не се почувствам по-добре и  че здравето ми е по-важно, но понякога това само наслагва повече стрес. Имам чувството, че имам нужда от постоянна почивка, когато нямам ангажименти съм в пълна хармония със себе си. Мога да кажа,че вече нямам истински приятели,защото с течение на обстоятелствата се отчуждихме и се чувствам самотна, а самотата за мен е непреодолима и винаги се чувствам добре само около хората. Мога да споделям по-лични неща свързани с мен само на приятеля ми и майка ми. Мисля, че до голяма степен състоянието ми и проблемите с емоционалността ми се дължат на семейството ми и техните проблеми, които присъстват в живота ми от детството ми. Семейството ми не е задружно, контактуваме малко помежду си, ежедневно има скандали, брат ми се превърна в ужасно агресивно дете с лоши навици, а най-близка от тях е майка ми. А относно обсебването ми с настоящата връзка не е за първи път. Така беше и със предната, а тази ми е втората. Понякога дори като се случи така, да не се видим за ден-два ми се отразява зле и съм прекалено нуждаеща се. Както всяко дете, имах големи мечти, които се изпариха някъде в 11-ти клас, откъдето психиката ми започна да се влошава и се изгубих. Всичко изведнъж стана по-сериозно и сложно и оттогава не мога да се справям с отговорностите си, единственото за което мисля, е че искам да се чувствам добре вътрешно и това е най-голямата ми цел и желание за момента, но не знам как да го постигна и дали е възможно някой да ме научи на любов към себе си.

Общи условия

Активация на акаунт