Моята майка пък е перфектна, никога не ми се е месила в каквото и да било, оставяла ме е сама да решавам какво да правя, но ако имам нужда от помощ винаги и насреща и ми помага, без да натяква после за това. Нямам никкави оплаквания.
- Публикувана: 27 юни 2006, 08:20 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 10:30 ч.
Как сте със собствените си майки?
Maмoooo,обичам те
Аз много се разбирам с майка ми и много ми помага, но с годините има промяна 
Предполагам,че на всеки този период се отразява различно 
Предполагам,че на всеки този период се отразява различно 
понеже беше влязла в критическата и промяната беше огромна....но си я обичам и такава 
Моята мама е най-добрата мама, защото си е само моя. Много, много я обичам и много се разбираме. Мама е много толерантна и мила, и грижовна, и обичаща. Приятелят ми, с когото сме от 2г. заедно е разведен и има вече 4год. дъщеричка. Мама и тати я приемат като тяхно внуче и я обичат и глезят. Малката дори сама иска да спи при тях като отидем в Пловдив и те я слагат в моята стара кошарка до спалнята. Много съм им благодарна за всичко и най-вече за това, че ме уважават и подкрепят винаги. Обичам ги безкрайно!
Така като ви чета средно положение няма!
Майките ни са или прекрасни, наши най-добри приятелки и помощнички както би трябвало да бъде - но за жалост аз нямам този късмет.
Или пък незнайна сила променя тези наши така близки хора до неузнаваемост.
Не мога да си обясня, какво промени така коренно майка ми - но тя наистина не е моята приятелка и моят душеприказчик
.
През пубертета тя беше най-добрия ми приятел - изслушваше ме, подкрепяше ме, даваше съвети но не се натрапваше.
Просто не мога да си обясня тоталната метаморфоза - всичко се обърна на 180 градуса буквално за няма и година.
Обичам я безкрайно и затова не ми се навлиза в подробности, но от няколко години насам ми е причинила толкова болка и разочарование, че просто ............. думи нямам наистина.
Опитвам се да намеря разковничето и да върна поне част от нещата, но не се получава.
Никога не съм била мека и покорна, сега пък съвсем. Но вече нямам никаква подкрепа дори и морална.
Това което най-много ме плаши е да не стана като нея, да не загубя себе си.
А за това мислили ли сте?
Майките ни са или прекрасни, наши най-добри приятелки и помощнички както би трябвало да бъде - но за жалост аз нямам този късмет.
Или пък незнайна сила променя тези наши така близки хора до неузнаваемост.
Не мога да си обясня, какво промени така коренно майка ми - но тя наистина не е моята приятелка и моят душеприказчик
.През пубертета тя беше най-добрия ми приятел - изслушваше ме, подкрепяше ме, даваше съвети но не се натрапваше.
Просто не мога да си обясня тоталната метаморфоза - всичко се обърна на 180 градуса буквално за няма и година.
Обичам я безкрайно и затова не ми се навлиза в подробности, но от няколко години насам ми е причинила толкова болка и разочарование, че просто ............. думи нямам наистина.
Опитвам се да намеря разковничето и да върна поне част от нещата, но не се получава.
Никога не съм била мека и покорна, сега пък съвсем. Но вече нямам никаква подкрепа дори и морална.
Това което най-много ме плаши е да не стана като нея, да не загубя себе си.
А за това мислили ли сте?
Определено ,че кара критическа в това спор няма,но като и го рекнах каква война стана''не било вярно ''ми вика и повече не споря.Обичам я в това спор няма,но вече по друг начин и се моля един ден да не стана като нея
Така като ви чета средно положение няма!
Има.
С майка ми сме на различни планети като характер и душевност, но от друга страна е идеалната майка и баба.
Ха обясни ми го това...
Колкото и да сме се карали, прощаваме си много бързо и забравяме. Тя просто не може да ме разбере какъв човек съм и какви са ми приоритетите, защото нейните не са такива, но иначе се раздава като майка и баба безкрайно много. Може би защото е зодия Рак.
щом не живеем заедно всичко е наред.
Точно в това е разковничето, и аз разбрах, че като живеем отделно повече се обичаме.
Болно ми ,е че родната ми майка в последно време се е променила много.Това вече не ечовекът, който считах за най- добра приятелка,човекът на който имах най- голямо доверие и споделях всичко.И най ми е болно за нейното отношение спрямо децата,позволява си дори да ги удря .Опитах се да говоря ,но тя веднага започва да крещи ,че нищо и няма въобразявала съм си,все съм я упреквала.Проблема е там че и децата вече не искат да ходят при нея.
Винаги сме се разбирали, но откакто се омъжих и родих нещо се промениха нещата / всички живеем заедно/ . И мен ме дразни това, че ми прави забележки пред мъжа ми и постоянно дудне за щяло и нещяло, все тя е правата и тя само знае как се гледа дете и т.н. Аз също отдавам това на критическата и само се мола да мине по-бързо и да не стана и аз така един ден!
Наистина много помага за детето откакто се е родило, не мога да се оплача, но заедно с това и много се меси, едва ли не ни изземва родителските права / може да звучи крайно,но понякога наистина така се получава/ и ако се опитам да и направя забележка или нещо се сдърпаме- приема го като неблагодарност и непризнаване на помощта и . А кажете сега какво да правя?
Но явно е нормално/или поне масово се среща / да има такъв проблем.
Наистина много помага за детето откакто се е родило, не мога да се оплача, но заедно с това и много се меси, едва ли не ни изземва родителските права / може да звучи крайно,но понякога наистина така се получава/ и ако се опитам да и направя забележка или нещо се сдърпаме- приема го като неблагодарност и непризнаване на помощта и . А кажете сега какво да правя?
Но явно е нормално/или поне масово се среща / да има такъв проблем.