Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №13

ОК. Но думите на Зюлейха "Аз предадох Йълмаз"  не противоречат на сегашните й думи към Хюнкар "Да бяхте мислили за това, когато ме давахте/женехте насила за Демир". Даже са в хармония за мен.
Но както каза Надето преди, и до утре да си пишем, все същото ще казваме с други  думи.

Танче
Само да спомена за статията, че е на асоциация ИМАГО - сдружение с нестопанска цел. На техния сайт има тази обща, точна и ясна информация, която да е тип "червена лампичка" за търсене на помощ при подобни състояния и дори само за осъзнаването им от жертвата, защото често пъти самата жертва не подозира, че е обект на емоционален тормоз и изнудване. Посочих тази статия, защото с простички думи описва идеално ситуацията на Зюлейха в семейство Яман.

Луичя
Зюлейха не си тръгна следствие на дезинформацията, на която беше жертва, защото целта на Хюнкяр беше именно Зюлейха да не си тръгва, защото иначе мечтите за наследник отиваха "на кино". Около Зюлейха имаше тенденциозно информационно затъмнение - не й даваше да говори с Йълмаз по телефона в затвора, не й даваше информация, не даваше и да се води кореспонденция, не пускаха Зюлейха на посещение в затвора, не й дадоха да отиде до управлението. Това всичко имаше за цел да подкрепи тезата на Хюнкяр, че само тя и Демир биха спасили Йълмаз от бесилото, което беше чиста лъжа. Те и техният адвокат не направиха нищо повече от това, което би направил и служебен защитник, който се полага на обвинените хора още с римското право. Та, с най-прости думи, Хюнкяр изигра Зюлейха, така че тя да е вече "обработена" да приеме предложението на Демир за брак. Нито Хюнкяр, нито Демир не са били гарант за живота на Йълмаз, освен само за по-добри условия на живот в затвора...просто Хюнкяр, знаейки всичко това предложи на Зюлейха нещо което нито имаше сили да изпълни, нито имаше мотив да изпълни, нито щеше да изпълни. Просто я баламоса, докато Зюлейха каже "да". Жалкото е, че Зюлейха не се усети, не помисли адекватно.
Не се споменава спасението за Йълмаз, защото Зюлейха вече е наясно, че такова нямаше и че е била изиграна. Зюлейха не може да е "статична" завинаги. Тя каза "да" и виждаме, че спазва дадентото обещание - омъжена е за Демир и прави каквото й кажат. Но, вече тя има основание с думи да критикува "сделката", защото с течение на времето й стана ясно, че Хюнкяр я е лъгала за целта си. Така че, сега вече думите "спасение на Йълмаз" биха звучали смешно. Даже чакам с нетърпение момента, когато Зюлейха ще разбере, че Хюнкяр веднага се е отказала от подкрепата си за Йълмаз, както и Демир, след като тя прие условието да не споменава името на "брат си". С нетърпение чакам да излезе наяве и поръчковото убийство в затвора, както и другите "мръсотии" на Яман. Та, тогава ясно да се види срещу какво НИЩО е казала Зюлейха - "да" на този брак. И след като условието на Хюнкяр още тогава не е било изпълнено и тя се е оттеглила тихомълком от сделката, дали Зюлейха ще има претенции и тя да ревизира свята част в тази сделка . Ще ми се Хюнкяр да изпадне в подобна ситуация да бъде принудена да избира както Зюлейха тогава. За всички трябва да има възмездие, както каза Фекели - да бъдат наказани от съдбата според действията си.
 

Думите на Зюлейха са такива, каквито са.  Така ги и цитирам, без да я коря.

И ако трябва нещо да я питам, ще я питам не си ли дава сметка тя, че бракът й с Демир беше и единствено възможната и най-добра защита за нея и детето към онзи момент, и защо не каже нещо по този въпрос.

С Аминето какво стана? Актрисата ангажименти сигурно има.

Здравейте отново!
Аз не случайно попитах, каква е дилемата пред Зюлейха, след като Демир й предложи брак (странно предложение си беше де - доведох те тук, за да ти покажа какъв живот ще водиш и надяване на огърлицата на шията на Зюлейха, която стои шашната на масата.)
Ето я картинката. Зюлейха и Хюнкяр са на моста край имението (3-та серия). З. я моли да я пусне да си върви, готова да живее как да е в Истанбул и да спи под стените на затвора, в който е Йълмаз.
Хюнкяр я изправя пред дилемата: Или ще се омъжиш за Демир и той ще счита детето в утробата ти за свое, а Йълмаз ще бъде спасен, Или ще си отидеш, но Йълмаз ще бъде осъден на смърт.
Това е положението - Зюлейха е "свободна" да избира между смъртта на Йълмаз или своята "смърт" в един нежелан брак (казвам го в преносен смисъл, защото там на моста тя ясно заявява, че има само една любов.) Е, тя избра своята... Затова изборът й е саможертва. Ако някой обаче е очаквал, че ще се примири с Хюнкяриното: никой не се жени по любов (или иска Зюлейха да се примири със съдбата, която Хюнкяр заявява преди това, че ще измени), значи ... ами далеч е от модерния свят.  

Няма го хаминето-бабчето вече две серии. Да видим ако снимат в болница, дали няма да я вкарат там.

Дана, изброеното от теб поразително съвпада с няколко от "симптомите" за емоционално насилие в публикувания от теб линк:
• Използване на заплахи;
• Изолация – прекъсване на телефона, определяне къде може да се ходи и къде не може, забрана за среща с приятели и роднини, скриване на информация ...;
• Контролиране – следене, отваряне на кореспонденцията, отнемане на възможност за вземане на каквито и да било решения ...;
• Търсене на вина в поведението на жертвата;

Някъде в началото и аз съм писала за този брак "насила". А сега се коригирам. Зюлейха беше не буквално и физически, а емоционално насилена. Това - срещу онова, иначе му мисли. И сегашните й думи отразяват точно това (за мен).

Покрай едни спойлери на Надето и Дана и аз погледнах първи еп. на "Hercai". Пак Анадола и Мидят. Хвана ме и мен, а и в темата се коментира много и емоционално. Но такава драма се задава, че не знам ще ми даде ли сърце да продължа.
Обаче сега прочетох, че "son"-ът може и да е "mutlu", та ще видим ...

Сетих се, че Зюлейха не само сега, пред Хюнкар, каза как гледа на действията й и че се е чувствала "насилена". Каза го с други думи и в изгореното писмо до Йълмаз. Дадоха това на 2-3 пъти в ретроспекция.
И опитът за самоубийство на мен ми казваше и тогава това, което тя сега назова. Юридически не е насила, психологически и емоционално - да. Хайде да не е насила, нека да е "доброзорно".

Да отбележа, че Зюлейха може и сега да е в социална изолация, но по-горе ставаше дума за друго. За съзнателното изолиране - в конкретни ситуации и случаи - в името на конкретна и голяма цел:
"• Изолация – прекъсване на телефона, определяне къде може да се ходи и къде не може, забрана за среща с приятели и роднини, скриване на информация, забрана за напускане на дома без присъствие на насилника;"
Всичко това го видяхме основно от Хюнкар, но и от Демир.

Лучия, много точно. Дано Демир разчете знаците.
Йълмаз дойде на себе си. Ред е на Демир.    

Ооо, с аналогиите съм съгласна, Лучия. Вярно е, споменатите героини също направиха избори против волята си и даже се срамуваха от тези избори. Защото съзнаваха, че е против волята им, че са  принудени да жертват себе си и достойнството си. Друг е въпросът, че мъжете в тези сериали спечелиха жените впоследствие. Но тук сценарият е различен.
Като споменах достойнство, нали се върнах в трета серия, направи ми впечатление, че Хюнкяр също прави избор там - ще накърня достойнството ни, но ще спася мъжеството на сина си и репутацията на Яман. И - решението да се намеси в съдбата.

Момичета, привет!
Да, юридически насилие няма, но има емоционално насилие в пълна степен. Дори Хюнкяр е била емоционално изнудена от родителите си: "Ако не се омъжиш за Аднан Яман, няма да сме щастливи"...създаване на вина у жертвата. И така жертвата става впоследствие "насилник", това е класика, за съжаление.
Момичета, аз също се поинтересувах от новия сериал "Hercai", изглежда ще е много интересен, а и темата, в която се обсъжда е прекрасна и с много познати момичета, някои от които са ми скъпи дружки . Но и аз мисля, че драмата ще е голяма, а не знам, дали мога да приема и втори сериал, който да коментирам така задълбочено, защото и емоционално се ангажирам, един вид. Анадола, Мидят...традиции и стари вражди. Като си спомня, как ревах на "Ако бях облак" . Та, и аз ще видя...но Чукурова си е Чукурова и си ме тегли основно .

Здравейте!
Благодаря за всичко, което сте споделили! По основните въпроси  съм се изказвала, не че има особен смисъл. Дори виждам цитат от мой пост, в който обяснявам, че Зюлейха се омъжи като свободна жена и съм развила в какво отношение свободна -  жена без предишна връзка с мъж, който се коментира в смисъл доколко е свободна била Зюлейха, когато е взимала решение да се омъжи за Демир. А това са различни неща. Така, че наистина няма особен смисъл какво се пише, затова взимам отношение само телеграфно: 
За брака: Зюлейха имаше избор.
Който смесва това, което е плана на Хюнкяр с плана на Демир, разбира по друг начин всичко.
И един опит, който имам от сериалите: каквото си разбрал до 3-4 еп., нататък разбирането зависи от него и това не може да се промени.

Минавам на най-интересното от днешните постове, от моя гледна точка.
Катя поставя съществен въпрос: чест или достойнство защитават Йълмаз и Фекели, традиционни или модерни герои са те.
Двете понятия и в езика на героите, и в езика изобщо се използват едновременно, дори се изясняват едно чрез друго, затова употребата им не може да ни ориентира. Важно е как те се изясняват от мисленето и действията на героите. Катя е дала най-важното как да мислим „чест“ и  „достойнство“: първото е свързано с оценката на другите, второто е индивидуално съзнание за собствената ценност, изграждаща самооценката и самоуважението на всеки човек.
Във връзка със срещата край моста писах, че Йълмаз и Фекели действат в рамките на традицията. Постът на Катя ме накара да се замисля.  Ще кажа какво мисля сега, но го правя повече, за да си изясня този въпрос на себе си.
 
Повод дава условието на Йълмаз: в затвора е казал на Демир, че Зюлейха е негова жена пред Бог, доверил му я е, но Демир е предал доверието и се е оженил за нея, знаейки, че тя е жена на Йълмаз; и сега Йълмаз иска Демир да разкаже това пред журналист.
Основният въпрос е: кое е това, което във връзка със Зюлейха, е градиво за самооценката на Йълмаз?
За мен това е любовта със Зюлейха, в която присъстват само двамата. 
Не е необходимо да се ходи далече, достатъчно е да се види какво прави Зюлейха и какво - Йълмаз. Зюлейха живее достатъчно дълго в брак с Демир, но запазва своето достойнство като се държи за любовта си и всичко, което прави е насочено към Йълмаз: живота му, любовта  и тяхното дете. Докато Йълмаз многократно е изразявал „края“ на тяхната връзка, отричайки това, което е в сърцето му, и в опити да започне нова връзка с „жената на неговия живот“. 
С условието на масата за преговори Йълмаз излиза извън тяхната двойка. Демир като външен за двойката трябва да каже на още по-външните – всички останали, нещо за тяхната връзка, с което те ще оценят първо Демир, след това Зюлейха, но и самия Йълмаз. Външната оценка за Йълмаз е важна и във връзка със слуховете, срещу които той употреби оръжие. В същото време ни показаха Мюжгян, която тъкмо заради слуховете, които обаче нея не я вълнуват, се върна на работа, а след това по същата причина заряза Йълмаз, докато му зашиваше ръката.
Йълмаз изгаря от желание да убие Демир. „Моята цел е да отмъстя“, казано и пред конака на Шермин, и пред Мюжгян. И това е същото, което каза при излизането от затвора.  Самото условие при преговорите е вид отмъщение към Демир, но и към Зюлейха. Какво от това, че всички в Чукурова ще знаят какъв подъл и безчестен човек е Демир, а жена му му е изменила, това ще повиши ли самооценката на Йълмаз? Йълмаз би трябвало да има много висока себеуважение от постигнатото в Чукурова в стопанската сфера, от финансовите възможности, които му осигурява, от съобщенията за успехите във вестниците, но тръгна да се защитава от обидата „човек от улицата“ пред конака в двора на Демир.
Всичко това не ми говори за Йълмаз като за човек, действащ в полето на достойнството. Ако беше така, той трябваше да действа в посока към Зюлейха и тяхната любов. Тук и Демир, и всички останали в Чукурова са излишни и той не трябва да се занимава с тях. Или трябваше да сложи край на цялата история със Зюлейха и така да запази и своето, и нейното достойнство. От всичко това за мен Йълмаз и в 24 еп. действа в полето на честта, за него външните оценки и отмъщението са водещи.

За Фекели не съм напълно убедена, но засега съм склонна да приема казаното от Катя. Той създава условия и тяхната стопанска и социална дейност с Йълмаз  са отлична възможност за създаване на добро самочувствие и доказване на собствените възможности. Освен това той не е спирал да насочва Йълмаз към Зюлейха: да „гледа“ със сърцето, да е смел, сам проучва ситуацията, изрази съмнение в истинността на историята на Демир и Зюлейха пред Хюнкяр, дори и въпросът в последния момент за условието на Йълмаз на преговорите беше „Зюлейха“. Това е разбиране за оставане близо до достойнството. И колко е прав се вижда от това, което Демир каза на Зюлейха, че е жив, докато вярва, че тя ще го заобича. Ако тук се беше намесил Йълмаз и търсеше начин да си върне любовта на Зюлейха, няма по-добър начин за привеждане на Демир в „неработно състояние“, както Фекели изрази целта на техния план. Защото ако Йълмаз си върне Зюлейха, Демир сам каза, че умира. Фекели добре налучква къде е слабото място, той затова и тръгна след Йълмаз – заради общите им любовни истории. Сега Хюнкяр е спечелена – вероятно Фекели така си мисли, но ако и Зюлейха беше, край с Демир.

Фекели и Йълмаз показват различно поведение. Възможно е Фекели да работи в полето на достойнството, защото всичко стопанско, което двамата правят, рикушира в достойнството на Демир да бъде пръв, най-, единствен. И ако спечелят и Зюлейха, Демир е свършен.
Но не съм убедена, че Фекели ще успее да изведе Йълмаз от мисленето в рамките на честта и отмъщението на пътя на мисленето чрез достойнството. Което значи да го обърне към мислене за Зюлейха. И за това ми говори точно условието, което постави на преговорите. 

Според мене не "каквото", а "както". Какво-то е едно и също. Различията са в "както", но то едва ли е въпрос на недоразбиране.
"Планът на Хюнкар", "планът на Демир" ... И двата "се събират" в Зюлейха. Не е въпрос на субективно смесване.

    
Таня, може и „каквото и както“; "каквото" също понякога е различно. И защо това да е недоразбиране? Става дума за различно разбиране, различни неща ни привличат вниманието. И това е нещо положително, не трябва веднага да се търси негативното.

Да, и двата плана стигат до Зюлейха. Но въпросът е как? Виж ефектите от това, че тя говори отделно с Хюнкяр и отделно с Демир. Има преграда между двете „нива“. Кой от тримата какво знае за действията на всеки от другите двама е най-важното в този „модел“. Зюлейха е по средата, но тя не обсъжда с Демир това, което обсъжда с Хюнкяр. В началото всеки от тримата знае различни неща и не издава какво знае. Първото пропукване на преградата беше с това, че Зюлейха е жена, а не сестра на Йълмаз. Идва ред на детето. Но тази преграда и неизвестност играят голяма роля в случващото се и до момента.

Войната приключва, когато човек се предаде. Как смятате, ще оцелее ли Зюлейха?