Тича, скача, пее вече, ОКТОМВРИйското човече! - Тема 15

Голямата щерка я юрнах на 1.5г. да маа гащи и прибрах количката. Ама, като гледах с годините, чужденците как влачат деца до 4-5, не ще да е щот са балами. Единственото, за което полагам усилия сега, е говоренето, защото там съм патила и че се чудя дали още бера плодовете на късното проговаряне, вече в училище. Другото като памперс, биба, количка, хранене, обличане - когат’-тогава. Сигурно съм ви казвала, че голямата на 2г. без някой друг месец беше без памперс, обличаше се сама дори и с чорапогащник, хранеше се съвсем сама. Ама какво от това, като година по-късно повечето ѝ връстници го правеха същото, но говореха като възрастни.

Е като го разсмея горе долу успявам да разгледам...,но е много странен сякаш усеща..и като ме види ,че се вглеждам и все едно се крие...не знам странно ми е ,но колкото мога гледам.
Джони...моята асоциация е същата,като видя по големи деца в колички... ,Но всеки си знае детето как преценява, после ми става някакво гадно и тъпо,че съм помислила така ,но просто това ми изниква в ума.
Хитрушка ,беше ли на преглед ,как мина? Извинявай,че те питам ако не искаш не казвай.

Чак толкова големи деца в колички, лично аз не го приемам и дори би ме хванал срам да возя моето дете на тези години. За бибата не го и мисля, тя я ползва само да заспи и дори сама на сън си я маха. Памперса ще се стремя това лято да го махна и то най-вече заради комфорта на детето, защото на 35 градуса и с памперс си е мъчение

Няма проблем, Крис! Още онзи ден мислех да пиша, но отплеснах. Ще си имаме момче! Здраво е, перфектно фетусче от генетична гледна точка. Плацентата ми, обаче е превия и е малко опасно. Трябва много да се пазя, а покрай малката е невъзможно. Все да я гушкам, да ми се катери, неволно все ме подпира по корема. Не мога да се отпусна грам. Като не й угодя, почва да циври и ми пили директно в мозъка. Не стига, че хормоните ме друсат и избухвам непрекъснато, а и това циврене..., побърквам се. И аз не мога да се понасям, другите незнам как ме търпят... Оказа се, че съм имала и вродена тромбофилия, така че броят на прегледите и изследванията нарастват още... Следя се при трима АГ, имунолог, ендокринолог и ми идва малко повече...
Бяхме наскоро на шляйка из Истанбул и нарочно не взехме количката, за да не заема излишно място в багажника. Много скоро, обаче осъзнахме, че адски сме се прецакали и ако не си купим по най-бързия начин нова, сме загубени. Нямаше да ни текне ни разходка, ни чудо... Така се обзаведохме с един брой лятна количка, която се оказа манна небесна. Хем не заема много място, хем практична. На ден навъртахме по 17 км., и тя доволна - спи, яде, вози се, и ние доволни - доста места отметнахме. И в този многомилионен град масово деца на всякакви възрасти по същия начин, в колички. Ами то, незнам как с деца по екскурзии по друг начин.

Преди да стана майка много съдех другите, а сега вече напълно ги разбирам. Забелязвам ги децата с биби, в колички, с памперс, но не ги съдя и го приемам,защото знам че за всяка майка е трудно и полага усилия да не е така (повечето). Като някое дете се тръшка-горката жена, а преди ,,тцтц тази лоша майка", а сега като и на мен ми се случва навън вече знам какво е.
Хитрушана, честито!!! Всичко ще е наред с юнака! И ние бяхме в Истанбул преди няколко седмици и точно арабите и индийците бутаха деца на 3+ с количка, ама то за да се разходиш нормално няма как, иначе 50 метра-40 мин.

Ей много се радвам за юнака. Каките знаят ли пола, зарадваха ли се? Стискай зъби. Има ли кой да ти помага през деня?

Буквално онзи ден казахме на каките. Средната имаше рожден ден, стана на 17. Ревна от отчаяние. Въобще не очакваше. Заяви, че се мести при гаджето си, сами да си гледаме децата и хич да не разчитаме на нея. А мен ме попита, на теб не ти ли писна да раждаш? Голямата беше много изненадана, но на нея всичко й беше един голям сеир, на който се наслаждаваше, и през смях декларира, че следващата ваканция най-вероятно ще си остане в Англия и ще започне работа. Освен ако и те с гаджето й не си спретнат някое бебе и не ни го метнат за отглеждане. Като толкова сме искали деца, да сме си направели детска градина поне. Бяхме поканили едно близко семейство за кураж, мъжът е свещеник, Та той спаси положението. Дръпна им една лекция каква благодат са децата за едно семейство и колко благодарни трябва да са на Господ и потуши пожара. Посмяхме се, пошегувахме се и напрежението мина. По-късно средната била споделила на сестра си, че всъщност много се зарадвала за бебето, най-вече защото разликата им е много голяма, и поне малката да не е самичка.
През деня съм самичка и гледам да се оправям някак. Едната е на училище, другата се прави на много заета, сакън да не я вържа да ми помага. В някакви моменти се включват с по нещо, благодарна съм. Имам нужда, иначе ще полудея. Но ми се струва, че без жена, която да ми помага, няма да успея. Трудно, обаче ще допусна някой толкова близо, в личното си пространство и още отлагам. Имам помощница, която чисти дома два пъти месечно, но вече не е достатъчно. Времето ще покаже, ще видим...

Ехоооо,разбирам ви всички за всичките ви поинти, аз съшо се възмущавам често на неща, а не трябва защото в крайна сметка всеки както може. По някой път е въпрос и на лични усилия и дали си готоя известно време да жертваш своето спокойствие за да има после такова. Количката е винаги с мен когато знам че ще има дълъг преход. Големия ми син до 4 не беше способен да прави дълги разходки,затова и не правехме,аз избрах да не се вози в количка на 4,вече е на 5 и всичко е ток. Биба,знаете, аз предпочитам да имат зашото си смучат палците,ма на. На 5 с палец в уста не е по-малко грозно,ама ....памперса преди 3 няма да се мъча бог знае колко защото вече имам опит с мигновенно сваляне на памперс когато детето е готово,същата стратегия ще пробвам и сега. Ние сме на Хисаря,Стани е с темп и с назначени от мен инхалации:) Или на брат му воруса хвана или настина тези дни зашото въпреки вятъра си излиза всеки ден за по много.

Хитрушке ,прекрасна новина за момченцето,нека всичко да върви добре.Ще бъде трудно за теб,пази се до колкото е възможно.Малко остра реакция са имали девойките ,но се радвам,че после са осъзнали,че ще е прекрасно за малката да си има другарче и че това е ваше решение .Хубаво е,че са вече големи и могат да се оправят сами. Има ли възможност да се възстанови плацентата или си остава така и трябва голямо пазене? Чувала съм за плацента превия,но реално не знам точно какво представлява. Успех и много спокойствие и ти желая.
Аз осъзнавам вече ,че доста голяма част от нещата ,на който съм възмощавала, не са могли да бъдат контролирани от майките ,бащите и т.н.Просто децата си имат периоди и така...

Хитрушана, много ме разсмя с реакциите на големите :Д Да са ти живи и здрави всички, прекрасно е да е голямо семеъството, някой ден ще се радват, че се имат!

Попи, разкажи ми ако можеш повече за твоите перипетии с проговарянето, ние грам дума не казваме, спря и гласни звуци да издава, не си отваря устата като говори изобщо. Ходим на логопед, ще продължим, но напредък няма и виждам, че ще е голям проблем. Не че се отказавам, продължаваме си, ама ако имаш някакъв съвет и ти като препатила, бих пробвала веднага още нещо освен логопеда.

Joony,какъв проблем има. Стани също не говори,издава само звуци и казва само АМ,Нани и Мама. И Блипи,хаха това от детските един американски идиот:)

Хитрушана, много зряло от средната после да сподели, че е хубаво малката да си има другарче. Ние сме тук за слушатели поне

За друго става въпрос, Ема, благодаря ти иначе за успокоенията.

Jooney, голямата като цяло късно проговори. Въпреки че всички ми обясняваха как изведнъж ще се отпусне, всъщност мина през всички етапи на развитието на речта, но с около 1-1.5 г. закъснение. Което при малките уж не е страшно и уж наваксахме, но усилията, които трябваше да положи в първи и втори клас, за да усвои звуков анализ, четене, осмисляне на текст, бяха огромни. И ако за повечето деца тези неща идват от самосебе си, при децата, които не са достигнали готовност за съответния етап, е мъка. А, да, и през заекване минахме. Сега може и да звучи много странно и абстрактно, предвид че децата ни са още почти бебета, но аз правя ясна връзка, защото знам какво е коствало.

Сега вече в 4 клас чете дебели книги и пише прекрасно дори за възрастта ѝ, но пътят не беше никак лек.

Много усилия за фината моторика са нужни. Пъзели, игри с все по-малки части, рисуване, изрязване, апликиране като порасне още малко. За другото логопедът ще ви дава насоки, защото е индивидуално.

...