Дом-затвор

Ужас, майката си била отдала живота на семейството! Егати живота, егати семейната среда, егати отдаването. Направо пълен игнор на такива писаници!

Мег, я кажи, какъв език си учила и какво ти е нивото. Чувстваш ли се зряла да заминеш за чужбина?

Тук съм съгласна с Вяра. Щом на някоя 18 годишна й е писнало - чехлите, вратата и светът е пред нея. Да си търси начин да се издържа, да учи и всичко останало.

Личен живот не е само да имаш любовник, а да имаш и приятели, поне веднъж в месеца да излизаш на кафе, да излизаш в градската градина.
Личната глупост, да не кажа тъпота, също е избор.
Разбира се, че на малката ще й писне. Навиквана е откак се помни. Всяка рутина писва, вкл.крясъците. А с какво реално носи вина, че майка й не може да общува нито с родители, нито с приятели, нито със собственото си дете? Била зарязана от БНД, обаче отгледала дете комплексарче с чужди пари, дай да й вдигнем паметник, че е много нещастна и никой не разбира дълбоката душевност, пряко корелираща с децибелите.
И стига сте се хващали, че майката е отказала да ходи да бере кинти по дърветата в чужбина. Тя и в родния град не е започнала работа. За 18 години за продавачка в кварталния супер да не се цаниш - във форума разбирам, че е това е от грижа за детето. Аз мислех, че е мързел. Мои връстници ходеха 14годишни да се гъзурят и берат малини лятото на открито. Нашите не ме пуснаха 😁 но и аз съм със здравословни проблеми и физическа работа наистина не мога да върша на пълен работен ден.

EmmaT Аз това искам,ама тя не ме пуска.И като казвам не ме пуска -буквално не ме пуска.”Къде си мислиш,че ще ходиш?Слушай кво ти си същата като баща си егоист.Никъде няма да заминаваш.Аз каквото кажа това ще правиш” и като и се възпротивя и започва с закани...Щяла да ми счупи зъбите,да ме оскубе...И а си сядам на задника,щото започва да се разправя с мене да крещи,с една дума агресия.Така че и зад чужбина ми стиска да ида...Само и само да знам,че ще се  махна от нея.Хубавите моменти с нея са по-малко от тези,в които ми крещи постоянно.Винаги,когато искам да и споделя нещо тя още не че е изслушала и почва да крещи,да ме заплашва...Страшен кошмар.Иначе с английският мога да се оправям горе-долу.Няма проблем за работа до такава степен съм се отчаяла,че и дърва бих пренасяла.
Gal- Как ще работи магазинерка?Тя е с такова самочувствие,че не иска никой да я командва!Ама за да си шеф трябва да си учил нагоре или поне да ти сече пипето.А като гледам като си стои вкъщи с метлата и лопатата няма как да е шеф.Тя няма среда,няма нищо.Как да има?Просто пълен батак.

Ако искаш, можем да разгледаме какви са ти опциите за Англия. Имаш такива, в момента заминаването не е трудно. Пиши ми на лични, като наближи време да завършиш - ще ти помогна. И спри да влизаш в оправдарелен режим тук, достатъчно трябва да се защитаваш у дома.

Не трябва цял живот да мислиш какво и що тя. Трябва да гледаш напред, а не да мислиш какво тя би одобрила и т.н. Обмисли си вариантите и приеми че си сама и гледаш напред

Мило момиче, аз също бях в твоята ситуация. Години наред майка ми изпадаше в истерии, пребиваше от бой /не говорим за някакъв шамар, а за сериозен бой/ мен и сестра ми, когато бяхме малки и не можехме да се опълчим. Затваряше ме по цели нощи да спя в банята на пода и какво ли още не. И това беше поне веднъж седмично с години. Когато станах на 17 бях с тотално разбити нерви. Започнах да правя нервни кризи, при които изпочупвах купища чинии и чаши. Накрая стигнах до там, че започнах да пия успокоителни. В един момент реших, че е време да й се опълча. При поредния опит за побой над сестра ми скочих и я ударих /аз тежах 45 кг., а тя 90/. Тя пусна сестра ми /която беше на 10 г./ и се нахвърли върху мен. Буквално стана меле. Наложи се баба ми да идва, за да ни разтърве. Мислех, че след тази случка ще се кротне, но не - нещата станаха още по-сериозни. Всеки път, когато тръгваше да ме бие аз се опълчвах, всеки път се стигаше до бой и всеки път ни разтърваваха. И това продължи, докато станах на 20. Тогава, след поредния бой не издържах, събрах си багажа и се изнесох. Не го направих веднага разбира се - тъй като бях студентка си бях подготвила нещата постепенно. Работех, намерих си квартира и един ден, докато тя беше на работа просто си взех багажа и се махнах. Е, обадих й се все пак, за да й кажа, че съм добре и няма да живея с нея повече. Първите години, когато останах сама се борех със собствената си избухливост и нерви, които бяха сериозно разбити. Сега съм на 40 години, имам чудесно семейство, прекрасни деца и съм много щастлива, че се измъкнах от този ад. Сестра ми направи същото, когато порасна.
Пиша ти това, за да знаеш, че има и други, като теб. И сега, за разлика от преди 25 години има кой да ти помогне. Има закони и организации, които се борят срещу домашното насилие. Тогава нямаше нищо - никой не се интересуваше какво се случва, боя беше нещо нормално.
Мило момиче - стягай се и започвай от сега да се подготвяш за махане от този ад. Защото повярвай ми - това няма да свърши. Тя просто си е такава.

На 19 човек трябва да се махне веднага от подобно място и отношения. Никакво студентстване не би ме спряло да го направя. Не разбирам за какво е темата, като авторката е пълнолетна и може да се изнесе веднага.

Просто иска подкрепа момичето, на 19 не всеки се чувства порастнал и уверен, че ще се справи сам.

Вяро, спри да тормозиш детето. Има си една като тебе дома.
Ама че хъс и злоба срещу едно тормозено момиче. Само човек без капка емпатия може да глозга така нечии емоционални останки.

Не работи, щото такива като нея не могат да работят под някого. И да имат шеф. Майка й е патологичен случай, ама никой няма да я прибере, щото не е луда. Просто е чудовище в душата.

Авторке, посъветвай се с психолог. Трябва да има някакви безплатни. И едно ще ти кажа- не се колебай за минута в преценката си. Не позволявай на някакви рандъм хора да ти казват кое е нормално и кое не. И се опитай бавно и постепенно да се отърсиш от нуждата си да убедиш другия, да се опрвдаеш и да се докажеш като нелоша.
Фактите са, че майка ти е крещяща безработна, непотребна и лабилна личност. Не се опитвам да я обидя, но това е случващото се. И няма причина да се залита в диспропорционални сравнения. Едната не си измила обувките, другата се заканва на бой и мачка всекидневно най- святото си. Значи и двете не стават. Еми, не, за Бога. Булшит и половина.

Ще ти бъде много много трудно. Не толкова, защото си млада и нямаш образование, а щото си смачкана психически. Това е главното, върху което трябва да работиш. Затворът не е домът ти, а главата ти. За да казваш "не ми дава". Не те виня, просто ти казвам, че няма "не ми дава" в картинката. Не и ако се опълчиш. Направи си реалистичен план. Помоло, ако трябва баба ти и дядо ти за малко финансово съдействие, колкото за начало. Може да е малко, но по- добре без нищо и действай. И не се залепвай за мъже. Стъпи си на краката, добий увереност и тогава. Защото ще стане от трън, та на глог вероятно. На тормозени, млади и наивни момичета не им кацат спасители, готови да ги носят на ръце. А гадни и лоши хора, готови да се възползват от тях. Знам, че не е приятно да го чуеш, но помисли и над това.

Мислила ли си някога с какво искаш да се занимаваш? Отвъд крясъците имаш ли някакви цели и мечти?

Майката от кое по-точно е изтормозена 19 години ? Че не разбрах.

Не знам с точност. Само предположих. По думите на дъщерята се разбра, че е с провален брак, не работи, без социални контакти, крещи и тероризира. Това май стига. Вие видяхте това, аз видях и още нещо, но да не се повтаряме.

Ами точно това питам. Заради кое по-точно е изтормозена ? Заради проваления брак ? Заради това,че няма една приятелка ? Заради това,че не работи ? Заради това,че не може да общува ? Или заради кое по-точно ? Защото освен първото,за всичко останало причината е в нея.И не виждам как тя за 19 години не се е оправила,а очакваш от 19 годишната и дъщеря да оправи себе си,че и нея ?!

А защо не и за проваления брак?? Кой би издържал?

Е как да няма приятелки? Нали точно приятелка я е поканила на работа у чужбинско. Не знам защо се връзвате на всяка дума, но това си е ваша работа.

Не иронизирай. Звучи нелепо.

Значи майката в тази къща реве, дъщерята, като гледам, не е по-назад.