Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.

Промяната след раждането

31 638
855
1

# 405 1 март 2019, 09:51 ч.

София
Мнения: 12 374

Според мен пък цялата работа е, че ти се виси вкъщи. Което е абсолютно ОК, стига човек да си го казва и най-вече - стига да не изкарва другите, на които не им се седи, роби, егоистични майки и прочие. Иначе оправданията са като гъзовете, всички си ги имаме.

Интересно ми е след, да речем, 5 години, дали ще плещиш същите неща тук. Или тогава плочата ще се обърне. Ще поживеем, ще видим.

# 406 1 март 2019, 10:02 ч.

Мнения: 30 802

Разбира се, че ми се виси вкъщи. А работенето от дома е много приятно - без бързане, без задръствания, гъвкаво. Буквално не мога да си представя пак да се юркам по нечия чужда програма. Пък и що да ми плащат по български цени, като може по международни и пак да не мърдам от дивана.

Като млада и аз съм била "супер окрилена" за какво ли не и ми се е струвало уау, сега малко по-скептично гледам на великите възможности. Та изобщо "ходене на работа" само по себе си не ме блазни. Имам си начини да си създам ритъм в деня и без ритуала грим-обличане-ходене на работа. Не всеки го може това, но аз примерно мога вовеки веков да си работя нещо свободно и гъвкаво от дома. Ни костюмчета искам, ни офис, ни екипи, ни срещи.

И то главно защото ходенето на работа включва огромно количество допълнителна работа, докато стигнеш до истинската работа. А идеалното е просто да свършиш истинската работа и за други глупости да не те закачат.

Скрит текст:

(впрочем откакто ми поръчаха да напиша thought leadership статия от името на успяла и хвърчаща жена, започвам да съм още по-скептична към високохвърчащите хора...така де, ако трябва многодетна майка от дивана да им пише влиятелните мисли, с които да завладеят света...) - тоя живот го живея именно заради такива моменти на краен майтап, лол...да не забравяме, че американската култура е попила немалко елементи от цирка на P. T. Barnum и изкуството на създаването на имидж и продаването е доста извисено, така че на думи нещата изглеждат много окрилени, а иначе е омерта да мрънкаш за детайлите - важното е хайп да има...

Последна редакция: пт, 01 мар 2019, 10:08 от The Siren of Titan

# 407 1 март 2019, 10:07 ч.

София
Мнения: 44 941

Аз пък обичам да ходя на работа. Ама да ми е на една спирка и да няма шеф. Поне не наблизо. 😁

# 408 1 март 2019, 10:08 ч.

Мнения: 4 683

Радвам се за теб, Сирен, въпреки че не обичам толкова фантастична литература!

Но аз се радвам и на всички други жени, които живеят по начина, който са си избрали!

# 409 1 март 2019, 10:10 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Free Agent в пт, 01 мар 2019, 10:07

Аз пък обичам да ходя на работа. Ама да ми е на една спирка и да няма шеф. Поне не наблизо. 😁

Аз искам да си направя cow-orking space. Ама само за мен. Може и за мъжа ми, ама ако слуша. Някакво ателиенце или малко апартаментче. Яко ще е.

# 410 1 март 2019, 10:10 ч.

Мнения: 3 049

Аз винаги съм се чудила дали няма да ми липсва работата. Особено, взимайки предвид, че когато остана повече от 9 дена вкъщи малко прищраквам, почвам да си дебна мейла и да се чудя как да се набутам да свърша нещо. Истината е, че обичам да ходя на работа, но вероятно като имам дете ще се промени тази нагласа Simple Smile

# 411 1 март 2019, 10:13 ч.

Мнения: 3 449

Сирен, а какво си работила преди майчинствата? При трудов договор е най лесно да се върнеш, в по големи компании или фабрики. Там всичко е канализирано. Но ако целия си съзнателен живот си градил нещо, можеш ли с лека ръка да го захвърлиш + ясното съзнание, че като минат 2-те години си безработен и трябва да почваш градежа почти от нулата.
Бондинг с детето ще имаш цял живот. Още повече, че ти като си майка на 100% по скоро ти тежи.
По добре 1-2 часа да си играя с удоволствие с детето, вместо да го намразя, защото заради него съм "закопала" половината си същност и да му натяквам колко съм жертвала за него във времето. Да, моята работа е част от мен, от начина по който се определям, донесла ми е успех и н.т.
Понеже работя от вкъщи сигурно ще търся начин да си запазя колкото се може по голяма част от работата си. Сега една моя клиентка също бременна, сподели, че ще продължи да си работи и през майчинството. Преди време друго момиче, нямаше търпение да се върне на работа, след едната година. Младо семейство - таткото гледа бебето, докато момичето си гледа бизнеса.

# 412 1 март 2019, 10:15 ч.

Мнения: 2 050

Нямах търпение да се върна на работа. Не обичам дълго да се задържам у дома. Стига да обичаш това, което правиш разбира се.

# 413 1 март 2019, 10:17 ч.

София
Мнения: 44 941

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 01 мар 2019, 10:10

Цитат на: Free Agent в пт, 01 мар 2019, 10:07

Аз пък обичам да ходя на работа. Ама да ми е на една спирка и да няма шеф. Поне не наблизо. 😁

Аз мислих по въпроса, обаче ще трябва доста да работя, за да плащам наема. Двойно, по мои изчисления.

# 414 1 март 2019, 10:22 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: FlameV в пт, 01 мар 2019, 10:10

И на мен ми липсваше, но след третата година не се върнах на същото място. Нямаше смисъл.

Иначе една от причините да се откажа от второ дете беше именно стоенето у дома. Не е за всеки, на мен ми тежеше. В същото време се познавам и знам, че родя ли, ще жертвам собственото си удовлетворение и пак ще провися 2-3 години - сърце няма да ми даде още на 1 да го дам някъде.

# 415 1 март 2019, 10:24 ч.

Мнения: 30 802

Бондинг няма да имаш цял живот - докато се обърнеш, и то отхвърчало и вече не си му интересна.

Преди майчинството - финансов и бизнес репортер. Винаги съм разчитала на лични способности, не вписване в екип и фирма - защото специфичните за една фирма способности са безполезни в друга. Позицията ми в някоя фирма никога не е била моя идентичност, никога не съм се представяла с позицията си.

Че 2 години какво са? докато влезеш във форма и минали. Около три на дете са си идеално, и малко повечко даже, ако се налага. Разделянето на 2г. е адски трудно. И се получава един период, в който и двете неща не вървят - ни работа като работа, ни детето е гледано като хората. Е сори, ама ще си го гледам у дома и ще яде био месо и био плодове, няма да кара на държавен боб в яслата. Не ми беше толкова спешна работата.

# 416 1 март 2019, 10:35 ч.

София
Мнения: 12 374

Децата на познати, дадени на 2, са същите като моето, дадено на 3. Няма разлика - нито като ниво на самостоятелност, нито като бондинг към родителите.

По 3 години на дете, за две деца това прави общо 6 години висене по градинки, слушане на малоумни разговори и идиотски съвети (''Ама как така още я кърмиш, спри веднага - след първата годинка кърмата се разваля''), захранване, учене на гърне, прохождане. Не, мерси. Мили са ми тия моменти, но само защото знам, че няма да се повторят.

Месо и млечни си купуваме от млекарница & месарница, айде няма нужда да са био.

# 417 1 март 2019, 10:38 ч.

Мнения: 3 049

Tаис, моята шефка, когато роди преди няколко години, се побърка. Върна се на работа на шести месец с думите "не мога повече да седя вкъщи" ,а фирмата си е нейна и спокойно можеше и от тях да работи. Въобще не я бе срам да си каже, че не е за нея това и тя има нужда да работи и то извън тях, а и аз не виждам нищо нередно. Нямам идея какво би било при мен, знам че на този етап имам няколко "red flags" ,които ми подсказват, че има вероятност да е така..едното е любовта към работата ми, за мен тя не е задължение, но пък чистене, готвене, оправяне вкъщи - е ,това са ми истински неприятните задължения, които върша с не особено голямо желание.

# 418 1 март 2019, 10:40 ч.

Мнения: 30 802

Аз пък виждам големи разлики с гледаните в институция - първо, стресирани, второ, шумни, безпардонни, бутащи се. То какво да попие едно дете от група с 32.

Не е задължително да се виси по градинки. А разговорите с майки не са задължителни.

Моята работа е супер приятна. Това, което ме дразни, е нуждата от "ходене на работа" - задръствания, бързане, гонене на час.

# 419 1 март 2019, 10:40 ч.

Мнения: X

Е, алтернативите не са само държавна ясла или гледане от мама до 3 години. Какъв е проблема с детегледачките? Така хем детето не яде "държавен боб" Joy

хем ако майка иска - работи.
Аз, честно казано съжалявам, че не се реших на такъв вариант, а 3 години се мъчих с няколко дини под една мишница и накрая ни едното, ни другото вървят добре...

Препоръчани теми

Невъзможните хора в живота ни

Проблем с майка ми

Семейни отношения и готвене

Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Причина:

Причина: