Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.

Промяната след раждането

31 632
855
1

# 390 28 фев. 2019, 19:27 ч.

Мнения: 5 142

Цитат на: The Siren of Titan в чт, 28 фев 2019, 19:15

И повечето от тия неща изискват изненадващо много досадни усилия, за да се оправят. Усилия, които ти пият батерията неусетно, а насреща е пак почти същото положение.

Дай някакви конкретни примери?
Честно казано, струва ми се малко абсурдно, без да се засегнеш: не работиш извън дома, казваш, че имате изплатено жилище, адски висок доход, има освен редовните 2 баби и 3ти възрастен (бившия ти мъж) плюс неговата майка, които се включват, здрави сте. Интересно ми е какви повече ресурси са необходими и има ли въобще какво може да ти се даде и добави, за са се чувстваш не толкова капитулирала и изцедена от едно нормално ежедневие. Просто, за какви проблеми говорим? Не с цел да ти казвам как са си ги решил, а защото явно нещо ми се губи.

# 391 28 фев. 2019, 19:27 ч.

София
Мнения: 12 374

Сирен, злонамереният прочит е твоя стихия - няма тема, в която потребителка да не е споделила свой личен успех, било то с емиграция, учене, работа и гледане на деца, без ти да я сръфаш, че е егоист, робиня и кво ли още не. Там си царица, ние имаме кола хляб да изядем, докато те стигнем.

Калина, аз съм се оплаквала тук - и от тръшкащо се дете, и от дете, което се инати да помага (цяла тема пуснах даже, още я има), и от какво ли не. Никога никой не ме е емвал, напротив, съвсем адекватни съвети съм получавала. Може би защото изначално не тръгвам с идеята, че винаги и за всичко знам повече от другите - и защото оплакванията ми са били конкретни, по конкретни теми. А не постоянно хленчене заради самото хленчене.

Не мога да повярвам обаче, че пак се връзвам на глупости и губя време да се обяснявам по повод Сирената. Отивам да си изведа неперфектното куче на разходка, заедно с неперфектното дете, едно далеч по-смислено занимание.

# 392 28 фев. 2019, 19:36 ч.

Мнения: 30 802

Ами например все още не мога да си оставя децата спокойно на някого и да заминем като двойка - не е в капацитета на бабите все още. Така че не можем да си заредим качествено батериите. Общо взето големият проблем е, че колкото и пари да се налеят, трудно се намира грижа за деца, която да те облекчи, вместо да ти отвори още повече работа.

Наистина не са големи, фундаментални проблеми, просто сбор от наслоени дребни дразнещи неща. И накрая някоя сламка чупи каруцата. Плюс нуждата навсякъде да има мисъл и ръка да пипне, за да са ОК нещата, щото делегирането води до още повече неочаквани задачи.

Но съм напълно ОК с мисълта, че сега е така, но след година може да е много различно и тия хиляди малки пречки естествено да изчезнат и нещата да се улеснят в пъти. Та затова периодът докъм 4-5 на най-малкото дете е "блато", защото всяко решение отваря още повече работа. И с пари, и без пари, някои периоди просто трябва да си отминат и от опит знам, че отминават и става по-леко. И това не са неосъществени фантазии и въздухарство, това си е реалност. Деца над определена възраст се гледат по-лесно от друг, повече съдействат, по-малко ежедневни битки има за цвета на чашата и всичко тече по-гладко.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 19:43 от The Siren of Titan

# 393 28 фев. 2019, 20:15 ч.

Мнения: 4 683

Калина, добрата организация, безспорно, е от изключително значение. Аз неслучайно написах, че раждането на детето ме научи на това - имах основата, но я развих допълнително. Без организация е мога да си представя да се случват неща.
За мен не е проблем оплакването - познавам хора, които съм се убедила, че не само им е отношение, а и не могат (или са се отучили) да се изразяват вече по различен от оплакването начин. Моето участие в темата (което също написах) беше, за да посоча, че има и други варианти, не само тези, изразени от най-активната потребителка. И между другото, понеже се твърдеше, колко е тежко всичко, аз спестих един факт относно състоянието на много мой близък човек малко преди да започна отново да следвам. И както посочи еленна, има толкова страшни трагедии, че наистина благодарността, че ни има и сме с близките си, е това, заради което да се радваме и да ценим.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 20:25 от Iza_

# 394 28 фев. 2019, 20:20 ч.

Мнения: 30 802

E там е работата - нещата са организирани до минути и пак не е нещо уау. Включително с планирано пазаруване и готвене и всякакви детайли. Проблемът не е в организацията и предсказуемото, а в неочакваните моменти.

Иза, интересно ми е в каква област е било следването.

# 395 28 фев. 2019, 20:23 ч.

Мнения: 4 683

...

Не организирам по минути, а се уча да организирам различни хипотези, които могат да възникнат

Последна редакция: пт, 01 мар 2019, 02:04 от Iza_

# 396 1 март 2019, 00:58 ч.

Мнения: 5 142

Цитат на: The Siren of Titan в чт, 28 фев 2019, 19:36

Ти често критикуваш другите по постовете че са прекалено контролиращи, но май ще се окаже, че ти си в тази категория. Ако търсиш истинско решение, потърси го в собствената си нагласа защо смяташ че друг не може да гледа вече бая отгледани деца, които сама похвали, че си сервират от хладилника или пък защо всичко трябва да минава през теб, за да е ОК.

# 397 1 март 2019, 01:11 ч.

Мнения: 859

И аз съм учила в чужбина, както и мъжа ми - по едно и също време, два месеца след пристигането ни в новата родина и то с дете на година и половина. Записахме я на градина - нямаше никакви драми. Проговори на около две, но на два езика. Което идва да покаже, че когато имаш желание всичко е възможно. За статистиката на Сирената аз учих криминология, мъжът ми - комп. мрежи. И още в един университет учих - имиграция и междуетнически отношения.

# 398 1 март 2019, 02:36 ч.

Мнения: 5 142

С някои съвсем малки разлики - индустрия и ниво на позиция - тази статия бих могла да я напиша аз:
https://maikomila.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%81%d0%b8% … 0%b5%d0%bc%d0%b5/

Както пише и авторката и, понякога най-големите бариери са в нашите глави и единственото, което ни дели от нещо великолепно, независимо дали професионално или не, са клишетата наложени от други. Тъжното е, че често това са други жени. Случайно или не, и аз бях наета бременна 7-ми месец в екип главно от мъже.

# 399 1 март 2019, 08:35 ч.

Мнения: 30 802

Аз си признавам с ръка на сърцето, че имам не ограничение, а направо ментална Велика Китайска Стена към идеята да тръгна на работа с бебе на 5 месеца. Буквално не мога да си го помисля как става това. Ясно е, че статията и действието се развиват в САЩ.

Но все си мисля, че ако човек гони успехи, има и по-хармонични начини от това да се съобразява с офис/екип, докато друг му гледа безумно малкото бебе (че искали и 3 месеца след раждането да тръгва на работа...абе някои хора са си нечовешки, сори, може да се счита за голям успех това, но цената е твърде висока за мен). И не знам дали е чак "великолепно" постиението - пак си служител на някого.

Не знам как се работи с малко деца работа, в която има "пожари" и напрегнати периоди или някаква кампанийност. Какво става, ако започне серийно боледуване и съвпадне с "пожарите"? Това е доста вероятен сценарий. Трябва или някаква кротка работа, или вече да е достигнато някакво ниво и само да буташ, или наистина да си кажеш, че правиш нещо уау и да си цензурираш всякакви идеи, че буквално прегаряш нарочно, гонейки някакъв "успех".

# 400 1 март 2019, 08:41 ч.

Мнения: X

Ами с детегледачка всичко става. Не само в САЩ, а и тук.
Има професии, в които не можеш да си позволиш да отсъстваш за повече от 2 - 3 месеца. Да, в БГ това обикновено са хора, които работят за себе си, но не е задължително. Не е за всеки, но не е невъзможно.
А цената всеки си преценява колко му е висока. Детето един път е бебе, но пък и ако си градил нещо с години и си вложил много не можеш просто така да го зарежеш за 2 - 3 години...

# 401 1 март 2019, 08:42 ч.

Мнения: 4 683

Няма, какво да мисля, какво правят и решават другите хора. Всеки знае себе си.

Сирен, твоите деца отдавна вече не са на 5 месеца, би трябвало тази тема да ти е вече неактуална.

Калина, споделям мнението ти.

# 402 1 март 2019, 08:46 ч.

Мнения: 30 802

Мисля, че финалната дума кога е "правилно" децата да се отделят не е на бизнеса, на социолозите, на психолозите, а на семейството и на майката.

Авторката на статията освен това е американка. Но все пак...рекламна агенция? супер важната работа да правиш реклами, без която земята ще спре да се върти и ще загуби магнитното си поле?

# 403 1 март 2019, 08:51 ч.

Мнения: X

Ами ще дам пример с много по - обикновена професия - фризьорката ми. Още като забременя каза, че ще се върне на работа когато бебето стене на 40 дни. Така и направи. Градила е с години салон, име, реноме, има много редовни клиенти и няма как да загуби всичко това.
Та така...Земята не спира да се върти, просто твоята работа отива на кино, а на някои хора това им е важно.
То, като се замислиш и като оставиш бебето на детегледачка Земята май пак не спира...

# 404 1 март 2019, 09:01 ч.

Мнения: 30 802

Земята не спира, но това бондинг, отношения, усещане за майчина грижа - абе подробности, какво ли мрънкам и аз за някакви си детайли и си спирам полета на мисълта колко мога да съм велика, като си зарежа децата...

Впрочем статията е много типична за женското мислене. Взеха ме в екипа, писаха ми шестичка, имам всичко. Е, има там някакви детайли като убийствено пътуване, болести, но то това са подробности, важното е, че блестя и летя високо.

Булшит.

Фризьорката може да си позволи да е гъвкава, а в корпоративен екип не може да кажеш - днес няма да взимам клиенти, оставам си у дома.

Пробвала съм и с бавачка, и с градини, и с баби. Още не съм намерила, както казах, грижа, която ще ми автоматизира деня и ще го направи по-гладък, вместо да ми отвори още работа.

Препоръчани теми

Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Невъзможните хора в живота ни

Семейни отношения и готвене

Обтегнати семейни отношения и наближаващите празниците

Причина:

Причина: