Темата трябва да се преименува на "Промяната след раждането на Сирената". 
А по темата след раждането станах доста по-изобретателна, фокусирах се в търсене на решения на проблемите и, последно, но не по важност - спря да ми пука за много много неща.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
Ахам, само че вие я направихте такава. На всеки пост на Сирената, 10 гракнали, пребройте си постовете, дами. Скучна, ама заради вас. Оляхте се просто.
А по темата след раждането станах доста по-изобретателна, фокусирах се в търсене на решения на проблемите и, последно, но не по важност - спря да ми пука за много много неща.
Нито е нечовешко, нито е брутално, организира се с желание и подкрепа. Кърменето е най-лесното в цялата работа, до степен, че за разлика от много майки по майчинство, които се отказват, моето беше изключително на кърма до вкарването на пюрета на 6 месеца и сигурно ще суче поне до 18 месеца.
Темата трябва да се преименува на "Промяната след раждането на Сирената".
Оливаш се ти, в опитите си да я оправдаваш дори когато плещи едни и същи тъпотии.
Всъщност какво ли се занимавам и аз. Тоя филм сме го гледали всички.
Сирен, всички скачат срещу теб поради същата причина, поради която ти контрираш останалите - акъли се дават непоискани. Майчинство с майчинство не си приличат, както дете с дете не си прилича. Ти, твоите три (ако не се лъжа) деца си ги отгледала по начин, който ти си намерила за добре. Друг е отгледал детето/децата си по коренно различен начин. Всички деца в края на уравнението са тип-топ. Кому е нужно наклон? За теб едно е трудно и досадно, за мен пък друго. И т.н. и т.н. Верен отговор няма. От споделяне минахме през дискусия и отново се стигна до полемика. Иначе темата беше хубава и полезна.
Аз пък се възхищавам на майките с повече деца и им давам пълно право да се оплакват от трудностите, които преодоляват. Откога да кажеш, че ти е трудно да не спиш, да го гледаш болно или нещо такова значи, че не го обичаш или че съжаляваш, че си го родил? Да, понякога е трудно да си родител. Който смята, че никога няма да се оплаче или ще пребивава в постоянно щастие и блаженство, малко греши.
Аз пък се възхищавам на майките с повече деца и им давам пълно право да се оплакват от трудностите, които преодоляват. Откога да кажеш, че ти е трудно да не спиш, да го гледаш болно или нещо такова значи, че не го обичаш или че съжаляваш, че си го родил? Да, понякога е трудно да си родител. Който смята, че никога няма да се оплаче или ще пребивава в постоянно щастие и блаженство, малко греши.
Не малко, а много греши.
А иначе оплакването не е модерно. Голям грях е да си кажеш, че ти е трудно, че нещо ти тежи или че те стяга шапката от време на време. Веднага излизаш мрънкало, неспособно на нищо друго, освен да се оплаква. Затова е важно да "държиш ниво" пред хората - да демонстрираш постоянно, че всичко ти е на шест, че ти е много лесно, че имаш 2 - 3 деца перфектно гледани, нахранени, облечени, изгладени и възпитани, които никога не те изнервят. Паралелно с това градиш велика кариера, завършваш докторантура и винаги изглеждаш безупречно. Ай си гъкнала и си се оплакала, ай са те разпънали на кръст. Така е в днешно време и най - вече в БГ мамма. Това е положението. Няма тън - пън - мрън.
Kalina - не знам дали е така, но аз споделям с мои близки. Всички работим, гледаме деца. Ами трудно си е и изобщо не се срамувам да си го призная. Но пък не съжалявам- едното няма общо с другото. Аз страшно много си обичам работата, но тя изисква много отдаденост и понякога се чувствам изстискан лимон. Въпреки това няма да се откажа, стига да сме здрави има начини. Хубавите работи не са лесни 
И кои точно са претендентките за перфектност тук? Поименно, моля.
Всички се оплакваме - и тези с по 10 деца, и тези с 1, а даже и онези без. Човешко е. Когато обаче една и съща потребителка нонстоп троли темите с копипейстнато мрънмрън как ние останалите нищо не разбираме от гледане на деца, как нейните са най-трудни, как животът й е най-нехубав, как нейната неосъществена кариера е по-велика от работата на другите жени, то съжалявам, но това вече не е оплакване, а патология.
Всички се оплакваме - и тези с по 10 деца, и тези с 1, а даже и онези без. Човешко е. Когато обаче една и съща потребителка нонстоп троли темите с копипейстнато мрънмрън как ние останалите нищо не разбираме от гледане на деца, как нейните са най-трудни, как животът й е най-нехубав, как нейната неосъществена кариера е по-велика от работата на другите жени, то съжалявам, но това вече не е оплакване, а патология.
Може би защото съм превалила 35-те и вече съм преживяла доста неща, ми се струва буквално грехота да се оплаквам от неща, които не са проблем: оправят се с пари почти моментално. Децата мрънкали и цапали, нямало време за антикварни книги, манджата не се харесала и т.н битовизми, които са просто част от пейзажа, те са част от реалния живот. Ежедневно се сблъсквам с човешки проблеми, които нямат решение и просто няма как да се прибера у дома си, при здравите си и прави палави и ревливи деца, при партньор, след ползотворен ден и да се чувствам нещо по-различно от благодарна и щастлива.
И кои точно са претендентките за перфектност тук? Поименно, моля.
Всички се оплакваме - и тези с по 10 деца, и тези с 1, а даже и онези без. Човешко е. Когато обаче една и съща потребителка нонстоп троли темите с копипейстнато мрънмрън как ние останалите нищо не разбираме от гледане на деца, как нейните са най-трудни, как животът й е най-нехубав, как нейната неосъществена кариера е по-велика от работата на другите жени, то съжалявам, но това вече не е оплакване, а патология.
Всички се оплакваме - и тези с по 10 деца, и тези с 1, а даже и онези без. Човешко е. Когато обаче една и съща потребителка нонстоп троли темите с копипейстнато мрънмрън как ние останалите нищо не разбираме от гледане на деца, как нейните са най-трудни, как животът й е най-нехубав, как нейната неосъществена кариера е по-велика от работата на другите жени, то съжалявам, но това вече не е оплакване, а патология.
О, въобще не съм имала намерение да адвокатствам точна на Сирената, в случая.
Имам предвид по принцип. Винаги когато някой се оплаче се намират поне няколко човека да му обяснят колко е неспособен да се справи във ситуацията и как те ехей как са си изгледали децата, пък ти видиш ли не можеш. Погледни например във форума за деца от 1 до 6 години. Не е като да не е имало такива теми.
Все се намира някой да напише изречението, от което ми се повръща "Всичко е въпрос на организация", което е голям глупост или как неговите деца НИКОГА не са се тръшкали защото той много добре знае как да общува с тях, пък видиш ли твоите ако се тръшкат значи ТИ си виновна.
Примери много, няма да ровя да търся теми и да цитирам имена. Навсякъде е това. Малко сития на гладния не вярва. Хора, чийто бебета са спели по 12 часа от родилното и не са ревяли никога, не осъзнават, че са имали бебета "еднорози" ами видиш ли обясняват как масово е така, колко е лесно да се гледа бебе или пък си присписват заслуги за поведението на новородено, което е смешно.
Елена, ОК, разбирам те, но има и хора, които имат нужда да си помрънкат от време на време, да споделят, да им олекне и не е ОК да се рита падналия...
Таис, нали разбираш, че това е само твоят прочит на нещата? Има доза настройка и злонамерено четене. Не че се изкарвате перфектни, но за неща, които е ясно, че са трудни и неприятни, се приема един бодряшки тон - е, какво толкова.
Ако пусна "позитивния монтаж", тогава пък ще настане едно - измисляш си, снобка, въздухарка. Щото в някои аспекти животът ми е доста хубав. Направо с малко редакция мога да го докарам до перфектната ССФ.
Еленна, някои неща са част от пейзажа, други обаче са камъчета, които обръщат колата и са си важни. И повечето от тия неща изискват изненадващо много досадни усилия, за да се оправят. Усилия, които ти пият батерията неусетно, а насреща е пак почти същото положение. Реалността е каквато си я направиш - доста от тия неща ги смятам за аномалии и проблеми за решаване. И затова мрънкам, щото като измрънкам, си формулирам проблемите и за някои се намира решение. Ако не се говори, ако всяка гадост се преглъща с "то това е нормално", нещата не се движат на никъде.
А въпроса за организацията...никой не ти казва какво се случва, когато децата активно развалят и са несъгласни с дадената организация, с всички сили се противопоставят, докато загубиш сили и капитулираш.
Ако пусна "позитивния монтаж", тогава пък ще настане едно - измисляш си, снобка, въздухарка. Щото в някои аспекти животът ми е доста хубав. Направо с малко редакция мога да го докарам до перфектната ССФ.
Еленна, някои неща са част от пейзажа, други обаче са камъчета, които обръщат колата и са си важни. И повечето от тия неща изискват изненадващо много досадни усилия, за да се оправят. Усилия, които ти пият батерията неусетно, а насреща е пак почти същото положение. Реалността е каквато си я направиш - доста от тия неща ги смятам за аномалии и проблеми за решаване. И затова мрънкам, щото като измрънкам, си формулирам проблемите и за някои се намира решение. Ако не се говори, ако всяка гадост се преглъща с "то това е нормално", нещата не се движат на никъде.
А въпроса за организацията...никой не ти казва какво се случва, когато децата активно развалят и са несъгласни с дадената организация, с всички сили се противопоставят, докато загубиш сили и капитулираш.
Не ми пречат, нито ритам паднали хора, съвети избягвам да давам кой как да си гледа децата особено или какво го кара да се чувства щастлив. Съгласна съм с теб за липсата на емпатия и разбиране, лично аз също предпочитам друг тип отношения и ги култивирам в реалния живот. Нереалистично е това да се случи във форум. Форумите са масова и достъпна платформа за много хора, редица от които не са в тип-топ психологическо здраве, за да очакваме такова нещо.