Изобщо не съм си стояла в къщи по майчинство. Тъй като и двамата бяхме със свободни професии се организирахме перфектно - примерно работя три дни, в това време мъжа ми гледа детето и обратното. Много хубав период си беше. Не мога да си представя да стоя с години в къщи , да върша абсолютно всичката домашна работа, да гледам едно или две деца (които не ходят на градина) и да не работя през това време. Със сигурност щях да се разболея сериозно.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
miss_chichi, сега да не ми кажеш, че има частна ясла в Казанлък изобщо 
На мен ще ми свършат работа едни 3-5 часа свободни на ден да бутам работата.
Аз пък на три пъти, в първата година след раждането на дете, не мога да си събера акъла, за да работя нещо що годе смислено. Просто не се чувствам човек, а детето е все още непредсказуемо. И каква ще е тая работа, в която не си 100% на себе си, ама пак ти плащат. И колко ли ще плащат...да не говорим, че след първото дете някак спря да ми пука за работата и кариерата - просто не беше интересно вече. След това, погледнато отстрани, същата работа, която ми се струваше престижна и интересна, ми се струваше скучновата и натоварваща.
Третата година майчинство беше абсолютен кошмар за мен. От друга страна съвсем краткия ми опит с яслата само затвърди мнението ми, че повече дете под 3 години в детско заведение няма да пратя!
Едва ли ще имам второ дете, но ако все пак някой ден се случи единствената алтернатива да остана що годе нормален човек за която се сещам е детегледачка най - късно на 1, 5 - 2 години.
Или в много много краен случай, ако не намерим свястна гледачка, частна детска градина след 2,5 години, но пак ми се струва рано...
Със сигурност обаче нито държавната ясла, нито висенето вкъщи 3 - 4 години са приемливи опции за мен.
Финансово нямам проблем и до 7 години да гледам детето, но психически се сринах. Детето също има нужда да общува и с други хора, освен майка си след една определена възраст.
Едва ли ще имам второ дете, но ако все пак някой ден се случи единствената алтернатива да остана що годе нормален човек за която се сещам е детегледачка най - късно на 1, 5 - 2 години.
Или в много много краен случай, ако не намерим свястна гледачка, частна детска градина след 2,5 години, но пак ми се струва рано...
Със сигурност обаче нито държавната ясла, нито висенето вкъщи 3 - 4 години са приемливи опции за мен.
Финансово нямам проблем и до 7 години да гледам детето, но психически се сринах. Детето също има нужда да общува и с други хора, освен майка си след една определена възраст.
Изобщо не съм си стояла в къщи по майчинство. Тъй като и двамата бяхме със свободни професии се организирахме перфектно - примерно работя три дни, в това време мъжа ми гледа детето и обратното. Много хубав период си беше. Не мога да си представя да стоя с години в къщи , да върша абсолютно всичката домашна работа, да гледам едно или две деца (които не ходят на градина) и да не работя през това време. Със сигурност щях да се разболея сериозно.
Отчитам като лична грешка висенето третата година у дома, но да речем, че при моето недоносено дете, което първата година изоставаше, се е отразило добре. Нямах абсолютно никакъв проблем да тръгна на 8-часов работен ден, дори не съм търсила нещо почасово. Всъщност първите месеци летях, ходех все нахилена на работа и колегите ме гледаха леко странно.
Аз след 1г3м наистина щях да се гръмна, толкова еднообразно, и скучно, и тъпо ми беше, всеки Божи ден едно и също. Домакинство и гледане на дете. Чудно. За някого може и да е сбъдната мечта, не и за мен. Върнах се на 4 часа, скоро ще кача на 6. Детето е около 4 часа на ясла, за мен беше важно да ходи, за да свиква с езика, вкъщи не се говори немски. Хем тя прекарва време с други хора и деца, хем вече съм между хора, които не обсъждат само памперси, зъби, захранване и безсъние.
Скрит текст:
Аз не твърдя такова нещо, това е опростено. 1. Не изисква, но има сериозна вероятност да се наложи и к'во пра'им; 2. не знам дали е морално извисен, но алтернативата може да остави лош привкус; 3. никой не знае кое ще доведе до добри резултати, но понякога се избира по-малкото зло.
Та така, важното е да има избор, защото иначе се стига до идеята, че имането на деца е нищо работа, съчетава се (с адски нерви понякога) с ходене на работа и там някак ще се справим на 4 часа сън с прекъсвания, щото и други са се справили.
Само че някои не се справят и се стига до други нежелани резултати - най-вече прегаряне и депресии.
Макар че е близко до акъла, добре е да си припомним, че съзнателното решение на една жена да се откаже от работа и кариера в името на децата си, не означава: 1) че имането на деца непременно изисква подобно нещо, 2) че това е някакъв морално извисен избор спрямо алтернативата, 3) че непременно води до добри резултати за жената и/или децата и. Просто избор като всеки друг със съответната негативна цена, а не някаква универсална панацея без негативи.
Аз не твърдя такова нещо, това е опростено. 1. Не изисква, но има сериозна вероятност да се наложи и к'во пра'им; 2. не знам дали е морално извисен, но алтернативата може да остави лош привкус; 3. никой не знае кое ще доведе до добри резултати, но понякога се избира по-малкото зло.
Та така, важното е да има избор, защото иначе се стига до идеята, че имането на деца е нищо работа, съчетава се (с адски нерви понякога) с ходене на работа и там някак ще се справим на 4 часа сън с прекъсвания, щото и други са се справили.
Само че някои не се справят и се стига до други нежелани резултати - най-вече прегаряне и депресии.
Аз ли нещо откачам, ти ли забравяш лесно... Нали вече нищихме веднъж данните за значително по-високите нива на депресия, тревожност и като цяло ниско удовлетворение от живота на жените, които са жертвали работата в името на децата? Че даже връщането към работа има предпазен ефект от депресия, тревожност и прегаряне. Както и да е, едно си баба знае и т.н.
Според мен зависи и от работата. Аз моята си я обичам, защото е част от самата мен. Често се шегувам ,че имам щастието да я практикувам заради съпруга ми. Детето ми тръгна на градина, когато стана на три. За нея също беше далеч по-добре.
Имаше моменти в които се чувствах като затворник, особено дългите зимни. Лятото бяхме навън, но през студените месеци у дома.
Няма нищо лошо в това да работиш, стига да се чувстваш на мястото си. Обратното също важи. Има жени, които предпочитат да бъдат домакини. Такъв е света -шарен.
Имаше моменти в които се чувствах като затворник, особено дългите зимни. Лятото бяхме навън, но през студените месеци у дома.
Няма нищо лошо в това да работиш, стига да се чувстваш на мястото си. Обратното също важи. Има жени, които предпочитат да бъдат домакини. Такъв е света -шарен.
...ако си броиш колегите за социален кръг. Понякога са просто колеги и социализацията с тях е от неутрална до неприятна.
...ако си броиш колегите за социален кръг. Понякога са просто колеги и социализацията с тях е от неутрална до неприятна.
В сегашната компания също имам 3-4 колеги, с които сме близки и които ще ми липсват когато се преместя.
На мен си ми е добре с детето и никаква работа не ме блазни да изпусна най-сладките му и хубави години. Само като се сетя за малоумни клиенти и изтрещяли шефове и си мисля, че и 30 тръшкащи хлапета ще са ми екстра. Работата няма да избяга, но за съжаление детето няма да е вечно малко. Второ не планирам въобще. Бих си го гледала и до у-ще, ако не смятах че има голяма нужда от социализация и да научи нови неща.