Промяната след раждането

Чак много тежко не е въпрос.Въпрос на нагаждане и организация.

А как точно ще ти се промени живота?Ами няма вече да можеш да спиш,когато ти се спи,да ядеш,когато си гладна,да се изкъпеш,когато искаш,да излезеш,когато искаш,дори и до тоалетната няма да можеш да отидеш,когато имаш нужда.

То зависи, има жени оставят бебето на тате, баба или друг някой и весело отиват на маникюр, танци или прочие. Не е лошо, хубаво е така, но трябва да има отзивчиви близки, разбира се. Аз излизах понякога по час, два, но другото време до бебето. А то ревеше ли, ревеше горкото. Хранех се на крак за две минути и пак го грабвах на ръце. Не спях добре, все му треперех и се терзаех защо плаче, какво му е, топло ли му е, студено ли му е. Нали не може да си каже... Вече поотрасна, та си поех дъх и пак се почувствах човек. Даже си викам - абе не е трябвало толкова да се панирам. Но тогава си беше стрес.

Т. Е. Аз за себе си мога да приема, че само сънят ще ми се промени.

 - Аз не излизам и не обичам. Не обичам шумни места и вечерни запивания по приятели.

- Седя си вкъщи, когато не съм на работа (със свободно работно време съм, често работя от дома). Готвя, пера, гладя, чистя.

 Правилно ли разбирам, че това са т. нар. Промени?

Ами, променя се най-вече това, че вече не мислиш само за собствения си задник, ами се съобразяваш преди всичко с интересите на детето.
Нещо като да си вземеш куче, ама малко по-сложно откъм логистика и финанси. 

Щом обичаш да си си вкъщи, по-лесно ще ти е, да. Ако ти се падне кротко, не нервно бебе, също.

В чисто битов план: недоспиване (свиква се. Моят е на 3, още се буди нощем, но аз вече така свиканх, че не ми прави впечатление), 100% отдаденост на човечето- смяна на памперси(тъкмо си го сменил и той вземе, че се наака, примерно), миене и стерилизиране на шишета и принадлежности, пране, сушене и гладене на бебешки дрешки, подготовката за разходка отнема повече време от самата разходка,
В емоционален план- сърцето те боли от всеки плач, и най- дребното нещо няма да ти дава мира. Пъпчици, обриви, колики, ваксини, темперарура, зъби, акане, повръщане.
 Нормално ли се развива? Здраво ли е?
 Трудно преживях първата му настинка, чисто емоционално. И сега умирам от страх при всяка настинка, кашлица, температура.
После идват пвриодите на теъшкане и непослушание? Как да подходя? Добър родител ли съм? Ще стане ли възпитан човек?
Такива неща...

А като поотрасне, в каква среда ще попадне, как ще му влияят приятелите, ще го тормозят ли в училище? Отсега го мисля...

Ооо, аз това от сега го мисля. 😀 И не само. Напоследък съм направо обсебена от идеята за дете.

Майчиното сърце няма миг покой.
Станеш ли майка, вече не си същия човек.
Правилно е, като казват, че сърцето ти започва да живее извън тялото.
Чисто битовите промени не са нищо, в сравнение с огъня, който гори душата ти.

Точно това питам! Моите приятели с деца точно това ми казват, обаче с една носталгия по миналото... С една така... Лека мъка сякаш, че са родили. Това ме притеснява.

 Така говорят все едно е много досадно и неприятно да си родител. Бременността е ужасна, раждането е твърде болезнено, грижите твърде много... Все това чувам.

Глупости! Най- милото нещо е бременността. (С голяма доза страх)А истинският живот започва, след като родиш. Тогава добива истински смисъл. Нямам никаква носталгия по живота преди детето. Това обикновено го казват хора, които не са минали през проблемното забременяване.
Забремебях след няколко години, през които много се страхувах дали ще стана някога майка.

Зора е първите 1-2 години. После с всеки месец става все по - лесно. Сега дъщеря ми е на 4 и се храни, облича и обслужва сама. Имам време да правя всичко, има и кой да ми помага. И на почивки си ходим, и по клубове и гостита.
Не бих върнала лентата на зад в период в който нямам дете. Човек може да запази себе си и в същото време да е добър, пълноценен и обичаш родител . Просто докато е бебе си иска грижите, но това е период и минава доста бързо.
Сега чакаме второ и нямам търпение

Относно носталгия по миналото - аз лично не съм изпитвала такава. Все пак човек в живота си преминава през периоди. Примерно живяла съм в друг град, била съм студентка, после съм имала дълга връзка с някой, била съм сама и съм работила много... и т.н. Всеки от тези периоди е вече в миналото. Важното е да направим така, че да се чувстваме добре и щастливи тук и сега

Моят живот се промени много и то към по-хубаво. С ММ станахме семейство в истинския смисъл на думата и с чисто сърце казвам, че сега се обичаме много много повече. Понякога се замислям какво щеше да е, ако сега все още не бях майка. Ами, нищо интересно. Щях да имам непълноценен живот, но естествено, нямаше да го знам, защото тези неща ги разбираш, чак когато станеш родител. Обожавам си детето, скоро чакаме и второ(дори ми се струва, че ще поискам и трето). Няма по-голяма емоция от това да очакваш да се появи нов живот. Разбира се, бременността си има своите неразположения, но не продължава вечно.

При мен, стресът от промяната беше след раждането. В началото наистина всичко ти е ново. Най-много ми тежеше недоспиването, защото съм от по-поспаливите. Тогава ми се струваше много трудно, а реално изобщо не беше така. Не успях да се насладя изцяло на дъщеря ми като новородена, заради психическата ми нагласа. Недоспинането продължи много кратко, колики имаше много малко, кърмех я без проблем и изобщо сега като се връщам назад, си давам сметка, че е било много лесно. Сега, с второто, нямам притеснения и знам, че ще се насладя изцяло на всички бебешки мигове. Няма как да не отчета, че с ММ сме много по-организирани и много добре си разпределяме задачите, та нямам притеснения как ще се справим с две.

В заключение ще кажа, че няма как да нямаш притеснения и трудности в началото. Но личният ми опит показва, че с времето всичко се нарежда и става по-лесно. Най-важна, обаче, е психическата нагласа. Ако се настроиш, че ще ти се скапе живота и страдаш за някаква криворазбрана свобода, няма да ти е лесно.

Моята бременност беше лека, родих със секцио и нямах проблеми. И в това може да имаш късмет, дано!