Промяната след раждането

Абсолютно, толкова светкавично минава времето, че на моменти забравям, че въобще съм имала бебе. Гледам с/у мен това голямо момиче, вече по-високо от мен, и ми е странно, че съм му майка
Така че и да е имало някакви безсънни дни и нощи, чудо голямо, просто един миг.

Това със “спи сега, че после..” и аз много го мразех. Към края на първата бременност вече толкова беше ми писнало, болки, тежест, инжекции, през половин час в тоалетната, сутрин до 4 не мигвах, ходих на работа до седмицата преди да родя (в чужбина сме и майчинството е кратко). Моето момче хем не е от поспаливите и досега и все пак първите 1-2 месеца спях повече, след като родих. Отделно, че бях по-спокойна, като е в корема и не можеш да го видиш как е и какво прави.

Какво се промени - сънят определено. Аз сутрин обичам да си поспивам и поне уикенда се излежавах доволно, вече не. Една идея сме по-организирани, но все пак последните 2 години и малко имам чувството, че все бързам за някъде. За работа, за яслата, за лекар. И тая отговорност - какво ще яде, какво ще облече. Ако аз мога да мина с един домат за вечеря, малко дете не може. И пътуванията са по-тегави, преди пускахме някаква отпуска и взимахме в последния момент решение какво, къде. Сега ММ все има извънредна работа и в крайна сметка пак пътуваме без план понякога, ама с две деца това на мен лично само ми създава напрежение.

Та да, за мен най-натоварващо е това постоянно бързане, планиране и отговорностите. Ама е хубаво де, не бих го заменила за нищо. И толкова бързо ще мине сигурно този бебешкия период. А на мен лично не са ми особено приятни хора, дето само се оплакват колко било трудно. Ми никой не ги е карал насила да имат едно, че и две деца.

Ми купи си едно куче..
И виж кое и до колко ще се промени в живота ти..А е просто едно куче..
Смятай бебето ква промяна е..

Моята мете и тика дрешките си в пералнята. Понякога чистите от шкафа, но да не намирам кусури... Работливи деца имаме.

На мен, пък, сега постоянно ми казват неща от сорта "Олеле, с едно е лесно, но сега като станат две, идва трудното. Ще видиш какво е."  Много се дразня на такива коментари, защото така не е правилно да се говори. Първо, всички деца са различни, всички семейства са различни и т.н. Второ, дори и на някой да му е трудно и да си го мисли, не е редно да предава негативната си енергия на останалите. Трето, ами, за мен, не е възпитано такова поведение. И аз много се дразня на тези майки, които само се оплакват. Пред външни хора никога не съм се оплаквала. Позволявала съм си да го правя само пред мъжа ми и пред майка ми, примерно. Наистина има трудни и изнервящи моменти(гледам от ъгъла на отглеждането на 2 годишно), но при мен далеч не са ежедневие, така че смея да твърдя, че като цяло не ми е трудно. А на приятелките без деца, които ме питат как е, винаги казвам, че е прекрасно да си майка, защото наистина е така. А в крайна сметка, човек гледа глобално на нещата и не е редно някои моментни състояния и трудни периоди да ни карат да се съмняваме в избора си да бъдем майки.

Аз, май, ще си спестя коментара. И без друго България е достатъчно обезлюдена.
Шегата настрана, любовта, която детето ви дава, изкупува с лихвите другите неудобства. И това е най-важното.

Не мога. Имаме котка, тя ще го бие. 😀 Иначе съм имала две кучета, няколко гризача, а сега и котка. Разбира се съм се грижила за тях сама и до края. Но ако това е добре за сравнение... Добре. 😀

Промяната след раждането Положителните страни са много Бебетата са ужасно сладки Неспането е гадно, но минава. Това знам, че е преходно и не ме притеснява чак толкова.

Сега лошото: С истински безгрижната част на живота ти е свършено. Ако бащата на бебето се улучи да е проблемен, може доста разправии да имате и да се чудиш какво да правиш. Може да ти се наложи да гледаш детето сама, което си е голяма преустройка на живота. Тоест ти се връзваш не само с ежедевните грижи по бебето, но и с настроенията и всички характерови особености на бащата.
Ако детето има дори и минимален здравословен проблем, ти самата влизаш в един режим на напрежение, докато то е болно. Ако се случи да е с хроничен проблем ти си в постоянно напрежение, винаги, всеки ден и час.
На 2-3 години децата са в кошмарен период, в който се тръшкат и се търкалят по земята и даже да си най-голямата домошарка, това с нищо няма да ти помогне Към пубертета обаче става много по-интересно
На някои жени им се случва да се сдобият със стрии или други нежелани ефекти от бременността и кърменето.

Има и други, но да не те плашим отсега

И аз искам да се включа с мнението си.Родих на 28 г. и не тъгувам по миналото.Ходила съм сама, ходили сме и с мъжа ми и не изпитвам нужда към подобни неща.Не че съм се обрекла и пенсионирала, но просто момента е такъв.
Имам познати по-млади майки, които в момента кърмят и ми обесняват, че до определени месеци ще си кърмят децата, защото и те били хора и те искали да се напият, да ходят някъде без децата.Е, аз нямам такива желания и стремежи.Нито пиенето ( не че не пия по принцип ), нито хойкането са ми приоритет.На мен дори подобни неща вече са ми скучни, все пак съм ги правила толкова много години, а дете имам едва от 10 месеца

Неходенето по купони е най-най-най-лесната част за мен. Това не го броя за проблем, макар до 25 годишна едва да се прибирах вкъщи, все по купони обикалях.

Просто след като имаш дете, имаш пълна отговорност за още един човек освен себе си, и то малък и безпомощен в началото. Това е промяната, както и да я описваме, че е весело и не ни тежи, тя е една огромна промяна.

Най-голямата и страшна промяна е,че вече си майка и вече не живееш само за себе си. Поне за мен е така(като изявен егоист). И си го казвам честно. Имаш вече приоритет и той е на първо място-и всичко се върти около него,всички решения,които вземаш също.
За мен това и отговорността са най-трудни и знам,че с възрастта и годините на детето(сега на 2)ще стават още повече. Но честно казано, аз си спя от самото раждане-мм ми помага,на смени е,дори ме оставя да поспя сутрин,имаме баби,помагат ми.Детето ми е от кротките(или поне до преди 2 м беше). Не съм имала особено трудни периоди-колики,зъби всичко минава сравнително лесно при нас. Почти по цяла нощ си спи. Много е общителна,палава и това ми харесва.
Това,което за мен е трудно и все още е,че просто вече никога не си същия-да, време нямаш за хобитата си, за себе си, то е ограничено.И като цяло вече не си ти,не си себе си по този начин,по който си бил преди.  Това е страшно,но и е хубаво. Това е животът.
И това ми тежи понякога,но пък си казвам, че след няколко години като се поочовечи нещата ще бъдат различни.
Да,не мога да си ходя където си искам, и каквоот това? Тези глупави изрази,че животът ти свършва ...еми не е така. Това си зависи изцяло от двойката, ако обичате живота и забавленията,пътуванията детето никак няма да ви пречи. Ако сте свикнали пенсионерската-така ще си карате. Знаете ли колко хора познавам,които вече и с големи деца не са спрели да излизат, да се забавляват...да живеят. Така,че това е до нагласата. Животът не свършва. Просто вече не си сам за себе си и имаш нова роля.
И да-да си майка е доста стряскащо, на мен досега ми е още странно в тази роля. Най-гадно е когато се разболее детенце и ти се чудиш защо, особено първити пъти-къде,какво и как си грешил. Трудно е,защото сега постоянно си задавам въпроси от сорта-как ще я възпитам, ще се справим ли, какви най-добри решения ще взема, за нейно добро,кое и как ще е по-добре,каква среда ще й създам. Къде и как ще продължим да я отглеждаме и какво ни очаква като родители.
Това е трудното и стряскащото.
А бебешкия период ще мине. И друго ще дойде. Но децата са хубаво нещо. И аз си задавах много въпроси преди и по време на бременността. И все още си ги задавам. Това е хубаво, значи че те е грижа. Най-много ми тежи това,че безгрижността ми си отиде. Това го казвам най-откровено и с малко тъга. Минаха тези дни. И това понякога ме плаши. Оттук насетне идват предимно отговорностите-всеки ден на работа,грижи по детето, куп задължения,които преди не са ти били до главата. Но..така е, който иска дете си е направил сметката.И няма да е лесно.
И накрая-сега си ги задаваме всички тези въпроси,но после те наистина няма да имат значение, когато детето е факт, защото то е най-хубавото нещо.И човек се справя с всичко когато има хора до себе си на които да разчита и добър мъж(много много важно условие).
И не слушай майките,които ти говорят ехидно и назидателно как "ще видиш". Тези думи са им като задължителни, както и дежурното "кърмиш ли" и хиляди други тип загрижени предупреждения,които те отправят към теб,само защото се чувстват по-опитни заради това,че са станали майки преди теб.😊

Защо пък се дразните? Наистина преди да изгледаш едно дете поне до 15 годишната му възраст, адски много неща не са ти ясни, нормално е. Затова хората казват "Ще видиш" - защото си е така Аз имах вече 2 деца, когато с третото ми се изтресоха един куп изненади покрай детегледането. Пък мислех, че имам опит хехе

Аз не си дразня на това,че ни казват какво и как ще е от глидна томка на опита им. Дразня се на тона,на самия начин по който е казано. И не знам точно кое ще видя а и ням как да знам, защото децата са различни. Освен това не смятам за много възпитано както и по нагоре се обясни.

Да, децата са различни. Интересното е, че и най-добрите и кротки деца обаче в някакъв момент успяват да ти подложат нервите на голямо изпитание А и самият ти живот зависи в какъв момент е, абе - ще видим Аз включително, защото имам и аз 2 годишно.

О то мойто вече започна 😀