Знаеш ли, мисля си, че може точно такива храстчета, каквито описваш, да са причина години наред да недолюбвам рози.
Някога в училище имаше едно голямо пространство, засадено тъкмо с рози. Едни такива...уж цъфтяха, а картината все беше една...клечки, провиждаща се навсякъде почва и някак го нямаше възторга от самия цвят.
Сега, само преди няколко години, посетих градината в Балчик. Не ме бийте, но усещането не беше много по-различно.
Казвайки това, знам, че има и градини, професионални, отворени и за посещение, където човек може а ахне, но Балчишката, за жалост, не е сред тях, поне по отношение на розите.
Всъщност, започнах да откривам красотата на розите, гледайки градините на любители. Като Любознателна, Луис (също от Хобикафе), както и ред други момичета и момчета, предимно анонимни за мен.