Здравейте на всички в тази тема, аз съм човекът, който провежда разходките с джип сред Белоградчишките скали. Благодаря за интереса към нашия край и конкретно към разходките, които правя. От мои клиенти от този уикенд разбрах, че са видели информация за моите разходки в бг-мама и ми стана интересно какво пише тук. Виждам, че има някои неясноти, затова бих искал да дам някои пояснения и съвети за тези от вас, които планират посещение на Белоградчишките скали. Силно препоръчвам да дойдете за две нощувки, за да имате поне ден и половина да разгледате основните обекти в нашия край - пещерите Магурата и Венеца, Белоградчишката крепост Калето и някаква по-голяма част от Белоградчишките скали. Да поясня - крепостта и скалите са две различни неща, казвам го неслучайно, защото много често чувам въпроси от сорта на "Къде е входа на скалите", "До колко работят скалите" и други подобни. Хората, поради недостатъчна информация, си мислят, че крепостта е скалите и едва когато дойдат на място, разбират за какво става въпрос. Белоградчишките скали обхващат площ от 80 кв. км, около града и четири съседни села. Дори с целодневния маршрут, който предлагам, и който стига от единия до другия край на скалния масив, и е с дължина 55 км, не може да се види всичко. Но понеже в един предишен пост се обясняваше, че най-краткият маршрут, който е 12 км и 90 минути, върви по някакъв коларски път - ами не е точно така. Въпросният коларски път е старото шосе за града, път, датираш още от римско време, и е само 3 км дълъг. Останалите 9 км от този най-кратък маршрут преминават по границите на централния дял на Белоградчишките скали, тоест, правим му пълна обиколка по периферията и виждаме много, ама много повече гледки, отколкото само от крепостта и от площада. Плюс обяснение на това, което виждаме, имената на всички фигури по маршрута, както и адреналин и емоции... Дамата от последния пост хубаво го е обяснила, че си заслужава. Аз също твърдя така, колкото и нескромно да звучи, фактът е, че за вече 10 години няма нито един недоволен човек от тези разходки. Та така, ако ми позволите, да ви предложа една примерна програма за уикенд.
В най-общия случай пристигате в петък привечер и вече всички обекти - крепостта и пещерите, са затворени. Зависи откъде идвате и колко път сте минали, сигурно ви се иска да се настаните, да си починете и да хапнете. В града има общо 6 ресторанта - "Мислен камък", "При Иван", "Маркашница", пицария и механа "Ини", ресторанта в семеен хотел "The Rocks" и ресторанта в 4-звездния хотел "Скалите". Тъй като съм местен, а и съм ценител на храната, смело мога да кажа, че който и да изберете, ще ви хареса. Навсякъде се готви вкусно и в повечето от изброените заведения цените са съвсем народни. "Мислен камък" е с най-хубавата гледка към скалите, ако отидете по светло.
Ако пристигнете по-рано следобеда, можете да разгледате и крепостта, която ще ви отнеме час-час и половина, без да бързате. Ако ли не, си я оставете за сутринта, тя отваря в 9 ч. След това, ако искате наистина да видите много повече от Белоградчишките скали, правим разходка с джип, взимам ви от паркинга пред крепостта и след час и половина, към 12 ч на обяд, ви оставям пак там. Хапвате нещо от крак и тръгвате към Магурата. Там се влиза на кръгъл час и пътя с кола е към 30 минути, така че съвсем реално може да сте стигнали в 13 ч. Час и половина, горе-долу, докато минете през пещерата и се върнете при колата си. Входът на пещерата е от едната страна на един хълм, изходът е от другата му страна, над Рабишкото езеро. По принцип има влакче, което връща посетителите от изхода до паркинга, но работи само през силния сезон и ако по някаква причина не пътува, ще трябва да се връщате пеш до колата, което си е към 2 км. След това продължавате към Видин, пътят от Магурата до Видин отнема около 30-40 минути. Разглеждате "Баба Вида", най-добре запазената средновековна крепост в България, препоръчвам ви и историческият им музей, както и разходка в крайдунавския парк. Връщате се в Белоградчик и на другия ден, след като си тръгнете, минавате през пещера "Венеца", която е на 11 км от Белоградчик, пак се влиза на кръгъл час. Пещерата вече се счита за най-красивата в България, така че не е редно да я пропускате. Обаче не е много подходяща за трудноподвижни хора, въпреки че е модерно и максимално обезопасена, тъй като има стръмни стълби и 1-2 тесни проходчета, през които се минава на патешко ходене.
Това е просто примерна програма за един уикенд в Белоградчик и района. Не е задължително ходенето до Видин, но от общуването ми с хиляди гости на града съм забелязал, че голяма част от тях отиват и там, тъй като е наблизо и човек иска да посети колкото може повече места, като отиде за ограничено време някъде, където я дошъл друг път, я не. Иначе, силно ви препоръчвам, ако сте любители на пешеходните разходки, да потърсите Кирил Кирилов, местен водач и разказвач, и мой приятел. Той организира пешеходни преходи и беседи, с леко мистичен привкус, както и много други интересни мероприятия, и местата, по които той може да ви заведе, са много по-различни от моите маршрути, тъй като са достъпни само пеша. А най-добре е да се възползвате и от двата варианта, ако можете, за да бъде най-пълно изживяването ви в магията на Белоградчишките скали. Ние двамата с него сме възприели като мисия това да показваме на гостите на града богатството на природата ни, напук на всички спънки, които съществуват.
Надявам се да съм бил полезен на всички заинтересовани с този дълъг пост. Заповядайте в Белоградчик, ще видите много повече, отколкото очаквате...
В най-общия случай пристигате в петък привечер и вече всички обекти - крепостта и пещерите, са затворени. Зависи откъде идвате и колко път сте минали, сигурно ви се иска да се настаните, да си починете и да хапнете. В града има общо 6 ресторанта - "Мислен камък", "При Иван", "Маркашница", пицария и механа "Ини", ресторанта в семеен хотел "The Rocks" и ресторанта в 4-звездния хотел "Скалите". Тъй като съм местен, а и съм ценител на храната, смело мога да кажа, че който и да изберете, ще ви хареса. Навсякъде се готви вкусно и в повечето от изброените заведения цените са съвсем народни. "Мислен камък" е с най-хубавата гледка към скалите, ако отидете по светло.
Ако пристигнете по-рано следобеда, можете да разгледате и крепостта, която ще ви отнеме час-час и половина, без да бързате. Ако ли не, си я оставете за сутринта, тя отваря в 9 ч. След това, ако искате наистина да видите много повече от Белоградчишките скали, правим разходка с джип, взимам ви от паркинга пред крепостта и след час и половина, към 12 ч на обяд, ви оставям пак там. Хапвате нещо от крак и тръгвате към Магурата. Там се влиза на кръгъл час и пътя с кола е към 30 минути, така че съвсем реално може да сте стигнали в 13 ч. Час и половина, горе-долу, докато минете през пещерата и се върнете при колата си. Входът на пещерата е от едната страна на един хълм, изходът е от другата му страна, над Рабишкото езеро. По принцип има влакче, което връща посетителите от изхода до паркинга, но работи само през силния сезон и ако по някаква причина не пътува, ще трябва да се връщате пеш до колата, което си е към 2 км. След това продължавате към Видин, пътят от Магурата до Видин отнема около 30-40 минути. Разглеждате "Баба Вида", най-добре запазената средновековна крепост в България, препоръчвам ви и историческият им музей, както и разходка в крайдунавския парк. Връщате се в Белоградчик и на другия ден, след като си тръгнете, минавате през пещера "Венеца", която е на 11 км от Белоградчик, пак се влиза на кръгъл час. Пещерата вече се счита за най-красивата в България, така че не е редно да я пропускате. Обаче не е много подходяща за трудноподвижни хора, въпреки че е модерно и максимално обезопасена, тъй като има стръмни стълби и 1-2 тесни проходчета, през които се минава на патешко ходене.
Това е просто примерна програма за един уикенд в Белоградчик и района. Не е задължително ходенето до Видин, но от общуването ми с хиляди гости на града съм забелязал, че голяма част от тях отиват и там, тъй като е наблизо и човек иска да посети колкото може повече места, като отиде за ограничено време някъде, където я дошъл друг път, я не. Иначе, силно ви препоръчвам, ако сте любители на пешеходните разходки, да потърсите Кирил Кирилов, местен водач и разказвач, и мой приятел. Той организира пешеходни преходи и беседи, с леко мистичен привкус, както и много други интересни мероприятия, и местата, по които той може да ви заведе, са много по-различни от моите маршрути, тъй като са достъпни само пеша. А най-добре е да се възползвате и от двата варианта, ако можете, за да бъде най-пълно изживяването ви в магията на Белоградчишките скали. Ние двамата с него сме възприели като мисия това да показваме на гостите на града богатството на природата ни, напук на всички спънки, които съществуват.
Надявам се да съм бил полезен на всички заинтересовани с този дълъг пост. Заповядайте в Белоградчик, ще видите много повече, отколкото очаквате...
