Аз пък не съм възхитена голям човек 10 години да си намира оправдания. Сега минава със следродилна депресия, преди мъжът я накарал д напусне, преди това пък отново следродилна депресия... Вечно ли смята някой друг да й е виновен, че не работи? Точно като онази циганска изцепка, перефразирано - аз много искам да работя, ама нямам желание.
- Публикувана: 28 фев. 2019, 17:51 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 22:49 ч.
Нещастен
Че тя жената принципно не е длъжна да работи. Японките масово въобще не работят, щом родят деца. Нито са изостанали в средновековието, нито някой го счита за мързел. Напротив, смята се, че се посвещават на изключително важна, отговорна и достойна за уважение дейност.
Гледането на деца си е работа като всяка друга.
Ако някоя жена реши да работи, то е или заради икономическа принуда, или поради някакви нейни си съображения за нужда от кариерна реализация. Но далеч не всяка жена е длъжна да има подобни нужди. Във всеки случай това изобщо не й е първостепенна роля в семейството. Ако една жена работи, тя го прави за себе си, или защото мъжът не си изпълнява своята част от задължението да издържа семейството. Не защото е нейно ЗАДЪЛЖЕНИЕ да участва в тази издръжка.
Ако обаче една жена все пак работи, по каквато и да е причина, то мъжът е длъжен да си поделя с нея домакинството и грижите около децата.
А ако една жена отглежда бебе, то тя все едно работи нещо друго, а не домакинска работа. Така че в този случай мъжът също е длъжен да си поделя с нея домашните задължения.
Гледането на деца си е работа като всяка друга.
Ако някоя жена реши да работи, то е или заради икономическа принуда, или поради някакви нейни си съображения за нужда от кариерна реализация. Но далеч не всяка жена е длъжна да има подобни нужди. Във всеки случай това изобщо не й е първостепенна роля в семейството. Ако една жена работи, тя го прави за себе си, или защото мъжът не си изпълнява своята част от задължението да издържа семейството. Не защото е нейно ЗАДЪЛЖЕНИЕ да участва в тази издръжка.
Ако обаче една жена все пак работи, по каквато и да е причина, то мъжът е длъжен да си поделя с нея домакинството и грижите около децата.
А ако една жена отглежда бебе, то тя все едно работи нещо друго, а не домакинска работа. Така че в този случай мъжът също е длъжен да си поделя с нея домашните задължения.
То никое живо същество не е длъжно да работи по прицип. Всеки е свободен да лежи на дивана, да дебелее и затъпява.
Няма нищо лошо в това да си домакиня, но ако ти доставя радост, а ако ти доставя радост, няма да обясняваш как те спирали от работа. Ако ти харесва да си домакиня, ще домакинстваш, няма да си клатиш краката и да намираш оправдания защо не си сготвила.
Ако ти харесва просто да не работиш и друг да те издържа - това вече е различно.
То никое живо същество не е длъжно да работи по прицип. Всеки е свободен да лежи на дивана, да дебелее и затъпява.
И всеки трудоспособен човек е длъжен да си заработва съществуването - с платена работа или с отглеждане на деца.
Принципно може и мъжът да поеме тази роля, няма лошо, стига да се споразумеят жена му да поеме издръжката. Но повечето мъже не се навиват на този вариант. И не вършат толкова добра работа вкъщи. Има и изключения, разбира се.
Ти за какво ги имаш тези мъже? Добитък, който цял живот е длъжен да опъва за златната й?
Ако той работи по 8-12 часа на ден, мислиш ли, че е честно да се прибере вкъщи и да няма дори една манджа забъркана? Какво ги направихте тези бебета - някакви чудовища, които не ти оставят 20 минути да забъркаш нещо елементарно? Айде стига - пак давам за пример приятелката ми, която е с две бебета в момента - едно на 2години, другото на 6 месеца. Е, къщата й свети. Всичко е до желание и организация.
Ако има проблеми с депресия - за нея има специалисти, или сега мъжете трябва да са и прихолози/терапевти?
Грижата за другият е важна в една двойка, но когато и сама не желаеш да се погрижиш за себе си, никога няма да си нито ти щастлива, нито пък ще направиш някой друг щастлив.
Ако той работи по 8-12 часа на ден, мислиш ли, че е честно да се прибере вкъщи и да няма дори една манджа забъркана? Какво ги направихте тези бебета - някакви чудовища, които не ти оставят 20 минути да забъркаш нещо елементарно? Айде стига - пак давам за пример приятелката ми, която е с две бебета в момента - едно на 2години, другото на 6 месеца. Е, къщата й свети. Всичко е до желание и организация.
Ако има проблеми с депресия - за нея има специалисти, или сега мъжете трябва да са и прихолози/терапевти?
Грижата за другият е важна в една двойка, но когато и сама не желаеш да се погрижиш за себе си, никога няма да си нито ти щастлива, нито пък ще направиш някой друг щастлив.
Ако ти харесва да си домакиня, ще домакинстваш, няма да си клатиш краката и да намираш оправдания защо не си сготвила.
Когато се обзаведеш с някое по-ревливо бебе след тежка бременност и къщата ти е излизана и на котлона къкри всеки ден нова манджа, тогава ще имаш моралното право да отсъждаш.
Елунария, не знам ти дали имаш деца, но е излишно да даваш за пример някаква приятелка. Хората са с различна издръжливост, всяка бременност е различна и всяко бебе е различно. Не всичко е въпрос на добро желание. Само така изглежда на теория.
Мъжът не е длъжен да опъва за "златната й", а за да имат децата му майка, която да се грижи за тях. "Златната й" е обект на съвсем друг пазарлък.
Гал, ти деца нямаш, нали?
Когато се обзаведеш с някое по-ревливо бебе и къщата ти е излизана и на котлона къкри всеки ден нова манджа, тогава ще имаш моралното право да отсъждаш.
Когато се обзаведеш с някое по-ревливо бебе и къщата ти е излизана и на котлона къкри всеки ден нова манджа, тогава ще имаш моралното право да отсъждаш.
Или те нещо не се връзват и питат какви са тези безработни лигли? Аз без деца е ясно, че се справям.
Никой на никого не е длъжен в този живот, изключвам родителите на непълнолетните си деца, и то в границите на разумното. Дебела, запусната жена, интелектуално изостанала, щото няма как, седейки в къщи, ама мъжът й трябва да е супер щастлив, че го има това нещо в дома си. Никакво уважение нямам към жени, които стоят в къщи и мъжете им трябва да ги издържат, щото били родили дете/ деца. Досега не знаех, че раждането и отглеждането на дете е най- тежката работа на света.
Как да ти кажа - пробвала съм да "забъркам манджа" в екстремна ситуация и да ти кажа, щях да направя пожар. Точно пък децата (писала съм го милион пъти във форума) пречат, а готвенето не е просто забъркване - изисква време, концентрация. Точно докато готвиш, децата правят най-големите бели. А и зависи къде ти е кухнята - ако е на другия край на къщата, къде ще сложиш детето на безопасно, ама и да не реве, та да сготвиш?
Не един път ми се е случвало да си кажа "детето заспа, ще готвя" и само да мръдна, детето да се събуди кисело, но наспато след 10-минутна дрямка и после цял следобяд да е само бели и рев, без никакъв шанс за готвене.
Не един път ми се е случвало да си кажа "детето заспа, ще готвя" и само да мръдна, детето да се събуди кисело, но наспато след 10-минутна дрямка и после цял следобяд да е само бели и рев, без никакъв шанс за готвене.
Децата са просто оправдание и никой не може да ме убеди, че дори в екстремна ситуация нямаш време да забъркаш една манджа, която ще ядете 2-3 дни и да нарежеш 3 домата на салата.
И пак казвам, че ако става дума за депресия, има лекари. Да я заведе на лекар.
И пак казвам, че ако става дума за депресия, има лекари. Да я заведе на лекар.
Ясно, деца няма в картинката (или е/са от лесните), просто си говориш теоретично.
За протокола, аз съм работила през целия си живот, включително през бременностите си и от месеци след ражданията (надомно през тези периоди).
Но не осъждам жените, които избират друго - имат това право.
И разбирам жените, които по стечение на обстоятелствата просто нямат време и сили във времето на бебешката възраст, освен за най-елементарното.
Всъщност аз не вярвам особено на автора в оплюването на жена му. Не е дошла тя да си каже гледната точка, тогава може би много от мненията ще се променят.