Буболина, няма страшно! Няма да се обърка нищо! Стискам ти палци и се моля за теб! 
Успех и утре да ни зарадваш с най-красивото бебе!
Успех и утре да ни зарадваш с най-красивото бебе!
- Публикувана: 28 юни 2006, 20:12 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2006, 14:38 ч.
Имам нужда още веднъж от подкрепата ви - утре ще раждам!
Спокойно, болницата е добра, лекарите - професионалисти, акушерките - отзивчиви 
Всичко ще е наред и утре ще гушкаш едно сладко Раче 
Бях написала един дъъъъъълъг постинг със стъпка по стъпка какво ти правят, обаче го затрих, преди да го пусна
Ако искаш, мога да ти опиша на лични.
Кураж, всичко ще е наред, не се съмнявай
Всичко ще е наред и утре ще гушкаш едно сладко Раче Бях написала един дъъъъъълъг постинг със стъпка по стъпка какво ти правят, обаче го затрих, преди да го пусна
Ако искаш, мога да ти опиша на лични.Кураж, всичко ще е наред, не се съмнявай
всичко ще е наред утре. екипите в св. софия са чудни. сега не ми се търси темата, която бях пускала преди време, но ти копнах самия файл. дано ти е от полза.
"Описание на планово секцио в “Св. София”
Това е по описание от училището, на което ходих докато бях бременна (все пак някои от манипулациите самата майка не ги усеща) + личен опит.
Ако започне родова дейност – т.е. случат се едно от 3-те неща: а.) родови контракции; б.) падане на запушалката; в.) изтичане на водите – веднага се звъни на лекаря, който ще изражда или, ако няма такъв, се отива в болницата с все документи, твърдящи, че си за секцио, а не за нормално раждане. Аз отидох с паднала тапа 6 дни преди датата за секцио и ме върнаха. Така без тапа си дочаках операцията.
Ако се дочака денят на операцията (типичното планово секцио) – последователността на действията в самия ден е:
1 прави се клизма. Не е неприятно или страшно, както си мислих. Вливат 1 банка вода в дупето, постояваш малко, дохожда ти се да тоалетна и туй-то. Съвет – не бързайте да излизате от тоалетната.
2 пращат те да се измиеш
2 бръснат те. Препоръчвам сами да си направите тази процедура предния ден; иначе бръснели на сухо. А и акушерките не били особено мили
3 отиваш в предродилна.
4 пускат и запис на тонове, за да се види имаш ли, нямаш ли контракции и к’во става с бебето
5 хваща се венозен път – абокат на ръката
6 “наливат” те – т.е. вливат се няколко банки физ. разтвор
7 отиваш в операционната – там те посреща анестезиологична акушерка. Качваш се на операционната маса (между другото, видът на масата ме изненада. Изглеждаше не така, както си я представях, а една тясна, крива, нестабилна).
8 слага се маншон за следене на кръвното на дясната ръка – тя е опъната в страни
9 слага се датчик на пръстчето за следене на кръвното (сатурация) – пак на дясна ръка – това по описание от училището за родители, в което ходихме – аз лично не го видях
10 слага се катетър – било неприятно. За да спреш напористите лелки-акушерки, за да не ръгнат по-рано катетъра, по съвет от училището “стисни кълките и направи цирк” – щели да мирясат и да ти го сложат след упойката – все пак без катетър не могат да започнат операцията. Аз специално се спазарих още в предродилна с една мн. готина акушерка да ми сложи катетъра след упойката. Цирк не правих, въпреки че се бях подготвила за сериозно изпълнение.
11 продължават да те “наливат” с течности
12 идва анестезиологът. Тук следва отклонение за упойките. Те са 3 вида:
а.) епидурална – по-бавно се задейства, но по-бързо се излиза от нея. Една поставена доза трае 40-60 мин, т.е. ако се наложи, поставят и втора доза. Слага се до дурата (вътрешната част на гр. стълб). Използва се и за обезболяване при нормално раждане – затова е на дози.
б.) спинална – по-мощна упойка; хваща бързо и държи повече време – около 2 часа и половина. Слага се между първата и третата мозъчна обвивка; след нея е възможно дни наред да има силно главоболие – следователно се снабди с беналгин. Обикновено за секцио се използвала тази.
в.) пълна – най-не добрата. Пълната упойка влияе на бебето и затова времето от поставянето на упойката до изваждането на бебето не трябва да е повече от 3-4 минути. Използва се, когато имаш сериозно гр. изкривяване, дископатия, дискова херния и т.н. (а сигурно и при други причини, които аз не зная) и не могат да ти дупчат гр.стълб, защото някакво си вътрешно налягане се променяло.
Първите две упойки се слагат в областта на кръста – между L3 и L4. И двете не влияят по никакъв начин върху бебето. И двете упойки се слагат с местна упойка преди това – т.е. заставаш легнала на една стреана със свити колене (доколкото е възможно заради корема – т.е. обръщаш се наляво); после те боцкат, за да не усещаш нищо на самото място; после слагат една от двете упойки – за целта използват доста дебела игла, през която се прокарва едно маркуче (катетър) – за спинална - няма да навлизам в подробности, че не е приятно. След като ти ги сложат, мн. бързо те обръщат по гръб, че иначе упойката започва да действа и краката ти отказват да ти се подчиняват
Възможно е да падне кръвното – затова ще продължи “наливането”
13 краката се връзват, защото упойките обезчувствяват всичко от кръста надолу – т.е. възможно е краката да се “изсипят” от масата и да си предизвикаш счупване на бедрото, например. А, освен това, операционната маса е леко наклонена надолу – към краката, и на една страна (както казах по-горе – не изглежда така, както си я представях)– т.е. опасността да ти се “изсипят” краката не е за подценяване – т.е. вързването наистина не е поради садо-желание, а си е нужно – да не се шашкаш.
В тази връзка – с първите 2 упойки имаш усещане за допир, но не е възможно да усещаш болка, т.е. охкане и викане от това, че нещо си те е заболяло не може да има, например, когато те режат или шият – ще се усеща придърпване, но не и болка.
14 операционната акушерка отваря инструментариума – тогава преброява и инструментите (за да се знае броя им и да не ги забравят някъде из теб). По време на операцията се броят 3 пъти. Това обаче самата майка изобщо не го разбира.
15 идват 2-ма акушер-гинеколози – този в ляво е операторът, а в дясно е асистентът му.
16 режат те. Това аз изобщо не го усетих. Усетих дърпане, за което после мъжът ми каза, че е било защото операторите започнали да “дърпат корема, за да се разшири дупката, която са направили, за да може да издърпат бебето”. Т. е. аз така и не усетих разреза, а именно от него най-много ме беше страх. Вадят бебето, но това също не се усеща – чуваш го, когато изплаче;
17 в страни стои т.нар. “бебешка акушерка” - тя взема бебето и го отнася зад стъклото,
18 където стои педиатърът – дават му бебето за първоначален преглед по разни скали (на Абгър)
19 ако бебето е о.к., ти го носят, за да го видиш
20 освен всички тези хора, в операционната стоят и санитарка + реанимационна сестра – т.е. общо 7 човека.
21 цялата операция по “изгонването на плода”, демек раждането (т.е. от слагане на упойка, рязане и вадене на бебе), трае 6-7-8 минути
22 махат плацентата и те шият – максимум около 30-40 минути. Ако ти стане лошо през това време, се обаждаш, защото кръвното много пада и е опасно. Аз се обадих и анестезиологът нареди вливане на още течности
23 закарват те в реанимация – там се слагат обезболяващи от акушерките по определени стъпки. В реанимация се стои минимум до сутринта на др. ден. През това време не виждаш бебето (извън виждането непосредствено след раждането) и нямаш посетители. Някъде след 3-4 часа упойката започва да те отпуска от пръстите на краката нагоре. Съответно, имаш около 6 часа преди да те усетиш сериозната болка. Това е времето да се пишат смс-и и да си говориш по телефона. После те свива коремът.
Съвети от мен:
1. След първото ставане колкото повече се стои прав/седнал/полу-седнал, а не легнал в леглото, толкова по-добре. Но това със стоенето прав си е жив мит – твърде много боли, за да можеш да си стоиш на краката. Важното е, обаче, 7-8 часа след операцията, докато си още в реанимация, да започнеш да се мърдаш, т.е. да се въртиш, в леглото, за да “свикнеш” с болката. Колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-бързо ще те преместят в обикновена стая, толкова по-бързо ще си видиш детето, толкова по-бързо ще започне кърменето и толкова по-добре за бебето. Моето секцио беше запланувано за 14 часа, т.е. трябваше да ме оставят в реанимация не до другата сутрин, а още един ден. Аз обаче още на първата сутрин казах, че съм супер и станах, за да го докажа (не ме питайте как успях), защото в противен случай нямаше да си видя детето почти 48 часа.
2. Носете си ластичен колан/гащи – за прибиране на корема. Освен това, бельото, което трябва да се носи, да бъде колкото се може по-бабешко – дълбоки гащи (все пак ще имате шев) и шарени (защото има кървене)
3. Не яжте нищо първите 24-36 часа – възстановяването става по-бързо. Приемайте до 4 л. вода или сок от ябълки (защо такъв сок не ми стана ясно). Ама и без това секциата стоят гладни около 4 дни – т.е. има определена диета и не се дава храна.
4 След операцията започва яко треперене – защото като те отворят и организмът ти се охлажда. Не трае дълго - не се шашкайте.
В болницата се стои мин. 5 нощи, ако няма усложнения с майката или детето. Конците се махат около 7-я-10-я ден, ако имаш такива – аз нямах нищо за махане.
Ако присъства таткото (както беше при нас) – той стои зад стъклото докато се извади бебето. После може да влезе в операционната и да застане до главата на майката.
Пред майката се слага “екран” (демек чаршаф), за да не вижда какво става. Е, таткото, понеже е по-високо, си вижда всичко. На нашия татко нервите са си здрави. Ако обаче не са – препоръчвам таткото да не присъства"
"Описание на планово секцио в “Св. София”
Това е по описание от училището, на което ходих докато бях бременна (все пак някои от манипулациите самата майка не ги усеща) + личен опит.
Ако започне родова дейност – т.е. случат се едно от 3-те неща: а.) родови контракции; б.) падане на запушалката; в.) изтичане на водите – веднага се звъни на лекаря, който ще изражда или, ако няма такъв, се отива в болницата с все документи, твърдящи, че си за секцио, а не за нормално раждане. Аз отидох с паднала тапа 6 дни преди датата за секцио и ме върнаха. Така без тапа си дочаках операцията.
Ако се дочака денят на операцията (типичното планово секцио) – последователността на действията в самия ден е:
1 прави се клизма. Не е неприятно или страшно, както си мислих. Вливат 1 банка вода в дупето, постояваш малко, дохожда ти се да тоалетна и туй-то. Съвет – не бързайте да излизате от тоалетната.
2 пращат те да се измиеш
2 бръснат те. Препоръчвам сами да си направите тази процедура предния ден; иначе бръснели на сухо. А и акушерките не били особено мили
3 отиваш в предродилна.
4 пускат и запис на тонове, за да се види имаш ли, нямаш ли контракции и к’во става с бебето
5 хваща се венозен път – абокат на ръката
6 “наливат” те – т.е. вливат се няколко банки физ. разтвор
7 отиваш в операционната – там те посреща анестезиологична акушерка. Качваш се на операционната маса (между другото, видът на масата ме изненада. Изглеждаше не така, както си я представях, а една тясна, крива, нестабилна).
8 слага се маншон за следене на кръвното на дясната ръка – тя е опъната в страни
9 слага се датчик на пръстчето за следене на кръвното (сатурация) – пак на дясна ръка – това по описание от училището за родители, в което ходихме – аз лично не го видях
10 слага се катетър – било неприятно. За да спреш напористите лелки-акушерки, за да не ръгнат по-рано катетъра, по съвет от училището “стисни кълките и направи цирк” – щели да мирясат и да ти го сложат след упойката – все пак без катетър не могат да започнат операцията. Аз специално се спазарих още в предродилна с една мн. готина акушерка да ми сложи катетъра след упойката. Цирк не правих, въпреки че се бях подготвила за сериозно изпълнение.
11 продължават да те “наливат” с течности
12 идва анестезиологът. Тук следва отклонение за упойките. Те са 3 вида:
а.) епидурална – по-бавно се задейства, но по-бързо се излиза от нея. Една поставена доза трае 40-60 мин, т.е. ако се наложи, поставят и втора доза. Слага се до дурата (вътрешната част на гр. стълб). Използва се и за обезболяване при нормално раждане – затова е на дози.
б.) спинална – по-мощна упойка; хваща бързо и държи повече време – около 2 часа и половина. Слага се между първата и третата мозъчна обвивка; след нея е възможно дни наред да има силно главоболие – следователно се снабди с беналгин. Обикновено за секцио се използвала тази.
в.) пълна – най-не добрата. Пълната упойка влияе на бебето и затова времето от поставянето на упойката до изваждането на бебето не трябва да е повече от 3-4 минути. Използва се, когато имаш сериозно гр. изкривяване, дископатия, дискова херния и т.н. (а сигурно и при други причини, които аз не зная) и не могат да ти дупчат гр.стълб, защото някакво си вътрешно налягане се променяло.
Първите две упойки се слагат в областта на кръста – между L3 и L4. И двете не влияят по никакъв начин върху бебето. И двете упойки се слагат с местна упойка преди това – т.е. заставаш легнала на една стреана със свити колене (доколкото е възможно заради корема – т.е. обръщаш се наляво); после те боцкат, за да не усещаш нищо на самото място; после слагат една от двете упойки – за целта използват доста дебела игла, през която се прокарва едно маркуче (катетър) – за спинална - няма да навлизам в подробности, че не е приятно. След като ти ги сложат, мн. бързо те обръщат по гръб, че иначе упойката започва да действа и краката ти отказват да ти се подчиняват
Възможно е да падне кръвното – затова ще продължи “наливането”
13 краката се връзват, защото упойките обезчувствяват всичко от кръста надолу – т.е. възможно е краката да се “изсипят” от масата и да си предизвикаш счупване на бедрото, например. А, освен това, операционната маса е леко наклонена надолу – към краката, и на една страна (както казах по-горе – не изглежда така, както си я представях)– т.е. опасността да ти се “изсипят” краката не е за подценяване – т.е. вързването наистина не е поради садо-желание, а си е нужно – да не се шашкаш.
В тази връзка – с първите 2 упойки имаш усещане за допир, но не е възможно да усещаш болка, т.е. охкане и викане от това, че нещо си те е заболяло не може да има, например, когато те режат или шият – ще се усеща придърпване, но не и болка.
14 операционната акушерка отваря инструментариума – тогава преброява и инструментите (за да се знае броя им и да не ги забравят някъде из теб). По време на операцията се броят 3 пъти. Това обаче самата майка изобщо не го разбира.
15 идват 2-ма акушер-гинеколози – този в ляво е операторът, а в дясно е асистентът му.
16 режат те. Това аз изобщо не го усетих. Усетих дърпане, за което после мъжът ми каза, че е било защото операторите започнали да “дърпат корема, за да се разшири дупката, която са направили, за да може да издърпат бебето”. Т. е. аз така и не усетих разреза, а именно от него най-много ме беше страх. Вадят бебето, но това също не се усеща – чуваш го, когато изплаче;
17 в страни стои т.нар. “бебешка акушерка” - тя взема бебето и го отнася зад стъклото,
18 където стои педиатърът – дават му бебето за първоначален преглед по разни скали (на Абгър)
19 ако бебето е о.к., ти го носят, за да го видиш
20 освен всички тези хора, в операционната стоят и санитарка + реанимационна сестра – т.е. общо 7 човека.
21 цялата операция по “изгонването на плода”, демек раждането (т.е. от слагане на упойка, рязане и вадене на бебе), трае 6-7-8 минути
22 махат плацентата и те шият – максимум около 30-40 минути. Ако ти стане лошо през това време, се обаждаш, защото кръвното много пада и е опасно. Аз се обадих и анестезиологът нареди вливане на още течности
23 закарват те в реанимация – там се слагат обезболяващи от акушерките по определени стъпки. В реанимация се стои минимум до сутринта на др. ден. През това време не виждаш бебето (извън виждането непосредствено след раждането) и нямаш посетители. Някъде след 3-4 часа упойката започва да те отпуска от пръстите на краката нагоре. Съответно, имаш около 6 часа преди да те усетиш сериозната болка. Това е времето да се пишат смс-и и да си говориш по телефона. После те свива коремът.
Съвети от мен:
1. След първото ставане колкото повече се стои прав/седнал/полу-седнал, а не легнал в леглото, толкова по-добре. Но това със стоенето прав си е жив мит – твърде много боли, за да можеш да си стоиш на краката. Важното е, обаче, 7-8 часа след операцията, докато си още в реанимация, да започнеш да се мърдаш, т.е. да се въртиш, в леглото, за да “свикнеш” с болката. Колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-бързо ще те преместят в обикновена стая, толкова по-бързо ще си видиш детето, толкова по-бързо ще започне кърменето и толкова по-добре за бебето. Моето секцио беше запланувано за 14 часа, т.е. трябваше да ме оставят в реанимация не до другата сутрин, а още един ден. Аз обаче още на първата сутрин казах, че съм супер и станах, за да го докажа (не ме питайте как успях), защото в противен случай нямаше да си видя детето почти 48 часа.
2. Носете си ластичен колан/гащи – за прибиране на корема. Освен това, бельото, което трябва да се носи, да бъде колкото се може по-бабешко – дълбоки гащи (все пак ще имате шев) и шарени (защото има кървене)
3. Не яжте нищо първите 24-36 часа – възстановяването става по-бързо. Приемайте до 4 л. вода или сок от ябълки (защо такъв сок не ми стана ясно). Ама и без това секциата стоят гладни около 4 дни – т.е. има определена диета и не се дава храна.
4 След операцията започва яко треперене – защото като те отворят и организмът ти се охлажда. Не трае дълго - не се шашкайте.
В болницата се стои мин. 5 нощи, ако няма усложнения с майката или детето. Конците се махат около 7-я-10-я ден, ако имаш такива – аз нямах нищо за махане.
Ако присъства таткото (както беше при нас) – той стои зад стъклото докато се извади бебето. После може да влезе в операционната и да застане до главата на майката.
Пред майката се слага “екран” (демек чаршаф), за да не вижда какво става. Е, таткото, понеже е по-високо, си вижда всичко. На нашия татко нервите са си здрави. Ако обаче не са – препоръчвам таткото да не присъства"
Споко Буболина 
След две раждания секцио съм навита и за трето. Няма нищо страшно. Всичко минава и се забравя много бързо повярвай ми. Незабравяй само след секциото да се раздвижиш колкото се миоже по-рано въпреки болежките. Със сигурност възстановяването ще е ти е много по-бързо ако се движиш. Аз съм типичен пример за това. Успех миличка няма нищо страшно. С теб сме. 
След две раждания секцио съм навита и за трето. Няма нищо страшно. Всичко минава и се забравя много бързо повярвай ми. Незабравяй само след секциото да се раздвижиш колкото се миоже по-рано въпреки болежките. Със сигурност възстановяването ще е ти е много по-бързо ако се движиш. Аз съм типичен пример за това. Успех миличка няма нищо страшно. С теб сме. 
Бубче, аз съм на твоята възраст и преди 6 месеца станах за втори път майка на прекрасно момченце, като разликата между двете братчета е 12г. И двата пвти раждането беше със секцио. Но с втората бременност ме тресеше голям страх- бях се превърнала в параноичка- не можех да се понасям. Като настъпи момента за операцията бях съвършенно спокойна- всичко мина благополучно- сега съм една щастлива майка. Не се притеснявай! всичко и при теб ще е ОК! мобилизирай цялата си положителна енергия! Утре ще се радваш на едно малко съкровище- и всички притеснения ще са изчезнали! УСПЕХ! : 
кураж мила утре ще гушкаш най прекрасното , твоето детенце дори и за секунди и след това завинаги
аз съм раждала там секцио - няма нищо страшно дръж се мъжки не го мисли какво и как и всичко ще мине неусетно. Казвам ти го защото аз съм страшно страхлива, в болница не съм влизала през живота си, а тогава хем влезнах в болница хем и операция по спешност ми направиха, освен че бях адски щастлива след дълго чаканото бебе нищо друго не усетих. Така че наистина утре се опитай да не мислиш за нищо друго освен за беба. А екипа който си избрала е просто страхотен - Григорова е много добра , А анестезеоложката е страхотна от първия път хваща упойката как ги бие незнам неусетно. Е това е което исках да напиша малко дълго стана но сори
пожелавам ти успех, да мине всичко бързо и лесно и чакаме да се похвалите
аз съм раждала там секцио - няма нищо страшно дръж се мъжки не го мисли какво и как и всичко ще мине неусетно. Казвам ти го защото аз съм страшно страхлива, в болница не съм влизала през живота си, а тогава хем влезнах в болница хем и операция по спешност ми направиха, освен че бях адски щастлива след дълго чаканото бебе нищо друго не усетих. Така че наистина утре се опитай да не мислиш за нищо друго освен за беба. А екипа който си избрала е просто страхотен - Григорова е много добра , А анестезеоложката е страхотна от първия път хваща упойката как ги бие незнам неусетно. Е това е което исках да напиша малко дълго стана но сори
пожелавам ти успех, да мине всичко бързо и лесно и чакаме да се похвалите
