Рак на белия дроб - тема 3

Съболезнования, Ивет.
Момичета моля ви не се отчайвайте и не губете вяра, че иначе става лошо.

zigizagi , ние знаехме какво ни чака, но се надявахме да се закрепи макар и за кратко..да се понаслаждава на живота още малко. Уви, Господ имаше други планове. Само начина по който си отиде беше зверски мъчително. Грехота е, но ще бъда честна. Отдъхнахме си, че си замина сравнително бързо, след като започнаха мъките. Това не е за никое живо същество, нито да то изпита- нито да го види.
Надявам се майка ти да се посъвземе, но от това което казваш , разбирам че все по-теудно става лечението? Дай Боже всичко да мине леко и да се поддържа болестта, то е ясно че лечение няма  в късните етапи.

Благодаря, Ивет!
И аз се моля като му дойде времето, краят да не е мъчителен. Леля имаше рак на гърдата, успешно лечение, но лошо наблюдение. След 4-5 години се появи рак на матката с разсейки в кости. Адски болки имаше в костите около месец. Един тромб сложи край на мъките.

Майка не е в болница, на село си е, има куче и градинка. 4-5 часа след като й свърши вливката, си тръгва с автобуса, докато не е минал ефекта на Зофран и не й се гади. Не иска да стои нито в София, нито в апартамента в града. Бяга на село, където е израсла, там се чувствала най-добре.

Супер, щом така се чувства  най-добре!
Баба Люба, жената на дядото който почина , преди 15г е лекувана успешно от рак на гърдата. Всяка година се следи и до сега всичко е чисто, дай Боже така да си остане. Та  никога не се знае.. организъм и съдба. Майка ти е борец, щом до сега е успяла и си иска на село, все така да е борбена и да продължава напред.
Иначе дойдат ли мъките, колкото по-бързотолкова по-добре.






На него за 1 м му откриха разсейки в мозъка, костите, бъбреците, кръвта, меката тъкан... нещо което 6м от Аджибадем проспаха и само облъчваха дроба. Да, дроба излекуваха, но... в Иван Рислки беше, когато започна да прави гърчове от метастазите в мозъка. Там правихме кибер нож, много иноватовен и ефикасен, правихме имунотерапия-но не му е било писано. Та така.. но все пак 72 г не са малко.

Извинявам се, че се включвам така неканено и без представяне. Чета от доста време заради баща си.
Любезно моля Ивет да си редактира коментарите по отношение на мъките, защото причинява болка на всички, които четат и имат болни близки, а представям си какво им е на болните, които четат този форум!
Благодаря.  

Тук е форум и всеки има право да пише. С предишните теми има много по-подробни описания на крайната фаза. На едни причиняват мъка, а на други им дава информация, която ги подготвя какво ги очаква.
Нека Ивет сложи тази част в скрит текст - който иска да чете, който иска - да пропусне.

Разбира се, всеки има право да пише, но лично аз не смятам, че това ще помогне на някого. Затова и помолих Ивет да редактира своя коментар.
Да живееш в страх какво ще изживееш, подготвяйки се, и то незнайно колко време, не би било от помощ и не би осигурило по-добър живот на болните и на близките им.
Относно предишните теми – чела съм ги и съм плакала, а тази тема ми дава надежда. Затова и я следя и досега се радвах, че има положителна насока – дава надежда и кураж, за разлика от предишните.
Напоследък във форумите (също и в този, например в другата тема за Борбата с рака) се избягват такива коментари…защото никому не са от полза. В подготвяне за болката, ние я преживяваме многократно, а не се знае на всекиго колко време е дадено.  

Здравейте, знам че края е ужасен, на 57 съм и живея няколко месеца с диагнозата, 4 стадий, последенс разсейки, динствено ме спасява засега терапията с Iressa, това е химио на хапчета. Ако има някой който я ползва, или е минал 6 месеца, да пише какво са му предписали след това, и как се чувства. Никъде не мога да намеря информация за тази терапия.

Ивет ,съжалявам ,съболезнования !
Мъжът ми е с 3б стадий ,което си е напреднал стадий . И е много добре , така че не се отчайвайте !
Хей ,девойчета ! Годинките летят и 72 не са толкова много ! Я вижте снимките на Кърк Дъглас , днес чета и за Джина Лолобриджида ,на 92 . И още много и още повече не толкова известни . Битката трябва да продължи неотклонно ,няма място за отчаяние .

Съжалявам, че с историята си съм те натъжила и притеснила, но пак казвам, че надежда винаги има и това, че нещо се е случило с моя дядо не означава, че ще се случи и на вас. Затова казах, че пък бабата е добре вече много години. Всичко е до самият човек. Най-искрено се надявам при вас всичко да се оправи и да сте добре. Тук обаче всички сме дошли, за да си споделим историите, истински и такива каквито са. Може би не е приятно за четене за някои, но на други може да е от помощ и докато това е тема за рака на белия дроб, а не за взаимопомощ за справяне със емоционалния стрес от диагнозата, смятам че коментара ми не е излишен. Още веднъж се извинявам и не губете надежда. Познавам и много излекували се! И такива които си живеят и с диагнозата! Не е невъзможно!
Съжалявам, но няма да изтрия коментара си.. ако админ прецени, че не е за тук ще го махна.

Аз днес видях свекър ми. Не мога да приема, че някой може да започне да изглежда така само за 4 седмици! Не мога и не искам. Даже вадих снимки от сватбата, да го видя как е изглеждал, все едно никога не съм виждала този човек. На 61 е. Не знам какво да правя, искам да му помогна, искам да има надежда. Толкова е слаб, с мътен поглед и посивяла кожа. Дори не искам да чувам заключение на лекар в понеделник. Просто не мога да чуя това, което знам.
Как да кажа и на мъжа ми?
Съболезнования за изгубените близки, ще се моля за чудо за всички, които се борят.

Ивет, съжалявам, ако съм била прекалено рязка и съвсем нямах предвид целия пост.
Съжалявам за загубата Ви.
Все пак смятам, че не е нужно да се описва крайният етап. Тук не са само близките, които също се притесняваме, но има и четящи болни. Когато прочетох част от написаното, освен че аз самата се паникьосах, си помислих как би се почувствал баща ми прочитайки го и веднага се сетих и за болните, които посещават темата.   
Според мен тези теми трябва да помагат с информация, с опит, впечатления, със сила и положителна нагласа. Превръщайки ги в изповедалня, стават отдушник за споделящите, но тежест за други.
Извинявам се, ако съм обидила някого. Желая успешно лечение, сила и здраве на всички!

Ивет, съболезнования!
Много кураж и късмет желая на всички от сърце!
Идa, ако искаш да му помогнеш и имате възможност,
запиши чрез посредниците на Аджибадем консулт в Турция.

Много съм съгласна, че това не е тема за справяне с емоциите. Хайде сега да поискаме от Гугъл да премахне всички статии, в които се описват усложненията, фазите и страничните ефекти от терапията.

За консултацията с турските лекари ще кажа двата случая, които знам като уточнявам, че не знам дали са горепосочените или тези, които имат офис до 5те кьошета.
1. Човек с тумор в главата, владеещ турски, преди няколко години лично се беше видял с турските професори. Бяха му казали, че лечението му е безупречно и че в Турция терапията е 6 месеца, а не една година, както в България, тъй като медикаментите са много скъпи. 1 година бил оптималният вариант и те нямало какво друго да препоръчат.
2. Съвсем пресен случай от преди месеци, който пациентка от стаята на майка е споделила с нея - турски лекар няма, а български посредник, който обещава да сканира и изпрати документите в Турция. На въпроса: "Ама как ще ги прочетат като са на български? " е отговорено, че там си има преводач. Жената съвсем резонно си беше тръгнала и отказала да плати. Така че не се доверявайте сляпо.

Има международни стандарти за лечение на рака. В становището на онкокомитета, определил лечението на майка, е записан стандарта и конкретната страница от него. Имайте предвид, че в България са регистрирани и се поемат от НЗОК страшно много лекарства, които например в Румъния не се поемат. Качествени медикаменти има за всички болни. Въпросът е в съвестта и натовареността на онколозите, и във възможностите им да дават най-доброто за всеки пациент. Тъй като аз отдавна съм се убедила, че на никой не му пука за моята майка повече, отколкото на мен, съм решила да се ровя и да чета, колкото мога. Лекар няма да стана, но не мога да очаквам от тях да треперят над нея като мен. Всички се надявам на чудо и близките ни да са възможно най-дълго с нас. Но смятам, че трябва да сме информирани, че при няколко вида рак, включително този на белия дроб, в медицината се говори за ремисия и преживяемост, а не за пълно излекуване.

zigizagi, не съм съгласна с инфото ти!
Аз съм била пациент на турска клиника, макар и не в сферата на онкологията,
но познавам и оттам, даже в момента се лекува жената, нещата седят съвсем другояче!
Мога да разкажа много неща, но не искам да товаря и да обезкуражавам хората, които четат!
Изборът на всеки си е лично негов, лошото е, че понякога не можеш да поправиш грешката си.
Всеки може да се свърже с желаната клиника и без посредник,
аз съм ползвала посредник и съм била доволна. И да, преводачи има.
Освен това посредническите фирми не вземат пари от пациентите,
услугите им са безплатни!
Дано всички да имат шанса да се преборят с болестта!