Наистина еднократно споделяне или дори разговори на темата с обяснение защо не сте заедно е съвсем различно от многочасовото злобно плюене с всички възможни епитети и приключване със "същият/същата си като него"
Само дето аз не прочетох авторката това да прави.
Ама че плаче..било зле. Ми ще плаче, като и е мъка, и ще каже защо, това категорично не е манипулация. Ще поплаче десет пъти, па ще пресъхне и ще и мине. Хората не са железни и пазенето тотално под похлупак от простите житейски реалности не води до добро. После защо се стресират от прост изпит в училище, защото са все пазени. Не говорим въобще за слушане на любовни проблеми. Връщам се да прочета отново първия пост да видя, явно съм изпуснала.
така, чета следното:
"Зная, че много от вас ще кажат " не трябва", но само аз си знам какво ми е. Детето ще порасне и аз ще му разкажа всичко, абсолютно всичко, и то ще го намрази. Сега е на 4 и не разбира защо мама плаче, и се опитва милото да ме утешава и тогава аз започвам да плача още повече."
Това за мен значи следното-сега тя плаче, и това е нормално, много я боли. Не говори и не намила на детето. Казва, че някога си, като пораснело, ще му каже....тук и е дилемата. В момента всъщност тя няма никаква представа дали наистина ще каже и какво ще каже, когато детето е голямо. А когато то вече е голямо, ще е видяло действията на баща си, и каквото и да каже майката тогава, детето ще съди главно от това, което е видяло, а не какво му се казва.
