Пазарът на недвижими имоти-какво се случва реално? - 35

Ако трябва да сравняваме 2018 с 2019 г. се наблюдава едно "охлаждане" на пазара на имоти. За 10-годишен период има разрешено строителството на 55 хиляди жилища като само за 2017 г. те са 25 хиляди. Това заяви пред Нова телевизия брокерът Георги Янков.

"Когато има търсене, има и покачване на цените. Но факт е - пазарът си вървеше по начина, по който зявяват икономическите закони. Вече се наблюдава балансиране, успокояване на цените. Хората са наясно къде и на каква цена могат да закупят жилище", отбеляза той.

"Едно жилище от 100 кв.м в София може да струва 80 000 евро и 200 000 евро. Специфичното на София е, че е съвкупност от много микропазари. Но за квадратен метър за 600 и 700 евро не може да се намери категорично", заяви брокерът.

Георги Янков отбеляза, че възможностите за отстъпка от цената са 3-5%, от там нататък всичко между 0 и 15% може да бъде част от пазара, но те са много специфични сделки.

„Няма видимост лихвите по кредитите нито да се увеличават, нито да се намаляват съществено в следващите няколко месеца. Изглежда те да бъдат сравнително постоянни.” Това обясни в Брюксел банкерът и председател на Асоциацията на банките Петър Андронов, съобщава Нова телевизия.

Според него, има много международни фактори, заради които Европейската централна банка избира да изчака преди да определи движението на лихвите към намаление или увеличение.

Например: какво ще се случи с излизането на Великобритания от Европейския съюз, как ще минат евроизборите и как ще се развият търговските войни в региона. „Ако икономиката на Европа пострада от всички тези събития, очевидно на нея трябва да и се помогне и лихвите не могат да се повишават. Ако събитията обаче не са чак толкова травматични за европейската икономика и тя остане жилава, устойчива и расте, има здравословна инфлация до към 2% - тогава Европейската централна банка вероятно ще реши, че трябва да качва лихвите. Но всичко това е въпрос на изчакване”, коментира още Андронов.

Хората не би трябвало да се влияят от процедурата по членство в Еврозоната, за да вземат решение дали да теглят дългосрочен кредит в лева или в евро, обясни председателят на банковата асоциация. „Най-здравото правило е да теглите кредит във валутата, в която е доходът ви, да не излизате на валутен риск. Ако някога станем членове на Еврозоната, левовите кредити ще станат еврови. Заплатите в лева също ще станат в евро. Да се избират кредити във валута, която е различна от валутата на доходите, никога не е добра стратегия дългосрочно.”

Нямало да има рязко поскъпване на цените веднага след влизането ни в Еврозоната, уточни Петър Андронов. „Инфлацията, която директно е отчетена от приемането на която и да е страна в Еврозоната, е била незначителна, показва го и статистиката, особено при последните членки. Например, много по-голяма инфлация е отчитана в България наскоро заради поскъпването на горивата. Там сме стигали до процент и повече въздействие върху инфлацията.” Влиянието на еврото върху цените нямало да е еднакво върху стоките и услугите, нито в различните браншове.
Другата инфлация обаче, която идва заради разликата в доходите и цените у нас и в страните от Еврозоната, е неизбежна.

„Това е инфлация от така наречената конвергенция, която всяка страна преживява в доближаването си до Еврозоната. Тя е свързана с това, че доходите на хората, респективно цените на стоките и услугите, се приближават дългосрочно към средните за Европейския съюз. У нас това е доста дългосрочно, този процес далеч не е приключил. Ние и без Еврозоната ще си имаме инфлацията на догонване на средните нива в Еврозоната и на заплатите, и на цените”, обясни Петър Андронов.