Частни училища - информативна тема 26

  • 61 906
  • 749
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 43
Моят опит от кандидатстването за ПГ в Азбуки е, че детето кандидатстващо за ПУК трябва да е и с добър английски език, т.е.да отговаря с елементарни изречения без да се притеснява. В нашия случай това беше причината дъщеря ми да е в резервите, а след това и да не е приета. Относно директорката с нея родителите ще имат една година досег, след това децата преминават в училището, но оставя кофти впечатление.

Жалко е наистина впечатлението, което се оставя. Освен добър английски искат и много добър български. Дефакто при нас, проблемът беше в българският, т.к. детето е с водещ английски и на английски му е по-лесно, но се справя добре и с българския.
Примера, който ми дадоха е, че не знае формите на български, а това не е вярно. Като му покажа квадрат и го попитам това какво е, той ми отговаря автоматично square, но ако го попитам, а как се нарича тази форма на български, ще ми каже, че е квадрат. Дефакто е една масовка без да се направи диалог с детето и да се види наистина до къде стигат знанията.
Това, което ме отблъсна е подхода на педагога и цялостното отношение към родител и дете. Факта, че на приемният ден общуваха с мен, а детето беше до мен, като някакъв не до там важен участник. Никой не слезе на неговото ниво да му каже, че е добре дошло. Той ревеше и ме молеше да не го оставям. А учителката ми каза, че имат час, който спазват за circle time и ще пореве малко, пък после ще се успокои. В отговор казах, че ще говоря с него и ще влезе евентуално след circle time. Както и стана. Той се опита да влезе два пъти в стаята, но учителката се занимаваше с други деца и на вратата изкочиха 10 деца с въпроси (как се казваш, от коя градина си, на колко си години, обичаш ли да рисуваш и т.н....все нормални неща. Децата са любопитни), но това толкова го уплаши, че веднага отстъпи назад. В случая според мен, като знаят, че ще идва ново дете, едно единствено (другите деца се познаваха), тогава трябва да подсигурят ресур - още един учител или човек, който да може да съдейства.

Да споделя впечатления от последните приемна процедура и лични впечатления. Надявам се до са полезни на други родители.

1. Азбуки: ...Въпреки откровената обратна връзка, мисля че при отказ, педагозите трябва да могат да поднесат информацията по правилният начин. Това не беше така. Усещаше се някак дръпнато и грубо отношение.

3. Изи - Очарована съм от приемната процедура. Най-накрая нещо, което не е статично. Първо бях леко скептична с този проект, но сега виждам, че това е прекрасен начин да се запознаеш с детето. То е гордо с нещото, което е направило сам самичко и всички го слушат и изведнъж то е важният.

1. Няма как в СС/Питагор/Азбуки да ви поднесат инфоррмацията по "правилния" начин, имат много кандидати и вие ако искате детето ви да учи там ще трябва да се съобразите с това. Ако в Азбуки отношението е грубо, то какво да кажем за психоложката в Питагор, която според мен има явни отклонения. Ама това не значи, че в Питагор/ПЧМГ няма добри преподаватели и ако детето има талант по мат. и по някаква причина не искате да ходи в СМГ ще се наложи да изтърпите неудобствата. А относно недостатъците, тепърва ще разбирете, че доста може да се размине първоначалното добро впечатление от едно ЧУ с малко кандидати с последващата реалност. За мен да оставя едно първолаче да направи избор на училище след впечатленията си от присъствения ден е пълен абсурд, направо ми става смешно като си го помисля ..
3. Относно Иззи и аз съм очарована от преподавателите, дано се случат нещата, НО точно приемната процедура за мен е пълна глупост. Беше ми ясно, че ще е семеен проект и то вече всно се вижда, че някои от работите не са правени от толкова малки деца. Можеха да си направят присъствен ден в една работилничка и там да си направят нещо децата. Не че и по това може да подбереш деца, но поне можеш да си поговориш с тях и да наблюдаваш поведението им в група.

Няма да влизам в излишна полемика, но мнението Ви наистина ме разтърси. Аз не смятам за нормално да приемам грубо отношение, ако ще преподавателите да са на световно ниво. Академичните знания са важни, но по-важно за мен е детето ми да расте като самостоятелен, свободомислещ, креативен ЧОВЕК, който да се учи не само на математика, български и т.н., а и на отношение. Ако учителите, които за мен имат много важна роля, заедно разбира се и с родителите, показват арогантно и грубо отношение, тогава това е моделът, по който учи детето, това е нормалното. Да, аз уважам избора му, защото макар и в тази крехка възраст, децата са изключително интуитивни и както писах по-горе в началото и трите училища бяха ок за мен. Честно казано в последствие смятам, че съм преценила грешно Азбуки и за мен това не беше училище, което държи само и единствено на академичните знания....много се радвам, че отпадна. А да направя компромис с грубо отношение, липса на емпатия и подход към детето, само защото детето ми имало афинитет към математика примерно.... ами няма как да стане. Ако детето има афинитет към математика, това ще се прояви, когато то е в спокойна среда и се чувства добре. Да не говорим, че на 5 годишна възраст е трудно да се преценят бъдещите интереси на детето (изключвам талантливи деца, които още от 3 годишна възраст се интерсуват от музика, математика и т.н. и там е видно. Изхождам от средно статистическото 5 годишно момче, което има афинитет.... да играе футбол примерно Simple Smile

2. Иззи: Нямам идея за другите деца. Проектът той сам си го направи, без наша помощ. Да не говорим, че идеята, която за мен не беше най-гениалното нещо, си беше лично негова. Точно пред вратата изпусна кутията и целият проект се разпиля (лего), но той беше спокоен и ми каза, аз съм го правил сам и мога да го оправя. Дадоха му възможност, той си седна на масичка и си го сглоби.
Да не говорим, че дори и една топка от пластелин с четири клечки за зъби да представиш е ок. Въпросът е какво е тази топка за детето. Идеята е съвсем друга и това го повториха многократно -  да видят детето как реагира в ситуацията, да преценят типа дете (екстроверт, интроверт и т.н.), да се даде ход на фантазията и креативното мислене. Да не говорим, че това беше само една малка част от приемният ден и процедура.  Децата дефакто бяха поставени в различна среда: на маса, в общо пространство и навън. Така според мен може да се наблюдава много добре детето и да се направи преценка как общува детето, как се държи в група, как се държи сам и т.н.
Педагози са обявени, с които се запознахме (преди въобще да дадем избор на малкият за училището) и разбира се, че това е по-важно от помещението за хранене. Това е най-важното. Относно останалите училите аз също съм с резерви, защото те нямат дефакто опит с толкова малко деца. Водещият ми там е Явор, който за мен е невероятен човек, учител, лидер... за него мога с часове да пиша, защото децата го обожават и т.к. той посещава един път седмицата градината, в която учи малкият, виждам какво този човек успява да провокира в децата...ще дам пример от вчера сутрин, за да ме разберете по-добре.

След закуска му давам бъз в малко мензурка и провеждаме следния диалог:

- Мамо, може ли да сложим вода вътре?
- Не, това е бъз, за да си здрав. Ако искаш си сипи отделно вода? Защо да слагаме вода вътре?
- Искам да видя кое е по тежко от двете.
Mr. Yavor ни показа, че олиото е много по-леко (в случая плътно, но той казва леко) от водата и знаеш ли, колкото и да бъркаш, то остава отгоре.

Аз вътрешно се разтапям и мислено изпращам благодарност към Явор.

И това се случва почти всекидневно. Така си представям и Изи и силно се надявам да не греша Simple Smile Знам, че трябва да се правят компромиси. Идеята е с какво да правим компромиси. В случая правя компромис с това, че училището е без история и дефакто все още не живее. Ние ще сме първите. Може да е успешно, може и да не е успешно. Но си направих равносметка - какво губя? И прецених, че повече може да спечеля от колкото да загубя.
С грубо и тип комунистическо отношение от рода, аз съм там горе и определям правилата, а ти се съобразяваш на 100% - съжалявам, но дори и Харвард да е, не мога да направя компромис с това... просто не кореспондира с ценностите, които възпитаваме у дома.

Последна редакция: вт, 19 мар 2019, 14:24 от Riela

# 151
  • Мнения: X
Да, губите една година евентуално в ПУК. След това все още има шансове за прием на друго място.

Но честно казано, се чудя дали правилно разбирам. Вие искате нормалния учебен процес да спре заради това, че дете е в приемна процедура? Всъщност целта на това занимание е да се види как конкретно дете реагира в реална обстановка. Как се вписва и аклиматизира.
А Изи ви обръщат желаното от вас внимание, защото нямат други задължения освен приема. Нямат класове, нямат ученици.

# 152
  • Мнения: 912


И това се случва почти всекидневно. Така си представям и Изи и силно се надявам да не греша Simple Smile Знам, че трябва да се правят компромиси. Идеята е с какво да правим компромиси. В случая правя компромис с това, че училището е без история и дефакто все още не живее. Ние ще сме първите. Може да е успешно, може и да не е успешно. Но си направих равносметка - какво губя? И прецених, че повече може да спечеля от колкото да загубя.
С грубо и тип комунистическо отношение от рода, аз съм там горе и определям правилата, а ти се съобразяваш на 100% - съжалявам, но дори и Харвард да е, не мога да направя компромис с това... просто не кореспондира с ценностите, които възпитаваме у дома.


Нека да правим разлика между ново училище, без история, но все пак лицензирано от МОН и училище, което по своята същност към момента може да се приравни към едни образователни курсове или школа. И което училище ще предприеме едни изключително съмнителен от гледна точка на закона ход, децата да учат в него, а да се водят записани и да получат тапия от други "елитни" ДУ. Да несе окажете на финала, че не само не сте загубили ПУК, но се и налага да го презапишете отново в друга, вече реално съществуващо училище.

# 153
  • София
  • Мнения: 10 825


И това се случва почти всекидневно. Така си представям и Изи и силно се надявам да не греша Simple Smile Знам, че трябва да се правят компромиси. Идеята е с какво да правим компромиси. В случая правя компромис с това, че училището е без история и дефакто все още не живее. Ние ще сме първите. Може да е успешно, може и да не е успешно. Но си направих равносметка - какво губя? И прецених, че повече може да спечеля от колкото да загубя.
С грубо и тип комунистическо отношение от рода, аз съм там горе и определям правилата, а ти се съобразяваш на 100% - съжалявам, но дори и Харвард да е, не мога да направя компромис с това... просто не кореспондира с ценностите, които възпитаваме у дома.


Нека да правим разлика между ново училище, без история, но все пак лицензирано от МОН и училище, което по своята същност към момента може да се приравни към едни образователни курсове или школа. И което училище ще предприеме едни изключително съмнителен от гледна точка на закона ход, децата да учат в него, а да се водят записани и да получат тапия от други "елитни" ДУ. Да несе окажете на финала, че не само не сте загубили ПУК, но се и налага да го презапишете отново в друга, вече реално съществуващо училище.
Иззи има лиценз. Тапии от "елитни" ДУ ще дава Фюжън

# 154
  • Мнения: 3 939
Aз не разбирам защо се отива в някакви абсолютни крайности. Или училището съсипва децата от учене и отношението е лошо, или училището подхожда индивидуално и има разкошна обратна връзка.
Аз лошо отношение покрай процедурата за кандидатстване в СС не съм видяла. Отговориха на всичките ми безброй въпроси, на срещата бяха изключително търпеливи и обяснителни, по телефона ги тормозих 18420 пъти... Детето ми беше очаровано от прекарания ден там. Плюс това, това е училище с утвърдена репутация, за разлика от Изи, че чак съм изумена колко хора са прехласват по някакъв експеримент, без изобщо да са наясно какво ниво на образование дава. Разкошно, децата трябва и да играят, но да не забравяме, че това е училище преди всичко.

# 155
  • Мнения: 912
Извинявам се ... вече се обърках с толкова училища... Но защо ми се струва, че към 20/02/2019 г. четох, че Иззи са в процес на лицензиране. Моля да ме извините, ако греша. А Фюжън бяха тези с елитното ДУ - да. Уффф, много училища, много нещо.

# 156
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 734
Скрит текст:
Моят опит от кандидатстването за ПГ в Азбуки е, че детето кандидатстващо за ПУК трябва да е и с добър английски език, т.е.да отговаря с елементарни изречения без да се притеснява. В нашия случай това беше причината дъщеря ми да е в резервите, а след това и да не е приета. Относно директорката с нея родителите ще имат една година досег, след това децата преминават в училището, но оставя кофти впечатление.

Жалко е наистина впечатлението, което се оставя. Освен добър английски искат и много добър български. Дефакто при нас, проблемът беше в българският, т.к. детето е с водещ английски и на английски му е по-лесно, но се справя добре и с българския.
Примера, който ми дадоха е, че не знае формите на български, а това не е вярно. Като му покажа квадрат и го попитам това какво е, той ми отговаря автоматично square, но ако го попитам, а как се нарича тази форма на български, ще ми каже, че е квадрат. Дефакто е една масовка без да се направи диалог с детето и да се види наистина до къде стигат знанията.
Това, което ме отблъсна е подхода на педагога и цялостното отношение към родител и дете. Факта, че на приемният ден общуваха с мен, а детето беше до мен, като някакъв не до там важен участник. Никой не слезе на неговото ниво да му каже, че е добре дошло. Той ревеше и ме молеше да не го оставям. А учителката ми каза, че имат час, който спазват за circle time и ще пореве малко, пък после ще се успокои. В отговор казах, че ще говоря с него и ще влезе евентуално след circle time. Както и стана. Той се опита да влезе два пъти в стаята, но учителката се занимаваше с други деца и на вратата изкочиха 10 деца с въпроси (как се казваш, от коя градина си, на колко си години, обичаш ли да рисуваш и т.н....все нормални неща. Децата са любопитни), но това толкова го уплаши, че веднага отстъпи назад. В случая според мен, като знаят, че ще идва ново дете, едно единствено (другите деца се познаваха), тогава трябва да подсигурят ресур - още един учител или човек, който да може да съдейства.

Да споделя впечатления от последните приемна процедура и лични впечатления. Надявам се до са полезни на други родители.

1. Азбуки: ...Въпреки откровената обратна връзка, мисля че при отказ, педагозите трябва да могат да поднесат информацията по правилният начин. Това не беше така. Усещаше се някак дръпнато и грубо отношение.

3. Изи - Очарована съм от приемната процедура. Най-накрая нещо, което не е статично. Първо бях леко скептична с този проект, но сега виждам, че това е прекрасен начин да се запознаеш с детето. То е гордо с нещото, което е направило сам самичко и всички го слушат и изведнъж то е важният.

1. Няма как в СС/Питагор/Азбуки да ви поднесат инфоррмацията по "правилния" начин, имат много кандидати и вие ако искате детето ви да учи там ще трябва да се съобразите с това. Ако в Азбуки отношението е грубо, то какво да кажем за психоложката в Питагор, която според мен има явни отклонения. Ама това не значи, че в Питагор/ПЧМГ няма добри преподаватели и ако детето има талант по мат. и по някаква причина не искате да ходи в СМГ ще се наложи да изтърпите неудобствата. А относно недостатъците, тепърва ще разбирете, че доста може да се размине първоначалното добро впечатление от едно ЧУ с малко кандидати с последващата реалност. За мен да оставя едно първолаче да направи избор на училище след впечатленията си от присъствения ден е пълен абсурд, направо ми става смешно като си го помисля ..
3. Относно Иззи и аз съм очарована от преподавателите, дано се случат нещата, НО точно приемната процедура за мен е пълна глупост. Беше ми ясно, че ще е семеен проект и то вече всно се вижда, че някои от работите не са правени от толкова малки деца. Можеха да си направят присъствен ден в една работилничка и там да си направят нещо децата. Не че и по това може да подбереш деца, но поне можеш да си поговориш с тях и да наблюдаваш поведението им в група.

Няма да влизам в излишна полемика, но мнението Ви наистина ме разтърси. Аз не смятам за нормално да приемам грубо отношение, ако ще преподавателите да са на световно ниво. Академичните знания са важни, но по-важно за мен е детето ми да расте като самостоятелен, свободомислещ, креативен ЧОВЕК, който да се учи не само на математика, български и т.н., а и на отношение. Ако учителите, които за мен имат много важна роля, заедно разбира се и с родителите, показват арогантно и грубо отношение, тогава това е моделът, по който учи детето, това е нормалното. Да, аз уважам избора му, защото макар и в тази крехка възраст, децата са изключително интуитивни и както писах по-горе в началото и трите училища бяха ок за мен. Честно казано в последствие смятам, че съм преценила грешно Азбуки и за мен това не беше училище, което държи само и единствено на академичните знания....много се радвам, че отпадна. А да направя компромис с грубо отношение, липса на емпатия и подход към детето, само защото детето ми имало афинитет към математика примерно.... ами няма как да стане. Ако детето има афинитет към математика, това ще се прояви, когато то е в спокойна среда и се чувства добре. Да не говорим, че на 5 годишна възраст е трудно да се преценят бъдещите интереси на детето (изключвам талантливи деца, които още от 3 годишна възраст се интерсуват от музика, математика и т.н. и там е видно. Изхождам от средно статистическото 5 годишно момче, което има афинитет.... да играе футбол примерно Simple Smile

2. Иззи: Нямам идея за другите деца. Проектът той сам си го направи, без наша помощ. Да не говорим, че идеята, която за мен не беше най-гениалното нещо, си беше лично негова. Точно пред вратата изпусна кутията и целият проект се разпиля (лего), но той беше спокоен и ми каза, аз съм го правил сам и мога да го оправя. Дадоха му възможност, той си седна на масичка и си го сглоби.
Да не говорим, че дори и една топка от пластелин с четири клечки за зъби да представиш е ок. Въпросът е какво е тази топка за детето. Идеята е съвсем друга и това го повториха многократно -  да видят детето как реагира в ситуацията, да преценят типа дете (екстроверт, интроверт и т.н.), да се даде ход на фантазията и креативното мислене. Да не говорим, че това беше само една малка част от приемният ден и процедура.  Децата дефакто бяха поставени в различна среда: на маса, в общо пространство и навън. Така според мен може да се наблюдава много добре детето и да се направи преценка как общува детето, как се държи в група, как се държи сам и т.н.
Педагози са обявени, с които се запознахме (преди въобще да дадем избор на малкият за училището) и разбира се, че това е по-важно от помещението за хранене. Това е най-важното. Относно останалите училите аз също съм с резерви, защото те нямат дефакто опит с толкова малко деца. Водещият ми там е Явор, който за мен е невероятен човек, учител, лидер... за него мога с часове да пиша, защото децата го обожават и т.к. той посещава един път седмицата градината, в която учи малкият, виждам какво този човек успява да провокира в децата...ще дам пример от вчера сутрин, за да ме разберете по-добре.

След закуска му давам бъз в малко мензурка и провеждаме следния диалог:

- Мамо, може ли да сложим вода вътре?
- Не, това е бъз, за да си здрав. Ако искаш си сипи отделно вода? Защо да слагаме вода вътре?
- Искам да видя кое е по тежко от двете.
Mr. Yavor ни показа, че олиото е много по-леко (в случая плътно, но той казва леко) от водата и знаеш ли, колкото и да бъркаш, то остава отгоре.

Аз вътрешно се разтапям и мислено изпращам благодарност към Явор.

И това се случва почти всекидневно. Така си представям и Изи и силно се надявам да не греша Simple Smile Знам, че трябва да се правят компромиси. Идеята е с какво да правим компромиси. В случая правя компромис с това, че училището е без история и дефакто все още не живее. Ние ще сме първите. Може да е успешно, може и да не е успешно. Но си направих равносметка - какво губя? И прецених, че повече може да спечеля от колкото да загубя.
С грубо и тип комунистическо отношение от рода, аз съм там горе и определям правилата, а ти се съобразяваш на 100% - съжалявам, но дори и Харвард да е, не мога да направя компромис с това... просто не кореспондира с ценностите, които възпитаваме у дома.

Прекрасен пост! Много Ви благодаря, че си направихте труда да го напишете и че споделяте в темата.
Абсолютно същото мисля и аз, но е хубаво да се каже от нов потребител, необременен с репутация тук Simple Smile)

Както и 100% се съгласявам (май с друг потребител), че в начален курс основното е да събудим любовта към ученето, ако ще и да е учене как се прави таралеж и как се играе на топка. Не да си говорим за "цели" и "резултати", това идва доста по-късно.

Ще се радвам да споделяте как върви с Изи, че много хора с деца, на които избор предстои догодина, надничат в темата.

# 157
  • Мнения: 43
Да, губите една година евентуално в ПУК. След това все още има шансове за прием на друго място.

Но честно казано, се чудя дали правилно разбирам. Вие искате нормалния учебен процес да спре заради това, че дете е в приемна процедура? Всъщност целта на това занимание е да се види как конкретно дете реагира в реална обстановка. Как се вписва и аклиматизира.
А Изи ви обръщат желаното от вас внимание, защото нямат други задължения освен приема. Нямат класове, нямат ученици.

Явно не съм се изразила добре. В никакъв случай не искам да се спира нормалния учебен процес, а да се има пред вид факта, че трябва да има достатъчно ресурс да може да се посрещне! детето. Все пак става дума за деца на 5г. Да бъда информирана, а не да чакам пред входа някой родител случайно да ми отвори примерно.

За мен има два варианта:

1. Всички нови деца се събират в група и прекарват пробен ден, който е и приемната процедура. Всяко училище определя каква да бъде тя... ще скачат на въже ли, ще решават задачи ли...те си преценяват. Има педагог , който наблюдава, посреща децата и съответно си оформя мнение.
Това предварително се обсъжда с родителя, за да се знае какво е нужно. Колко време е нужно, колко ще струва този ден/час, как да подготвим детето.

2. Детето отива на пробен ден вече в оформен клас. Всички се познават и съответно се осигурява адекватно посрещане на детето и представяне в групата според възрастта

На края се дава в писмена или устна форма обратна връзка на родителя. Какво му е сложното? Аз нали плащам за тази приемна процедура, с чистата съвест, че те са преценили допълнителните си разходи и аз ще ги покрия.

Аз се виждам като потенциален клиент и съответно имам очаквания. Не виждам нищо лошо в това Simple Smile Аз също като работя с клиенти се старая да продам продукта, защото това ми осигурява доход. При някои сделки се изисква доста лично отношение, за да се предразположи клиента и полагам нужните усилия - ходя на тренинги, обучения, инвестирам време, знам как да подходя към клиента, така че да разбера нуждите му и да ги удоволетворя. Тук за мен е същото, само че аз и детето ми сме клиентът Simple Smile Easy as that.
Ако отида при клиент и дори не го погледна в очите и му кажа, тук е така...предлагаме това и това, ако щеш....ами няма как да го спечеля, ако ще да предлагам най-великият продукт в сферата.

[/quote]
Aз не разбирам защо се отива в някакви абсолютни крайности. Или училището съсипва децата от учене и отношението е лошо, или училището подхожда индивидуално и има разкошна обратна връзка.
Аз лошо отношение покрай процедурата за кандидатстване в СС не съм видяла. Отговориха на всичките ми безброй въпроси, на срещата бяха изключително търпеливи и обяснителни, по телефона ги тормозих 18420 пъти... Детето ми беше очаровано от прекарания ден там. Плюс това, това е училище с утвърдена репутация, за разлика от Изи, че чак съм изумена колко хора са прехласват по някакъв експеримент, без изобщо да са наясно какво ниво на образование дава. Разкошно, децата трябва и да играят, но да не забравяме, че това е училище преди всичко.

Ами ето това е. Заставам напълно зад вас. Хората са проявили търпение, внимание и сте се почувствали добре като сте взели решението си. Така се усещам и аз Simple Smile Ние сме различни хора с различни критерии и да не забравяме децата също са различни. Едно е добро за един и лошо за друг. Аз просто споделих опита си, с надежда да помогна на други родители, търсещи  мнение.
За СС нямам никакви впечатления, затова и не мога да го коментирам. Дете от нашата градина кандидатства и също беше очаровано.

Последна редакция: вт, 19 мар 2019, 15:37 от Riela

# 158
  • Мнения: 8 225
Много бих желала потребители чийто деца минават на интервюта сега ,със същият ентусиазъм да опишат ситуацията другата година по същото време. Simple Smile Желая успех на всеки с взетото решение. По-малко изненади по пътя и повече положителни емоции.

Последна редакция: вт, 19 мар 2019, 17:39 от Hope for Two

# 159
  • Мнения: 43
Много бих желала потребители чийто деца минават сега на интервюта сега ,със същият ентусиазъм да опишат ситуацията другата година по същото време. Simple Smile Желая успех на всеки с взетото решение. По-малко изненади по пътя и повече положителни емоции.

Предполагам, че до тогава ще има и тема отделна за Изи, но обещавам да споделя впечатленията си, така като го направих и сега Simple Smile Силно се надявам да са позитивни и да сме взели правилното решение...става дума за децата ни все пак, а това е най-ценното ни.
В крайна сметка винаги може да преместим детето ако посоката не е такава, каквато очакваме, но сме наясно, че това ще е допълнителен стрес за него.

Сигурна съм, че всеки един от този форум иска да вземе най-доброто решение за детето си. Децата ни обаче са различни, ние сме различни, представите ни за добро и лошо са различни и затова пердполагам се изпада и в крайности. Хубаво е да се споделя и все да може да отсее кое би пасвало в неговия свят и кое не. Благодаря на всички за мненията, т.к. този форум също ми помогна във взимането на решение Simple Smile Здрави, щастливи и успешни деца.
И моля ви, не забравяйте, че ние сме клиенти в ЧУ ( не знам защо клиент има някак негативен отенък в бг език) и имаме правото да изискваме информация, да бъдем третирани с уважение и разбиране.

# 160
  • Мнения: X
Riela  ситуацията е малко по-различна. Вие кандидатствате. А те ви одобряват или не. Как вие си представяте процедурата е напълно възможно да не съвпада и на 1% с тяхното виждане. А  дали си плащате... да, но не ви дава право да искате нещо различно от тяхната визия. Просто защото пазарът е на ЧУ, а не на клиентите. Проста пазарна логика.

Наистина подкрепям Хоуп. Дано след година да сте още по-доволни. Сега всичко е цветя и рози, защото на обещания е най-лесно. И ние сме го минали този етап с обещанията на едро.

# 161
  • София
  • Мнения: 5 252
За малко да си помисля, че с Риела мислим различно, но не хахахаха. В темата станахме 3 с подобно мислене, че бях сама преди Пипи и теб. Пожелавам успех с Иззи щом това е избора. Иззи ще е последното(поредно) училище, което ще представим на дъщеря ни.

Аз се замислям, че може би не ми се рискува и най не рисковото ми е Дрита + летни курсове в Иззи...С летни курсове няма как да се навреди, особено, като са тип Музейко...

Дрита започват записването. За ПУК таксата е 5100 евро.

# 162
  • Мнения: 43
За малко да си помисля, че с Риела мислим различно, но не хахахаха. В темата станахме 3 с подобно мислене, че бях сама преди Пипи и теб. Пожелавам успех с Иззи щом това е избора. Иззи ще е последното(поредно) училище, което ще представим на дъщеря ни.

Аз се замислям, че може би не ми се рискува и най не рисковото ми е Дрита + летни курсове в Иззи...С летни курсове няма как да се навреди, особено, като са тип Музейко...

Дрита започват записването. За ПУК таксата е 5100 евро.

@rainy: Сега чета за Дрита и чак се чудя как сме го пропуснали Simple Smile Твоят вариант звучи доста добре. Нека обменяме мнения е опит.

# 163
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 298
ПУК и първи клас е доста романтично!
Желая успех на вас и децата.

# 164
  • Мнения: X
ПУК и първи клас е доста романтично!
Желая успех на вас и децата.

Да. После просто искаш добро образование в нормални битови условия.

Общи условия

Активация на акаунт