Жалко е наистина впечатлението, което се оставя. Освен добър английски искат и много добър български. Дефакто при нас, проблемът беше в българският, т.к. детето е с водещ английски и на английски му е по-лесно, но се справя добре и с българския.
Примера, който ми дадоха е, че не знае формите на български, а това не е вярно. Като му покажа квадрат и го попитам това какво е, той ми отговаря автоматично square, но ако го попитам, а как се нарича тази форма на български, ще ми каже, че е квадрат. Дефакто е една масовка без да се направи диалог с детето и да се види наистина до къде стигат знанията.
Това, което ме отблъсна е подхода на педагога и цялостното отношение към родител и дете. Факта, че на приемният ден общуваха с мен, а детето беше до мен, като някакъв не до там важен участник. Никой не слезе на неговото ниво да му каже, че е добре дошло. Той ревеше и ме молеше да не го оставям. А учителката ми каза, че имат час, който спазват за circle time и ще пореве малко, пък после ще се успокои. В отговор казах, че ще говоря с него и ще влезе евентуално след circle time. Както и стана. Той се опита да влезе два пъти в стаята, но учителката се занимаваше с други деца и на вратата изкочиха 10 деца с въпроси (как се казваш, от коя градина си, на колко си години, обичаш ли да рисуваш и т.н....все нормални неща. Децата са любопитни), но това толкова го уплаши, че веднага отстъпи назад. В случая според мен, като знаят, че ще идва ново дете, едно единствено (другите деца се познаваха), тогава трябва да подсигурят ресур - още един учител или човек, който да може да съдейства.
1. Азбуки: ...Въпреки откровената обратна връзка, мисля че при отказ, педагозите трябва да могат да поднесат информацията по правилният начин. Това не беше така. Усещаше се някак дръпнато и грубо отношение.
3. Изи - Очарована съм от приемната процедура. Най-накрая нещо, което не е статично. Първо бях леко скептична с този проект, но сега виждам, че това е прекрасен начин да се запознаеш с детето. То е гордо с нещото, което е направило сам самичко и всички го слушат и изведнъж то е важният.
1. Няма как в СС/Питагор/Азбуки да ви поднесат инфоррмацията по "правилния" начин, имат много кандидати и вие ако искате детето ви да учи там ще трябва да се съобразите с това. Ако в Азбуки отношението е грубо, то какво да кажем за психоложката в Питагор, която според мен има явни отклонения. Ама това не значи, че в Питагор/ПЧМГ няма добри преподаватели и ако детето има талант по мат. и по някаква причина не искате да ходи в СМГ ще се наложи да изтърпите неудобствата. А относно недостатъците, тепърва ще разбирете, че доста може да се размине първоначалното добро впечатление от едно ЧУ с малко кандидати с последващата реалност. За мен да оставя едно първолаче да направи избор на училище след впечатленията си от присъствения ден е пълен абсурд, направо ми става смешно като си го помисля ..
3. Относно Иззи и аз съм очарована от преподавателите, дано се случат нещата, НО точно приемната процедура за мен е пълна глупост. Беше ми ясно, че ще е семеен проект и то вече всно се вижда, че някои от работите не са правени от толкова малки деца. Можеха да си направят присъствен ден в една работилничка и там да си направят нещо децата. Не че и по това може да подбереш деца, но поне можеш да си поговориш с тях и да наблюдаваш поведението им в група.
Няма да влизам в излишна полемика, но мнението Ви наистина ме разтърси. Аз не смятам за нормално да приемам грубо отношение, ако ще преподавателите да са на световно ниво. Академичните знания са важни, но по-важно за мен е детето ми да расте като самостоятелен, свободомислещ, креативен ЧОВЕК, който да се учи не само на математика, български и т.н., а и на отношение. Ако учителите, които за мен имат много важна роля, заедно разбира се и с родителите, показват арогантно и грубо отношение, тогава това е моделът, по който учи детето, това е нормалното. Да, аз уважам избора му, защото макар и в тази крехка възраст, децата са изключително интуитивни и както писах по-горе в началото и трите училища бяха ок за мен. Честно казано в последствие смятам, че съм преценила грешно Азбуки и за мен това не беше училище, което държи само и единствено на академичните знания....много се радвам, че отпадна. А да направя компромис с грубо отношение, липса на емпатия и подход към детето, само защото детето ми имало афинитет към математика примерно.... ами няма как да стане. Ако детето има афинитет към математика, това ще се прояви, когато то е в спокойна среда и се чувства добре. Да не говорим, че на 5 годишна възраст е трудно да се преценят бъдещите интереси на детето (изключвам талантливи деца, които още от 3 годишна възраст се интерсуват от музика, математика и т.н. и там е видно. Изхождам от средно статистическото 5 годишно момче, което има афинитет.... да играе футбол примерно
2. Иззи: Нямам идея за другите деца. Проектът той сам си го направи, без наша помощ. Да не говорим, че идеята, която за мен не беше най-гениалното нещо, си беше лично негова. Точно пред вратата изпусна кутията и целият проект се разпиля (лего), но той беше спокоен и ми каза, аз съм го правил сам и мога да го оправя. Дадоха му възможност, той си седна на масичка и си го сглоби.
Да не говорим, че дори и една топка от пластелин с четири клечки за зъби да представиш е ок. Въпросът е какво е тази топка за детето. Идеята е съвсем друга и това го повториха многократно - да видят детето как реагира в ситуацията, да преценят типа дете (екстроверт, интроверт и т.н.), да се даде ход на фантазията и креативното мислене. Да не говорим, че това беше само една малка част от приемният ден и процедура. Децата дефакто бяха поставени в различна среда: на маса, в общо пространство и навън. Така според мен може да се наблюдава много добре детето и да се направи преценка как общува детето, как се държи в група, как се държи сам и т.н.
Педагози са обявени, с които се запознахме (преди въобще да дадем избор на малкият за училището) и разбира се, че това е по-важно от помещението за хранене. Това е най-важното. Относно останалите училите аз също съм с резерви, защото те нямат дефакто опит с толкова малко деца. Водещият ми там е Явор, който за мен е невероятен човек, учител, лидер... за него мога с часове да пиша, защото децата го обожават и т.к. той посещава един път седмицата градината, в която учи малкият, виждам какво този човек успява да провокира в децата...ще дам пример от вчера сутрин, за да ме разберете по-добре.
След закуска му давам бъз в малко мензурка и провеждаме следния диалог:
- Мамо, може ли да сложим вода вътре?
- Не, това е бъз, за да си здрав. Ако искаш си сипи отделно вода? Защо да слагаме вода вътре?
- Искам да видя кое е по тежко от двете.
Mr. Yavor ни показа, че олиото е много по-леко (в случая плътно, но той казва леко) от водата и знаеш ли, колкото и да бъркаш, то остава отгоре.
Аз вътрешно се разтапям и мислено изпращам благодарност към Явор.
И това се случва почти всекидневно. Така си представям и Изи и силно се надявам да не греша Знам, че трябва да се правят компромиси. Идеята е с какво да правим компромиси. В случая правя компромис с това, че училището е без история и дефакто все още не живее. Ние ще сме първите. Може да е успешно, може и да не е успешно. Но си направих равносметка - какво губя? И прецених, че повече може да спечеля от колкото да загубя.
С грубо и тип комунистическо отношение от рода, аз съм там горе и определям правилата, а ти се съобразяваш на 100% - съжалявам, но дори и Харвард да е, не мога да направя компромис с това... просто не кореспондира с ценностите, които възпитаваме у дома.