Изгубените приятели

Заради един такъв добър стар приятел едва не си разбих семейството.
Вече на никой вяра нямам, времената се менят-с тях и приоритетите.
На никой нормален мъж не би му било приятно жена му да излиза (недай си Боже да излизат тримата) с този верен другар или да се кикоти вечер на телефона с него.
Може аз да не съм широкоскроена,или съм старомодна,но айде нема нужда от такива добри приятели.

То пък щото жените ей така си оставят мъжете да се мотаят с "приятелки".

Аз имах такъв приятел през ученическите години. После се омъжих и аз бях тази, която прекъсна връзката. Знаех, че на ММ няма да му е приятно, той е от хората, които не вярват в приятелството между мъж и жена. Винаги ми е било гузно заради това, че прекъснах връзката и по една случайност намерих приятеля си след почти 30 години. Писах му, после се видяхме, даже тогава казах на ММ, той реагира напълно нормално, което е необичайно за него, защото е ревнив. Приятелят ми също е казал на жена си още когато му писах, единственият и коментар тогава бил, че изглеждам много добре.
Живеем в различни градове, веднъж месечно ходя в неговия град по работа, понякога той идва в моя, тогава се виждаме, пием кафе и си говорим. Никога между нас не е имало и намек за нещо друго, освен приятелство. Когато се запознахме, той ходеше с моя съученичка, впоследствие се разделиха. Когато го намерих отново, беше в нещастен брак и изживяваше връзка със стара ученическа любов, за която по–късно жена му разбра и му стъжни живота. Притеснявам се когато се виждаме в неговия град, защото жена му е ревнива. Но той ми е само приятел и не правим нищо лошо. Понякога се чуваме и по телефона, и двамата много се радваме, че отново се намерихме.

Да, това вероятно са главните причини, но което не съумявам да разбера е- защо инвестират време и енергия в едно такова сближаване с цел -секс-, когато даже не са се и престрашили да покажат чувствата си?! Говорим за дълги периоди от време: половин-една година, че и повече.
И като си намерят партньорка, толкова ли не могат да го кажат? А просто изчезват от хоризонта завиниги.
 

Напълно съм съгласна, но не мисля, че трябва да се губи изцялостно връзката.
А и в моят случай става въпрос за несемейни мъже.

Говорим си за мъжките приятелки, остави жените. Потребността от мъж приятел, при наличието на съпруг/партньор, бих могла да назова само и единствено - липси. Така мисля, професионално, лично и всякак, след развод с мъж - неприятел, направо вредител, и след като сама прекратих/блокирах контакти с така наречени приятели.

Спокойно. Не си ги изгубила съвсем. След 20 г ще се сетят, че навремето са си падали по теб и ще ти го кажат. 😮😅

Най-добри приятели? Ама ти сериозно ли?
Изчезнали са, защото най-вероятно са гледали на теб не като на точно приятел. Все пак, ако ти си ги набутала във "френд зоната", този резултат е неизбежен, дори ми е чудно как са решили да останат известно време в нея.
Знаеш ли, припомняш ми за първия опит да ме вкарат там. Тогава казах на момичето "Да приемем, че се съглася. Аз няма да спра да демонстрирам, че ме интересуваш като жена, а не като приятел и ти ще започнеш да ме отбягваш веднага след това. Какъв е смисъла да го играем този цирк?", при което на нея и стана малко тъпо, след което се обърнах и си тръгнах.
Вие, жените, забравяте една много важна подробност: приятелството е като партньорството, двамата трябва да са на една вълна. Ако не са, значи такова нещо като приятелство не съществува. И нямате никакво право да им се сърдите за това. И двете страни имате пълното право да не сте на едно мнение.

Съгласна съм на 100 % с предходния пост. Аз имам 3 ма приятели.  2ма обаче приятелите са от ранна детска възраст и са и по между си приятели.Единия замина за чужбина и си идва 2 пъти годишно. Преди да си остави багажа идва вкъщи с подараци  за мен и детето. Това е така от преди да си намери жена и след това. Жена му ми стана приятелка. Дори ме молеше да ми плати билет и да замина с детето като изненада за рожденния му ден. Като са тук задължително поне 1 път идват в нас със жена си, сестра му, нейния мъж и другия ми приятел и жена му.  На тоя от чужбина жена му повече от мен шета и слага на гостите, а като види че е късно ми казва "тръгвам ако се напие и почне да досажда бутни го на дивана да спи или на пейката отвън аз сутринта ще си го прибера" и той става си си я целува и си тръгват. Обаче на другото момче, което е от скоро сгодено мацката му започва с цирковете " оф това не го ям, мерси аз не пия, корема ме боли мило хайде да тръгваме, утре сме на работа, лошо ми е" и т.н.т. цупене и мръщене и дума не дава да се каже тя да се прибере, а той да остане. При положение, че събиранията са 2 пъти годишно. Нямам контакт с него като другия от чужбина не е тук. Преди се събирахме и звъняхме на момчето и се гледахме на камерите, а сега дори 1 ред не пише, а аз се чувствам кофти, защото не съм направила нищо да провокирам ревността и. Сигурна съм, че първата двойка ще оцелее дълги години. Сега сключват официален брак познайте кой ще е кумата и с кой булката ще избира рокля.  Вторите ще сключват 1 месец след тях. Познайте от кого разбрах... сигурно няма и да съм поканена.

И двамата ми приятели (и мъжът, и жената) са ми такива откакто се помня – познаваме се от малки деца. Това са приятели – истински, добри приятели, а не "така наречени приятели". От последните нямам и никога не съм имала нужда. Първите са изключително ценни и държа много на тях. Полът им няма значение за мен. Със същия успех можеха да бъдат две жени или двама мъже. Ако мъжът ми имаше проблем с тях, нямаше да позволя да ми стане съпруг.
Не е добре да се плюе на доброто приятелство, заради нечия несигурност – прекалено ценно е. Фалшивите "приятели" са друга работа, разбира се – те са излишни при всички случаи.

Хаха, това го правят само малоумниците. При мен обаче досега се получава точно обратното: аз поздравявам хората на улицата, защото така съм възпитан, само че много често човека отсреща не смее да ме погледне в очите или дори стигаме дотам да ме подмине на улицата, а не съм направил нищо лошо, освен ако отказа ми да стоя във "френд зоната" се счита за такова.

Може би са се надявали ти да проявиш инициатива за сближаване. И аз съм имала такива мъже в обкръжението си.
За казването- има мъже (както и жени), които предпочитат да си спестят обясненията, по-лесно е. Не го приемай навътре, не е свързано с теб. Свикни да не се привързваш към хора (и вещи)- по-здравословно е.

Ако си имала в обкръжението си мъже, които ти си пратила във "френд зоната", без да се интересуваш какво са искали, те повече няма да те потърсят, това трябва да ти е инстинктивно ясно и това е напълно нормално и закономерно. Ако случайно след време намериш причина да им дадеш шанс за това, което са поискали, ти трябва да проявиш инициативата за сближаване.

ПП: става дума за шанс за нещо повече от приятелство, ако тръгнеш да се сближаваш пак с цел само приятелство, по-добре не се захващай въобще, затова тогава може и да започнат да те избягват умишлено.

Имам си най- добър приятел от над 15 години. Въпреки, че аз ги запознах с жена му (а това беше преди повече от 11г.) и тя от самото начало беше напълно наясно, че с него сме само и единствено приятели, все още ревнува и се налага да се чуваме и виждаме тайно от нея Аз пък си намерих приятел на по- късен етап и той до ден днешен няма нищо против приятелството ми с въпросния, защото сам вижда, че сме си истински приятели. Интересното е че, жена му от няколко години се скъсва да му изневерява, не се грижи за него, за къщата, за детето, ама пък продължава да ревнува от приятелството му с мен
Пс.: NexusBGN колко пъти още ще повториш "френд зона"

Задушевните  приятелства със срещуполжния пол при наличие на с- во и съпруг на мен лично са ми излишни.Какво толкова има да си говоря с някой от миналото?Айде едно кафе ок и всеки по пътя.
С прекалено близки семейни приятели също гори бушон.Точно наблюдавам подобна история- жената хлътна сериозно..децата са и големи, но от прекалено внимание..и те не правят нищо лошо засега, но отсрани се вижда и е въпрос на време, най- малко да си развалят отношенията двете с-ва. Та, има някаква лична граница на отношения, с която не бива човек да се заиграва, защото настъпват усложнения.
И още нещо..това как изглежда една двойка отстрани- ама нищо общо може да няма с отношенията вътре в нея.Това по повод поста на Злодеида , за мъжа, който все целувал жена си, а пък другата била ревнивка и правела циркове на общите събирания.
От моят опит също, тия парадиращите и показни мъже са голям боклук..генерализирам тук, не по споменатият пост.
Склонна съм да смятам , че при налична подходяща ситуация, "нищо лошо неправещите" се издънват или остават със зяпнала уста при свалянето на маската на " приятеля".