Изгубените приятели

Aelia Ariane, възможно е да не са инвестирали толкова време само за единия секс, но в последствие да са започнали да изпитват чувства към теб. Съмнявам се това да е причината всеки път, със сигурност е имало и такива, които са тръгнали да се занимават с теб с нагласата за нещо повече от приятелство.
Имала съм такива познати, които са "изчезнали". Имам и приятели, с които сме спирали контакт в даден момент и после сме го възобновявали. Такъв момент имах и с най-добрия ми приятел. Запозна се с момиче от друга държава. Когато тя му дойде на гости, той бързаш са ни запознае. Веднага разбрах че ревнува от мен и се отдръпнах. Тя бързо свикна с мен, бяхме им кумове на сватбата даже. ММ в началото също ревнуваше от този ми приятел, но бързо му излекува ревността. По-важно ми беше старото приятелство от новото гадже. ММ също има приятелки. Излиза си сам с тях. Не мисля, че това говори за дефицити в нашата връзка. ММ си остава най-близкия ми и доверен човек, но заради връзката ни, не мога да го нарека приятел. Той е много повече.

Баш. Кризата на 40те не прощава. Вече не знам колко такива ми се разписаха на мейла, не съм ги виждала и чувала над 10 години. Нямаха смелост тогава, но и сега са същите, без кураж да кажат къде ги стяга чепикът.

Добре де, ще сменя лафа, ти пък сега защо ми къртиш канчето?

Това не ми стана много ясно колко е по темата и в какъв ред на мисли беше изстреляно...

Да,случвало ми се. Не само с приятели мъже,но като цяло с приятелите. Намаляват с годините. И причините са много. Живота хваща всеки. Човека е като вълк,всеки се е вкопчил в себе си,грижи,планове,семейство,работа и все по-малко се интересува от другия. Много приятели съм имала в различни периоди от живота си  малко останаха. В студентските години имах доста,с времето всички един по един изчезнаха-от някои аз се отдръпнах,имаше и предателства,лицемерия,не са били хората за мен.
Училищните и те-след като ни приеха в унито се виждахме все по-рядко. Понякога е виновен просто живота,друг път с хората се разминаваш. Обстоятелствата също имат значение. Разстоянието,оправданията. Изобщо болна тема ми е.
В един момент търсех,обаждах се,като видях,че съм само аз се отказах. Приятелството е двустранно,взаимно.
Имахме един приятел в компанията от години-отдръпна се като се ожени, дори не ни беше казал,ожени се отведнъж и не ни и покани(част от приятелския кръг). С тоя човек съм празнувала всяка Нова година,всеки празник.Били сме много близки.Теми на разговор-колкото щеш. Не го бях виждала от години. Онзи ден ги срещнах с жена му и детето. Нямаше какво да си кажем-обичайни любезности.
Доста време се чудих и питах защо така се отдръпна и съм сигурна;че жената там има пръст. Той дори не идва тук,а живее но един хвърлей. Не се вижда и с момчетата от компаниата(най-добрия му приятел между тях). Странна работа. Променени приоритети, отдъпване,живота те грабва.Знам ли...
Едно време си мидлех,че като имаш много добър приятел никога няма да се забравите. Много съм се обиждала и ядосвала. Вече ми е все тая-който иска ме търси,който не-значи не съм му нужна. Толкова е просто.
Може и в мен да е грешката. Не знам. Ставам доста асоциална напоследък.
Убедих се,че приятели няма. Семейството и мъжа това е.

Не разбрах това към мен ли е или към авторката.
За мен когато връзка или приятелство е приключило, то Е приключило. Окончателно. И ако случайно животът ни срещне отново, поздравявам, може да разговаряме, но до там. Колкото и да ми е бил приятен някой човек, не бих се сближила отново, смятам че подновяването на приключили отношения винаги (или почти) е грешка... На Земята има над 7 млрд. човека!

А аз все давам втори шанс, ама на... добра душа...

За съжаление, в годините и аз съм се убедила, че истински приятели няма. Семейството, родителите и това е. Най-хубавото  е партньорът ти да ти е най-добрият, довереният и близък приятел. В момента имам само една приятелка, на която знам, че мога да разчитам по всяко време. Която е лоялен и искрен човек и се е доказала във времето. Общувам с още три момичета, които познавам от годините, в които учехме в Университета. Те са вече семейни и там, комуникацията е по-трудна. Имала съм и приятели мъже, но в годините са проявявали симпатии към мен като жена и ми се е налагало да прекратявам взаимоотношения. Хубаво е приятелството с мъж, особено ако човекът хе стабилен и можете да разчитате един на друг за съвет и подкрепа.

Малко по-назад има много хубав пример за това как приятели прекъсват и подновяват контакти, в зависимост от житейските си периоди (с партньор или сами се оказват). Познавам жени, омъжени повторно за стари приятели, след неуспешни бракове, едната дори предпочита израза “моят най-добър приятел”, вместо “мъжа Ми”
Сетих се, как преди няколко години един от моите уж приятели ми зададе директен въпрос - искаш ли ме за мъж, да знам дали да се развеждам, след което аз прекратих контактите. Та така с омъжените, оженените и техните най-добри приятели, извън семействата им

От личен опит, приятели мъже няма. Ако са с години в обкръжението ти, то има опасност да залитнеш или ти или приятелят. После, ще се чудиш какво си си навлякла на главата, щото вече си му дала това, което в действителност е търсил в теб. Сещаш се. Може и да има и други случаи. Светът е шарен. Аз вече не вярвам, обаче.

В интерес на истината този въпросният имаше известен интерес към мен. На вяколко пъти съм го усещала. Намеквал ми е разни неща съвсем заобиколно. Но аз винаги тактично,но съвсем директно съм го отрязвала.

Бих се съгласил с теб, ако не ти си била инициатора на раздялата, в противен случай е твърде жалко, че мислиш така. Не може да приключи нещо, на което ти не си дала шанс да започне. То реално никога не се е случвало. Но.... оня горе си знае работата.
Ако не си дала първи такъв, не виждам как точно ще дадеш втори...

Напълно подкрепям!

Хе хе, за първи път съм напълно съгласна със становището на Дренка. Ама на 100 %. 
Иначе примерите в темата твърдо доказват, че няма приятелство между мъж и жена.
Хау! 😁

От отговорите оставам с впечатление, че на някои хора или им е слаб ангелът и не могат да си държат гащите вдигнати, или... не знам, разбират отношенията между хората само като търкане на епидермиси.
Имам неколцина приятели мъже, от 15-20 години средно се знаем, от младежките години. Някои от тях са се запознали и сближили с намерение за секс/връзка, отрязала съм ги (при мен това винаги е категорично и няма иди ми-дойди ми и напразни надежди), после те - и аз - сме преценили, че си струва да поддържаме отношения на друга плоскост. Толкоз. Нищо особено сложно няма.
Разбира се, възможно е причината да е и в това, че съм супер яка и си струвам 20 години инвестиция, особено при положение, че и аз, и те отдавна сме семейни и с деца, ама

Ами като чета, май и твоите приятелства са започнали с намерение за други отношения, та не знам какво се чудиш.