Женени от пръв поглед < II сезон > тема 4 /16.03 - 25.03/

Не говоря за мъже и жени, които са се отказали от децата си, защото имат проблем, а за съвестни родители, които обаче не са длъжни да отглеждат децата на целия свят само щото си гледат своите собствени. Аз се чувствам длъжна само на моите си деца, защото решението ми да ги родя е мое и трябва да си понеса отговорността и последствията от личното си решение. Но това не значи изобщо, че трябва да се нагърбя и с чуждо бреме - моето си ми стига и по никакъв начин не съм длъжна на други хора. Както и ако съм с един мъж  не е защото съм длъжна да съм с него, а защото искам, харесва ми, задоволява някакви мои нужди, добре ми е с него.
Освен това много трудно бих създала семейство с мъж, който вече има деца при положение, че самата аз нямам и планувам да имам. Такава връзка предполага проблеми в бъдеще и не бих си я причинила съзнателно.

Добре де, аз пак да питам.
Сега като се приберат, къде отиват да живеят. На хотел или в къщата на младоженеца.

При систъра.

Аз се притеснявам леко, че от 3 дни няма нова визия.

Редно е на такъв фарс да няма никакви подаръци. Това не е обикновена сватба, а театър за няколко седмици, уреден по договор. Но ми се струва, че семейството на Никифор и самият той не го разбира. Аз на мястото на младоженците бих предупредила всички поканени че няма да приемам никакви подаръци.

Аз не мога да си представя да бъда с мъж, който не може да понася децата ми или аз неговите. Като родител съм наясно кое е на първо място и кое винаги ще бъде. Разбира се говоря лично за себе. Не виждам бъдеще в такива връзки , в които от самото начало единият има дискомфорт свързан с нещо у другия. С времето ще се задълбочат нещата. Затова, ако в началото има такава драма - кой от къде е преди чувствата да са се задълбочили.
Особено, ако става дума за деца.

Хората са най разни. Аз не съм съгурна за себе си, че чуждо дете ще обичам колкото своето, но аз съм и от жените, дето не могат да раждат дете на всеки мъж, с който се съберат. Има жени с по 3 деца, всяко от различен мъж. Еми това няма да го разбера никога. А и съм убедена, че никой друг мъж няма да обича моето дете баш като свое. Не може да очакваме, още по-малко да изискваме, новият мъж в живота ни, да е истински баща на детето ни. Даже и да ме убеждава че е така, няма никога да повярвам.

Кали е типичен пример как всеки следващ мъж не може да намери общ език с предишните и деца

Той не претендира за суми, а за отношение. Ако се бяха разбрали, като хора драмата нямаше да стигне до нас. Каквото и да е аз не чух Василена да му е дала парите събрани от неговите гости. Някак си не си представям, че никой от тях не се е бръкнал поне за 50 лв.

Ако става дума за нормален брак - да, редно е. Но тук освен подпис и иху аху реална връзка и брак НЯМА. Сега ще кажеш и че понеже са женени, а длъжна и секс д аправи с него?


Не е така - моите познати са си ОК. От години са заедно и са щастливи. Пробваха да живеят заедно, не се получи и решиха така. Да не говорим как и самите деца биха се чувствали да живеят с чужд човек, който не харесват. Ако имам намерение да се събирам с някой първо децата си ще попитам Искат ли да живеят с него. Ако кажат Не въпросът е приключен. За мен този вариант е най-добрия - всеки да си живее и у тях си и да се виждат когато може.

Остави общия език, не си представям аз, че мога да искам дете всеки път като изпадна в умопомрачение от любов по някой мъж хеле пък три от различни. Мисля ли за първото си дете, за второто си? Деца, дето си викат едно на друго "а па твоя баща и мама" ...

Тя Кали сама не може да намери общ език с децата си, особено с големия. Властният ѝ характер доста ѝ пречи.

Брей, сериозно ли? Думата "пари" не значи "отношение". Черно бяло е тук, няма как да се объркаш.

Какви пари да му даде Василена, след като каза, че "неговите приятели не са дали НИЩО", а Никифор не отрече?!


 

Е, чак пък да не са дали нищо.. не вярвам. Кой отива на сватба с празни ръце? Вие ги изкарахте по-зле и от една друга общност.

Ако го е заварил като бебе, участвал е в отглеждането и възпитанието му, грижел се е за него като е болно, решавал е проблемите му... и няма собствени деца може и да ги приеме като свое. Но вече готови отгледани деца да заобичаш като свои - трудно. Аз също няма да мога да обичам чуждото като свое. Но знам със сигурност, че ще се държа много добре с него, ще го гледам сигурно по-добре от моите собствени и то ще се чувства обичано и обгрижвано. Може би точно затова и не искам чужди деца - защото съвестта ми ще ме принуди да ги гледам перфектно, а това си е сериозна работа и усилия, които ако мога защо да не си спестя. Както и много обичам кучета, но не съм си взела точно заради това - защото ако взема ще трябва да го гледам докато умре, остави ами и ще страдам след като умре. Като поема отговорност винаги влагам много и най-доброто от себе си, затова много мисля преди да се хващам с нещо. Моя противоположност са хората, които правят деца и като им писне ги изоставят, защото нямат съвест и чувство за отговорност. Както и тези, които си вземат дом любимец и като им писне го изхвърлят. Или ще правя нещо по най-добрия начин или изобщо няма да се захващам с него. И така според мен е по-добре, отколкото да си правя експерименти с живи същества и да заблуждавам околните, че може да се разчита на мен.
Освен това представете си, че вие самите сте деца на самотен родител. Как бихте се чувствали ако майка ви/баща ви ви натресе чужд човек в къщата. Ми мен това ще ме притеснява, няма да се чувствам спокойна и свободна в собствения си дом. Да не говорим пък ако тръгне и да ме възпитава и да ми дава тон в живота. Не мерси, не ми требват навлеци. Еле па ако и ми доведат братчета и сестричета та и с тах да се разправям.