Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Rochellka, това е много важно, което сте открили! С подходяща терапия и чести изследвания, и следене стриктно на доплер, ще стигнете до финал следващият път! Знам, че ти е много тежко, но е огромен +, че знаеш защо се е случило! Прегръщам те!

То за успокоение няма какво да те успокои.... Просто ще вземеш мерки за следваща бременност това да не се случва, ако излезе нещо по тромбофилиите.
Прегръщам те виртуално

Мен ми казаха след първия цикъл 9-10 ден.

Мен ме викаха на 14 ден....

На мен ми казаха след две седмици и аз още не съм ходила.
Успех на всички!

Момичета имали такива, на които не са правили кюретаж, а са изчакали сами да се изчистят. Аз се водя 9гс и 3 дни, но ембриончето отговаря на 5гс и 4 дни. Докторът каза да оставим нещата на естествения ход на природата и аз съм склонна на този вариант, но като чета май тук в БГ не е практика, а веднага пращат за кюретаж.

Аз, лично, не бих чакала, Хопчи.
То има и вероятност да започнеш сама да се чистиш, да не се доизчистиш и да се наложи пак кюретаж и само да си изгубила повече време.
Думите на моя лекар бяха „Това вътре е чуждо за твоето тяло и колкото по-рано се махне, толкова по-добре”

Подкрепям!!!

Хопчи, при мен станаха естествено нещата. Не се наложи да ме чистят. Не съм пила дори обезболяващи!

При мен видяха също спрял развитие ембрион . Оставиха ме за кюртаж след около 10 дни , защото беше преди Коледа и нищо не се случи през това време . Може би с хапчета да предизвикаш контракции ... Иначе при другите спонтанни аборти си почваше кървене и нещата се случваха за 2 дни . Като при 3 спонтанни аборта не се е стигало до кюртаж при мен - но съм била около 6 седмица .

Здравейте!  Искам да ви споделя моята история.  На 22 години съм и преди 4 месеца направих спонтанен аборт.  Беше желано бебче.  Закъсняваше ми 3 дена и си направих 3 теста и бяха положителни.  За да съм по- сигурна на следващия ден си направих кръвен тест и той беше положителен и резултатите отговаряха на 4 г. с.  Записах си час за преглед за следващата седмица.  Имах всички симптоми гърдите ми щяха да се пръснат,  гадеше ми се,  чувствах се доста изморена.  Но бяхме много щастливи.  Отидохме на преглед  доктора каза,  че всичко е наред,но е много рано да се чуе сърцето и да се видят подробности.  Изписа ми дуфастон да пия 2 седмици и да отида на преглед.  Каза ми,че за всеки случай е по-добре да го пия за застраховка един  вид.  Не ме е болял корема,  но ми беше дискомфортно,  опъваше ме долу ниско корема.  2 дни преди следващия преглед прокървих.  Събудих се сутринта и имах няколко капки кафеникаво течение. Отидох до тоалетната и вече прокървих сериозно и ме преряза кръста. Веднага отидохме в спешното и ти м ме прегледаха двама доктори мъж и жена,  и двамата казаха,  че не съм бременна. И имаха ужасно отношение. Аз съм там притеснена с първа бременност,  не знам какво се случва, а те ми крещят" Кво си се притеснила такава,  за тия седмици трябва да има сърце не виждаш ли нищо няма не си бременна,  кой ти е наговорил тия неща?" Накараха ме да си платя и на двамата прегледа,  при положение,  че съм осигурена и съм по спешност,  но това не е от значение.  Тръгнахме си и отидохме да търсим доктора, при който ходих на преглед. Не беше в града, и чакахме дижурен лекар. 2 часа чакахме аз съм бременна и кървя, и се превивам от болка и чакам в една от  най-елитните частни клиники в Плевен и нищо. Дойде един господин и ме качи на магарето и преживях един от най-бруталните и болезнени прегледи с диагноза "извънматочна бременност". След това ме прегледа на ехографа и потвърди,  че съм с извънматочна бременност,  при което аз съм в шок.  Влезе и моят приятел и доктора започна да ни обяснява,  че трябва да ми се направи лапароскопия и да ми се премехне едната тръба,  защото плода е там и ако не се премахне ще ми се пръсне тръбата и ще умра. Точно с тези думи. Обясни ни,  че трябва в най-скоро време  трябва да съм в болница иначе ще легна и няма да се събудя.  И операцията струва 3 хиляди.  Платихме си прегледа и отидохме за четвърто мнение.  Другия доктор ме прегледа и ми каза,  че плода е изостанал и не се развива и ми пусна кръвен тест.  Докато чакахме резултатите звъннахме на лекаря на моята приятелка,  а той беше почивка,  но се съгласи да ме прегледа като станат изледваниятя.  Отидохме и при него,  но за съжаление вече нямаше бебе...  Всичко беше паднало докато чакахме за адекватна диагноза.  На снимките се виждаше,  че има плод и си е бил където трябва.  А извънматочната бременност е било начин за изкарване на пари от мен. И може би щяха да ми съсипят живота с тази операция.  Доктора ми каза,  че всичко се е изчистило и най-вероятно с плода нещо не е било наред и организма го е изхвърлил. Пусна ми още няколко пъти кръвни тестове и всичко се нормализира.  Кървях 10 дни и слава богу всичко се нормализира от самосебе си.  Но психически бях много зле. От всички тези диагнози в рамките на един ден и всичко беше ужасно.  Все още ми в болна тема.  Мислим да пробваме отново,  но след една година....

Прегръдки от мен, съжалявам, че се е наложило да преживееш това! За пореден път се възмущавам от некоректното отношение на някои специалисти и това как се опитват да изкарат пари на гърба на чуждата болка... Изчакай нужното време, ти сама ще усетиш кога си готова да опитате отново.

Аз се консултирах с няколко лекари и чаках около 2 седмици преди да вляза за кюретажа. Информацията, която получих беше, че ако оставя всичко  на природата е възможно докато тялото разпознае ембриона като чуждо тяло и започне да го изхвърля да мине много време (не ми се губеше в чакане) и освен това да е придружено със силни болки от контрахиращата матка и обилно кръвотечение. Има опасност от инфекция, кръвоизлив и да ти прилошее от кръвозагуба. Стори ми се много по-страшно от алтернативата - лягаш, заспиваш и всичко минава бързо.


mishkite11 Съжалявам, че си минала през такъв ад. Важното е, че си добре и ще можете спокойно да опитате отново. Желая ти бързо лошите и болезнени преживявания да бъдат забравени и да мислиш позитивно за хубавите неща, които ти предстоят!

Благодаря ви момичета!  Аз си мислех,  че не се случва често,  но щом прочетох колко много са загубили бебчетата си... нямам думи...  Тук поне разбираме болката на другите.  На мен всички  ми казват,  ще мине,  ще го преживееш,  но този който не го е преживял нищо незнае...   Един ден живот и здраве,  когато си гушна бебчето може и да забравя наистина,  но за момента е трудно! 

Дори и тогава няма да забравиш