Едно си мислим,друго правим, та така...
- Публикувана: 21 март 2019, 20:42 ч.
- Последно мнение: 28 март 2019, 13:13 ч.
С какво ви дразнят свекървите - тема 107
Аз споделям нещо, което много ме дразнеше преди. Обичах да си мечтая и да витая в облаците. Все щях и аз да променям света. Та много се ядосвах, като някой тръгне да ми пресича ентусиазма - "Ще видиш, няма да стане" или пък "Не можеш това да го направиш".
А то вземе, че стане
Отделен е въпросът, че много пъти съм се питала дали са си стрували всички усилия
А то вземе, че стане
Отделен е въпросът, че много пъти съм се питала дали са си стрували всички усилия 
Но по себе си съдя, че съм била далеч по-импулсивна на 24 , отколкото сега.
Аз пък обратно – на 24 бях много по-търпелива и премълчаваща си. Сега е по-малко вероятно да оставя някой да ми скача на главата или да ме прави на маймуна.
Един от уроците на живота – казвай си всичко на момента, защото после става по-зле.
Естествено, често е по-лесно да премълчиш и подминеш, особено когато осъзнаваш, че става въпрос за дреболии. Пък нека отсрещната страна да си вярва, че е победила.
Но за важни, съществени неща – не бива.
Винаги съм подкрепяла хората, които искат да променят нещо към по-добро. А съм вече от старите в работата си, горе-долу съм на половината стаж, но се старая да не съм закостеняла леля.
Иначе и аз като Сийка - бях търпелива, вече не съм.
Дето казват: Страхувай се от гнева на търпеливия.
Иначе и аз като Сийка - бях търпелива, вече не съм.
Дето казват: Страхувай се от гнева на търпеливия.
На мен търпението никога не ми е била силна страна. Мисля, че няма разлика преди и сега. Хич не обичам д трупам някакви негативи търпеливо, че да избухвам след време. Като нетърпеливо си казвам в началото, че нещо няма да стане и изобщо да не го очакват, си спестявам всичко това и съм била така открай време.
Най-мразя да ми казват да не се заричам. Противно на всякакви бабини деветини, за каквото съм се зарекла е станало точно така, както съм казала, а не на обратно. Така, че тази реплика за мен е абсолютен въздух под налягане
Най-мразя да ми казват да не се заричам. Противно на всякакви бабини деветини, за каквото съм се зарекла е станало точно така, както съм казала, а не на обратно. Така, че тази реплика за мен е абсолютен въздух под налягане
Изобщо не съм имала предвид търпението като черта на младостта, а глупавата смелост да вземаш по-често необмислени решения, без оглед на обстоятелства, последици и т.н. Нямаш погледа и опита, за да го сториш. Докато на възрастните това им е плюс и пак има множество, което не се възползва от този си плюс.
Мерси на всички за мненията. Това беше доста стар пример и муньото от години не е в картинката. Вината, че си е била моя, че не съм видяла флагчетата - факт. Хората обаче не винаги си показват рогата на първо здрасти. Аз съм на мнение, че за да опознаеш някого истински трябва да поживеете заедно и че всяка ситуация ни учи на нещо. Lesson learned! Интересно ми беше просто мнението на свекървите - дали ще защитят маминката в случая, защото Муньо е ясен, но някой го е учил и възпитавал. За мен той беше класическо мамино синче и пример от какво да бягам като дявол от тамян.
Съпругът ми е чудесен човек, който никога не би се отнесъл с мен по подобен начин. Майка му също, но тя е имала проблеми със своята свекърва до колкото знам и предпочита да сме приятелки.
Относно как каззваме на свекървата - моята е или на име или Свеки защото казва, че не иска да я приемам като свекърва, а тя се връзва.
Съпругът ми е чудесен човек, който никога не би се отнесъл с мен по подобен начин. Майка му също, но тя е имала проблеми със своята свекърва до колкото знам и предпочита да сме приятелки.
Относно как каззваме на свекървата - моята е или на име или Свеки защото казва, че не иска да я приемам като свекърва, а тя се връзва.
Глупавата смелост да вземеш необмислено решение, идва от липсата на нещо голямо за губене. Като дете например. Затова и след появата на такъв фактор премисляш последиците, защото знаеш, че и друг е пряко обвързан с тях. Като решаваш само за себе си е доста по-лесно. Според мен това е по-решаващо, отколкото възрастта
Луна, според мен не е само с възрастта. И можеш и от чуждия опит да се учиш. При това го нагласяш към настоящите си приоритети, а те са тези, които се менят по-динамично. Решаваш, че ще градиш кариера, според опита и мирогледа ти насочваш усилията си в тази посока. Решаваш, че ще имаш дете и приоритета е променя, но останалото не. Хората така да се каже, трупат мъдрост, в посоката в която са се фокусирали. Нещо, което не им е приоритет може да го сбъркат 100 пъти по един и същи начин, но защото към момента е второстепенно. Ако си вдигне степента, се променят и подходите и мисленето и се приема, че си помъдрял.
Според мен възрастта не е от решаващо значение. Ако трябва да сравня клишето, че възрастните са по-мъдри и поговорката "не питай старило, питай патило", за мен второто е по-вярно
Според мен възрастта не е от решаващо значение. Ако трябва да сравня клишето, че възрастните са по-мъдри и поговорката "не питай старило, питай патило", за мен второто е по-вярно
Опитът не идва само с възрастта, но за съжаление не идва без нея. Т.е. тя е необходимо, но недостатъчно условие. Именно защото 'патенето' се случва с годините. Разбира се, може човек на 25 да е по-мъдър от някой на 40, но едно че не е много често срещано, друго че не виждам как моето 20 годишно Аз може да е по-мъдро и опитно от моето 40, 50 или 60 годишно Аз.
На руски така е учтиво - име и презиме, просто езикова особеност.
На руски така е учтиво - име и презиме, просто езикова особеност.
За руснаците не знам, но в курса, който карам имаме жена от Афганистан, преди време като учехме роднинските връзки тя каза че при тях е редно да се казва 'майко' и в същото време на 'Вие' (пример- Какво желаете, майко?) Каза че в по големте градове вече не всички използвали 'Вие'- тя е от Кабул, но сестра и е женена в някакво село и трябвало да се обръща към свекърите си така