Любители на Котки - Тема 131

Лека нощ от дядо Бегинс:

Бегинс ❤
Хубаво, че сте го завели на лекар! Ще му мине!

Танче, не бих спорила, но от собствен опит знам, че има котки, които и след кастрация продължават да се разгонват. Говоря за котката-идиотка на сина ми. Със сигурност й е махната и матката, и яйчниците. Ветеринарката е приятелка на снахичката ми. Тя й обясни, че надбъбречната жлеза продължава да отделя полови хормони в малки количества, и явно при нашето коте те са малко повече. Та, питам се, в случай като този (а прогноза дали ще се случи така, няма как да се направи) как матката ще се свие и изсъхне? Просто по презумпция мисля, че ето ти готов проблем...

detelistna.4etirilinka,
надбъбречната жлеза си произвежда доста хормони, но те разгонване не могат да предизвикат. В много, много редки случаи е възможно поради дизфункция на жлезата, тя да превръща тестостероните в тялото в естеогени. Друга подобна рядка вероятност е някой естроген секретиращ тумор. И трета рядка възможност е поради дефект, котката да е имала развита яйчникова тъкан някъде, където е анормално.
Когато кастрирана котка продължава да се разгонва, (почти) винаги обаче става дума за несъвсем добре извършена кастрация, при която е останала малко яйчиникова тъкан, която продължава да действа. Дори много малко парченце е дотатъчно.
Обикновено в такива случаи се правят необходимите изследвания и ревизия на кастрцията.

Ооо, ужас - точно това не ми трябваше да прочета. След всичко, което изтърпя Котинка не си представям да я режат отново. Дано да са я направили добре.

Ами затова сме тук стопаните на такива котки. Да пишем, съвети да даваме и да обясняваме коя по-специална котка от какви по-специални грижи се нуждае, какво сме научили за породата, за историята и, за предразположеност към какви заболявания, двигателни, сърдечни и какъвто род проблеми се сетите. Как да се ограничат ключови фактори, как да се храни правилно. И благодарение на нас забелязвам, че все повече започва да се знае за "породата" Шотландска клепоуха. Дефакто не са никаква порода, много организации нито ги признават, нито допускат до конкурси, което намирам за правилно. Не се чувствам ощетена, че няма да мога да изложа сладката муцунка и опулени кехлибарени очи на моя пухчо. Затова MM’s, наистина не се сърди, а се върни в темата и споделай твоя опит и знания или питай ако нещо те колебае.
Преди 10-15 години някъде, когато за пръв път в България се заговори за клепоухите бяха страшна мода. Всеки един държащ на реномето си зоомагазин имаше по едно клепоухо малко котенце изтръгнато прекалено малко от майка си, което да разтапя сърцата на клиентите, сега вече не е чак толкова осезаемо, гледам намалят все по-често и обявите от вида "Търся партньор/партньорка на моята шотландка/шотландец" Така че притежанието на такива котки от съвестни и средноинтелигентни хора, за каквато нескромно се считам и аз си е плюс в борбата с развъждането им с цел печелбарство или суета.

Някои помнят, други може би не, но съм ви разказвала на дълго и на широко как точно се увеличихме с още един член в семейството. Спасих го от клетка тип аквариум, където всяко келешче тропа по стъклата въпреки уж предупредителните табели "Не дразнете животното", където никой нямаше да го купи дълго време понеже се оказа изтърсачето и най-грозничкото от котилото и цялото си детсво щеше да прекара там и да го харесат чак като се заформи на външен вид и стане пухкав и сладичък юноша, където щяха да го хранят с каква ли не боклучава храна. Беше една мишка смешна, но с висока цена, на която си държаха собствениците на майка му, която не всеки родител би бил склонен да заплати. Та Аз реших да го вземем директно от майката и да не обикаля из разни търговски обекти с цел прадажба на домашни любимци и всичките му там храни, аксесоари, катерушки, панички. Даже не питах за позволението на мъжа ми, който до последно мразеше уж котки, а сега да го видиш, ревнува и се дразни, че повече мен обича. Дори и да не съм гледала никога преди клепоуха котка, бях сигурна откъде да намеря информацията и желанието го имах. Вече родено и прогледнало е... Какво да го правя като вече съм го видяла и вече нещо ми е трепнало отвътре!? В реката ли да го удавя за да се спре развъждането на генетично недъгави котки!? То това си е най-ефективния начин, но не вярвам някой от тук пишещите такива намерения или сърце да имат с живо същество така да постъпи.  Затова реших аз точно да му стана стопанка и да придобия абсолютното право на собственост върху това животно, да го обгриждам спрямо нуждите му, да обезопася дома си, да не му предавам гените нататък като го кастрирам и доколкото е възможно да си живее хубав мъркащ животец. Не виждам признаци на страдание. Всичко необходимо му е осигурено като качествена храна, винаги прясна водичка, играчки, драскалце, подходяща температура на жилището, негови си кътчета оборудвани с най-любимата му постелка, игри, внимание, ласки. Нощно време влиза редовно във фаза "Тупур-турур еленчета, мамо!", прави си спринтове от входната врата до края на коридора и обратно, бори се с една дунапренена гъба, с едно плюшено магаренце също, дрънка с една топка пълна с нещо, незнам и аз с какво ама сега от любопитсво няма да му разпарям една от любимите му играчки. Задоволителна двигателна активност като цяло и мисля добре се справям с мисията си - тази котка да получава наистина най-адекватните хранителни нужди, пространство за игра, много любов и минимизиране на условията за евентуални травми.

-------------
Дядо Бегинс е страхотен! Макар и временно пострадал ми изглежда като да се чувства спокойно хайванчето и ще се справи с инфекцията на зъбния нерв, каналче или какво там беше.

Вчера видяхме едната блокова любимка - млада трицветка, с резнато крайче на ушенцето. Явно са я кастрирали тези дни. И се замислих как бездомните преживяват това, ние на нашите им треперим, обгрижваме, ами тях - сигурно ги режат и ги пускат на улицата... Дали престояват поне ден-два в стационар?

Нашата офисната я кастрираха безплатно и ни я върнаха на третия ден след кастрацията напълно адекватна и нямахме никакви проблеми след това.
Но в момента милата пострада от кола сигурно, нямаше я един ден и на втория се върна пострадала. Със счупен таз е и сега трябва да лежи за да й мине безпроблемно.

Ох, горкичкото.

MM’s, аз напуснах бързо темата по подобни причини.  
Аман от подобни всезнаещи личности казвам и аз.

Не знам защо се обиждате....
Погледнете от друг ъгъл и вярвам, че ще асимилирате написаното, тук никой не цели да обиди потребител или пък домашен любимец, няма значение дали е улично или уж породисто или пък с доказано родословие.
Моето момче почина младо, беше от породоподобните, които нищо незнаещите развъждат без абсолютно никакви изследвания и безконтролно, "пробутаха" ни го на 2,5 месеца, което е безумие, но се хванахме на въдицата, защото нищо не разбирахме. Е, почина внезапно, през целият му съзнателен живот го мъкнехме из клиниките, имаше тежко вродено автоимунно заболяване, което ни съсипа, още скърбим за него, а мина само година, една година и два месеца, които ни се виждат като векове, тежко е....
Пиша това за пореден път, за да покажа и другата страна, не веднъж съм писала за позната, която купи Мейн Куун, котето е с епилепсия, лекарства в България няма, внасят ги отвън.
Няма значение дали котето е обикновено или пък породисто, всички си ги обичаме, живеят с нас, разчитат на нас и имат само нас, от нас зависи да им дадем качествен и пълноценен живот, точка.

Ушатото ни побърка сутринта, не спря да изнася концерт докато не станах, да не повярваш има нещо, което не яде. Купихме му някаква нова  гранула - Stuzzy, не я ще, след малко ще се разходим с ММ да му вземем нещо, стига да има, гранулата му е като десерт на него, не му е основно хранене.

Епона, ние не можем да знаем каква е причината, просто вярваме на докторката, че е изчистила всичко както трябва. Котката си живее вече единадесета година така, проблемът й е, че е много враждебна и не дава да я пипат. Врещи и опердашва, а ако настояваш, и нокти яко си отнасяш. В последно време се притесняваме да не развие тумори на млечните жлези, но просто няма как да проверим, не дава да я докоснем даже. Както писах и преди това, котка-идиотка Ние си я обичаме и такава, а моите деца, когато искат да се порадват на котка, идват при мен и мачкат моята Лилита, която е най-дашното коте на света! Като я пипнеш по гръбчето, ляга сексапилно и предоставя пухкавото си коремче на свободно мачкане и галене. Въпреки всичко, няма да оставим котката-идиотка просто така. Ще започнем да й даваме профилактично Налтрексон в ниски дози, да видим само как ще й го даваме с яденето, че е непредвидима тая Змейка. Не си представям как бихме могли да й даваме лекарството направо в устата.

Да взема отношение и аз по въпроса с породистите котки. Как обикновено се извежда нова порода, замисляли ли сте се? Ами, внезапно някъде се появява животинче с мутация, която обаче изглежда перспективна на селекционерите. И започват да кръстосват братя и сестри, за да изведат порода. Какво се случва с родените бебета, които в недостатъчна степен носят нужните белези? Не мисля, че имат особено добра съдба. А тези, които ги носят, поради близкородственото смешение, имат букети от потенциални болести, които се предават и в следващите поколения. И ако се случи незнайни развъдчици да решат да припечелват на гърба на животинчето, кръстосват без дори да се замислят, че може родителите да се окажат близки родственици... Ето как се получава, че си купувате уж марково животно на изгодна цена, а после се скъсвате да го влачите по ветеринари цял живот. За това говори Епона, за да се замислят тези, които искат да си купят животинче, най-малкото да могат да проследят произхода му, за да имат все пак някаква гаранция, че то ще бъде здраво. А колкото до клепоухчетата и мънчкините, въпреки умилителния им вид, те са просто едно престъпление на селекционерите. Ако бих могла, бих пратила тези печалбари на гърба на такива невинни същества в затвора.

 

Сигурно имат безжична връзка с Нала, която е у нас - отказа да изяде някакъв пастет.

Sweta, всезнаещи, ама като опре ножа в кокъла и искате съвети, нали? И ако вземат всезнаещите да се махнат от темата, кой ще ви отговаря на незнаещите въпоси??? А някой път отговорите са неудобни, но такъв е животът!

Никой не е всезнаещ. Но има хора с повече познания и опит от други. И е странно, когато тези без, се обиждат, когато тези със се опитват да им помогнат. Пък уж се пита.
А някои неща се повтарят не заради конкретен човек/животно, а за да може в даден момнет информацията да достигне до повече хора. В темата има доста анонимни читатели, някои редовни, някои преглеждат от време на време и т.н. Важните неща обикновено често се повтарят.

Spirit Crusher, добър пост.

detelistna.4etirilinka, разбирам, особено с това, че докторката е близка приятелка. Нормално е да ѝ вярвате. Обаче обяснението, което е дала е доста несериозно. Няма как надбъбречната да секретира толкова хормони, че да предизвика разгонване. Може да се получи, ако е увредена и преобразува тестостерон в естроген и мозъкът се заблуждава. Но този дизфунция е съпроводена и с други странични ефекти. Ако е останала яйчникова тъкан, естествено, че не го е направила нарочно, дори не е и разбрала. Пък и винаги, макар много малко вероятно, може все пак да е аномалия, било то на надбъбречната или на яйчниците. След като обаче вече 11 години е така, честно казано, няма и особен смисъл да се прави нещо на този етап.
Това за агресията, някой път си е просто характер. Винаги ли е била така? Ако е нещо, което е възникнало в последствие, може да става дума за хронична болка.
Агресия обикновено се получава при липса на социализация, страх и най-вече болка (или комбинация от тези). 
Има едно билково успокояващо, действа прекрасно. Може да го пробвате, евентуално дали ще окаже леко въздействие на агресията и разгонването. Не е много скъпо, а и няма с какво да навреди, напълно безопасно е (лайка, валериан, триптофан).

Момичета, гранулите на Шезир ползвали ли сте? Днес купих едно пакетче да ги пробваме - харесаха се много. Слагам малко, защото черната пантера не яде ако няма поне 3-4 гранулки върху храната хахаха образ голям е



П.П.  Не трябва да се сърдим, защото ние новите особено задаваме въпроси, които са обсъждани сигурно хиляди пъти. Просто темите са много и няма време за четене понякога.
Епона може малко по-остро да реагира на моменти, но пък винаги е готова да помогне с каквото може. Всички ние си имаме нашите настроения и моменти. Аз лично много уважавам нейното мнение
Много благодаря на всички в тази група за съветите и времето, което отделяте за да ни помогнете със съвет и информация. Наистина, много благодаря