Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 54

Нищо не късат, много са удобни. Аз от около 20 г ползвам само такива.
Ох само за килограми не отваряйте дума

10кг качени преди химия.
10кг след химия
= 20кг..

Аз не се страхувам много от качените килограми. Даже за сега се гордея. Като си спомня как преди около половин година бях започнала да отслабвам и с какъв зор овладях това се плаша още повече.
Де да можех и с рака да се справя така!

Може от това да не се чувстваш фит, а не от химията. Не, че подценявам химията де, но помня как се чувствах аз като бях качила по едно време 15 кила. По=точно разбрах как съм се чувствала като ги свалих и забелязах как ми олекна отвсякъде. Сега съм с 8 отгоре пак. И пак ми тежи.

Ал, една съседка ми каза оня ден, че някаква нейна роднина се излекувала от рак на белия дроб. С нея имаме уговорка да дойде да пием кафе утре. Ще я питам, ако дойде, че забравих да и пиша за напомняне днес.

Аз да питам,  на някой излизали ли са му по време на химията едни гадни гнойни пъпки или това е от нещо друго?

Добро утро! Мина и втората химия. За сега всичко е наред. Прибирам се в къщи. Утре трябва да отида в болницата да ми бият растежен фактор. Доколкото разбирам е с доста странични ефекти

Ще се справиш, Ал.
... Обаче страшна гадина е наистина тази болест. Докато се усетя какво става с мен едни 10 килограма ми стопи. От 67 тръгнах, надолу, надолу и за едни няма и 3 месеца наизкарах от гардероба дрехите от гимназията, които носих, аз обаче наивничка се радвах, че съм пак слабичка, а то кво било. На мен химия ослабващо ми подейства, отне ми и тя някое кило, но не чак толкова. До 53 паднах, но пък си ги върнах после, сега съм 57, точно колкото съм загубила по време на химията, точно толкова си възстанових, още едно доказателство, че химиотерапиите колкото и гадни са временно състояние и след това си идва всичко на мястото.
Дръжте се момичета и момче!

Зори, някаква ангелска красота строи от теб. Още повече злоба към тоя рак отключи в мен с тази снимка. Все хубави хора си набелязва, ей затова на моя смятам да му разкажа играта и с вашите тъй постъпете! Без милост, без жал! (Пулев видяхте ли го какво направи с противника си? Ония румънецът паднал на колене вече на ринга, нашия осверепял му заби още идин юмрук със все сила отзад в тила, за малко да го дисквалифицират заради тази неспортсменска игра. Така трябва и ние да правим, неспортсменски да се държим със съквартираните ни! )
Имаш много хубави черти на лицето, Зори. Всякаква прическа ще ти отива, ако усещаш, че наистина няма да можеш да спасиш косата и ще си падне, а не просто да оредее сега е моментът да се видиш и с къса косичка, да се видиш с бретонче, да я видиш естествено на къде е зализана, къде завъртулки имаш по скалпа, да си опознаеш космената покривка на главата на кратко казано. Аз така минах през няколко прически и не съжалявам, не те подстрекавам, идея просто ти давам какво можеш да извлечеш като полза и от тоя гаден период.

Ох... много е тежко за децата наистина. Те са едни мили ангелчета чувствителни с отворени очи не само към обкръжението, но и към целия свят. Колкото и да не разбират, колкото и да се крием или лъжливи отговори да даваме на въпросите им, децата просто усещат, рецепторите им към всяка една нетипична промяна са изострени на макс и го понасят тежко. Но има начини за справяне с този зародил се в тях страх, че нещо лошо се случва с любимата мама, баба, леля, вуйна... Последният път като си ходих в Пловдив, мъничката племенничка не ме позна, голямата обаче е 7-ми клас вече и се усеща доволно. Не сме си говорили на тази тема, но я усетих как ме прегърна като трябваше да си тръгваме обратно към Варна. Не искаше да ме пусне милото, сякаш за последно ме прегръща и искаше да ме задържи при себе си. Тя не знае, ще е изненада за нея, ще и кацна с още по-нова шантава и къдрава прическа другия месец. Ще ме види в друга светлина, ще може пак плитки да ми прави... е... не чак до кръста, но материал за сплитане вече има, пак ще ме сресва, разкрасява. Ще се успокои просто миличкото, че любимата и леля вече е ДОБРЕ.

Спиритче, гуш! Им аз съм със страшна кечара, даже и се кефя на макс, даже имам чупки и къдрички, като за пръв път се направих на кичури, хареса ми!
За децата....да си кажа как е при мен. Имам едно дете, към момента на разболяването беше на 9. Не съм крила нищо от него, даже резултатите от биопсията си взех с него. Естествено, обяснения имаше, не брутални, и не с прогнози. Никога не съм крила колко ми е трудно, как няма да ни е лесно, нооо ще се справим заедно, защото сме семейство! Мъжът ми удари едно рамо, с думи прости му каза, че мама сега не е ок, трябва да и се помага повече, да се щади, да и се покаже любов и съпричастност. Показа и, че голата глава, повръщането и т.н. не са отблъскващи, а нормални неща, и трябва човек да бъде обичан и подкрепян,  защото за него е още по-трудно. От своя страна, никога не съм се лигавела, оплаквала, изискваща също не съм била. Е, вече почти година, минахме и оттам. Трудно му беше на детето когато започнах хормоналната терапия, горкия, той отнесе и нервността ми, раздразнителността, избухвания, които иначе не биха били възможни. С много обяснения, с думи прости какво до какво води, и какво има да правя, детето ми е спокойно, защото знае какво се случва, не се налага да гадае и да се притеснява. Помага ми, непрекъснато ми казва, че ме обича, душичка ми е той! Но, нашите отношения винаги са били такива, уча го да е откровен и директен с нас, да не си спестяваме думите, за да не става после по-лошо.
На всички, които сега се борите- всичко отминава, след това, както виждате нас, които вече сме минали оттам, всичко се нарежда, ставате все по-добре, дори пълния рестарт е полезен, поне за мен беше. Даде ми страничен поглед на живота ми, сега мога да кажа- имам страхотен мъж, семейство, приятели (някои си отпаднаха, което е още по-добре, нали казват, че да опознаеш човек, не ти трябва време, а ситуация) Кураж на всички, всичко ще се подреди!

Днес съм на вливка и вече чакам в болницата. Моля стиснете ми едни палци за късмет.
Аз мислех, че съм качила 10 кг. не от химиите, а от кортикостероидите, които ми слагат за алергиите и за артрита. Но май и от химиите се качват, щом казвате. А някои пък отслабват от самата болест. Баща ми свали 50 кг тегло, а аз - нито грам. Посоката е само нагоре при мен имам 2 приятелки, които минаха през това. За всичките 2 и малко повече години лечение, едната качи 40 кг, а другата - 30 и няма сваляне, въпреки диетите.
За растежния фактор - ако това е инжекция Зарзио, направо се чудя , аз само по- добре се чувствах от него.

Благодаря ви !
 Голямото просто ми е много чувствително,но ще се справим.Малкото явно не осъзнава още (На 6 е) и даже се забавлява като намери перуката и искаше да се види с нея.

 Тинтири,не е толкова страшно .След първата имах болки в кръста и таза ,но не бяха непоносими.След втората се позасилиха нещата и имах малко Т,но при теб ще е само 1.Но пък спряха да ме болят зъбите,че едва дъвчех.В Сити е практика да се слага след вливка или ти бяха паднали левкоцитите?Аз подозирам,че ще ми слагат след всяка ,за да не паднат като първия път,ще видим в четвъртък.
 

 За килцата,аз свалих 10кг от научаването на диагнозата до сега.От първата вливка се върнах 2кг по-малко(за 3-те дни болница) и се задържаха.Ще видим на там.Подозирам ,че голямото качване ще е като започна хормоните и спрем цикъла.

 Марита,тез красоти ми ги направи чичо доктор.Те преди ми бяха даже по-големички,но пък след 2г кърмене на малкият змей,бяха доста виснали.Никога не съм си и помислял,че ще сложа силикон и ще нося перука,но ето на .

На мен  ми слагаха Неоласта - нямах проблем с нея .

И аз така с Неуласта...чувствах, че ще литна след това.

На мен. Ама минаха и заминаха. Аз, го писах " изчистване".....Е, докато избиваха не бях чак толкова позитивно настроена( даже бях питала тук, щото ме изненадаха доста неприятно). Сега остава и херпесите да се изчистят и ще стана почти красива......
Моите момчета са посвикнали с периодите в които мама зачезва по болници и после има периоди на лежане, да ѝ е лошо, да се налага да помагат......Уви, от малки са наясно, че не всичко и винаги е " цветя и рози" и много ми помагат- от доста време са поели саи почистването на стаята си, изхвърлянето на боклука и  още доста домакински задължения. И въпреки, че уж вече са големи, много ме гушкат и често ми " стоплят душицата" с мили думи.....Съвестно ми е, но пък от друга страна се радвам, че растат отговорни и състрадателни. Естествено не прекалявам( да не кажа, че стискам зъби до последно, за да не ми личи колко ми е зле), но след всичките операции, няма как да се спести всичко последавщо ги......
Килограмите при мен варират доста. Все още съм си в дрехите, но понякога за дни имам промяна. Имам чувството че задържам доста вода. От нещо покрай химиите. Щото като се прибера и  " поспадам"  

Аз се видях в приключение. Излязоха ми изследванията и кръвната захар е скочила на 8 и нещо. Имало вероятност да е кортикостероиден диабет, но другата седмица за пет скенера пак ще ме бодат. И ако пак е зле... вече незнам и аман от проблеми!

Ох, Лейди....
Дано скоро да спрат лошите новини 🤗🤗🤗