Днес разбрах че ще имам и хормонална терапия - нолвадекс и резелиго( ако правилно запомних). Нолвадекс съм пила он другото е инжекция и не знам нищо за нея. Преди беше Золадекс. Ако някой си е правил такава би ли споделил.
- Публикувана: 25 март 2019, 01:04 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 06:50 ч.
Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 54
Здравейте и от мен! Доста неща изчетох тук и реших и аз да споделя моята история. На 39 години съм и имам бебе на 7 месеца. Преди време 2013 година в Софиямед
ми направиха операция отворена биопсия, като становището на епикризата е фиброкистични промени, аденоза, дуктална хиперплазия, фиброаденом, лобуларна хиперплазия, с участъци на лобуларна хиперплазия. Махнали са парче 3см-5см по думите на хирурга -нищо раково и нищо страшно освен грозен белег. Което не ми е било грам проблем във времето и не съм се занимавала с него. Следях си се при мамолог през 6 месеца и с това си затворих тази драма тогава. 2017 около Нова година забременях много бързо по естествен път и тн..... но преди да кажем 2 месеца попаднах в този филм на ужасите - съмнение за рак на млечната жлеза. И той започна в Онкологията в София, след преглед при мамолог. След един куп неща -сцинтиграфия миби , таб биопсия и тн. на 28.2 .2019 ми направиха отворена биопсия гефрир и гефрир диагнозата е била мастопатия....махнали са нещото и зашили. Но при трайната хистология почват да търси - патолога и не ми дават отговор - конкретен има ли, няма ли ракови клетки. Поиска нещата от Софиямед взех ги веднага му ги занесох -стъкалца и парафинови блокчета. Взе само стъклата! Един месец гледа реже прави стъкла и тн. 36 стъкла е направил от нещото от 2019 г. Чух какви ли не неща , нямаш рак има нещо страшно, няма нещо страшно ... ужасявах се от срещите и кочината в кабинета му. Последно ми даде в петък резултат от хистологично изследване в което ми обясни, че не може да гарантира има ли рак няма ли рак.. било предраково с докторката ми говорят само махай си гърдите режи като актрисата ...не знам! Взех си стъклата онзи ден от 2019 и директно при друг патолог / Исул/ човека ги прегледа, докато ги гледаше стъкло по стъкло го питах няма ли да прочетеш какво е написал другия, той ми каза не ме интересува. Заключението беше фиброматоза, няма рак. Днес патолога от Онкологията ми сервира открих рак в нещата от 2013 година - Инвазивен лобуларен кацином ... Полудах ...взех ги, директно при патолога от Исул, човека погледна стъклата от 2013 и каза има рак! Как е възможно ... ти на практика ако тогава си имала рак и са го изрязали, без да знаят си излекувана без никакви лечения и си родила. И то е така! Ако 2013 / близо 6 години/съм била с рак и са го открили нямаше да има мъж , дете и тн защото щяха да ме лекуват? ...Изпрати ме да си взема каквото мога да намеря още от Софиямед, според мен мисли че може да са ми объркали стъкълцата. Намерих още 5 стъкълца от гефрира от 2013 които не са ми дали. Утре ще ги нося в Исул... обаче се обадих на патолога от Онкологията и го питам как е възможно този инвазивен рак да не ме унищожи, а той ми казва че имунната ми система го е победила и докторите са го изрязали много добре през 2103. Безумна е историята! Ще търся и трето мнение за 2019 и 2013 година в петък, но сега ми е интересно какво бихте направили на мое място. Знам че е тъпо, но самата аз съм много объркана. И да кажа само не търся по вола теле и не се хващам за сламки , просто ми е странно и искам да знам точно какво е преди да взема решение.
ми направиха операция отворена биопсия, като становището на епикризата е фиброкистични промени, аденоза, дуктална хиперплазия, фиброаденом, лобуларна хиперплазия, с участъци на лобуларна хиперплазия. Махнали са парче 3см-5см по думите на хирурга -нищо раково и нищо страшно освен грозен белег. Което не ми е било грам проблем във времето и не съм се занимавала с него. Следях си се при мамолог през 6 месеца и с това си затворих тази драма тогава. 2017 около Нова година забременях много бързо по естествен път и тн..... но преди да кажем 2 месеца попаднах в този филм на ужасите - съмнение за рак на млечната жлеза. И той започна в Онкологията в София, след преглед при мамолог. След един куп неща -сцинтиграфия миби , таб биопсия и тн. на 28.2 .2019 ми направиха отворена биопсия гефрир и гефрир диагнозата е била мастопатия....махнали са нещото и зашили. Но при трайната хистология почват да търси - патолога и не ми дават отговор - конкретен има ли, няма ли ракови клетки. Поиска нещата от Софиямед взех ги веднага му ги занесох -стъкалца и парафинови блокчета. Взе само стъклата! Един месец гледа реже прави стъкла и тн. 36 стъкла е направил от нещото от 2019 г. Чух какви ли не неща , нямаш рак има нещо страшно, няма нещо страшно ... ужасявах се от срещите и кочината в кабинета му. Последно ми даде в петък резултат от хистологично изследване в което ми обясни, че не може да гарантира има ли рак няма ли рак.. било предраково с докторката ми говорят само махай си гърдите режи като актрисата ...не знам! Взех си стъклата онзи ден от 2019 и директно при друг патолог / Исул/ човека ги прегледа, докато ги гледаше стъкло по стъкло го питах няма ли да прочетеш какво е написал другия, той ми каза не ме интересува. Заключението беше фиброматоза, няма рак. Днес патолога от Онкологията ми сервира открих рак в нещата от 2013 година - Инвазивен лобуларен кацином ... Полудах ...взех ги, директно при патолога от Исул, човека погледна стъклата от 2013 и каза има рак! Как е възможно ... ти на практика ако тогава си имала рак и са го изрязали, без да знаят си излекувана без никакви лечения и си родила. И то е така! Ако 2013 / близо 6 години/съм била с рак и са го открили нямаше да има мъж , дете и тн защото щяха да ме лекуват? ...Изпрати ме да си взема каквото мога да намеря още от Софиямед, според мен мисли че може да са ми объркали стъкълцата. Намерих още 5 стъкълца от гефрира от 2013 които не са ми дали. Утре ще ги нося в Исул... обаче се обадих на патолога от Онкологията и го питам как е възможно този инвазивен рак да не ме унищожи, а той ми казва че имунната ми система го е победила и докторите са го изрязали много добре през 2103. Безумна е историята! Ще търся и трето мнение за 2019 и 2013 година в петък, но сега ми е интересно какво бихте направили на мое място. Знам че е тъпо, но самата аз съм много объркана. И да кажа само не търся по вола теле и не се хващам за сламки , просто ми е странно и искам да знам точно какво е преди да взема решение.
Бонче, успокой се, пийни нещо високоалкохолно (ако не кърмиш вече разбира се), тегли им по една м@йна на всичките, благодари на боговете и най вече на мъжа ти за бебето, и не ги мисли гърдите. Каквото било- било. Нали си жива и здрава.
Като станат готови резултатите иди с тях при някой друг лекар. Платен прием. Например в Света София, бившата Тина Киркова, д-р Младенов или д-р Василев. Те са специалисти мамолози с опит. И не се шашкай. Ще живееш дълго и щастливо. Всяка осма жена е с рак на гърдата. Като се хване в ранен стадий се лекува лесно. Споко
Като станат готови резултатите иди с тях при някой друг лекар. Платен прием. Например в Света София, бившата Тина Киркова, д-р Младенов или д-р Василев. Те са специалисти мамолози с опит. И не се шашкай. Ще живееш дълго и щастливо. Всяка осма жена е с рак на гърдата. Като се хване в ранен стадий се лекува лесно. Споко
DZ, благодаря за насоката. За Плевен и други пациенти са с високо мнение от форума. Преди това обаче мисля да направя нови стъкла от парафиновите блокчета от 2013? Да се види какво е било 2013... ако е имало рак да видиме дали е и хер позитивен и тн. Но първо днес тези от гефрира от 2013 ще нося на Терзиев в ИСУЛ.
Бони, за Поповска съм чувала и аз добри думи и съвсем не само в тази тема съм ги чувала. Явно си е доказан кадър в специалността.
Друго обаче искам да ти споделя. Ти си умна, мислеща, отговорна, млада жена и ще ме разбереш. Моите перипетии нямат нищо общо с твоите, НО като тревоги, колебания и бая изхабено време ми отне първият път, докато се добера до операционна маса (вторият път вече беше много лесничко - веднъж резната при тях сякаш с нещо като ВИП карта се ползвах.... Хехехеее...) Както и да е... първият път си беше протакане, отлагане, разходки насам-натам и от цялото това нещо в краткото време от няма и 2 месеца установих, че при образните картини, които ми правиха бучката двойно порастнала. Извод: Каквото и да е животното не го храни, дали го е имало, дали го има в момента или има опция да се появи, просто не го храни или провокирай допълнително. Много сме си писали тук за стреса, за напрежението и за какви ли още не фактори, чак админите ни се скараха, че прекалено много се отплесваме на тема "Кокичетата цъфнаха, Слънцето огря" и не толкова на тема "Рак" сме блещили... то си има причина, здравословна причина бих казала. Просто запази и търси хубавите емоции, ще ти помогнат, а лошите като с метла отмятай настрани. Не те карам безотговорно да постъпваш и нищо да не предпиемаш, а по-скоро емоционално да не се натоварваш и да не позволяваш тези тревожни мисли да обсебват и съня, и мисълта ти.
Всичко останало и необходимо ти си си го предприела, планувала вече и съм сигурна, че ще го свършиш.
Друго обаче искам да ти споделя. Ти си умна, мислеща, отговорна, млада жена и ще ме разбереш. Моите перипетии нямат нищо общо с твоите, НО като тревоги, колебания и бая изхабено време ми отне първият път, докато се добера до операционна маса (вторият път вече беше много лесничко - веднъж резната при тях сякаш с нещо като ВИП карта се ползвах.... Хехехеее...) Както и да е... първият път си беше протакане, отлагане, разходки насам-натам и от цялото това нещо в краткото време от няма и 2 месеца установих, че при образните картини, които ми правиха бучката двойно порастнала. Извод: Каквото и да е животното не го храни, дали го е имало, дали го има в момента или има опция да се появи, просто не го храни или провокирай допълнително. Много сме си писали тук за стреса, за напрежението и за какви ли още не фактори, чак админите ни се скараха, че прекалено много се отплесваме на тема "Кокичетата цъфнаха, Слънцето огря" и не толкова на тема "Рак" сме блещили... то си има причина, здравословна причина бих казала. Просто запази и търси хубавите емоции, ще ти помогнат, а лошите като с метла отмятай настрани. Не те карам безотговорно да постъпваш и нищо да не предпиемаш, а по-скоро емоционално да не се натоварваш и да не позволяваш тези тревожни мисли да обсебват и съня, и мисълта ти.
Всичко останало и необходимо ти си си го предприела, планувала вече и съм сигурна, че ще го свършиш.
Добро утро!
Бони, и аз съм на мнение да занесеш всичко при проф. Поповска в Плевен, за да се успокоиш!
Ох, мен почва да ме хваща шубето яко за втората вливка в понеделник. Сега, като знам какво ме чака, че може и по-зле да е, съм се филмирала. Но да минава и това е.
Днес е 17ти ден от първата вливка и косата ми си е на мястото. Продължавам да проверявам постоянно
Бони, и аз съм на мнение да занесеш всичко при проф. Поповска в Плевен, за да се успокоиш!
Ох, мен почва да ме хваща шубето яко за втората вливка в понеделник. Сега, като знам какво ме чака, че може и по-зле да е, съм се филмирала. Но да минава и това е.
Днес е 17ти ден от първата вливка и косата ми си е на мястото. Продължавам да проверявам постоянно
Бони, слушай кака ти Спирит, защото е права! Добре, че е тя тук да ни строи в две редици като започнем да предаваме фронта🤣 Ние сме жените - войни все пак. Хайде виж как виждам аз от пизитивна страна твоя случай: каквото и да е станало 2013 г.го приеми като бонус, защото си се излекувала само с операция и не си минала тежките терапии, че даже си намерила патньор и си родила и дете. Има жени, които минават през всичките перипетуи по лекуването на рак и после след няколко години той се върне и хайде пак ходене по мъките с терапиите. Според мен е важно в момента какво ти се случва. Трябва да уточнят сега какво имаш и какво нямаш и да се намесят адекватно.
Аз успях да бъда вчера цял ден на вън. Алелуя! Чак в 17.30 се прибрах. Бях изморена, но и здрава да бях щях да съм по същия начин изморена от целодневно тичане. Бях в инвалидното и пак срещнах супер човешко отношение. Невероятни са! Казаха ми, че с моите диагнози и прогнози ме броят здрава скоро и няма да получавам инвалидна пенсия. Такава се полага на дългосрочно болни. Но ако си загубя работата по здравословни причини ще поемат отговорност да ми намерят нова такава на същото или по-добро ниво. Супер успокоително. Не се тревожа вече изобщо за социалния си статус. После ядохме супер вкусно в ресторант с гаджето (той беше с мен) и го броя за постижение. Седнах измежду хората без да имам параноя. Бях нормална. После отидох на контролен преглед в болницата. Попаднах на докторка от екипа, която още не познавах и тя беше също супер. Отговори на доста въпроси и беше много честна. Разбрах и за операции защо при едни режат, при други не режат кожите, за другия вид химия, за психо отклоненията....абе много! Даже се посмяхме с моите хуморески, че искам да имам просто "някакви" цици. Тя обеща да ми сложат някакви🤣 Но ми каза също ако се почувствам пак чак толкова зле от химия да не си мълча, а да се обаждам и да ида евтл.в болницата да ми помогнат. Левкоцити 7.и нещо. Това е отчета от мен. Днес съм на психолог😜
Тинтири, на колко време ти бяха химиите? Чакай и на теб да кажа нещо успокоително. Виж ме мен. На 14 дена имам химии и ги издържам. Е да...третата беше зле, но пък втората я изкарах почти на крак и беше по-лека и от първата💪 Иначе и аз след 6 дена имам химия номер 4 и доста се страхувам как ще оживея, но пък и съм се стегнала психически да я посрещна. Ако ще в полу-живо състояние да е ще я мина. Готова съм! Тя ми е последна червена. Хайде стягай се! Ще ги преминем тези неща. Понякога ме е срам, че мрънкам а съм по-млада от нормалното за тези перипетии. Ми по-възрастните жени щом устискват на този зор значи и ние можем (отделен е въпроса, че явно зорът е съобразен с възрастта и по-възрастните едва ли им слагат чак толко тежка артилерия като на по-младите, ама....сигурно всичко е в съотношение така или иначе и се брои).
За косата незнам.....по-добре да си мълча🤣 Знам какво преживяваш. Още съм в това. Но ти пък може би ще си по-лесна щом я острига предварително. Явно не ти пука чак толкова. Аз до последно си се надявах, че няма да опада. И аз постоянно я проверявах. Ми два дена след втора химия забелязах, че падат няколко косъма повече от обикновенно, а на другия ден опада да кажем на половина (незнам, защото я обръснахме тогава) и след още два-три дена опада почти съвсем. Сега имам мнооого малко. Наблюдавам веждите и миглите. И те са засегнати вече, но още май не падат или поне е незабележимо. Не растат вече обаче. Леле сега се сетих какво сънувах! Че пак имам косми по интимните части🤣 Това вече е кошмар. Да нямам по главата, но "долу" да имам ха ха хаааа
Аз успях да бъда вчера цял ден на вън. Алелуя! Чак в 17.30 се прибрах. Бях изморена, но и здрава да бях щях да съм по същия начин изморена от целодневно тичане. Бях в инвалидното и пак срещнах супер човешко отношение. Невероятни са! Казаха ми, че с моите диагнози и прогнози ме броят здрава скоро и няма да получавам инвалидна пенсия. Такава се полага на дългосрочно болни. Но ако си загубя работата по здравословни причини ще поемат отговорност да ми намерят нова такава на същото или по-добро ниво. Супер успокоително. Не се тревожа вече изобщо за социалния си статус. После ядохме супер вкусно в ресторант с гаджето (той беше с мен) и го броя за постижение. Седнах измежду хората без да имам параноя. Бях нормална. После отидох на контролен преглед в болницата. Попаднах на докторка от екипа, която още не познавах и тя беше също супер. Отговори на доста въпроси и беше много честна. Разбрах и за операции защо при едни режат, при други не режат кожите, за другия вид химия, за психо отклоненията....абе много! Даже се посмяхме с моите хуморески, че искам да имам просто "някакви" цици. Тя обеща да ми сложат някакви🤣 Но ми каза също ако се почувствам пак чак толкова зле от химия да не си мълча, а да се обаждам и да ида евтл.в болницата да ми помогнат. Левкоцити 7.и нещо. Това е отчета от мен. Днес съм на психолог😜
Тинтири, на колко време ти бяха химиите? Чакай и на теб да кажа нещо успокоително. Виж ме мен. На 14 дена имам химии и ги издържам. Е да...третата беше зле, но пък втората я изкарах почти на крак и беше по-лека и от първата💪 Иначе и аз след 6 дена имам химия номер 4 и доста се страхувам как ще оживея, но пък и съм се стегнала психически да я посрещна. Ако ще в полу-живо състояние да е ще я мина. Готова съм! Тя ми е последна червена. Хайде стягай се! Ще ги преминем тези неща. Понякога ме е срам, че мрънкам а съм по-млада от нормалното за тези перипетии. Ми по-възрастните жени щом устискват на този зор значи и ние можем (отделен е въпроса, че явно зорът е съобразен с възрастта и по-възрастните едва ли им слагат чак толко тежка артилерия като на по-младите, ама....сигурно всичко е в съотношение така или иначе и се брои).
За косата незнам.....по-добре да си мълча🤣 Знам какво преживяваш. Още съм в това. Но ти пък може би ще си по-лесна щом я острига предварително. Явно не ти пука чак толкова. Аз до последно си се надявах, че няма да опада. И аз постоянно я проверявах. Ми два дена след втора химия забелязах, че падат няколко косъма повече от обикновенно, а на другия ден опада да кажем на половина (незнам, защото я обръснахме тогава) и след още два-три дена опада почти съвсем. Сега имам мнооого малко. Наблюдавам веждите и миглите. И те са засегнати вече, но още май не падат или поне е незабележимо. Не растат вече обаче. Леле сега се сетих какво сънувах! Че пак имам косми по интимните части🤣 Това вече е кошмар. Да нямам по главата, но "долу" да имам ха ха хаааа
Марита, на 21 дни са ми химиите. В понеделник ще ми е втората червена.
И колко дена имаше странични ефекти след първата? Аз след първа бях странна 4 дена (без деня на химията, а и на него ми е зле), след втората 5 дена и след трета пак 5 дена, но с много по-силен интензитет.
На деня на химията и на следващия ден си бях ок. Все едно нищо. На втория ден почнаха страничните и ме държаха 4-5 дни.
Поправям се. На 17тия ден от първата химия косата ми почна да пада Оставих доста голяма част в банята. Оф, поне тва да не го мисля. Сега се чудя да действам кардинално или да й дам шанс още някой-друг ден
Поправям се. На 17тия ден от първата химия косата ми почна да пада
Оставих доста голяма част в банята. Оф, поне тва да не го мисля. Сега се чудя да действам кардинално или да й дам шанс още някой-друг ден 
Цоп! От три месеца ви следя най-нагло и безотговорно и имам чувството, че ви познавам! Слава Богу, че ви има и че я има тая тема, защото сигурно щях да се свърша досега. Накратко: по Нова година си напипах буча, веднага ми светна лампата, че не и е там мястото. Не мога да трая аз такива неща и няколко дни по-късно се занесох в Онкологията, викам си почивка-непочивка, все там ще има кой да види какво съм си намерила. За добро или за лошо единственият наличен беше проф. Гаврилов. Само ме пипна и ме спеши същия ден да отида за биопсия. Отидох. Злокачествено. Няколко дни по-късно ме оперира - махна бучката с 1/4 от гърдата и 13 възела. Две - три седмици по-късно излезе и хистологията - тройно негативен к дуктален карцином, 15 мм, чисти лимфни, първи стадий. Викам си " ура"! това негативното звучи добре. Да, ама не, то невежеството е злато и с него се живее лесно. Що ли ми трябваше да се ровя...Майка мина през рак на яйчниците, да ми е жива и здрава сега е добре (надявам се), аз пък съм с две деца след две ин витро процедури, пак можело да има връзка. Свързах се с Поповска, пратих препаратите, тя потвърди вида на тумора, хер, мер, такива неща, наби и един КИ 67 от 37 процента за разкош, взе и на майка ми нещата, сравни ги и каза, че вероятно става дума за мутация. С нейните нещата се върнах при Гаврилов да го питам ще ми реже ли гърдите - той пън, ама и аз с рогата. Човекът ми каза, че ще се вкарам в психиатрия и ме прати при Начева в Майчин дом. Пуснах кръв и там и чакам резултата. Междувременно си почнах лечението - две химии опатках досега ( гадно ги понасям). Следва и лъче, но пък чета, че при раци- мутанти не се правела, та не знам. Цялата история я нося трудно психически - яко потъвам на моменти, особено след вливанията. Отделно се притеснявам, че мога да изтърва нещо по пътя на лечението, пусто тук май всичко си минава под общ знаменател и никой не се интересува имам ли brac 1, 2 - 5, нямам ли....А ми се живее много, не ми се мре още - не, заради деца, не заради мъж, близи, заради мен ми се живее, много неща искам да видя и усетя тепърва, пустите 36 ги навърших в Онкологията....Цялата лакардия е, защото ми стана неудобно да ви чета само, да се възползвам нагло от всичко, което давате като информация и подкрепа, а да не се представя и евентуално да помагам и аз, с каквото много. Отново искам да ви благодаря, че ви има и ви желая всички да минавате като валяци през тия неравности по пътя!
Препоръчани теми