Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 54

  • 44 716
  • 737
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 2 693
Тинтири, позволи ми да не се съглася с теб (че преди 10- 15 години заболелите са били над 60 години.)... Всъщност пишеш, че ти не познаваш такива...
Да, точно така. Не казвам, че е нямало. Аз не съм се сблъсквала. Не съм познавала млад човек с рак. Не съм и виждала по онкологиите, когато съм ходила с баща ми и баба ми.

# 76
  • София
  • Мнения: 5 074
92 година, като се оперирах за първи път имаше едно дете с рак на гърдата и един мъж на 35 години.
Аз тогава бях на 39. Мисля, сравнително млада.

# 77
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 949
Болестите много са се подмладили. Аз като ходя в ревматологията, виждала съм съвсем малки деца, че и бебета с артрит. Да се чуди човек от къде бебе може да има такава болест.
И в детската онкология в ИСУЛ е пълно с малки деца също.
За тази болест няма възраст.

# 78
  • София
  • Мнения: 2 693
Другото, с което още не мога да се справя е нагласата, че диагнозата е смъртна присъда. Просто такъв е опитът ми. Освен вас не познавам някой, който да е живял дълго с болестта. Първата ми мисъл, която ме преследва все още, е че ще умра от това, и то в не много далечно бъдеще. Трудно е човек да се отърси от предразсъдъците. Сега виждам колко грешна е била представата ми, адски позитивно съм настроена, даже учудващо за близките ми. Но все още се спотайва гадната мисъл, въпреки че става по-добре от ден на ден.

# 79
  • София
  • Мнения: 3 136
Тинтири,ние вървим задно с теб,но моята втора вливка е в четвъртък.При мен гаденето и главоболието беше точно 1 седмица ,а косопада започна от вчера(боли ме и скалпа като си пипам косата).
 И  моите мисли за рака бяха същите ,мислех че всички с тази диагноза са обречени.Дядо ми почина на 56 от рак на белия дроб ,дядото на мъжът ми,братовчед му ,сестрата на кумата ми (От рак на гърдата за 8 месеца ,а беше 34-35г).Обаче като разбрах за себе си и някак реших,че няма начин да няма начин.Joy
 Angel,моят ник беше Angels_zg  и също пишех в проблемно забременяване ,сега го промених.Успех в лечението!

Бонка,дано всичко е наред и сега да си здрава ,да си отгледаш детенцето.Каквото било ,било- важното е сега да си здрава,но и мен не би ми дало мира и бих пратила блокчетата от преди и сега на Поповска.
 Аз пратих моите от биопсията при нея,вече се чудя дали и от лимфните възли да не изпратя, че много го плюят патолога на Света София ,а така ми се ще да е вярно и да са ми чисти ЛВ наистина.

 Лейди,благодаря за книгите.Аз си накупих разни книги за позитивно мислене,за рака ,на П.Дънов няколко ,обаче нещо хич не ми идва отвътре да ги започна,не знам и аз защо.За първата вливка пак си взех криминалето в чантата,ще видим за тази ,каква муза ще ми дойде.
Аз съм по криминалните книги,по трилърите от филмите .Преди да се ориентирам към фармацията,мислех да кандидатствам медицина с идеята да стана съдебен лекар(друга специалност не исках) и може би още съжалявам,че се отказах, въпреки че фармацията е много по-добре .

Последна редакция: чт, 28 мар 2019, 19:59 от zori_g_n

# 80
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Казват, че лъчетерапията се понасяла по- леко. Да, ама не. Поне при мен или причината е просто друга.

# 81
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 949
Аз правих лъчетерапия и нищо не усетих. Сега ми предстои втора и го мисля, че сега едва ли ще мине без проблеми. Дадоха ми дихателни упражнения да тренирам за терапията.

# 82
  • Мнения: 2 369
Ето ме и мен. Трудничък ден имах, но свършихме чудеса от храброст. Яко напазарувахме. Аз съм болна. От вчера, но днеска още повече. Имам хрема и сухо гърло. Е сега я вапцах сигурно. Дано ми мине до сряда, но се съмнявам. Детенце май ме прихвана, че се сополиеи и той от няколко дена. Както и да е, надявам се вселената да се смили над мен.

Гледам добре си хортувате. Аз тия ваши стъкълца и кубчета не ги знам какви са, но сигурно са туморни проби консервирсни като хербариум? 🤣 А защо по дяволите ви дават да имате такива биологични материали?

Тинтири, и аз като теб съм с диагнозата. Все едно бях осъдена като разбрах. Смъртна присъда. Това чувство взе да се разкарва малко, откакто имам терапия, но ме обзема пак чат-пат, но за кратко слава-богу. Другите обаче гледам го възприемат по същия начин. Вчера като казах на една съседка и се надълзиха очите и реагира доста драматично. Абе вкарвам се в ситуации, в които аь успокоявам другите, че съм болна🤣 Карай.....ма малко не се кефя, че ми копаят гроба, обаче им прощавам, защото знам как и защо го мислят. До вчера бях като тях.

Бела, аз съм упорита да. Във всяка област. Стига да искам нещо се боря до последна капка кръв за него. Отказвам се само, ако не искам нещо чак толкова, а да живея определено искам. Дано уморя и рака. Аз трима съпрузи почти уморих, та рака ли няма ха ха хааа

Мидко, радвам се, че и ти се отчете днес. Тук сме малко строй се - преброй се Simple Smile))

Ал също.

Май е време да положа вече морно тяло😊

# 83
  • Враца
  • Мнения: 1 017
На мен нищо не са ми давали нито пък някакви указания. Започнах да кашлям, боли ме целия гръден кош и нямам никакви сили. Кръвното ми падна и въобще трудно ставам от леглото. Постепенно ми се спи. Кожата  ми стана суха и започна да се бели. Лошото е, че нямам време да се възстановявам.

# 84
  • София
  • Мнения: 2 693
Ал, дръж се! Ще мине, въпросът е да има ефект.

# 85
  • Мнения: 304
За две години две лъчета изкарах. Нямаше голяма разлика. Първия път пътувах всеки ден по два часа в едната посока. На последните процедури ми се появи зачервяване но не се разрани. Умората я почувствах след края.
Втория път останах в болницата . След химии нямаше как пак да пътувам. Умората си я чувствах още от началото на лъчето . Но нози път нямах поражения на кожата. И двата пъти бях с дихателни упражнения. Но не преди а по време на лъчето.
Кожата наистина се изсушава . С нищо не дават да се третира. После се оправя.
По време на лъчето не се показвайте на слънце.
Няма как и това трябва да се мине.
Добро утро и усмихнат ден на всички.

# 86
  • Варна
  • Мнения: 1 685
meri-71, благодаря за точния и сбит коментар.

Не искам да ви плаша, нищо особено не е лъчето, но си е също тежка терапия, няма как без странични ефекти. Аз също мисля, че получих нещо като дихателни проблеми, освен кашлица и гадене се появи при мен, унилост, умора, кръвното също падна. Може и от облъчванията да е било, може и от това, че тогава заработих вече активно и за всяка една процедура се разхождах в обедни почивки, тичах след рейсове, хвърчах с таксита, навъртах пешком на бърз ход от точка А до точка Б солиден метраж. По време на лъчетерапията нещото, което от вас зависи и можете да направите е на кожата някак си да помогнете и да минимизирате дискомфорта за нея. Сокът от моркови бил полезен по това време, но първо консултирайте с лъчетерапевтите, щото може и да е мит, но и да е мит със сигурност морков не вреди, тъкмо сега ги има вече едни хубави, пролетни, свежички. Памучни, удобни, недразнещи дрехи и бельо. Като козметика само бебешка пудра. Абсолютно нищо друго не ми позволяваха на мен, докато не изгорях. Тогава вече ми изписваха и мазила и рецепти за домашно приготвени мехлеми ми препоръчаха. Правете си и дихателните упражнения (нямам идея какво точно представляват, на мен лично не ми казаха за такива упражнения, а просто ми обясняваха как да дишам по време на самата процедура, може би е същото). Бързо се възстановява кожата  и останалите неща си влизат в норма, не се плашете, но И ТОВА си иска време за възстановяване. Няма как. Все пак до колкото си спомням аз докато се добера до облъчвателя ежедневно минавах поне през 3 врати обозначени с ония знак за радиоактивна зона. Grinning Тя ако беше безобидна или неефективна терапия хич нямаше да я назначават.

Al97, ще се справиш! Не мисли глупости от рода "или причината е просто друга". По време на лъчето следенето на състоянието на пациента е дори по-често, отколкото при химията. На 10 дни (дали не беше дори всяка седмица) ми точиха кръв и си я изследваха за техните им там цели, много по на често от ония 21 дни по време на химията, а преди самата нагрявка задължително оглеждане на кожата в областта на облъчване. Ако има нещо притеснително или непредвидено те лекарите ще ти кажат, ще реагират, не си тормози главицата с притеснения, просто не пропускай да споделиш с тях новите си оплаквания, усещания и т.н.

# 87
  • на път
  • Мнения: 2 804
Момичета, дайте идеи за качване на тегло с течна, калорична храна (каши, супи и пр.), че се изчерпах. Загубих тегло покрай последствия от последната ХТ, а имам и проблеми с червата. Изчерпах се, а като потърся в нета ми дават идеи само за диети. Не мога да ям сурови плодове и зеленчуци, мед и ядки ....
Ходя на фитнес за мускулна маса, ама от него не наддавам.

# 88
  • Мнения: 2 369
Ива, колко време е минало след химиотерапията ти и си в състояние да тренираш за маса? На някаква терапия ли си изобщо в момента или си минала всичко?

Добро утро!

# 89
  • София
  • Мнения: 5 074
Спираш да ходиш на фитнес. Храната обилна, каквото обичаш. Биричка можеш да пиеш, даже трябва.
И повече почивки.

Общи условия

Активация на акаунт