Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 54

Ехооо !!!
Минах три пъти през ада и още съм тук.
Пия си ракията, ям си салатката и пет пари не давам.
И вие така, нали ?
Сега съм на 66 години. Надявам се да ме догоните, ама няма да можете, щото съм крачки пред вас, ха ха ха.
В един момент ще спра и ще ви почакам.

Благодаря за подкрепата! Страхотни сте!
Притеснението ми от чакането е че имам регрес за последните 2 седмици. Едната ми ръка е много подута и ме боли. Според лекарите е заради нарушен лимфоток, а и с 2 деца, едното наскоро проходило, колкото и да я пазя, все я натоварвам и вечер се подува още повече. От вчера подуването се появи и на рамото към шията и ми ограничава движението на ръката, отделно болката се засили. Моля се да дойде 22-ри, да почна борбата.
Ще ме оперират след химиотерапията, че сега тумора е доста голям и няма как.

Колкото е възможно дръж ръката високо горе и я раздвижвай с въртеливи движения, като на колело. През нощта си постави висока възглавница под нея.

Здравей мила nezhdana,
И аз съм нова тук, и не мога да ти дам адекватен съвет....тъй като самата аз съм още като луда.  Едно нещо обаче разбрах, тук момичетата са страхотни,  и много могат да ти помогнат. Каквото и да те мъчи и тревожи, не го дръж в себе си, а пиши. Все някой ще е имал същото и ще е минал през подобен проблем.
Бъди все така силна! Ще мре тази гад, не ние!

Няма неинвазивен рак, така, че щом е злокачествено е инвазивно. Неинвазивни са доброкачествените образувания и ,когато е ин ситу .
Надежда, знам, че ти е трудно да запазиш спокойствие, защото и аз през 2009 бях на абсолютно същия хал и като възраст и като деца, но нямаш представа колко нещо може да понесе човек и пак да се изправи и пак да грее Слънцето. Не губа Надежда!
Поздрави на всички и бъдете здрави и куражлии!

Хули, няма да спираш. Ще вървиш напред, а останалите ще те гонят. Наздраве!

Мила Al97, дано скоро да се похвалиш, че вече си добре..., че в ремисия си ...Стискам ти палци... Много си ме трогнала, когато си се представила тук..., че имаш животинки, розички.... градинка. Дано детенцето да ти помага ...❤️❤️❤️ И ти си във Враца като мен.

nezhdana ,успешно лечение!Дано ХТ умори тази гад !С теб сме!И аз съм в клиника Надежда,но ще ми е на 25-ти вливката ,няма да се засечем.

Angel5,първата седмица след вливката е ужасна,но след нея животът пак е прекрасен. 😂
 Мислех си,тоя път  няма да се оправя и до другата ще съм зле ,но ми мина.Вчера най-накрая си купих перука и много си я харесвам,нищо че е супер къса по моите разбирания,но изглеждам добре и е хубав цвят.Вечерта бях и на заведение с приятели ,те също много ме харесаха с нея.

Да ви питам за прането.Аз си купих шампоан и балсам,уж ставали и за нормални и за перуки, ма май не е много сигурно това. Поне са по 8 лв ,та да не ме е яд,а и вие казахте, че с обикновени ги перете. Та на колко време горе долу?Имам спомен,че в Амоена ми казаха нещо от сорта на 2-3 седмици,а вчера в този магазин - 2-3 пъти в седмицата.Къде е истината?

Няма да успее за това време превес да вземе. А ти допълнително можеш да го задушиш по следния начин. Наизтегли си любим комедиен сериал, чети вицове, с децата настолни някакви забавни игички игай, редете пъзели, оцветявайте, редете кубчета, лего или каквото там имат дечурлигата под ръка, докато спят децата решавай кръстословици, ребуси, готви и хапвай любимите ястия, глези се и теб самата, и семейството, пък било то и да скубнеш малко повечко от семейния бюджет. Прави всичко така, че време да не ти остава за рака да мислиш. Не винаги стреса е причината, но стресът го подхранва. Знам колко абсурдно звучи, но ако можеш просто забрави за диагнозата и търси винаги занимания, контакти, усещания, които тотално да те откъсват от мисълта за рака. Всичко вече ти е уредено, имаш дата и за първа терапия, имаш дата и за скенер. Наред ще е всичко, не се притеснявай и не го мисли повече. Живей си просто живота, всички видове карциноми от това най-много ги е страх, като случат на борбен и животолюбив домакин. Виждаш тук такива жени и единственото ни мъжле за сега Митко през колко много са минали и как всичко вече е зад гърба им, а други пък още го тъпчем, ама на пук пък си живеем. И ти можеш!
Когато започнеш химиотерапиите ще се сблъскаш с онкоболни всякакви - охкащи, пъшкащи, с празни погледи, плачещи, припадащи. Бягай от тях, колкото и съжаление да предизвикват игнорирай ги, освен ако за нещо чисто човешко не те молят - като сестрата да извикаш, чашка вода да им занесеш или бастунчето да подадеш. Усещам те, че си наистина една лъчезарна, елегантна дама, с дух и воля и с много щастливи дни пред себе си. Ей такива себеподобни си търси в онкодиспансера и около тях гледай да се навърташ. От моите вливки само първите 2 бяха на легло, останалите си ги направих на стол, защото леглата бяха само по 2 в стая и два пъти като се случих на крив съсед и предпочетох сама да си избирам компанията пък било то и само за някакви си мижави часове там докато се изкапе системата. Надушихме се една бандичка ей такива "крастави магаренца" и окупирахме стаята със столовете, за която не се иска предварително записване и другите му там работи и си бяхме постоянно заедно. Хихи-михи и дъра-бъра беше при нас работата. Една от сестрите дори с една широка усмивка нахлу с всичките системи, абокати и каквото там и е нужно за целите с думите: "Ехо! Седянката! Тихо малко сега, че идвам да ви черпя с любимите ви коктейлчета! Навивайте ръкави!" Нямам идея какви са условията и организацията там, където ще ти правят вливките, но ако имаш възможност гледай да си заобиколена от приятни хора, които духа да ти вдигат, а не да те депресират.

Сори, объркала съм се. Имала съм предвид агресивен, но то нейния не е такъв. Понеже явно първо ще има химио и после операция и за това помислих, че е като моя тумор, а може би наистина е, но тя е пропуснала думата "агресивен". Какво е ин ситу?

Nezhdana, защо имаш първо химио, а после операция (като мен)? Какво е Ки 67?😊

Аз имах хубав уйк енд. В къщи, но хубав. Любовни неща, гадже, без много тревоги за рак и перуки този път (успях!), дете при баща си, та можАх да се оттдам на женско-любовния си живот както си трябва, после спах. От снощи рано до обяд днес, около 16 часа😁 Сега гаджето ще учи и иска тишина, та ще гледам филми.

Незнам писах или исках да пиша, но веждите и миглите ми леко взеха да падат. Не е ли малко рано? Очаквах го към края на химиото.

Споделям мнението на milmich напълно.
Аз също 2009 бях на твоята възраст  nezhdana ,  с деца на 2 години и 10 години. Важното е да минеш терапиите, да изтърпиш операцията и така.
На всички тук желая много здраве и да ви е много пролетно и цветно!

Аз влизам да помоля утре да ми стискате палци. Дано всичко да е наред на профилактичния преглед 😓
Гледам да си запълвам времето с филми и да не мисля за утре. Преди обяд ина лекции бях ..
Та в този ред на мисли за запълване на времето и за да не мислим за диагнозата и записването на магистратура помага 😂😎

Milmich, пак си четох епикризата. Пише, че моя е инвазивен дуктален карцином. Инвачивен значи агресивен в моя случай и е от изведнъж появяващите се и бързо растящите. Не съм се объркала за Nazhdena. Но иначе разбирам какво искаш да кажеш с това, че всички са инвазивни. Някои обаче са по-инвазивни от други. Това също е факт.

Nazhdena, Спирит е нашия духовен гуру тук и правилно ти пише, но на мен ми хрумна да ти кажа още нещо по въпроса с духовното състояние. Аз също твърдо вярвам, че стреса и душевното много влияят на тялото, че ако щеш ми вярвай последно време преди да ме диагностицират често си мислех "от толкова стрес ще ме хване някой рак" и понякога го изричах и на глас пред дете и мъж (имам свидетели), но не се стресирай допълнително, ако не успявш в момента да се откъснеш от темата на рака и не успяваш да извършваш дейностите, които Спирит те съветва. Аз лично не мога все още. Все още съм изцяло погълната от рака (този уйк енд успях за пръв път да се пооткъсна от него), но гледам да го правя без стрс. Поне това поуспявам през повечето време. Да мисля за положението без да се панирам. Понякога обаче още се панирам. Например мин.седмица бях регресирала и се бях върнала на първоначалното ниво с паник атаки и т.н. Просто наистина гледай да свикваш с положението, мисли, че е временно и ще се оправиш, мисли, че рак на гърдата е станало почти рутинно лечение, ако се хване на време. И ще се поуспокоиш и свикнеш. Като всички нас. Всички сме минали тези метаморфози, а аз също съм в началото. На 8 Февруари ме диагностицираха, в момента съм след 4-та химио и август ще ме оперират. Тумора ми е на почти половината гърда (самият тумор беше почти 3 см, а сега на ширина е на половина), но те гледат не само сърцето на тумора, а и "пипалата му", та за това е много от гърдата, а и имам малки и празни от много кърмене гърди. нЕ СЕ СТРЕСИРАЙ, ЧЕ СЕ СТРЕСИРАШ. Това исках да кажа. Мен най- ме успокоява гледане на филми, защото се откъсвам, но ти  с малки деца.....ще намериш твоя начин:) С теб сме всички тук, кураж!

DZ, стискам момиче, дано всичко е на ред!

Здравейте отново от мен! Минах и втората червена химия и въпреки че имаше неприятни усещания, след една седмица отново съм доста добре.
С косата се разделих по форумския учебник, от 17-ти до 20-ти ден след първата химия. Не ме кефи, но перуката ми стои добре и ще изтърпя няколко месеца.
Видях, че за съжаление имаме нови попълнения, тройно негативни, като мен. Това да не е някаква епидемия? Каквото и да е, ще се борим, защото трябва да подобрим решително статистиките. Вярвам, че има път към здравето.

Стискам силно палци на Люба, Лейди и DZ! Ако има още някой с важни неща в началото на седмицата, стискам и на него. Момичета, чакаме само добри новини! Люба, пожелавам ти да се разделиш с всяка клетчица от твоя съквартирант и повече да не чуеш никога за него!