За „червените лампи“ в моя живот

  • 55 616
  • 1 311
  •   1
Отговори
# 135
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
За мен червена лампа е също ако има "приятелки" и още на първите срещи започне да ти обяснява как са от детската градина заедно 🤣 , звънят си всеки ден и са като скачени органи.

Това ми напомни за мъже, които нямат приятели мъже, а се заобикалят с много/само жени.

# 136
  • Наблизо
  • Мнения: 8 361
За мен червена лампа е също ако има "приятелки" и още на първите срещи започне да ти обяснява как са от детската градина заедно 🤣 , звънят си всеки ден и са като скачени органи.


Това ми напомни за мъже, които нямат приятели мъже, а се заобикалят с много/само жени.
И за жените важи същото да ти кажа.Много е подозрително,ако някой не може или не иска да общува със собствения си пол.

# 137
  • Мнения: 1 189
А също така ми светва голяма червена лампа при хора ( независимо от пола) , които нямат приятели.

# 138
  • Наблизо
  • Мнения: 8 361
А също така ми светва голяма червена лампа при хора ( независимо от пола) , които нямат приятели.
Да,и това.И двете са доста психопатски.

# 139
  • София
  • Мнения: 12 374
А също така ми светва голяма червена лампа при хора ( независимо от пола) , които нямат приятели.
Да,и това.И двете са доста психопатски.
И обратното: индивиди с хипер мега голяма група приятели, много обичани, търсени и искани за всякакви мероприятия. Аз лично стоя настрана от такива социални звезди.

# 140
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Имах предвид мъже, които целенасочено се заобикалят основно  със жени. Според мен те не са психопати, а мухльовци и женкари.

Чудя се дали не са и мамини синчета.

# 141
  • Наблизо
  • Мнения: 8 361
Така е,Таис.Всякакви крайности са опасни.

# 142
  • Варна
  • Мнения: 38 336
На мен лично ми изигра много лоша шега отдадеността на бившия към приятелите му, за сметка на семейството. А това, че приятелите бяха супер преходни в повечето случаи, някак не му беше от значение. За тях всичко се даваше, време, пари, внимание. За нас - каквото остане.

# 143
  • Бургас
  • Мнения: 6 063
Поне да бяха написали нещо полезно от тяхна гледна точка, а то - бла, бла.

Ето един съвет от мен - мъже, бягайте от вечно недоволни драма кралици!
Имам една двойка в групата, честно жал ми става за момчето! 100 часа съм с тях, тази девойка беше в настроение два пъти горе-долу.
Таз лампа на мъжете им светва твърде късно Simple Smile Толкова късно, че яко са нагазили преди да се усетят, отблъснали са всички предупреждения и тъпчат в кално блато. Чак ми е жал за тях.
Познавам свестни момчета /мъже де/, които изгоряха грубо с такива"партизанки". Кралици на драмата. Излязоха от царството на драмата с една голяма опашка от научени уроци и то много, много трудно.
Но това си важи и за двата пола. Напоследък и доста мъже си имат имагинерни драми и имат нужда от спасяване. Пу,пу,пу да не дава да се случва.

Включвам се: Непремерна ревност, не обича животни, опитва се да контролира подмолно, като го облича в други думи и най - вече мързел.

За приятелите: смятам, че зависи от връзката. Ако приятелите пречат и той/тя не се опитва да направи нещо, значи не вижда смисъл да го прави. Което не означава, че при следваща партньорка няма да ограничи контактите с приятели, за да се отдаде на връзката.

# 144
  • MI
  • Мнения: 11 890
Всъщност повечето изброени червени лампи важат и за жените. Със сигурност опитът да променя мъжа, това той да не може да е себе си с нея, опити за отделяне от социалния му кръг и подобни са огромни червени лампи, но и доста мъже, както и доста жени докато са много млади въобще не ги забелязват.

# 145
  • Мнения: 30 802
Факт е, че в дългосрочна връзка и брак няма как да си 100% "себе си" и да те вее вятър на бял кон. То и зависи кое е това "себе си". Въпросът е дали промяната става плавно, или има опит за мачкане и се прави с пасивно-агресивни похвати.

# 146
  • София
  • Мнения: 12 374
Съгласна съм. Не мисля, че в една връзка сме напълно и изцяло себе си. Винаги има нагаждане към другия, леко шлайфане на ъглите. На мен например ми се наложи да отлюспя няколко кофти навици, за да потръгне вторият ми брак. Първия път не го направих - победоносно си развявах платната под лозунга ''Мъжът е длъжен да ме приема такава, каквато съм'', но реално си бях егоист и не исках и да знам за неговите чувства. Изобщо по онова време, на 20+, емоциалнатата ми интелигентност беше зироу. На 30 вече гледах на мъжа до мен по съвсем различен начин - не като домашен любимец, който трябва да ме търпи с всичките ми неприятни черти и навици, а като равнопоставен партньор.

# 147
  • Мнения: 30 802
Да, това е нормално. Ненормално е да има непрекъснат микромениджмънт и непрекъснато доизкусуряване, от рода на "защо си сервирала сушито студено". Или подравняване на хавлийки.

# 148
  • MI
  • Мнения: 11 890
Нямам предвид напасване на характерите, това е нормално. Говория да трябва характерът да се променя заради другия, например ти защо имаш толкова приятели, не ми хсресват, стой ссмо с мен или обратното - що си толкова залюпен. Може много други примери да се дадат. В общи линии ако се притеснявяш как ще реагира партньора ако направиш нещо, което искаш, а на него не вреди, или пък не може да споделиш радост/тъга защото ще има ревност, крясъци, цупене , натякване или нещо подобно.

# 149
  • София
  • Мнения: 12 374
Е, да, това са вече крайности, Нелия. Има хора, които докато не те изтърбушат като дюшек, не се кротват.

М/у другото, колкото и да си харесвам пола, личните ми наблюдения са, че жените сме по-склонни да поведем кръстоносен поход срещу това, което възприемаме за недостатъци у другия. Мъжете, или поне тези, които познавам, са по-толерантни. Или просто ги мързи да се занимават. Жена, която си е наумила да промени мъжа си, е като конник от Апокалипсиса, трудно нещо ще я спре.

Общи условия

Активация на акаунт